Парламентарната дейност на Димитър Благоев

Още от първите години на своето съществуване БРСДП поведе решителна и неуморна борба за по-добър живот на трудовите хора, срещу хищническата им експлоатация от капитала, за подобряване условията и заплащането на труда, за правото на отдих и образование, за работническо законодателство, за защита на женския и детския труд, за намаляване на работния ден.

Партията, нейният създател и ръководител Димитър Благоев придаваха голямо значение на парламентарната форма на борба за защита на интересите на работническата класа и на всички трудещи се, техните права и свободи, за политическото им възпитание, за разобличаване политиката на буржоазията и нейните правителства и политически партии, за пропагандиране идеите на социализма. Но застанал на правилни марксистки позиции, Д. Благоев предпазва партията от излишни парламентаристки илюзии. За разлика от широките социалисти начело с Янко Сакъзов, които бяха привърженици на безпринципни съглашения и компромиси с други дребнобуржоазни партии и течения, на безогледни обещания и ефектна повърхностна агитация за печелене на гласове, на отстъпление от партийната програма и политика, Д. Благоев, прозрял далеч напред, предупреждава, че партията на работническата класа не бива да принизява своята дейност в предизборната борба и в Народното събрание до печелене на евтини успехи и депутатски места, не бива да създава илюзии сред трудещите се, че е възможно в рамките па капиталистическото общество, по пътя на парламента да се подобри коренно тяхното положение и да се освободят от капиталистическа експлоатация. „Нека в избирателната борба — пише още през 1894 г. той — високо държим социалистическото знаме. Нека не се увличаме само от съблазна да спечелим няколко депутатски кресла. Нека внимателно отстраняваме всички опасности, които заплашват нашето още младо социалистическо движение. Нашата избирателна агитация трябва да бъде открито социалистическа навсякъде. Само победата с такава агитация ще бъде победа на социалдемократическата партия, на социализма.“

Участието на партията на тесните социалисти в предизборната борба Димитър Благоев оценяваше като важна форма и важен момент в класовата политическа борба на пролетариата, на трудещите се, като показател и проверка за влиянието на партията сред масите, като условие за нейното по-нататъшно организационно укрепване и разширяване на връзките й с масите. „Във всяка изборна борба — пише той в статията „Изборната борба и социалдемокрацията“ — наша належаща задача е да изграждаме силна организация, за да разбера и самата господарска класа, че тия народни представители, които ние ще изпратим, имат зад гърба си една организирана сила, която е готова да ги подкрепи, да знае, че когато тия народни представители издигат в Народното събрание глас на протест, веднага вън от сградата на Народното събрание се издига вълната на работническото движение, чува се гласът на будната и протестираща работническа класа."

Димитър Благоев допускаше възможността в демократични страни, в които се осигурява всеобщо избирателно право, работническата класа по пътя на изборите да завладее парламента и да постави началото на социалната революция. „Но... работническата класа може да постигне това завладяване само тогава, когато тя е силна по организация  и  съзнание, когато е организирана в мощна политическа сила, проникваща с учението на класовата борба, с революционния социализъм, и когато прави в Народното събрание свое мнозинство депутати. Разбира се, при това, че завладяването на Народното събрание не означава завладяване на властта. Завладяването на Народното събрание означава началото на социалната революция, която има да извърши пролетариатът. Дали завладяването на Народното събрание от последния ще приведе към кървава социална революция, или към безкръвно налагане на социалистическата наредба, това ще зависи от разположението на обществените сили, или другояче казано, от съотношението на обществените сили, от общественото състояние на класите.“

 

                       *           *           *

 

В живота на Димитър Благоев хармонично се допълват интернационалистът и родолюбецът, верността към класата с верността към родината. Още през 1881 г. той изрича като свое верую думите: „ Аз съм българин. Като син на народ, поробен от двама най-жестоки врагове, смятам се за щастлив, че съм се родил във времето, когато той се пробужда.“  Дългогодишната му дейност като депутат в Народното събрание и като общински съветник и училищен настоятел в София през 1911 — 1915 г. докачил това безспорно.

Благоев е избран за народен представител най-напред през април 1809 г. в Десетото народно събрание в Ямболска избирателна околия. При тези избори общият брой на избраните народни представители от БРСДП е 6 души. Благоев оценява това като „твърде голяма сполука", защото изборите провежда дошлото на власт през януари 1809 г. правителство на либералната партия при грубо нарушаване на избирателния закон и погазване правата и свободите на избирателите. Правителството назначава комисия да провери „редовността" на изборите в редица избирателни околии (Котленска, Сливенска, Варненска. Видинска и др.) и да бъдат лишени от мандат неудобните народни представители, като при повторното провеждане на избори си осигури избирането на свои съпартийци.

Своята първа реч Димитър Благоев произнася на 28 май 1899 г. именно по повод предложението да се отнемат  мандатите на неудобни за правителството народни представители. Той не само се изказва против касирането им като неоснователно, но и поставя въпроса за истинското конституционно управление на страната, което е необходимо  „от гледна точка на интересите на България, на българския народ, и, позволете ми да кажа, на интересите даже на всички други партии“.

В същото Народно събрание, във втората си реч Благоев разобличава несъстоятелността на искането неговият избор да се касира под предлог, че не бил спазен редът за гласуване в общините на Ямболска околия. Той защитава горещо упражненото право на своите избиратели и необходимостта да бъде зачитан народният суверенитет.

Димитър Благоев е избран за народен представител и през 1902 г. в Дванадесетото обикновено народно събрание, отново в Ямбол. Интересна в това събрание е речта му по отговора на тронното слово. В нея той не само критикува правителството на д-р Стоян Данев, неговата политика и предложения бюджет, но задълбочено анализира икономическото развитие на България, което засилва процеса на пролетаризиране, избистря класовия характер на политиката на буржоазията и на държавата, класовата борба в нашата страна. Като разкрива убедително експлоатацията на работническата класа, тежкото данъчно бреме, което пада преди всичко върху плещите на трудещите се и особено на селяните, Благоев доказва, че на работническата класа, ако и да е сравнително млада, малочислена и неорганизирана, принадлежи бъдещето, че тя е прогресивна класа и ще извоюва социалистическото общество. Тази реч е програмна, защото авторитетният ръководител на партията поставя открито и научно обоснова основните въпроси на тогавашната действителност в България; разработи тактиката на партията в Народното събрание. Макар и посрещнат враждебно от някои депутати, на които не се харесваше появата на социалисти в Народното събрание, слухът им се „смущаваше“ от социалистическа терминология, които предпочитаха да наричат социалистите рушители, Д. Благоев с присъщото му респектиращо спокойствие доказва: да, социалистите са разрушители, но на стари уредби, внушения, понятия и режими, и създатели на нови, светли перспективи за народа.

Като отхвърля неверните твърдения на буржоазните лидери, той достъпно, просто разкрива истинските причини за пропадането на занаятчии, на дребни собственици в градовете, на селяните: „Причината без съмнение трябва да я търсим в оная еволюция, в онуй развитие, което се извършва в България, както и в целия свят“, т. е. в капиталистическото развитие; в бюрократично-административното управление.

След като прави характеристика на икономическото и политическото положение в България в резултат на нейното развитие по пътя на капитализма за две десетилетия и някои предложения за решаване на острите проблеми, той изяснява тактиката на партията в Народното събрание: „... Целта на социалдемократическата група тук е преди всичко да постави работата на принципиална почва, да посочи, с други думи, какво е положението на страната, коя е тенденцията, по която се движи икономическото и социалното развитие в нашата страна, и оттам да извадим всички онези необходими мерки, за да може да върви в пътя на прогреса и да не среща такива тежки пречки, каквито среща днес."

В най-тежкия период от живота на страната — периода на войните — Благоев остава верен както на своята класа и на съвестта си на интернационалист, така и на народа си. За този период разказват много от речите му в Народното събрание. Думите му са живи и актуални и днес: „Ние, както ви е известно, сме против войната, против всяка война на Балканския полуостров и в Европа. Ние като социалдемократи сме съгласни с пролетариата в целия свят и искаме мир в цяла Европа, мир на Балканския полуостров. Протестирайки сега против престъпната агитация за война, която водят буржоазните партии, ние протестираме против тези партии, които са врагове на националното обединение на балканските народи."

В изборите за Шестнадесето обикновено народно събрание през ноември 1913 г. за кандидатите за партията на тесните социалисти са подадени над 50 000 гласове и избрани 18 народни представители тесни социалисти. Това е показател за порасналото влияние на партията сред народа. Народното събрание се свиква едва на 19 декември на извънредна сесия, за да гласува разходите на правителството. Но тъй като народните представители от опозицията са мнозинство, те изразяват недоверие на назначеното от цар Фердинанд правителство и на 31 декември то бива разпуснато.

В Седемнадесето обикновено народно събрание — февруари 1914 г.,  Д. Благоев е отново народен представител. Чрез полицейски произвол и фалшификации правителството на Васил Радославов си осигурява мнозинство. Но независимо от това за партията на тесните социалисти гласуват над 50 000 души и са избрани 11 народни представители тесни социалисти начело с Димитър Благоев. Избрани са още: Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Георги Димитров, Тодор Петров, Тодор Луканов, Камен Тошев, Коста Ципоранов, Георги Петров, Юрдан Юрданов.

Най-дълго просъществува Седемнадесето народно събрание — от 1914 до средата на 1919 г. Неговата дейност съвпада с годините на Първата световна империалистическа война и втората за българския народ национална катастрофа; годините на най-бурни събития и изменения в света, венец на които е Великата октомврийска социалистическа революция.

Парламентарната група на БРСДП (т.с.) развива извънредно богата и съдържателна от позициите на марксизма и пролетарския интернационализъм дейност в този период. През цялото време тя действа като единен колектив, здраво сплотен на принципна основа под ръководството на Димитър Благоев, който е неин председател, а секретар е Георги Димитров. Тя взема своевременно становища по всички въпроси. Нейните членове развиват голяма извънпарламентарна дейност.

Като народен представител Димитър Благоев развива оживена дейност против посегателствата на правителството върху конституцията и законите. Той критикува остро правителството на Радославов, че не е свикало Народното събрание на редовна сесия преди 15 март 1914 г., осъжда практиката, която съществува в продължение на 35 години за министър на войната да бъде  назначавано лице, което няма качества да бъде народен представител и това го прави неотговорен пред Народното събрание, а  отговорен само пред царя. Разобличава изборния терор на управляващата партия на Радославов. Когато е заплашено господството на буржоазията, тя твърде често прибягва до нарушаване на собствените си закони в борбата против работническата класа и трудещите се. Правителството следва да зачита законите на страната, „макар тези закони да не са пълни, макар те да не дават гаранция за работническата класа, но доколкото те дават гаранция за нейните правдини и интереси, ние сме длъжни най-енергично да се застъпим за тях".

В парламентарните речи на Благоев, издадени като брошури: „Балканската война и социалдемокрацията“ (1915 г.) „Социалдемокрацията против войната" (1917 г.), Благоев рязко и открито се обявява против антинародната политика на българската буржоазия, за прекратяване на войната и за една нова политика, която да изключи въоръжените конфликти като средство за разрешаване на международните въпроси.

По повод па внесеното от правителството предложение под напора на народните маси за назначаване на анкетна комисия, която да издири отговорните за първата национална катастрофа в резултат на войната в 1913 г., Д. Благоев предлага от името на партията на тесните социалисти да се анкетира цялата политика на правителството и династията през последните 25 г., която е националистическа политика и неизбежно води към катастрофа. Главни виновници той счита българската буржоазия и цар Фердинанд. „И като главнокомандующ, според мене, той е пак тъй също отговорен. Ако искаше да остане неотговорна личност според конституцията, той не трябваше да бъде главнокомандующ, защото главнокомандующият е, който трябва да отговаря за военните действия и събития."

Като представител на парламентарната група Д. Благоев пръв подписва позива на парламентарната група на БРСДП (т. с.) към работническата класа от 7 септември 1915 г., в който се протестира против готвещото се престъпление срещу върховните интереси и свободи на нацията, иска се свикване на Народното събрание, вдигане на военното положение, премахване на цензурата, отменяне забраната на събранията и всички ограничения на свободата. Като заявява, че нищо не дели балканските народи, че капиталистическите и династическите интереси на владеещите класи и династии ги хвърлят във взаимно изтребителни войни, позивът предупреждава, че „спасението на балканските и европейските народи от ужасите на бушуващата всесветовна война е в събарянето на капитализма и неговите спътници: милитаризма и империализма", което ще се постигне чрез непримирима класова борба на пролетариата от всички страни. За този позив парламентарната група бе дадена под съд, но делото отложено и до края на войната не бе разгледано.

Въпреки мъжествената борба на партията на тесните социалисти, въпреки волята на българския народ, Фердинанд и правителството на Радославов въвлякоха България в Първата световна воина на страната на Германия.

През време на войната партията на тесните социалисти и нейната парламентарна група останаха верни на пролетарския интернационализъм, на решенията на конгресите на Втория интернационал по въпроса за войната. Макар и да не се издигна до болшевишкото разбиране и отношение към Първата световна война — превръщане на империалистическата воина в гражданска и поражение на собственото правителство, партията на тесните социалисти през цялото време на войната се бори против участието на България в нея, разобличава нейния несправедлив и империалистически характер и плановете на империалистите по отношение на Балканите. Тя разобличава и поведението на широките социалисти, които както всички опортюнисти от Втория интернационал извършиха измяна и предателство и застанаха на страната на буржоазията по въпроса за войната.

В речите по приеманите годишни бюджети Д. Благоев се изказва твърдо против военните кредити, против гласуваните заеми за воденето на войната; за отмяна на военното положение и цензурата, за възстановяването правата и свободите на гражданите; против системата на косвените данъци, която засяга главно и преди всичко трудещите се, против спекулата и гешефтите, които вършат капиталистите и управляващите; за подпомагане семействата на мобилизираните. От името на парламентарната група на тесните социалисти той прочита декларации против войната и за обща отбрана на балканските народи, декларация против извънредния кредит от 500 милиона лева. Произнася реч против военния кредит от 350 милиона лева.

Трябва да се има предвид, че парламентарната група е в зависимост и се отчита пред Централния комитет на партията и пред нейните конгреси. Решенията на конгресите и на Централния комитет са задължителни за парламентарната група. Това положение, за разлика от повечето социалдемократически партии на Запад,  където парламентарните групи се поставяха над ръководствата на партиите, е близко до разбирането и практиката на Болшевишката партия и постановките на В. И. Ленин. Ще напомним, че в статията „Социализмът и войната“  В. И. Ленин, като се опира на парламентарната тактика на социлдемократическите партии от Втория интернационал и особено на отношението им към Първата световна война, пише, че има два вида парламентаристи — едни, които се поставят в служба на своите правителства и достигат до министерски кресла, а другите — „революционни марксисти“, „интернационалисти на дело", които скъсаха с шовинистите и използваха парламента, за да останат революционери докрай, да изпълнят своя дълг на социалисти и интернационалисти и при най-трудните обстоятелства". Към вторите той отнася и нашите „български другари".

От трибуната на Народното събрание Димитър Благоев приветства Великата октомврийска социалистическа революция и оповестените от нея лозунги. На 2 декември 1917 г. Д. Благоев, Г. Димитров, Хр. Кабакчиев говорят на 10-хиляден митинг на трудещите се от София, посветен на победата на Октомври. Благоев дава висока оценка на победата на руския пролетариат. На следващия ден той прочита от трибуната на Народното събрание резолюцията на митинга на трудова София               „… Българските работници и работнички считат — се казва в нея — делото на руския пролетариат за свое собствено дело и са готови да положат всички усилия за пълното му възтържествуване".

Той защитава тезата за мир без анексии, без обезщетения и за самоопределение на народите, за пълно демократизиране на нашия живот, за република, против монархията.

По въпроса за водените преговори в Брест-Литовск за мир, в които участва и българското правителство със свой представител,  Димитър Благоев предлага резолюция от името на парламентарната група на тесните социалисти правителството на Радославов да застане на позициите на Октомврийската революция по въпроса за мира — мир без анексии, без обезщетения, освобождаване на окупираните територии и самоопределение на народите, като главно условие за достигане на мир.

Участието на България в Първата световна воина доведе до втора национална катастрофа. На България бяха наложени тежки условия съгласно Ньойския мирен договор. Това беше несправедлив, насилнически мирен договор, продиктуван от победителите. Виновници бяха българската буржоазия, нейните политически партии и монархизма, както и империалистите и по-специално тези от Съглашението. Партията на тесните социалисти осъди Ньойския мирен договор и посочи виновниците за него. От името на парламентарната група на тесните социалисти  Благоев прави протест против насилническия мирен договор и съглашателския империализъм. Посочва, че съучастници и виновници за него са монархизмът и българската буржоазия в лицето на нейните политически партии, подчертава мъжествената борба на Комунистическата партия против войнствената и националистическата политика на буржоазията, нейното поведение през време на войната, поема защитата на Октомврийската революция и се обявява против изпращането на оръжие и муниции в помощ на контрареволюцията. Той нарича съветската република „лампа-дата" на света, на новия прогрес, на новите пътища към щастие на страдащите народи.

Димитър Благоев напомня, че дълг на световния пролетариат и на трудещите се класи от градове и села в нашата страна е да се сплотят и повдигнат своите революционни сили против господството на банкрутиралия и опозорен международен капитализъм и империализъм. Той разобличава и създаденото общество на народите като съюз на некоронованите крале на капитала, на империалистите,  на големите финансисти, финансови акционерни дружества и пр. „предприятия“, чието предназначение е не да поправя неправди и грешки,  а „да задържи това, което е спечелено, и това, което може да се спечели чрез лигата".

В годините на следвоенния революционен подем на масите буржоазията и нейните политически деятели, за да оправдаят предприетите мерки за насилие спрямо трудещите се, обвиниха Комунистическата партия, че се готви за революция. По този повод  Благоев казва, че революция не се обявява така, с определяне на дати, нито къде ще стане тя; революцията никой не може да я декретира... „Тя изпъква, тя изскача из условията, които я създават."

Отговаряйки на нападките на буржоазията, че комунистите искат с насилие да установят власт, Димитър Благоев казва, че режимът на българската буржоазия е насилнически, поддържан с 400 000 жертви, дадени през време на войните; с цензура, с военно положение, с драконовски наказателни закони в продължение на 40 години и обосновава необходимостта от насилие за нейното сваляне.

В условията на следвоенен революционен подем и в Българската комунистическа партия се появи „левичарство“, което В. И. Ленин характеризираше като „детска болест на комунизма". Една от неговите черти бе отричането на парламента и парламентаризма в класовата борба на пролетариата. Комунистическата партия на своя Първи конгрес през май 1919 г. осъди антипарламентаристите.  Тя взе участие в изборите за Народно събрание през август 1919 г. и за нея бяха подадени 184 616 гласа и избрани 50 народни представители комунисти. Така Комунистическата партия стана втората по брой на народните представители след  БЗНС.

В парламентарната дейност на Д. Благоев в отношението му с другите народни представители на партията се проявява забележителната и характерна за голям ръководител черта — да не излиза по всички, а понякога и по най-важни въпроси той, а да предоставя това и на други дейци на партията. Вярно е, че е съществувало разпределение по проблеми, по ресори на икономическа политика (бюджет, външна търговия, заеми), външна политика, военни въпроси, просвета, вътрешно министерство, правосъдие и пр., за което отделните народни представители са се готвели непрекъснато и проявявали голямо познаване, както и способности да полемизират. И Димитър Благоев се радва от душа, когато вижда да се изявяват и утвърждават, а заедно с това да утвърждават и авторитета на партията нейни дейци с произнесените от тях речи. С голяма любов и грижовност той препоръча на читателите на списание „Ново време“ издадените в отделни брошури речи на Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, произнесени в Народното събрание.

Като народен представител  Благоев със своята дейност и поведение е будил респект и сред представителите и на самите буржоазни и дребнобуржоазни партии със своята последователност, принципност и лични качества.

В последните години от живота си Димитър Благоев поради влошено здравословно състояние почти не участва в работата на Народното събрание. Но в парламентарната тактика на БКП (т. с.) особено във връзка с референдума през ноември 1922 г. за съдене виновниците за двете национални катастрофи в лицето на буржоазните политически партии и техните правителства, обединени в т. нар. „конституционен блок", той ясно и обосновано се изказва в полза на референдума и за единодействие с правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски. В Народното събрание становището на парламентарната група обосновано се изнася от Васил Коларов. Но Димитър Благоев в забележителната статия „Българската комунистическа партия и конституционният блок“ призовава членовете на партията и нейните съмишленици да гласуват за осъждането на блоковските котерии.

Димитър Благоев е народен представител и в Двадесет и второто обикновено народно събрание, избрано през април 1923 г. То е свикано на първа извънредна сесия на 25 май. След като прочита тронното слово, Александър Стамболийски поканва най-стария народен представител да председателства първото заседание, докато се избере председател. Оказва се, че най-старият народен представител е  Благоев, но поради заболяване той отсъства.

В качеството си на народен представител Д. Благоев произнася редица речи на събрания и митинги на работници заедно с други народни представители на партията. Те се превръщат в своего рода отчети пред работническата класа, избирателите, трудещите се, в разговор по основни въпроси на развитието на България. Също така в редица статии на страниците на партийния печат той разглежда важни въпроси, обсъждани в Народното събрание, отношението на различни политически партии и най-вече на парламентарната група на партията.

 

Парламентарната дейност на Димитър Благоев вътре в Народното събрание и извън него е важна и неразделна част от неговия изключително богат и съдържателен живот, на неговите черти като пролетарски вожд, която дейност допълва портрета му като пръв и най-виден революционен марксист на Балканите в края па XIX век и първата четвърт на XX век.

 

 

Автор: проф. Въло Иванов

Източник: списание „Партиен живот“, бр. 9, юни 1981 г.

 

 

 

 

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ ЗА ИДЕЙНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПАРТИЯТА

Димитър Благоев е свързан с всички по-големи събития в националната ни история от края на XIX и първите две десетилетия на XX век. Но неговата най-голяма заслуга пред българската работническа класа, пред българския народ е, че той създаде, запази и разви партията на тесните социалисти като революционна марксистка партия на българския пролетариат в онова време, когато работническата класа у нас правеше  едва първите си стъпки. С неговото дело е свързано и началото на превъоръжаването на нашата партия с идейните, организационните, тактическите оръжия на ленинизма и превръщането й в Комунистическа партия.

Усвоил основите на марксизма, Д. Благоев пръв у нас прозря историческата мисия на работническата класа като гробокопач на капитализма и строител на новото безкласово общество. Разкри обективно прогресивните тенденции в икономическото развитие на България и преобразуващата роля на работническата класа. В програмната статия на вестник „Работник“ от 1 ноември 1892 г. той писа: „Българската работническа класа от година на година се уголемява. Колкото повече се развива капиталистическото производство, толкова по-лошо ще става положението й, защото капиталистическото производство може да вирее, когато има работници, които да експлоатира. Интересите на капиталистите и работниците са право противоположни. Додето работниците не съзнаят своето положение и великата си задача като класа, дотогава те от никоя партия не могат да очакват освобождение от икономическото си робство. Освобождението на работниците е дело на самите работници.“

„Но за да се яви нашата работна класа — казва Благоев — като освободителна сила, трябва да съзнава своето голямо значение в бъдещата история на нашия народ, трябва да знае, че в социалистическата наредба е спасението на работниците, на человечеството от сегашните злини; най-сетне работниците трябва да са съединени в една социалистическа партия, която да поведе всички сиромаси в борбата за освобождението на целия народ и за сбъдването на социализма.“

На тази борба Димитър Благоев отдава целия си живот.

 

                                         *           *          *

 

В резултат на устната и печатната пропаганда на марксизма, която поведоха Д. Благоев и неговите съратници социалисти, се постави началото на социалистическото движение в България.

Благоев обоснова идейните основи на партията. И днес, когато си спомняме за голямото наследство, което той ни остави, не можем като български комунисти да не се гордеем и да не отнесем към него възторжените му думи, изречени през 1891 година: „Нека бъде благословен часът, в който нашите социалисти са почнали съзнателно да работят за разпространението идеите на научния социализъм у нас. Науката и естествените закони на историческото развитие са нашите верни и непобедими съюзници. Те са нашата сила, в тях е изворът на нашата вяра и енергия.“

Още през 1891 г. той развенчава буржоазните идеолози от вестниците „Свобода“ и „Балканска зора“.  Спорейки с тях, в сп. „Ден“ Благоев доказва, че те грешат или нарочно крият истината в две посоки — социализмът като идеология и социализмът като обществен строй. Никой от социалистите не твърди, че социализмът като обществен строй ще възтържествува още утре, защото те много добре разбират, че за това са необходими определени обективни условия, а не само човешка деятелност. Що се отнася обаче до социализма като учение, работата стои по другояче: „Социализмът е едно учение, което разкрива законите на историческия прогрес на человечеството“  и поради това не може да няма почва и в България, както и в другите напреднали страни.

Д. Благоев вярва, че работническата класа може да изпълни своята историческа мисия, като придобие необходимото за това класово съзнание. А такова може да й даде само нейната политическа организация. Възприел идеите на Маркс и Енгелс, той разяснява, че теоретичен израз на класовата борба на пролетариата е научният комунизъм. Целта на борбата на пролетариата е завладяването на политическата власт. Но всяка класа може да си постави такава задача, когато „израсне и познае себе си“.

В навечерието на Бузлуджанския конгрес Благоев така определи задачите и същността на бъдещата партия: „Практическата деятелност на нашите социалисти засега не може да бъде друга освен агитационна, сиреч разпространение идеите на научния социализъм и..... организационна, сиреч обединение под социалистическото знаме на всички работници у нас, свързани с една социалистическа програма, основана на принципите на научния социализъм.“ Вникнем ли внимателно в тези мисли, ще открием две различни и същевременно взаимно свързани положения. От една страна, се говори за  агитационна деятелност, а от друга — за организационна. Когато говори за първата, Благоев разбира, че тя може да се развива не само сред пролетариата, но и сред „кандидатите за пролетарии“ — селяни, занаятчии, дребни търговци, — тъй като тяхното спасение, както и спасението на цялото общество, е в социализма. Когато обаче говори за организационната деятелност, той разбира преди всичко работническата класа.

Друг съществен и принципен въпрос, който Благоев решава преди свикването на Учредителния конгрес, е за основното средство, чрез което може да се осъществи социалистическият идеал. Като се опира на основното марксистко положение, че всяка класова борба е борба политическа, че в крайна сметка борбата между класите се води от политическите партии, той подчертава, че ако социалистите искат сериозно да воюват, да влияят на обществения прогрес, те трябва да се откажат от общите фрази за „хуманност" и „справедливост", от „утопическите и неопределени стремления и да стъпят върху почвата на класовата борба", защото само тази борба може да възпитава работниците политически, да развива у тях класово съзнание. „Прочее — казва Благоев, — за да се тури „социалистическото движение" у нас на здрава почва, необходимо е да се придържаме строго о принципите на научния социализъм. Само научният социализъм може да даде нужната сила и интензивност на „социалистическото движение" у нас."

На 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа социалистическото движение в България се оформи политически и организационно като революционна марксистка партия на българския пролетариат. „Сбирката на Бузлуджа — обяви Благоев — може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му."  На легендарния старопланински връх бе създадена най-революционната партия на най-революционната класа в многовековната история на нашата страна — пролетариата. Тя трябваше да изиграе и действително изигра решаваща роля в съдбините на нашия народ. Още в зората на своето раждане, на Бузлуджанския конгрес тя си постави задачата „да освободи нашето общество от съвременното робство и да осъществи социалистическите наредби у нас“. Бузлуджанският конгрес направи първата стъпка за съединяване на социализма с работническото движение. Той възприе идеите на К. Маркс и Ф. Енгелс като ръководно начало на социалистическото движение и на подготовката на бъдещата социалистическа революция в България.

След създаването на партията Благоев продължава тухла по тухла да гради нейните идеологически, тактически и организационни принципи.

Убеден в революционните възможности на работническата класа, в обречеността на капитализма, той разбира, че социализмът може да победи не в резултат на стихийното действие на обективните обществени закони, а на съзнателната дейност на пролетариата. Тази увереност се корени в разбирането, че научният социализъм представлява „философско изражение" на класовите цели, интереси и стремежи на пролетариата. Именно това схващане на същността на пролетарското учение му дава основание да твърди, че социалдемократическото движение в България може да се постави на здрави основи само ако се придържа към принципите на марксизма.

Благоев решително отхвърля и последователно се бори против „опашкарската теория" на българските опортюнисти — общоделците, които отричаха ролята на теоретическата работа на партията, нейната идеологическа борба като една от главните форми на класова борба, отричаха ролята и значението на социалистическата съзнателност и се обявиха против усвояването и приемането на марксизма като задължително условие за членство в партията. Като подлага на остра критика възгледите на общоделеца Димитър  Димитров, че работниците били „социалисти по инстинкт", които усвоявали социализма „по емпиричен път... от въздуха", Благоев заявява: „По същността си работническата социалдемократическа партия е пролетарска революционна партия. Това ще рече, че тя, от една страна, се съставлява от съзнателни наемни работници, от съзнателни пролетарии и изобщо от членове, които са проникнати от разбирането и тактиката на партията; от друга страна, това ще рече, че в основата й лежи научният социализъм…. защото научният, или Марксовият социализъм по същността си е революционен социализъм."

Когато в началото на 1902 г. борбата срещу опортюнистите се изостри, Благоев с още по-голяма настойчивост постави въпроса за марксическата подготовка на партийните членове. Той нарича абсурдна мисълта на общоделците, че в партията могат да членуват и лица, които не познават и не признават научния социализъм. Ако в нея има такива членове, рано или късно тя ще се изроди или ще се разцепи.

Привърженик на революционната класова борба, Благоев бе убеден, че пролетариатът може да изпълни своята историческа мисия, само ако води тази борба в трите й направления: политическа, икономическа и теоретическа. Трябва веднага да подчертаем, че Благоев напълно споделя Лениновата идея за работническата класа, която може да се издигне до общността на своите класови интереси, цели и задачи, само когато си изработи социалистическо съзнание. Опирайки се на труда на Ленин „Какво да се прави?“, Благоев стигна до убеждението, че това съзнание може да бъде внесено отвън, от Комунистическата партия. Подготовката на убедени социалисти, внасяне на класово съзнание в работническата класа, популяризиране на нейната крайна цел — ето в какво Благоев вижда най-важната задача на партията в оня период.

Българските марксисти начело с Благоев бяха дълбоко убедени, че силата на партията се състои не в това, че тя представлява „голяма войска“, а в марксистката зрелост на нейните членове. Не броят и количеството на партийните членове придават необходимата сила на партията, а наличието на здраво марксистко ядро, което може да асимилира, да претопи в себе си, в своите идеи постоянно прииждащите в редовете на партията нови попълнения.

Цялата дейност на Благоев за възприемане на марксизма като идейно оръжие на партията е блестящо потвърждение на класическото положение, че идеите стават материална сила, когато завладеят масите, че без революционна теория няма и не може да има революционна практика.

 

                                                 *          *           *

 

Още в своята първа програма, приета на Бузлуджанския конгрес, нашата партия заяви високо и гордо, че тя е партия на работническата класа. Димитър Благоев, отдавайки без остатък цялата си огромна енергия, всички свои блестящи способности в борбата против различните опортюнистически течения в партията, защити марксистките организационни принципи и по свой собствен път стигна до разбирането на Ленин по основните въпроси на партийното строителство. В статията „Българската социалдемократическа партия“ намираме следното определение: „Българската социалдемократическа партия съставлява отделно и независимо нещо от работническите дружества и съюзи... Като се състои от най-съзнателните работнически сили у нас, Българската социалдемократическа партия е авангардията на работническото движение, е организираната военна сила на работническата класа.“ А в статията „Ръководните начала на социалдемократическите партии и съюзи", която е логическо продължение на първата, четем: „Социалдемократическите съюзи са съюзи от работнически дружини, групи и дружества социалистически, които са най-съзнателни и съставляват „предните решителни редове“ на работническата класа. Социалдемократическите партии са авангардът на работническото движение, чиято цел е да погълнат последното, сиреч да обърнат работническото движение в социалистическо или да го привлекат към своята програма и тактика — да насочат неговата борба към завоюването политическата сила, без което социализмът, а следователно и освобождението на работническата класа е невъзможно."

Убеждението на Благоев, че партията е част от класата, и то нейната най-съзнателна част, е твърдо и непоколебимо. На едно място той я нарича „ядро" на работническата класа, на друго — „на най-деятелните и съзнателни привърженици“ на работническата класа, на трето, че партията се състои от „най-съзнателната и най-образованата част от работното население“. В периода на борбата срещу общоделството, когато въпросът за характера и същността на партията придобива особено значение, той нарича партията „предния отряд на работническата класа, съзнателната, организираната и бореща се сила“.

Посочените мисли красноречиво разкриват марксистките разбирания на Благоев и борбата му за защита на организационните принципи на партията. За него партията е част от работническата класа, която в своето политическо развитие стои по-високо от класата, защото разбира и възприема идеите на социализма, т. е. има класово съзнание. Макар и част от класата, партията, за разлика от другите организации на пролетариата, защитава общите интереси на класата. Тя е организираната част на класосъзнателния и борещ се пролетариат, авангардът, „организираната военна сила“, бойният щаб на класата, който ръководи нейните борби за по-добри условия на живот, насочва движението й към крайната цел — завладяването на политическата власт. Именно това положение я поставя в ролята на челен борец, на ръководител на класата и нейното движение. Такава задача той не поставя пред никоя друга работническа организация.

Следователно Благоев разглежда партията не като обикновено обединение на работническата класа, не като равностойна на другите нейни отряди, а като висша форма на пролетарска организация, която стои по-високо от всички останали работнически дружества и съюзи. Благоев не употребява термина „висша форма на организация“, с който си служи Ленин. Когато определя мястото на партията в работническото движение, Благоев употребява думата „авангард“, изрази като „преден отряд“, „военна сила“, „бойно тяло“, които са близки до „висша форма“. Този негов възглед за партията като висша форма на пролетарска организация в работническото движение намира най-добро потвърждение в отношението му към синдикатите и другите организации на пролетариата. Благоев не смесва партията с класата. Той не разглежда партийните организации като равностойни на синдикатите. Партийните организации стоят качествено по-високо. В тях членуват най-съзнателните и най-убедените борци за пролетарското дело. От друга страна, останалите работнически организации разглежда като лостове, трансмисии, звена, чрез които партията организира, ръководи, просвещава и направлява класата.

Благоев гледа на партията като висша форма и когато определя нейното място в стачното движение. Създадената от него партия непрекъснато учеше работническата класа как да организира борбите за защита на икономическите и политическите си интереси, предпазваше работническото движение от авантюри и увлечения и ръководеше почти всички организирани стачки на работниците.

В нашата историко-партийна литература ще се намерят автори, които ще оспорят този извод, защото в практиката на тесните социалисти, а следователно и на Благоев има грешки и слабости, които ги отдалечават от ленинските разбирания по този въпрос. Това се отнася например до големите изисквания, които те предявяваха към членството в синдикатите, до ръководството на класовата борба не само на пролетариата, но и на останалите експлоатирани от капитализма слоеве, производствения принцип в организационното изграждане на партията и други. Обаче трябва да правим разлика между грешки от теоретично естество и грешки в прилагането на една вярна по същество концепция. Тесните социалисти правилно разбираха партията като авангард, като висша форма на пролетарска организация, но допускаха грешки в практическата реализация на тази концепция.

Димитър Благоев заедно с Гаврил Георгиев бяха първите, които разработиха въпросите за съзнателно регулиране социалния състав на партията, за членството в нея, за правата и задълженията на партийните членове, за тяхната идейно-теоретическа подготовка. Според тях социалната среда, из която партията трябва да избира своите членове, да работи за разпространяването на социализма, са „работниците и кандидатите за работници, каквито са занаятчиите, земеделците, дребните търговци и образованите хора, които могат да разумяват вървежа на историческото развитие". Идеята, че партията трябва да набира свои членове не само от средата на работническата класа, но и от другите социални среди се обуславя от марксистките им възгледи, че те са потенциални, утрешни пролетарии.

Ленин посочи, че партията е не само преден и съзнателен отряд на работническата класа, висша форма на класова организация, но същевременно тя е и организиран отряд, несъвместим със съществуването на фракции и групировки. В борбата срещу дребнобуржоазните политикани — общоделците, Благоев стои твърдо на този принцип: в партията не могат да се търпят фракции и групировки, които разгарят фракционна борба и рушат нейното единство. Като Ленин той е непримирим враг на опортюнизма във всичките му идеологически нюанси и водеше неотстъпно борба за чистотата на партийните редове, за чистотата на марксистката теория, за пролетарски характер на партията. Димитър Благоев и Гаврил Георгиев първи в партията поставиха въпроса, че ако критиката и уяснението се окажат недостатъчни да обезвредят общоделския опортюнизъм, разцеплението ще остане единственото средство за запазване нейния пролетарски характер. Книгата на Ленин „Какво да се прави?", която проникна в България в края на 1902 г., затвърди това убеждение. В хода на очистването на партията от дребнобуржоазния социализъм Благоев писа: „Принципиалните разногласия в една социалистическа партия... не само не я правят силна, а напротив, я правят вътрешно немощна, слаба, неспособна за действителна работа, без действително значение в живота. Разните течения в такава партия парализират нейната деятелност, нея самата и рано или късно такава партия окончателно ще се изроди. В такъв случай тя може да спаси себе си, да издигне значението на своите принципи и "значението на своята сила само чрез ампутация, чрез отсичане гнилите части от своя организъм. Другояче казано, в такъв случай единствен изход за такава партия е очистването й от ония елементи, които пречат на правилното й развитие в духа на социалистическите принципи.“

Това изказване на Благоев убедително разкрива една от най-характерните черти на нашата партия — да не допуска съществуване на антипартийни, антимарксистки, антипролетарски течения, групи, фракции. Това бе най-съществената черта и на Болшевишката партия, поради което родствеността на тесносоциалистическата партия с нея беше най-голяма именно в този пункт.

 

                                     *            *             *

 

Отстоявайки партията като преден и организиран отряд на работническата класа, Благоев даде голям принос за осветляването принципа на демократическия централизъм като основен организационен принцип в изграждането на революционната марксистка партия на българския пролетариат. Социалдемократическият централизъм, който той издигаше като основен организационен принцип на БРСДП, имаше твърде общи и близки черти с Лениновия демократически централизъм.

Важно място в борбата за централизъм в партията Благоев отделяше на въпроса за партийния печат, който  всъщност се отнася до характера, организацията и тактиката на партията.

Широките социалисти защитаваха становището за свобода на местния печат, неконтролиран от партията. Според Янко Сакъзов и Никола Габровски всеки местен комитет може да издава вестник или списание, щом за това има материални и литературни възможности. Благоев стои неотстъпно на принципа: здраво централистично ръководство на партийния печат, на цялата политическа и пропагандна дейност на партията. Той е решително против опитите на широките социалисти да оставят партийния печат като „лично дело" в ръцете на отделни издатели и редактори. По-късно, през 1905 г., когато анархо-либералите се обявиха против някаква мнима „диктатура" в партията и искаха „свобода на печата", Благоев с още по-голяма настойчивост поведе борбата за централизация на партийния печат. По негово предложение XII конгрес на партията на тесните социалисти (1905 г.) прие решение, според което членовете на партията не могат да издават вестници или списания без разрешение от Централния комитет на партията.

Демократическият централизъм намира конкретно проявление в единомислието, единодействието и дисциплината в партията. В своята брошура „Тревога за призраци" Янко Сакъзов гневно се бунтува против единството в партията. „Ограничение на мисълта — ето ви пълно единомислие, ограничение на деятелността — ето ви пълно единодействие" — патетично се провиква той. Стремежът към единомислие и единодействие според него може да  „ни дръпне към лишените от мисъл калугерски килии и да ни осъди на бездеятелно самозагубване". На тази опортюнистическа  демагогия Благоев даде своевременно отговор. В статията „Призраци или действителност", публикувана в сп. „Ново време", той със силата на марксическото учение разобличи опитите на сакъзовци да рушат дисциплината и единството на партията. Тези бръщолевения на Сакъзов, доказа Благоев, не са нищо друго освен бунт срещу нейното единство, което води до „пълно отстъпление от социализма, от партийните позиции и тактика към явна измяна на партията и работническата класа". Много остроумно той посочи, че тези писания на Сакъзов не са негови оригинални мисли, че той ги е взел от „великото и премъдро" съчинение на своя интимен, таен и любим учител Едуард Бернщайн.

В книгата си „Крачка напред, две крачки назад“ Ленин подчертава, че партията не може да бъде челен, организиран и съзнателен отряд, да завоюва доверието на масите и да упражнява трайно влияние върху тях, ако в нея не съществува единство на волята, единство на мислите, единство на действията, споени със съзнателна и желязна дисциплина.

Благоев в статията си „Организация на партията" споделя тези разбирания. Той изрично подчертава, че без единомислие и без единодействие, без доброволно и в същото време безусловно спазване Програмата и Устава на партията не е възможно да се изгради монолитна партия. В дисциплината Благоев виждаше „цимент“, който споява единомислието на партийните членове. Затова, когато се нарушава дисциплината в партията, неизбежно се стига до нарушаване на нейното единство. „И тъй — пише той — принципите, върху които се гради организацията на социалдемократическата партия, са: единомислие, единодействие, дисциплина, с една дума — централизъм. Без централизъм социалдемократическата партия не може да добива сили и влияние. Централизмът на социалдемократическата партия е строго планомерната идейност и строга дисциплина при нейното реализиране."

Тази постановка за идейната и организационната монолитност на партията е онзи момент от развитието на Благоев като строител на революционно-марксистка партия на работническата класа в България, която го доближава до висотата на ленинското разбиране. „Единството на пролетариата е най-голямото негово оръжие в борбата за социалистическата революция — заявява Ленин. — От тази безспорна истина също толкова безспорно произтича, че когато към пролетарската партия се прилепят значителен брой дребнобуржоазни елементи, способни да пречат на борбата за социалистическа революция, единството с такива елементи е вредно и пагубно за делото па пролетариата."

Централизмът е само едната страна на демократическия централизъм, другата негова страна е демократизмът, вътрешнопартийната демокрация.

Още от първите стъпки на партията Благоев водеше борба за вътрешнопартийна демокрация, за правилно провеждане принципите на изборност, за колективно обсъждане на вътрешнопартийните въпроси, за свобода на критиката и за самокритика.

Опортюнистите в партията нарушаваха този принцип. Под знамето на демократизъм те опорочаваха партийната демокрация, като се мъчеха на конгресите да съберат свои привърженици и съмишленици, които не изразяваха волята на членската маса и не бяха редовно избрани  делегати. Революционните марксисти начело с Благоев  водеха борба против тази фалшива демократичност, за  издигане  идейно-политическото равнище на партийните кадри, за да могат те правилно да изразяват своята воля при избирането на делегати и пълномощници. По такъв законен и демократичен път били избрани делегатите на IV конгрес на партията (1897 г.). „Това — пише Благоев в „Принос към историята на социализма в България" — беше началото на действителен демократизъм в партията, който имаше за резултат редица правилни решения, взети на конгреса."  Този факт показва, че разширяването на вътрешнопартийната демокрация върху основата на революционния социализъм води и не може да не води до укрепването на единството и централизма в партията.

Благоев даде правилна постановка и на въпроса за разискванията в партията, за критиката и самокритиката. От разискванията и „стремленията всестранно да се решават дадени въпроси" на почвата на партийната дисциплина „нищо опасно и вредно за партията не може да има ... Идейното търкане и сблъскване става опасно за партията само тогава, когато то или се превръща в разногласие по основните партийни принципи, или когато излиза вън от рамките на общия партиен интерес и на партийната дисциплина, като се преобръща в лични омрази".

В тясна връзка с разбирането на същността на принципа на демократическия централизъм Димитър Благоев неизменно внушава, че партийният член трябва да подчини изцяло личния си живот, личните си интереси и личната си воля на интересите и волята на партията. Той възпитаваше у партийните членове скромност в личния и обществения им живот и безпощадно бичуваше всякакви прояви на нескромност, славолюбие и надменност. Във всичко това е изразена най-ярко чистотата на комунистическия идеал, който прави партийния член пример за подражание.

 

                                                  *           *            *

 

Разработените от Благоев идейни и организационни принципи на партията станаха непоклатима основа, върху която се изграждаше партията на тесните социалисти след разцеплението през 1903 г. Революционните й добродетели, нейните марксистки организационни принципи, допълнени и разширени с ленинските идейни и организационни принципи, са наше голямо партийно богатство, което Българската комунистическа партия след Великата октомврийска социалистическа революция не само запази, но в съвременните условия разви на по-високо стъпало.

 

 

Автор: Вълчо  Дуков – кандидат на историческите науки

Източник: списание „Партиен живот“,  юни, 1981 г.