Търсене в този блог

17.09.2016 г.

За книгата „Произход на семейството, частната собственост и държавата” на Фридрих Енгелс

 

«Произход на семейството, частната собственост и държавата» е едно от основните произведения на марксизма. Енгелс пише книгата си в продължение на два месеца, от края на март до края на май 1884 г. Първото издание на книгата излиза в Цюрих в началото на октомври 1884 г. Докато е жив авторът й, тя претърпя няколко издания на немски език и е преведена на много други езици.

Подреждайки ръкописите на Маркс, Енгелс открива съставения от него през 1880—1881 г. подробен конспект на съчинението на прогресивния американски учен Луис X. Морган «Първобитното общество, или Изследване на линията на човешкия прогрес от дивачеството през варварството към цивилизацията». Съставеният от К. Маркс «Конспект на книгата на Луис X. Морган «Първобитното общество»», е публикуван за пръв път в «Архив Маркса и Енгельса», т. IX, 1941, с. 1 —192.  Конспектът съдържа също така критически бележки и собствени становища на Маркс. Както изглежда, Маркс е имал намерение да посвети специален труд на анализа на дългогодишните изследвания на Морган от гледна точка на историческия материализъм, но не е успял да направи това.

Запознавайки се с конспекта на Маркс, а след това и със самата книга на Морган, Енгелс стига до извода, че Морган по свой път независимо от Маркс и него, също е открил материалистическото разбиране на историята. Изучавайки първобитните обществени структури от примера на северноамериканските индианци, сред които живее дълго време, през 70-те години Морган, съпоставяйки варварството и цивилизацията, всъщност стига до същите изводи, които Маркс и Енгелс правят през 40-те години. Великата заслуга на Морган, казва Енгелс, се състои в това, че в родовите връзки на северноамериканските индианци той намери ключа към най-важните загадки на най-старата гръцка, римска и германска история, «откри. . . в главни черти тази пред-историческа основа на нашата писана история» и «с вещина се опитва да внесе известен ред в предисторията на човечеството».

Опирайки се на данните на Морган, като ги допълва с нови материали, икономически обосновки, липсващи в книгата, и използвайки критическите бележки и становища на Маркс от споменатия конспект, както и собствени материали по история на Гърция, Рим, Ирландия и древните германци, Енгелс дава широка картина на произхода на семейството, частната собственост и държавата. Той разглеждаше този си труд като изпълнение на завещанието на Маркс.

В «Произход на семейството, частната собственост и държавата» Енгелс прави задълбочена характеристика на първобитно-общинния, робовладелския и в известна степен на феодалния строй. Благодарение на това научното, материалистическото тълкуване на целия ход на световната история получи по-нататъшно, конкретно развитие. Анализирайки производствените отношения на докапиталистическите форми на производството, Енгелс направи огромен принос в икономическата наука, в разработването на най-важните проблеми на политическата икономия в широк смисъл.

В този класически труд за пръв път в систематичен вид е дадено научно материалистическо осветление на историята на човешкото общество през ранните му етапи, показани са историята на развитието на семейството в различните обществено-икономически формации, процесът на разлагането на първобитнообщинния строй и образуването на класовото общество, основано на частната собственост, разкрити са произходът и същността на държавата, доказана е историческата неизбежност на отмирането й в безкласовото комунистическо общество.

Един от най-важните въпроси, на които е посветен трудът на Енгелс, е историята на семейството, мястото и ролята му в обществения живот.

Енгелс подчертава, че в началните етапи от развитието на обществото семейните отношения, родствените връзки оказват значително влияние върху обществения строй, но с нарастването на производителните сили положението се променя. Развитието на производството, нарастването на производителността на труда и възникването на частната собственост взривяват старото общество, почиващо на родовите връзки, на негово място идва новото общество, «в което семейният строй е напълно доминиран от собственическия строй и в което оттогава свободно се разгъват класови противоречия и класова борба, които съставят съдържанието на цялата досегашна писана история».

Последователен материалист-диалектик, Енгелс стъпка по стъпка проследява как са се развивали и изменяли формите на семейството в зависимост от измененията в начина на производство на материалните блага.

В началния период от историята на човечеството са съществували различни видове групов брак, след това е възникнал бракът по двойки, съединяване на отделните двойки за по-малък или по-продължителен срок. Най-после се появява моногамията.

Като не се задоволява само с данните на Морган, Енгелс използва изследванията и на други учени, паметниците на художествената литература, по-специално поемата на Омир, произведенията на народното творчество. При преработването на книгата за четвъртото, значително допълнено издание (1891 г.) Енгелс използва трудовете на М. М. Ковалевски, отбелязвайки, че науката дължи много на този руски учен при доказването, че патриархалната домашна община у славянските и източните народи представлява преходно стъпало от семейството, възникнало от груповия брак и основано на майчиното право, към индивидуалното съвременно семейство.

Икономическата основа на първоначалните форми на семейството е първобитното комунистическо домашно стопанство, в което жената играела и главна роля. Господстващите в това стопанство жени обикновено принадлежали към един и същ род, докато мъжете принадлежали към различни родове. Родството се установявало само по майчина линия. С развитието на производителните сили се намалявало влиянието на жената в икономическия живот и обществените отношения. С възникването на частната собственост майчиното право изчезва и се извършва преход към наследството по бащина линия. През промеждутъчната форма на патриархалното семейство развитието довежда до моногамното (еднобрачното) семейство, което се е запазило и до наши дни. Но еднобрачието съвсем не се появява като съюз на съгласни помежду си и взаимнообичащи се мъж и жена. «То се появява като поробване на единия пол от другия, като провъзгласяване на непознат досега в цялата предистория антагонизъм на половете. . . Еднобрачието е било голям исторически прогрес, но същевременно то открива, наред с робството и частното богатство, онази и до днес продължаваща се епоха, в която всеки прогрес е същевременно и относителен регрес, като благополучието и развитието на едни се осъществяват чрез мъките и потискането на други. Еднобрачието е клетъчната форма на цивилизованото общество, по която можем да изучаваме природата на развиващите се в него противоположности и противоречия.»

Енгелс рязко критикува съвременното буржоазно семейство, което буржоазните идеолози превъзнасят като идеално, като въплъщение на нравствеността. А в действителност основата на това семейство много често е бракът по сметка. Поради това в буржоазния брак наред с мъжа, «подслаждащ» съществуването си с неофициалното многоженство и посещението на публичните домове, стои изоставената жена, която при всеки подходящ случай се стреми да направи рогоносец законния си съпруг.

Но в буржоазното общество сред потиснатите класи, преди всичко сред пролетариите, подчертава Енгелс, се създават бракове, решаваща роля в които играят чувствата на взаимна любов и уважение. Това е доброволен съюз на равноправни хора.

Завършвайки всестранния анализ на възникването и развитието на различните форми на семейството, Енгелс поставя въпроса, в какво ще се превърне семейството «след предстоящото премахване на капиталистическото производство». Той казва, че ще израсне ново поколение: едно поколение от мъже, които никога в своя живот не ще бъдат принуждавани да купуват жената с пари или други средства на социална власт, и поколение от жени, които никога не ще се отдават на един мъж от други съображения освен от действителна любов, нито ще отказват да се отдават на любимия си от страх пред икономическите последици». Тези нови хора решително ще скъсат с мръсотията и лъжата на буржоазните семейни отношения.

Изключително важно значение има изследването, направено от Енгелс, на произхода и развитието на различните форми на собствеността. То изцяло опровергава твърденията на буржоазните икономисти и социолози, че частната собственост е съществувала вечно. Енгелс доказва, че частната собственост е възникнала само на определен етап от историята на човешкото общество. Той разглежда зараждането и развитието на формите на собствеността в неразривна връзка с развитието на производителните сили.

С изменението на оръдията за производство и нарастването на производителността на труда, както показва Енгелс, се е развивало общественото разделение на труда, а заедно с него са се променяли формите на собствеността и социалните отношения. Обществената родова собственост се разпада; побеждава и се развива частната собственост, с появата на която обществото се разделя на класи с противоположни икономически интереси. Първото голямо обществено разделение на труда — отделянето на скотовъдството — за пръв път прави възможна редовната размяна между пастирските и непастирските племена, довежда до нарастване на производителността на труда, до увеличаване на богатствата и до появата на робството. Във връзка с това се е извършило първото голямо разделение на обществото на класи: на господари и роби, експлоататори и експлоатирани. Резултатът от второто голямо разделение на труда — отделянето на занаята от земеделието — е това, че наред  с разликата между свободни и роби сред свободните се появява разлика между богати и бедни и, следователно, възникват нови обществени класи. Най-после третото, голямо обществено разделение — появата на особен слой хора, които вече не са заети в производството, а само с размяната на произведените продукти — създава нова експлоататорска класа, търговците — «една класа от паразити, истински обществени паразити».

Такава е дадената от Енгелс обща картина на развитието на производителните сили и свързаните с това изменения в производствените отношения между хората в ранните стадии на развитие на обществото.

Енгелс посочи, че в началния стадий на развитие на всички народи съществува обществена собственост върху средствата за производство. Обществото, основните ядки на което са родът и племето, заменили на определено стъпало първобитното стадо, не познавало нито делението на класи, нито свързаните с това деление отношения на господство и подчинение, нито отделената от народа публична власт — държавата. Но първата форма на комунистическата собственост била примитивна: тя била свързана с ниското равнище на производителността на труда и в това се състояла нейната слабост и източникът на нейната гибел. Енгелс показва как нарастването на производителността на труда води до победа на частната собственост и служи като основа за развитието на различните й форми: робовладелската, феодалната, капиталистическата; как обществото се разделя на антагонистични класи. Частната собственост достига най-високото си, пълно и завършено развитие при капитализма, когато тя се превръща в пречка за по-нататъшния прогрес на човечеството. Тази пречка се премахва от социалната революция на пролетариата, в резултат на която се ликвидира частната собственост върху средствата за производство и се извършва преход към обществената комунистическа собственост. Такава е диалектиката на историята.

Всестранното изследване на проблема за произхода и същността на държавата в книгата на Енгелс е нов важен етап в разработването на марксисткото учение за държавата, логическо продължение на такива класически трудове като «Манифест на Комунистическата партия», «Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт», «Гражданската война във Франция» и «Анти-Дюринг».

Енгелс неопровержимо доказа, че през продължителен период, са съществували общества, които изобщо не са имали понятие за държава и държавна власт. Държавата е възникнала на по-късен етап от развитието на човечеството в резултат на разлагането на родовата организация. Тя не представлява сила, натрапена отвън, а е продукт на вътрешното развитие на обществото.

Държавата, пише Енгелс, е възникнала в резултат от появата на частната собственост и свързаното с това разделяне на обществото на класи с непримирими интереси. Използвайки като пример възникването на държавата в древна Атина, в древния Рим и у германците, Енгелс ясно и убедително показва, че държавата е особена сила, на пръв поглед стояща над обществото, призвана да ограничава сблъсъците между класите и най-много да допуска класова борба само в икономическата област, в границите на «реда». Нейната първа особеност е била организацията на хората според териториалния признак, а не по родствени връзки. Втората характерна черта на държавата е наличието на публична власт, която се състои от специални отреди от въоръжени хора, а така също от «веществени придатъци, затвори и учреждения за принуда от всякакъв вид». Държавата по правило е орган «на най-мощната, икономически господстваща класа, която чрез нея става и политически господстващата класа и по този начин придобива нови средства за потискане и експлоатиране на потиснатата класа».

Енгелс разглежда различните конкретни форми на държавата, по-специално разкрива класовата природа на буржоазно-демократичната република, която се представя от апологетите на капитализма като висша форма на демокрацията. Той сочи, че в демократичната република «богатството упражнява своята власт косвено, но затова пък по-сигурно; от една страна — във формата на пряко подкупване на чиновниците (за което Америка е класически образец), от друга страна — във формата на съюз между правителство и борса, който се осъществява толкова по-лесно, колкото повече растат държавните дългове и колкото повече акционерните дружества концентрират в ръцете си не само транспорта, но и самото производство и намират своето средоточие пак в борсата».

Предпазвайки от парламентарни илюзии, получили по това време разпространение сред някои дейци на работническото движение, особено сред опортюнистическите елементи в германската социалдемокрация, Енгелс пише, че докато съществува властта на капитала, никакви демократични свободи сами по себе си не могат да доведат до социално освобождение на трудещите се.

Завършвайки изследването си върху произхода на държавата, Енгелс пише: «Класите ще изчезнат също така неизбежно, както и неизбежно са възникнали в миналото. С изчезването на класите неизбежно ще изчезне и държавата. Обществото, което ще организира производството по нов начин въз основа на свободна и равноправна асоциация на производителите, ще запрати цялата държавна машина там, където ще й бъде истинското, място: в музея на старините, наред с хурката й бронзовата брадва».

В. И. Ленин високо цени този труд на Енгелс, нарича го «едно от основните съчинения на съвременния социализъм». В това съчинение, казва по-нататък той, «към всяка фраза . . . можем да се отнесем с доверие, с доверието, че всяка фраза е казана не наслуки, а е написана въз основа на грамаден исторически и политически материал». Тази книга представлява необикновен полет на творческата мисъл на Енгелс, тя въоръжи работническата класа с нови научни аргументи за разобличаване на откритите апологети на капитализма, на катедър-социалистите и другите противници над социалния прогрес, които се опитваха да докажат непоклатимостта на строя, основан върху частната собственост.

 

 

Източник:  Фридрих Енгелс. Биография. Подготвена от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.

 

Бележки

Първоначално Енгелс възнамерявал да отпечата труда си в легалното теоретично списание на германската социалдемокрация «Neue Zeit» («Ново време»), но по-късно се отказал от този план, тъй като смятал, че поради своята политическа насоченост това произведение не може да бъде отпечатано в Германия при действието на извънредния закон против социалистите. Книгата излязла в Цюрих в началото на октомври 1884 г. На първо време германските власти пречели за нейното разпространение, но по-късно тези трудности били преодолени и двете следващи издания на книгата (второто — в 1886 и третото — в 1889 г.) излезли вече в Щутгарт. В сравнение с първото издание в тях не били внесени никакви изменения. Първите преводи на книгата на чужди езици — полски, румънски и италиански — излезли през 1885 г., при което италианският превод бил редактиран от самия Енгелс. Енгелс редактирал също и датския превод, излязъл в 1888 г. Първото издание било преведено и на сръбски език.

В 1890 г. във връзка с натрупването на нов материал по историята на първобитното общество Енгелс пристъпил към подготовката на ново издание на своята книга. В процеса на работата той проучил цялата най-нова литература по въпроса, по-специално трудовете на руския учен М. М. Ковалевски, внесъл в първоначалния текст много изменения и поправки, а също и значителни допълнения, особено в главата за семейството, вземайки под внимание най-новите постижения на археологията и етнографията. Тези изменения и уточнения обаче не засегнали изводите на Енгелс, които бяха отново потвърдени с новите данни на науката. Тези изводи напълно запазили своето значение и по-късно; развитието на науката показва цялата правилност на основните тези в произведението на Енгелс, макар някои подробности, взети от книгата на Морган, да се нуждаят в светлината на новите научни данни от известно уточнение (например Моргановата периодизация на първобитната история, терминологията, с която той си служи във връзка с това, и т. н.)

Четвъртото, поправено и допълнено издание на книгата на Енгелс, излязло в Щутгарт в края на 1891 г. и по-късно в него вече не били правени каквито и да било изменения; Енгелс написал за него също нов предговор. Този предговор към четвъртото немско издание бил публикуван като отделна статия преди излизането на книгата със заглавието на автора «Към историята на първобитното семейство (Бахофен, Мак Ленан, Морган)» в списание «Neue Zeit», кн. 41 от 1891 г.

Докато Енгелс бил жив, излезли още две издания — пето (1892) и шесто (1894), които представлявали просто препечатване на четвъртото издание. От това издание били направени първите преводи на френски (1893 г., преводът бил редактиран от Лаура Лафарг и прегледан от Енгелс), български (1893), испански (1894) език; на английски език книгата излязла едва в 1902 г. На руски книгата на Енгелс била издадена за пръв път в Петербург в 1894 г. в превод, направен по четвъртото немско издание; това било първото произведение на Енгелс, издадено легално в Русия. След смъртта на Енгелс книгата нееднократно е издавана на различни езици.

Произведението на Фридрих Енгелс става известно на българския читател още при първите стъпки на социалистическото движение в страната. В труда си “Що е социализъм и има ли той почва у нас”, основоположникът на научния социализъм в България  Д. Благоев черпи аргументи от книгата на Енгелс като превежда три глави от нея. По-късно в статията си “Семейството” Д. Благоев широко популяризира енгелсовото произведение. Първото издание на книгата на Енгелс излиза на български под заглавието ”Произхождението на фамилията, частната собственост и господарството” в Сливен през 1893 г. Следващото издание е отпечатано в партийната социалистическа книжарница през 1909 г.  в голям за времето си тираж – 2000 бройки. Две нови издания на този труд на Енгелс излизат през 1932 г. Едното издание е на ръководената от партията книжарница ”Екзарх Йосиф”, а другото издание е на частен издател-партиен член. При тежките условия на фашистката диктатура това е голям успех на партийното книгоиздаване.

Части и извадки от книгата са печатани многократно в партийния печат. Но особено трябва да се отбележи сборникът “Пътят на човечеството от дивачеството през варварството към цивилизацията” /1937 г./, в който е поместена последната глава от произведението на Енгелс. За да се заблуди фашистката цензура, издателите находчиво са скрили името на автора под псевдонима ”Д-р Енг”.  След 9-ти септември 1944 г. книгата е издавана многократно.

В Избрани произведения в десет тома на К. Маркс и Ф. Енгелс, Партиздат, София, 1978 г., това произведение е отпечатано в том пети.

 

Основните изводи, до които стига Енгелс в книгата си:

 

1. Частната собственост, класите и държавата не са съществували винаги, а са възникнали на определено стъпало от икономическото развитие;

2. Държавата в ръцете на експлоататорските класи винаги е само оръдие за насилие и потискане на широките народни маси;

3. Класите ще изчезнат също тъй неизбежно, както неизбежно са възникнали в миналото. С изчезването на класите неизбежно ще изчезне и държавата.

Книгата на Енгелс ”Произход на семейството, частната собственост и държавата” е важен принос в учението на марксизма за обществото и до днес не е изгубила своята актуалност.