Роза Люксембург принадлежи към онези исторически личности, които са особено важни за развитието на социалистическата левица в съвременността. Релевантна е по отношение на политическото си мислене и действие, по отношение на теоретичните си работи, но и по отношение на цялостната си личност. В своята съвкупност това наследство съдържа за социалистическата левица много неща, за които тя не му се е издължила. Защото политическите и теоретичните схващания на Роза Люксембург след смъртта й през 1919 г. не са имали никога шанса да бъдат взети предвид в политиката. След краха на реалния социализъм това коренно се промени.
………………………..
Водените досега дискусии се насочват към центъра на днешните динамични проблеми на социалистическата левица.
Изненадващо е колко много аспекти от мисленето на Роза Люксембург и днес будят интерес: разбиранията й за политиката, схващанията й за демокрацията, възгледите й за революцията, за партиите и за ролята на широкия кръг политически актьори – масите, както и нейните работи по икономика и отношението й към милитаризма и войната.
Роза Люксембург притежава и до днес голяма притегателна сила поради политическите си схващания, а и поради това, че е била вживяваща се жена, която е обичала живота, изкуството, природата и тъкмо затова е водила последователна борба за справедливост в обществените отношения. Немалко и доста различни хора преоткриват себе си в разноликата й личност, усещат притегляне и импулси чрез заниманията си, свързани с нея.
Политическата левица и привържениците й в миналото, и до наши дни рядко е съумявала да оживи убедително за по-малко политизираните хора абстрактните идеи за справедливост и солидарност, за свобода и еманципация.
Роза Люксембург дава тъкмо тук огромни импулси: със своята честност по отношение на собствените си деяния, с добросъвестността на мисълта си, дори и тогава, когато тя е била неудобна, с чистотата си, даже и точно по отношение на противника. Само ако левицата се ориентира към тези неща, ще може да окуражава хората за еманципиране от експлоатацията и потисничеството.
Винаги има емоционално натоварени и контроверсни дискусии, щом стане дума за днешните гледища по основни въпроси на ревизионистичния спор отпреди повече от столетие. Нивото на тези дебати за главните проблеми на ревизионистичния спор по мое мнение далеч още не е по-високо от тогавашното. Ще рече, че ориентираните към бъдещето решения в смисъла, който им придава Роза Люксембург, се извеждат най-много като начала.
Социалдемократическата партия на Германия по онова време е била изправена пред дилемата: колкото повече е укрепвала, колкото по-голяма е била подкрепата й сред избирателите (още не е имало изборно право за жените), толкова по-често водачите й са изтъквали неприязънта си към целия буржоазен свят - обаче са устройвали себе си в парламентарните сделки на деня. Те просто не са били в състояние да обвържат политическата практика на партията на масите с революционните й цели. Едуард Бернщайн е направил опит да изложи теоретичното решение на тази ситуация. Роза Люксембург е прозряла веднага, че това решение води до самодоволство в партийното ръководство и в части от партията и че с него се губи перспективата на класовата борба за справедливо общество.
В предисловието за социалната реформа и революцията тя е написала:
„Заглавието на съчинението на пръв поглед може да изненадва. Социална реформа или революция? Може ли социалдемокрацията да бъде против социална реформа? Или може ли тя да противопостави социалната революция, преустройството на съществуващия ред, съставляващо нейната крайна цел, на социалната реформа? Несъмнено не. (...) За социалдемокрацията съществува неразривна връзка между социалната реформа и социалната революция, при което борбата й за социална реформа е средството, а социалното преустройство е целта.”
Решаваща роля за позиционирането в „ревизионистичния спор“ и тогава, и сега има разбирането на съответните актьори за политика. У Роза Люксембург безкомпромисният хуманизъм и силно изразеното чувство за справедливост са мотивите на политическите й действия и на научните й работи. Вземането и запазването на властта за нея не са цели на преден план, а най-много средство към целта. Фактическото разбиране за политика невинаги е видимо, но винаги присъства в съвременните дискусии, защото и днес между левите, социалистите и комунистите има огромни различия по отношение на политиката, които обаче в повечето случаи не се назовават открито и ясно.
Роза Люксембург е написала, осмисляйки Първата световна война: „Най-стремителна революционна деятелност и най-широкосърдечна човечност – само това е истинното дихание на социализма.“
Нейният безкомпромисен идеализъм винаги е трябвало да припомня на работническото движение, че то трябва да остане вярно на своите първоначални, насочени към хуманизмаперспективи. Роза Люксембург е критикувала социалдемократическото партийно ръководство, като го е упреквала, че никой не ръководи партията в този революционен, хуманистичен смисъл, че никой не се чувства отговорен. Резултатът: тласкане към рутината, напор към валоризация на реформите като заместител на революционната борба, нарастващо влияние на профсъюзната бюрокрация и ориентиран към печелене на гласове предизборен апарат на партията, накратко, една политика, която има за следствие приспособяване към капитализма
Колкото повече нараства недоволството на Роза Люксембург от политиката на партията, толкова по-интензивно тя се занимава с теорията на империализма и масовите стачки; искала е да възвърне в полезрението на партията реалностите на империалистическото общество, за да възстанови баланса в нея.
Роза Люксембург никога не е достигала до ситуация да дискутира възгледите си във връзка с конкретно участие в правителство. Днес нещата са други.
Все по-често леви, социалистически партии достигат до ситуации да поемат отговорност в правителства.
На нашите конференции и семинари беше отправяна понякога бурна критика за начина, по който конкретно се поема отговорност. В Порто Алегре, на Световния социален форум, във връзка със съществени схващания на Роза Люксембург за демокрацията и с нейното разбиране за политика и партии бе разискван въпросът, дали и как едно ляво правителство – като воденото от Лула в Бразилия – може да създава социална справедливост и дали то изобщо има шанс за това в днешния оформен от неолибералната глобализация свят. Към политическите актьори в Бразилия бе отправян и упрекът за лична неспособност. В Буенос Айрес ставаше дума за оценяване на левите стратегии, съвсем експлицитно се говори за оценката на левите при правителствена отговорност, напр. в Бразилия и Уругвай. Левите партии са били избирани за поемане на отговорност заради своите антинеолиберални програми, за това, че са обещавали на бедното население по-голям дял в общественото богатство и по-справедливи възможности за развитие. Равносметката в Бразилия, отчасти и в Уругвай, според мнението на ораторките и ораторите бе най-често отрезвителна.
Основните точки на критиката бяха:
– Целта социализъм вече не била разпознаваема.
– Липсвала алтернативна стопанска политика, която да насърчава научно-техническото развитие и същевременно да се стреми да насочва към решения на социалния въпрос.
– Правилата на играта спрямо международните капиталистически актьори не се променяли, директивите на Международния валутен фонд се изпълнявали твърде дисциплинирано, а 60% от децата продължавали да живеят в нищета.
– Вътрешнопартийната демокрация не била достатъчно развита и де факто липсвали нужните взаимодействия между партията и представителите в правителството.
– Профсъюзите били в сложна ситуация: често те са членове на управляващите партии и по силата на това обстоятелство трябва да застъпват тяхната политика. От друга страна, в правителствената политика те виждали опасност от промени в баланса между капитал и труд. Ако на чуждия капитал се предложат добри условия, има конфликти с правата на трудовите хора в страната. По такъв начин обвързването откъм социалната база на правителството можело да бъде застрашено.
……………………
Пропастта между раздутите обещания в предизборната борба и реално възможното в конкретната политика след изборната победа също бе назована като съществена причина за разочарованията. Бурни дебати се разпалиха, когато един референт изказа убеждението си, че в Куба не може да става дума за социализъм, тъй като там нямало демокрация. Това стана в присъствието на кубинци, които изразиха контроверсни становища.
Радостно бе обстоятелството, че тези контроверсни дебати се водеха компетентно и с аргументи.
……………………..
И преди, и сега има голяма потребност от дискусии по схващанията на Роза Люксембург за демокрация – и теоретично, и по отношение на изводи за лявата политика.
На конференцията за Роза Люксембург в Китай бяха сравнени нейните схващания за демокрация с тези на Мао Цзедун. Имаше широко съгласие върху това, че схващанията на Мао за Великата демокрация доста се различават от схващанията на Роза Люксембург за пряката демокрация, че „културната революция“ в Китай е разрушила наличните начала на демокрация в Китай и е довела до анархия, която е причинила толкова много жертви, колкото и сталинизмът.
Дискутирано бе отношението между демокрация и централизъм; при това имаше съгласие с разбиранията, че в една толкова голяма страна като Китай е нужна определена мяра централизъм, която впрочем не бе дефинирана понататък. Друга тема бе делението между партия и правителство. Контроверсни дискусии имаше при въпроса за вътрешнопартийната демокрация. Китайската комунистическа партия има изключително големи проблеми с бюрократизацията и корупцията. Поради тази причина доста ораторки и оратори бяха на мнение, че управленската възможност на партията зависи от това, как чрез вътрешнопартийната демократизация като част от обществената демократизация могат да се постигнат успехи в преодоляването на тези недъзи.
Впрочем Роза Люксембург е отхвърляла всичко, което би могло да я постави в някаква зависимост.
Икономическото развитие в Китай бе дискутирано на конференциите във Вухан и Гуанджоу във връзка с акумулационната теория на Роза Люксембург. Към познавачите на Люксембург бе отправен въпросът дали тя е гледала на пазарното стопанство и на демокрацията като на съчетаеми. Фонът е бурното икономическо развитие на Китай по принципите на капиталистическото пазарно стопанство и като актьор в рамките на неолибералната глобализация на световния пазар. Артикулираха се надежди, че тези развития могат да се преобразуват в социален прогрес за населението. Същевременно имаше и немалък скептицизъм в този аспект. Роза Люксембург е разбирала капиталистическия акумулационен процес като глобален феномен. Без предкапиталистическите и некапиталистическите си обкръжения в развитите и слаборазвитите страни капитализмът, според нея, би достигнал бързо до акумулационните си предели.
Това не се потвърди. Но много от нейните икономически разсъждения са импулси за анализ на днешните стопански развития – както впрочем го показаха дебатите.
На социалния форум в Ерфурт, Германия, норвежката историчка и политоложка Таня Сторлокен сравни схващанията за реформа и революция в Ерфуртската програма на социалдемокрацията и в Програмата на съюза „Спартак“, чийто съосновател е Роза Люксембург. При това тя направи решителни изказвания за революционното понятие на Роза Люксембург. Тя охарактеризира схващането на Люксембург за революция като демократичен процес, като връзка между представата за цел и път към властта. „Революционното понятие е оспорвано с най-силна мяра. Затова за мен е важна и необходима задачата да се отвоюва отново едно демократично антитоталитарно схващане за революцията. Революционното понятие на Роза Люксембург може да допринесе за едно такова отвоюване.“
Сторлокен описва революционния път на Люксембург като „изпробване“, като „опит и грешка“ в действителните революционни и икономически борби, като необусловена предпоставка за осъществяването на социалистическо общество.
И преди, и сега съществува голяма дискусионна потребност по въпроса, колко тясно са свързани помежду си свободата и демокрацията при Роза Люксембург. В Аржентина например се констатира: „Демокрацията губи своята ефективност, когато свободата се превърне в привилегия. Ако погледнем съвременната борба предимно на САЩ срещу тероризма, се вижда, че един терор се оборва с друг терор. Животът, който би трябвало да се опазва, бива застрашаван – от всички страни. Свободата се ограничава до една задача дотогава, докато постепенно няма вече пространство за демокрация“ (Пабло Славин).
Критиката на Люксембург по отношение на Ленин и болшевиките бе тема особено на Московската конференция от 2004 г. Когато се постигна съгласие за основанията и оправдаността на критиката на Люксембург, се споменаха някои по-слабо познати представители на болшевиките, които около 1918/1919 г. са изразявали сходни критики, но са изчезнали от политическата сцена, респ. са се приспособили. Конференцията в Москва бе първата конференция, която някога се е провеждала за Роза Люксембург в Русия, разбира се, и в Съветския съюз.
В СССР не е имало официален интерес, а поради това и официални изследвания за Роза Люксембург. Известният литературен критик Марлен Коралов бе получил достъп до архива на Карл Либкнехт, отнесен в Москва по желание на Софи Либкнехт. С помощта на тия материали той написа биография на Люксембург. Тази биография обаче никога не излезе в Съветския съюз, а се издаде в Италия.
Теми на дискусията в Москва 2004 г. бяха:
Концепцията за диктатура на пролетариата (Люксембург–Ленин), на партийното схващане на Люксембург към момента не съответства разбирането на нито една лява партия.
Отликата между Люксембург и болшевиките не е бил въпросът за социална реформа или революция, а въпросът за демокрация.
В процесите срещу социалните революционери през 1922 г. те са се позовавали на Люксембург, което е довело до това, че Люксембург е била наричана предателка на социализма – погрешният люксембургизъм на Сталин.
Акумулационната теория и днешната криза.
Била ли е Роза Люксембург феминистка, или не. И тук имаше интересни дебати. В смисъла на обичайните дефиниции за феминизъм, респ. за различните феминизми, тя не е била такава. В живота си тя е изживяла еманципацията и така е повлияла и на днешното феминистично мислене.
……………………………………………….
Работите на Люксембург за причините за милитаризма и войната бяха отправна точка за анализ на ситуацията в Африка на един от тези семинари. В колониалните времена и чрез империалистически инспирираните войни много страни на Африка са покъртително дестабилизирани.
В антиколониалните войни се е създала мрежа на солидарност, но също така и една нова опасна класа на локалните колаборатори и на младшите партньори на империализма в Африка, включително и на тайните служби. Имаше съгласие относно това, че в тази ситуация е изключително необходимо да се укрепят демократичните и ориентираните към мира движения и да се създават нови.
……………………………………..
Не бе леко положението за малцината представители на управляващите партии (предимно на Комунистическата партия на Южна Африка, CPSA), които се включиха в дискусията. Наистина това бе очевидно една от изключително редките възможности за дискусии и за обмен на становища.
Една от активистките на Африканското движение за мир констатира, че демонстрациите като знак за неодобрение на войните са изключително важни, но че все пак е естествено те да не се провеждат перманентно, а пък и да отслабват. Затова движението за мир трябва да черпи сили от постоянната просветна работа, както и от убеждението, че борбата за мир може да бъде успешна в общество, за което мирът е едно от най-висшите блага – в едно социалистическо общество. Така, както си го е представяла Роза Люксембург. Като важни изходни точки за днешните войни тя охарактеризира, в резултат на изключително интересен анализ, военните бази, които съществуват по цял свят – без значение дали се поддържат от САЩ, от Великобритания или от други военни сили.
Взаимовръзките между империалистическите властови интереси, войните и борбата срещу тероризма бяха предмет на семинара в Буенос Айрес; при това се направиха връзки между свободната търговия и милитаризирането.
……………………………..............
Актуалното значение на Роза Люксембург преди всичко за социалните движения бе в обсега на интереса на Световния социален форум и на Социалния форум в Германия. Ставаше дума за отношението между левите партии и движения, при което на отхвърлянето на партиите се противопоставяше схващането, че левите партии се нуждаят в парламента от взаимодействие и подкрепа от движенията, за да застъпват политически техните интереси с възможната мяра. Голям интерес срещна докладът на Изабел Луреиро за Роза Люксембург и съвременните социални движения върху примери от движението на неоземлените земеделци (MST) в Бразилия.
Луреиро постави в началото въпроса, какви прилики би могло да има между движението на неоземлените селяни в Бразилия и еврейско-полската социалистка, която остро се е обявила против болшевишкото разпределение на земята на селяните, защото то би породило нова класа на дребни собственици, които след това биха опонирали срещу социализма. Тя определи приликите и точките, по които Роза Люксембург може да бъде инспирация за MST, като напр. защитата на директната акция и на опита на масите. „Размислите, че субектите се изграждат в борбата, че борбата оформя субектите, са общи черти на Люксембург и на MST. За Роза Люксембург класовото съзнание идва като резултат от свободната политическа практика на народните маси, то следователно не се привнася отвън чрез специализирания авангард на професионалните революционери“ . Жоао Педро Стедиле, един от членовете на националното ръководство на MST, казва: „Конкретната практика на борбата за поземлена реформа ни е учила, че не бива да се копира опитът, защото всяко пространство, всяка локална реалност носи със себе си нови елементи, които – изхождайки от събраните вече познания – се оформят все по нов начин.“
Луреиро назовава още две по-нататъшни съответствия между Роза Люксембург и MST: защитата на реалната демокрация и целта социализъм.
Политическата дискусия за Роза Люксембург в Германия се разпали в 2001 г. около планувания от червено-червения Берлински сенат паметен знак в столицата за жената политик. Противниците на коалицията от СПД (Социалдемократическа партия на Германия) и ПДС (Партия на демократическия социализъм) нападнаха Роза Люксембург като демократка, като противничка на войната, като революционен политик и преди всичко като фигура-символ на демократическия социализъм. Както винаги, историята се използваше по актуално-политически начин. Все пак тогава бях потресена – колко несправедливости имаше по отношение на Роза Люксембург в тази медийна дискусия в началото на 21-вото столетие. Полагаха се усилия да й се изгради образ на „кървавата Роза“, да й се припише слава на пучистка, дори на терористична политичка, известността й и почитта към нея да бъдат определени като заблуда.
Всичко това е документирано.
На това ние противопоставяме компетентния добросъвестен подход към личността на Роза Люксембург, без да премълчаваме или пренебрегваме обстоятелството, че естествено може да има и страхове по отношение на хора и политически актьори, които пристъпват към отношенията с радикални – стигащи до корените – решения.
Социалистическата левица е изправена пред изключителни предизвикателства при развитието на политика с бъдеще и се нуждае от разнолики импулси за нея. Заниманията с наследството на Роза Люксембург предлагат разнородни подтици за това. Политическата образователна работа на нашата фондация ще отчита това и в бъдеще.
Статията е с незначителни съкращения.
Превод: Христо Станчев
Д-р Евелин Витих е директор на Академията за политическо образование на фондация „Роза Люксембург“.
ТЕОРЕТИКО - ПОЛИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ
„РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ И СОЦИАЛИЗМЪТ НА БЪДЕЩЕТО“
Българо-германска конференция, София, 6.11.2011 г.
От списание Понеделник” бр. 11/12 – 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар