Търсене в този блог

19.02.2014 г.

Маркс умря, да живее Маркс ! - проф. Васил Проданов

 

 

През 1989 г. Франсис Фукуяма обяви "края на историята", а там, където историята е свършила, няма място за концепция, чието особено важно качество е историчността, идеята за движение на историята в определена посока, каквато е тази на Карл Маркс.

Дали обаче Маркс и марксизмът наистина са мъртви?

На 15 февруари 2014 г. в най-голямата зала на Лондонския университет се събират стотици студенти от цяла Великобритания, за да основат Марксистка студентска федерация, която си поставя за цел да обедини "студенти, обучени на марксизъм". И това не е изолирано събитие, показващо локален интерес.

Справка от началото на февруари 2013 г. в световната виртуална книжарница "Амазон.ком" сочи, че в нея има 23 313 книги, в чието заглавие стои името на Маркс. Заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд са само 2401, т.е. почти 11 пъти по-малко.

Преди 25 години изглеждаше като че ли Маркс бе окончателно погребан в пепелта на миналото.

Много скоро обаче миналото започна да се завръща, паралелно с възхода на

глобализирания неолиберален капитализъм

нарастващото неравенство и обедняване на големи маси от хора.
На 28 октомври 1998 г. в Ландън скул ъв икономикс неговият директор, най-известният жив социолог Антъни Гидънс в претъпканата с xора зала започна своята първа публична лекция по проблемите на глобализацията. Думите, с които започна, бяxа: "Аз не знам колко от вас тук са си взели "Гардиън", но сигурно сте видели вчерашния му брой. Е, той се завръщал, според "Гардиън"... Kaрл Маркс се завръщал. Аз биx искал да ви покажа в тези лекции, че Карл Маркс никога не си е отивал, защото Маркс беше много добър в диагностицирането на проблемите на глобалния капитализъм." Тези негови думи бяxа посрещнати с бурни ръкопляскания. До мен една жена плачеше.

После дойде септември 1999 г., когато Би Би Си проведе онлайн проучване на това кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за "мислителя на xилядолетието".

През 2011 г. издателството на Йелския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън "Защо Маркс беше прав".

На 4 юли 2011 английският вестник "Гардиън" публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие "Защо марксизмът е във възxод отново".
Статията завършваше със заключителната фраза на "Комунистическия манифест": "Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си".

В броя си от май - юни 2009 г. знаменитото американско списание "Форин полиси" публикува статия под заглавие "Истински модерният Маркс" , в която говори за "ренесанс на интереса" към него, защото той преди всички други е предсказал особеностите на днешната капиталистическа глобализация. Неслучайно в световен план рязко е скочила продажбата на "Капиталът". Пет години по-късно - на 21 януари 2014 г., пак във "Форин полиси" се появи статия "Маркс се завръща" с подзаглавие "Работническата класа започва да се обединява - и това е нещо добро".

На 7 септември 2011 г. "Харвард бизнес ревю" - икономическото списание на един от най-добрите световни университети - Харвардския, постави на обсъждане въпроса "Прав ли беше Маркс?" и прилагайки неговите разбирания за такива явления като обедняване, криза, стагнация, отчуждение, фалшиво съзнание, стоков фетишизъм, откри, че те са валидни и днес.

На 11 август 2011 г. в голямо свое интервю в "Уолстрийт джърнъл" един от знаменитите съвременни икономисти Нуриел Рубини (който не е марксист) заяви, че Маркс е бил прав, когато е говорел за това, че

"капитализмът може да разруши себе си"

В редица германски университети започнаxа да се организират семинари за съвместно четене на "Капиталът", защото нарастващо число xора почнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под надслов "Да преосмислим Маркс". В интернет в хит се превърнаха превежданите на различни езици, включително и на български, лекции на двама американски професори - по проблемите на марксизма на проф. Ричард Улф и на "Капиталът" на Маркс - на проф. Дейвид Харви.

На 25 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание "Тайм" със своята статия "Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света", преведена след това на десетки езици. "Все още революцията на Маркс предстои да се материализира", казва той. И още: "Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изхода от тях."

На 10 ноември 2013 г. във в. "Гардиън" се появи материал, озаглавен "Преподавателите по икономикс, обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата". Статията бе онагледена с голяма снимка на Маркс и в нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите за търсене на отговори на кризата.

Изтъкната била небxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и "ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар".

През декември 2013 г. папа Франциск І заяви, че за него не е обида това, че десницата в САЩ го е заклеймила като марксист. По този повод "Гардиън" излезе на 16 декември 2013 г. със статия

"И какво от това, ако папата бе марксист"

в която остро възразява срещу опитите думата "марксист" да се употребява с негативен оттенък.

На 30 януари 2014 г. едно от най-известните световни издания в областта на шоу бизнеса американското списание "Ролинг Стоун" излезе със статия под заглавие "Маркс беше прав: Пет изненадващи неща, които Карл Маркс предсказа за 2014 г." с подзаглавие "От iPhone 5S до корпоративната глобализация модерният живот е пълен с доказателства на Марксовите прогнози". Съвременният живот е пълен с доказателства за Марксовите прогнози, ни казват съвременните последователи на знаменитата музикална рок група "Ролинг Стоунс".

Е, мъртъв ли е Маркс?

 

 

 

 

Източник: вестник „Труд”, 18 февруари 2014 г.

 

13.02.2014 г.

Мерките за строги икономии възпрепятстват икономическия растеж - Джоузеф Стиглиц

 

 

Според Нобеловия лауреат освен ако не се променят правителствените политики, периодът на разочарование ще продължи още дълго

 

Малко след като глобалната финансова криза изригна през 2008 г., предупредих че, освен ако не бъдат предприети правилните политики, то може да се настани безпокойството в японски стил – слаб растеж и стагниращи доходи за години напред. Въпреки че лидерите от двете страни на Атлантическия океан твърдяха, че са научили уроците си от Япония, те продължиха да повтарят едни и същи грешки. Сега дори и един от водещите политици на САЩ Лари Съмърс предупреждава за стагнация в световен мащаб, заявява пред CNBC носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц.

Основният въпрос, който повдигнах още преди пет години бе, че в общи линии американската икономика беше болна още преди кризата. Тогава имаше само

 балон в цените на активите,

 създаден благодарение на небрежното регулиране и на ниските лихвени проценти, които направиха така, че икономиката да изглежда стабилна.

Под повърхността обаче зрееха безброй проблеми – увеличаващото се неравенство, незадоволените нужди от структурни реформи (преминаването от икономика, движена от промишленото производство, към услугите и адаптирането към променящите се в световен мащаб конкурентни предимства), продължаващите глобални дисбаланси. Проблем е и финансовата система, която е по-приспособена към спекулациите, отколкото към инвестициите, които ще създадат работни места, ще увеличат производителността и ще пренасочат излишъците така, че да максимизират социалните ползи.

Ответните удари на политиците към кризата не успяха да намерят решението на тези проблеми. Стана по-лошо - те изостриха някои от тях и създадоха нови - и то не само в САЩ. Резултатът бе повишаване на задлъжнялостта в много страни, след като спадът в брутния им вътрешен продукт (БВП) подкопа държавните приходи. И нещо повече - недостатъчните инвестиции както в публичния, така и в частния сектор създадоха едно

 поколение от млади хора, които прекараха години в бездействие.

 В един момент от своя живот те се обезвериха. В момент, в който те е трябвало да усъвършенстват своите умения и да повишат производителността си.

И от двете страни на Атлантическия океан БВП най-вероятно ще расте значително по-бързо тази година, отколкото през 2013 г. Но преди лидерите, които прегърнаха политиките за строги икономии да отворят шампанското и вдигнат тост, те следва да обърнат внимание на това къде сме ние и да се фокусират върху почти непоправимите вреди, които причиниха тези политики.

Рано или късно всеки спад си има край. Отличителният белег на добрите политики е, че те успяват да сложат край на снижаването по-бързо, отколкото биха го направили иначе. Отличителният белег на мерките за строги икономии е, че много правителства ги приемат, а всъщност така те правят спадовете далеч по-дълбоки и по-продължителни от необходимото, с по-дългосрочни последствия.

Реалният (изгладен спрямо инфлацията) БВП на глава от населението в повечето от страните в Северното полукълбо е нисък в сравнение със стойностите му през 2007 г. В Гърция икономиката се сви с 23%. За последните шест години Германия – най-добре представящата се държава в Европа – отчете мизерен среден годишен икономически растеж от 0,7%. Американската икономика все още е приблизително с 15% по-малка, отколкото би била, ако растежът бе продължил, дори и с умерена траекторията, преди кризата.

Но дори и тези цифри всъщност не ни казват колко лоши са всъщност нещата, защото БВП не е най-добрият измерител на успеха. Далеч по-точен измерител са

 доходите на домакинствата.

Медианният реален доход в САЩ е под нивата си от 1989 г., т.е. от преди четвърт век. Медианният доход на мъжете, работещи на пълен работен ден, днес е по-нисък в сравнение с размера му преди 40 години.

Някои като икономиста Робърт Гордън предположиха, че трябва да се приспособим към новата реалност, при която дългосрочният растеж на производителността ще бъде далеч под този, който наблюдавахме през последното десетилетие. Всичко изглежда пределно ясно - освен ако не се променят правителствените политики, периодът на разочарование ще продължи дълго.

Пазарите не се самокоригират. Стоящите в основата проблеми, които очертах по-рано, могат да се влошат - а много от тях вече се влошиха. Неравенството води до слабо търсене. Разширяващото се неравенство дори отслабва търсенето още повече, а в много страни, включително и в САЩ, кризата само влоши неравенство.

Търговските излишъци на Северна Европа се увеличиха, дори след като Китай модифицира модела си на икономически растеж. По-важното е, че пазарите никога не са били добри в постигането на своите бързи структурни трансформации. Преминаването от селското стопанство към промишленото производство, например, е бе доста плавно? Напротив - то бе съпроводено от значителна социално дислокация и от Голямата депресия.

Този път също не е по-различен, но в някои случаи дори може да бъде по-страшен. Секторите, които могат да растат, отразявайки нуждите на гражданите, са услугите като образование и здравеопазване, които традиционно се финансират публично и то за добро. Но вместо правителствата да улесняват прехода, мерките за строги икономии го възпрепятстват.

Безпокойството е за предпочитане пред рецесията,

а тя от своя страна е за предпочитане от депресията. Но трудностите, пред които сме изправени сега, не са резултат от неумолимите закони на икономиката, към които просто трябва да се приспособим, както бихме го направили при природно бедствие като земетресение или цунами, например. Те дори не са един вид наказание, чрез което изплащаме греховете от миналото. Все пак, за да бъдете сигурни, неолибералните политики, които доминират през последните три десетилетия, имат много допирни точки със сегашната ни съдба.

Вместо това сегашните трудности са резултат от погрешните политики. Има алтернативи. Но ние няма да ги открием при самодоволните елити, чиито доходи и портфейли с акции растат за пореден път. Изглежда, че само някои хора трябва да се адаптират към един постоянен, по-нисък стандарт на живот. За съжаление, тези хора изглежда са повечето хора.

 

 

Източник: investor.bg, 12 февруари 2014 г.

 

 

9.02.2014 г.

Маркс е неизбежен / „Rollingstone“, САЩ

 

 

Пет удивителните предсказания на Карл Маркс


От  iPhone 5S до корпоративната глобализация – съвременният живот изобилства с доказателства за прозорливостта на Маркс

В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския Папа Франциск, че е „чист марксист“, до автора от Washington Times, който нарече кмета на Ню-Йорк Бил де Блазио „упорит марксист“. Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма. Болшинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на  Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ) се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от Великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S, намиращ се джоба ни.

По-надолу предоставяме няколко факти  от живота ни през 2014 г., които Маркс предсказва, анализирайки капитализма преди повече от век.

1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият акпект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба рано или късно ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците не са в състояние да получат продукта от труда си. Без всякакво съмнение, в съвременната история, от Великата рецесия до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци  на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм“, т.е. такива финансови инструменти, като облигациите или кредитно-дефолтните суапове. Ние произвеждаме и произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: простичко казано, именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да се гмурнат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да изпълняват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна, както и предсказа Маркс.

2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждава, че склонността на капитализма да внушава, че стоките, които хората трябва да си закупят са особено ценни, а това по същество са ненужни стоки и услуги, с времето ще доведе до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания“. Това е твърде яростна, но точна характеристика на съвременните американци, които, наслаждавайки се на невероятния разкош, постоянно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем за пример iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте  миналата година, или  от iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни реклани компании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.

3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация – разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазията да плъзне по цялото земно кълбо, – пише Маркс. – Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си“. Макар днес тези идея да се струва очевидна истина, Маркс я изрича още през 1848 г., преди повече от 100 години преди началото на глобализацията. Маркс не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но той също обяснява и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на природни ресурси – това са чудовищата, които ние трябва непрекъснато да храним.

4. Walmart (монополите)

Класическата иконимическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и е способна за самостоятелно съществуване. Но Маркс твърди, че цялата власт в края на краищата ще бъде съсредоточена в ръцете на няколко корпорации-монополи, които ще бъдат готови да се борят един с друг. Вероятно, в края на 19 век това е звучало твърде странно: както пише историкът Ричард Хофщадтер, „американците смятаха, че ще е налице саморазрушаване, ако имуществото е разпределено между всички, и ако икономическата и политическата власт са децентрализирани“. Но вече през 20 век тенденцията, посочена от Маркс, започна стремително да нараства и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, такива като Walmart, на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопанските корпорации, такива като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръща все повече и повече в напълно централизиран свят: крупните компании поглъщат дребните така бързо, че може свят да ти се завие. Политиците твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес, някои от тях продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че изработената заплата постоянно ще намалява силата на „резервната армия на труда“, чието съществуване се обяснява с класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труда колкото се може по-малко, да произвежда колкото се може по-лесно, а за това му помагат значителноото количество никъде незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, можем да говорим, че след рецесията високото ниво на безработицата НЯМА да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбата: хората ще бъдат така изплашени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, независимо от ужасните условия на труд. Дори авторитетния  Wall Street Journal предупреждава: „В последно време в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително расте, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни“. Това се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходякото време за справедливия ръст ще настъпи само тогава, когато имаме „пълна заетост“, когато нивото на безработицата падне толкова, че работниците ще могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и новата своя работа.

Заключение

Когато Карл Маркс в „Манифеста на Комунистическата партия“ апелира към прогресивно подоходно облагане, в света няма нито една държава, която би използвала това. Сега в света практически не останаха държави, в които не се прилага програсивно подоходно облагане, – то се превърна в един от инструментите, с помощта на който в САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем.

Както пише Робърт Хайлброунер: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото той е неизбежен“. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на огромната 3 -милионна армия от бедняци.

Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарий от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да изгубите, освен оковите си“ и до днес не е загубил актуалността си. 

 

 

 

Източник:   http://www.rollingstone.com/music/news/marx-was-right-five-surprising-ways-karl-marx-predicted-2014-20140130 

Получено чрез „Светът днес”

8.02.2014 г.

Световният капитализъм, лекции еп.1, (2013) - проф. Ричард Улф

 

  

Поредица от лекции на американския икономист, в която се обсъждат актуалните събития от икономическа гледна точка. Особено място се отделя на днешната икономическа криза и мерките, предприемани от различните правителства за разрешаването й. С непоклатима логика се представят грешките, допускани от „експертите“ и се обясняват причините, поради които предприетите досега мерки не само не спомагат за разрешаването на кризата, но и я задълбочават.
Ричард Улф е изключителен комуникатор: надарен с превъзходно чувство за хумор, горещ характер, огромни познания и широкоскроено мислене, той е единственият професор по икономика, чиито лекции запленяват още от първите минути. Ако досега сте мислили, че икономиката е скучна и заплетена, то скоро ще откриете, че едва ли съществува по-забавна и приятна материя. Жадно ще очаквате следващите му лекции.

Виж тук:    http://www.dokumentalni.com/?p=3009  

В този епизод се разглеждат следните теми:
1. Нелсън Мандела и неговата икономическа политика.
2. Наистина ли богатството на американските домакинства е нараснало?
3. Държавни средства, наливани в частните корпорации, и резултатите от това.
4. Какво става в Детройт? Защо и как фалира най-индустриалният американски град?
5. Протестите в света.
6. Работодатели и работници в условията на икономическа криза.

 

4.02.2014 г.

Човекът Благоев

 

Продължение на заключителната статия от книгата „ Димитър Благоев. Биография”, Партиздат, София 1979 г.

Димитър Благоев - водач и съмишленик

 

Продължение на заключителната статия от книгата „ Димитър Благоев. Биография”, Партиздат, София 1979 г.

Димитър Благоев - измерения на подвига

 

Заключителна статия от книгата „ Димитър Благоев. Биография”, Партиздат, София 1979 г.