Увод
Никой автор не е имал повече читатели, никой революционер не е обединявал повече надежди, никоя идеология не е възбуждала повече тълкувания и като изключим няколко основатели на религии, никой човек не е имал такова влияние върху света, каквото Карл Маркс през XX век.
При все това в самото навечерие на века, в който живеем, неговите теории, схващането му за света бяха всеобщо отхвърлени; политическата практика, изградена около името му, бе изхвърлена на историческото сметище. Днес почти никой не го изучава и е проява на добър вкус да се твърди, че е грешал, вярвайки в агонията на капитализма и скорошното настъпване на социализма. В очите на мнозина той е главен отговорник за някои от най-големите престъпления в историята и в частност за най-ужасните извращения, които белязаха края на предходното хилядолетие - от нацизма до сталинизма.
Въпреки това, четейки внимателно творчеството му, ще открием, че много преди другите той е видял до каква степен капитализмът представляваше освобождаване от предишното отчуждение. Ще открием също, че никога не го е мислил за агонизиращ и никога не е вярвал социализма за възможен само в една страна, а напротив, възхвалявал е свободния обмен и глобализацията и е предвидил, че революцията ще настъпи, ако това се случи, само като преодоляване на станалия вече всеобщ капитализъм.
Вглеждайки се отново в живота му, си даваме сметка и за изключителната актуалност на тази невероятна съдба, взета в цялата й противоречивост.
Най-напред, защото неговият век учудващо много прилича на нашия. Както и днес, демографски над света е властвала Азия, а икономически - англосаксонската общност. Както и днес, демокрацията и свободният пазар се опитвали да завладеят планетата. Както и днес, технологиите революционизирали производството на енергия и предмети за бита, комуникациите, изкуствата, идеологиите и предвещавали чувствително намаляване на тежкия труд. Както и днес, никой не е знаел, дали пазарите са в навечерието на безпрецедентно бурно развитие или на върха на противоречията си. Както и днес, неравенствата между най-силните и най-бедните били много големи. Както и днес, групи за натиск, понякога крайни до отчаяние, се противопоставяли на глобализацията на пазарите, на настъплението на демокрацията и светското мислене. Както и днес, хората се надявали на нов, по-справедлив живот, който би ги освободил от мизерията, отчуждението и страданията. Както и днес, множество писатели и политици си оспорвали честта, че са открили пътя, по който доброволно или насила да поведат хората към него. Както и днес, смели мъже и жени, особено журналисти като Маркс, загивали за свободата на словото и на мисълта. Накрая, както и днес, капитализмът господствал едновластно, потискайки навсякъде цената на труда, нагаждайки организацията на света според вижданията на европейските народи.
Освен това, защото дейността му е в същността на нашето съвремие: в една от организациите, които основава - Интернационала, - се заражда социалдемокрацията; изкривявайки нейния идеал, се появяват някои от най-ужасните диктатури на миналия век, чиито последици все още тегнат над редица континенти. Той бе един от бащите на социалните науки, чрез които се оформи нашето схващане за държавата и историята.
Той бе един от най-големите професионалисти в журналистиката, чрез която светът постоянно се припознава и следователно се преобразува.
И накрая, защото е в средищната точка на всичко онова, което представлява съвременният западен човек. От юдаизма наследява възгледа, че бедността е неприемлива и смисълът на живота е в подобряване съдбата на човечеството. От християнството наследява мечтата за едно освободено бъдеще, в което хората ще се обичат един друг. От Възраждането наследява стремежа да мисли за света рационално. От Прусия наследява увереността, че философията е първа сред науките и че държавата е грозящото сърце на всяка власт. От Франция наследява убеждението, че революцията е условие за освобождаване на народите. От Англия наследява страстта към демокрацията, емпиризма и политическата икономия. И накрая от Европа наследява страстта към всеобщото и свободата.
Чрез тези наследства, които последователно приема и отхвърля, той се превръща в политически мислител на всеобщото и защитник на слабите. Дори и мнозина философи преди него да са осмисляли човешкото същество в неговата цялост, той първи възприема света като едновременно политическо, икономическо, научно и философско цяло. Подобно на Хегел, неговия първи учител по мислене, той се стреми да даде глобален прочит на действителността; но за разлика от него открива действителността само в човешката история, а не в царството Божие. Проявявайки невероятен глад за знания във всички области и на всички езици, до последния си дъх се опитва да обхване света в неговата цялост и силата на човешката свобода. Той е световният дух.
Като цяло от необикновения път на този забранен основател на единствената нова религия в последните векове разбираме как нашето съвремие се е изградило върху малцината, които предпочетоха да живеят отхвърлени в лишения, докато коридорите на властта бяха широко отворени за тях, за да си запазят правото да мечтаят за един по-добър живот. Дължим им истинска благодарност. Същевременно съдбата на творчеството му ни показва как и най-хубавата мечта може да се превърне в най-страшно варварство.
Казвам го без никаква предвзетост, нито носталгия -никога не съм бил, нито съм „марксист", в който и да е смисъл на тази дума. Творчеството на Маркс не ме е съпътствало в младостта ми; колкото и да е невероятно, дори не бях чувал името му, когато изучавах икономически науки, право или история. Първото ми сериозно запознаване с него се осъществи чрез късното четене на книгите му и кореспонденцията, която водих с Луи Алтюсе, авторът на „За Маркс". Оттогава, личността и творчеството му не ме напуснаха. Маркс ме плени с точна мисъл, силна диалектика, убедителни разсъждения, ясни анализи, яростна критика, духовит хумор, разбираеми понятия. По време на моите изследвания все по-често ми се искаше да узная какво той мисли за пазара, за цените, за производството, за обмена, за властта, за несправедливостта, за отчуждението, за стоката, за антропологията, за музиката, за времето, за медицината, за физиката, за собствеността, за юдаизма и за историята. Днес, с пълното съзнание за всички двусмислици и почти без да споделям изводите на неговите последователи, в която и тема да се впусна, винаги се питам какво той е мислил по въпроса. И винаги намирам прочита му за изключително интересен.
За този изумителен гений са написани десетки хиляди изследвания, десетки биографии - все хвалебствени или враждебни, но почти никога достатъчно обективни. Всеки негов ред е провокирал стотици страници гневни или възторжени коментари. Някои го изкараха политически авантюрист, финансов кариерист, домашен тиранин, обществен паразит. Други видяха в него пророк, извънземен, първия голям икономист, бащата на обществените науки, на новата история, на антропологията и дори на психоанализата. А някои стигнаха дотам, че припознаха в него последния християнски философ. Днес, когато изглежда, че комунизмът завинаги е изчезнал от земното кълбо и мисълта му вече не представлява властови залог, най-после е възможно да говорим за него спокойно, сериозно и следователно ползотворно.
Така че настъпи моментът, когато можем да разкажем без превземки и по един модерен начин невероятната му съдба и необикновения му интелектуален и политически път. Да разберем как е успял, на по-малко от тридесет години, да напише най-четения в цялата човешка история политически текст; да разкрием особените му взаимоотношения с парите, труда, жените; да открием и изключителния памфлетист в него. И същевременно да преразгледаме XIX век, чиито преки наследници сме ние, изтъкан от насилие и борби, бедствия и кланета, диктатури и потисничество, мизерия и епидемии, толкова чужд на пламенния романтизъм, на парфюмирания буржоазен роман, на позлатата в операта и на кулисите на бел епок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар