Против забраната на БКП (т.с.) и в защита на Септемврийското въстание
Обвиняват Българската комунистическа партия, че през м. септември 1923 г. дала нареждане за въоръжено въстание. От 9 юни 1923 г. новото презратаджийско правителство направи всичко, за да извади трудещите се маси на улицата, с оръжие в ръка. То търсеше гражданската война. За целта правителството суспендира всички граждански и политически права на широките трудещи се народни маси. Правителството забрани каквото и да било организационно или публично събрание на трудещите се народни маси. Свободата на печата за тях не съществуваше. „Работнически вестник“ през ден, след като цензурата го преглеждаше и пропускаше, биваше конфискуван по нареждане на правителството. Затваряне на комунистическите клубове, арести, побоища, убийства – това беше ежедневната работа на властта. На 12 септември 1923 г. противозаконно (гледай, следствено дело от 1923 г.) беше извършена последната провокация: арестуваха повсеместно членовете на Българската комунистическа партия. С една дума, превратаджийското правителство окова ума и тялото на работещия народ във вериги. Масите видяха, че пътят за легалната борба е окончателно задръстен, вдигнаха се да се бранят с оръжие в ръка. БКП, като партия на широките народни маси, даде тогава паролата комунистите да бъдат в първите редове на въоръжената борба. Тя се бори, тя бе ударена, то тя бе в своята законна самоотбрана. Отговорността носят тези, които предизвикаха масите на гражданска война.
Обвиняват БКП, че с акциите си искала да изложи на опасност съществуването на България. Това обвинение не търпи критика. През месеците юни, юли, август и септември 1923 г., когато се обвинява партията, че с нелегална дейност е подготвяла въстанието, Българската комунистическа партия защитаваше интересите на работниците и селяните напълно на легална почва. Тя направи своите предложения за единен фронт с различните организации на трудещите се, широки социалисти, БЗНС и Занаятчийския съюз (484) и се готвеше в предстоящата тогава изборна борба да нанесе поражение на превратаджийското правителство. БКП смяташе че чрез изборната борба тогава и при съблюдаване на законите ще вземе властта по легален път. Правителството виждаше своята съдба, легалността го убиваше, то реши да скъса окончателно с нея и да провокира трудещите се маси на улицата на открита борба. Арести, побоища, безчинства, палежи, грабежи и масови избивания на невинни арестувани хора се извършиха. Хиляди са невинните избита, хиляди са обезчестените, разорените, осакатените от побоищата, хиляди са и до днес арестувани. Защо, за какво? Ясно защо, ясно за какво. Грехът и престъплението им бе, че не искали да дадат доверието си на едно противонародно правителство, грехът и престъплението им бе, че са искали да бъдат легални и че легалността убивала правителството. Те не знаеха, че правителството търси и провокира гражданската война. Не БКП изложи България. Изложи я и излага я и днес противонародното правителство. То бие, интернира, убива, не позволява събрания, суспендира каквито и да било свободи. С това то наново излага България пред съседните страни, които знаят, че когато съседът гори, могат и те да пламнат. БКП не се плаши и от преследванията, гоненията и жертвате. Тя не за пръв път изпада е подобно положение. В такова положение тя е изпадала всякога, когато е заставала в трудни моменти на страната на трудещия се народ. Тя бе гонена, преследвана, нейните дейци избивани през двете катастрофални войни. И тогава грехът й бе, че се обяви решително против войните. Наричаха я предателска партия. Дойде време и час, когато целият български народ заяви, че само Комунистическата партия е защитавала широките трудещи се маси и нацията, като се е борила против войните. Сега партията ни е в същото положение. Ние ще се борим в защита на българския народ против неговите народни потисници – „патриоти". Ние заявяваме, че в интереса на целия български народ искаме на мястото на превратаджийско „легалното" правителство да дойде правителството на работниците и селяните. Това ще стане с борби. Нас не ни е страх от легалните борби, народът е за работническо-селско правителство, то неминуемо ще дойде. По кой път - това зависи най-вече от властта, от днешното правителство и от господстващата класа.
--------------------
Димитър Благоев
28 март 1924 г.
