Съвременното общество е построено изцяло върху експлоатацията на огромните маси на работническата класа от нищожно малцинство на населението, принадлежащо към класите на земевладелците и капиталистите. Това общество е робовладелско, понеже „свободните“ работници, които през целия си живот работят за капитала, „имат право“ само на такива средства за съществуване, които са необходими за издържане на роби, произвеждащи печалба, за осигуряване и увековечаване на капиталистическото робство.
Икономическото потискане на работниците неизбежно предизвиква и поражда всякакви видове политическо потисничество, социално унижение, загрубяване и помрачаване на духовния и нравствения живот на масите. Работниците могат да извоюват по-голяма или по-малка политическа свобода за борба за своето икономическо освобождение, но никаква свобода не ще ги избави от мизерия, безработица и потисничество, докато не бъде съборена властта на капитала. Религията е един от видовете духовно потисничество, което навред се стоварва върху народните маси, смазани от вечна работа за други, от нужда и изолираност. Безсилието на експлоатираните класи в борбата с експлоататорите също неизбежно поражда вяра в по-добър задгробен живот, както безсилието на дивака в борбата с природата поражда вяра в богове, дяволи, чудеса и т. н. Религията учи на смирение и търпение в земния живот онзи, който цял живот работи и мизерства, като го утешава с надеждата за небесна награда. А онези, които живеят от чужд труд, религията учи на благотворителност в земния живот, като им предлага твърде евтино оправдание за цялото тяхно експлоататорско съществуване и като им продава на изгодна цена билети за небесно благополучие. Религията е опиум за народа. Религията е вид духовна ракия, в която робите на капитала удавят човешкия си образ и исканията си за що-годе достоен човешки живот.
Но робът, който е осъзнал робството си и се е вдигнал на борба за своето освобождение, вече наполовина престава да бъде роб. Съвременният съзнателен работник, възпитан от едрата фабрична промишленост, просветен от градския живот, с презрение отхвърля религиозните предразсъдъци, предоставя на поповете и на буржоазните лицемери да се разпореждат с небето, като воюва за по-добър живот тук, на земята. Съвременният пролетариат застава на страната на социализма, който привлича науката в борбата с религиозната мъгла и освобождава работника от вярата в задгробния живот, като го сплотява за истинска борба за по-добър земен живот.
Религията трябва да бъде обявена за частна работа — с тези думи е прието да се изразява обикновено отношението на социалистите към религията. Но значението на тези думи трябва да бъде точно определено, за да не предизвикват никакви недоразумения. Ние искаме религията да бъде частна работа по отношение на държавата, но съвсем не можем да смятаме религията за частна работа по отношение на нашата собствена партия. Държавата не трябва да има работа с религията, религиозните дружества не трябва да бъдат свързани с държавната власт. Всеки трябва да бъде напълно свободен да изповядва каквато иска религия или да не признава никаква религия, т. е. да бъде атеист, какъвто е обикновено всеки социалист. Съвсем недопустими са каквито и да са различия в правата на гражданите в зависимост от религиозните вярвания. Безусловно трябва да бъдат премахнати всякакви дори споменавания в официалните документи за едно или друго вероизповедание на гражданите. Не бива да се дават никакви субсидии на държавната църква, никакви държавни суми на църковните и религиозните дружества, които трябва да станат напълно свободни, независими от властта съюзи на граждани-съмишленици. Само изпълнението докрай на тези искания може да ликвидира онова позорно и проклето минало, когато църквата беше в крепостна зависимост от държавата, а руските граждани бяха в крепостна зависимост от държавната църква, когато съществуваха и се прилагаха средновековни, инквизиторски закони (и досега оставащи в нашите наказателни кодекси и устави), които преследваха заради вяра или неверие, насилваха човешката съвест, свързваха държавните службици и държавните доходи с раздаването на една или друга държавно-църковна долнокачествена ракия. Пълно отделяне на църквата от държавата — ето искането, което социалистическият пролетариат поставя пред днешната държава и днешната църква.
Руската революция трябва да осъществи това искане като необходима съставна част на политическата свобода. В това отношение руската революция е поставена при особено изгодни условия, тъй като отвратителната казьонност на полицейско-крепостническото самодържавие предизвика недоволство, брожение и възмущение дори сред духовенството. Колкото и затъпяло, колкото и невежо да е руското православно духовенство, грохотът от падането на стария, средновековен строй в Русия пробуди сега дори и него. Дори и то се присъединява към искането за свобода, протестира срещу казьонността и чиновническия произвол, срещу полицейското следене, натрапено на „божите служители“. Ние, социалистите, трябва да подкрепим това движение, като довеждаме докрай исканията на честните и искрени хора сред духовенството, като изтъкваме техните думи за свобода, като искаме от тях да скъсат решително всякаква връзка между религията и полицията. Или вие сте искрени и тогава трябва да искате пълно отделяне на църквата от държавата и на училището от църквата, пълно и безусловно обявяване на религията за частна работа. Или вие не приемате тези последователни искания за свобода — и тогава значи все още сте в плен на традициите на инквизицията, тогава значи все още се присламчвате към казьонните службици и казьонните доходи, тогава значи не вярвате в духовната сила на вашето оръжие, продължавате да взимате подкупи от държавната власт — тогава съзнателните работници от цяла Русия ви обявяват безпощадна война.
По отношение на партията на социалистическия пролетариат религията не е частна работа. Нашата партия е съюз на съзнателни, челни борци за освобождение на работническата класа. Такъв съюз не може и не трябва да се отнася безразлично към несъзнателността, невежеството или мракобесието под формата на религиозни вярвания. Ние искаме църквата да бъде напълно отделена от държавата, за да се борим против религиозната мъгла с чисто идейно и само с идейно оръжие, с нашия печат, с нашето слово. Но ние основахме своя съюз, РСДРП, между другото именно за такава борба против всякакво религиозно затъпяване на работниците. И за нас идейната борба не е частно, а общопартийно, общопролетарско дело.
Щом е така, защо не заявяваме в нашата програма, че сме атеисти? защо не забраняваме на християните и вярващите в бога да влизат в нашата партия?
Отговорът на този въпрос трябва да разясни твърде важната разлика между буржоазнодемократическата и социалдемократическата постановка на въпроса за религията.
Нашата програма изцяло е построена върху научен, и то именно материалистически мироглед. Ето защо разясняването на нашата програма по необходимост включва и разясняването на истинските исторически и икономически корени на религиозната мъгла. Нашата пропаганда по необходимост включва и пропагандата на атеизма; издаването на съответна научна литература, която досега беше строго забранявана и преследвана от самодържавно-крепостническата държавна власт, трябва да стане сега една от насоките на нашата партийна работа. Ние ще трябва сега вероятно да последваме съвета, който Енгелс даде някога на германските социалисти: да се превежда и масово да се разпространява френската просветителска и атеистична литература от XVIII век.
Но ние в никакъв случай не бива да заставаме на погрешната абстрактна, идеалистическа, „от разума“, — вън от класовата борба, — постановка на религиозния въпрос, давана често от радикалните демократи сред буржоазията. Би било абсурд да се мисли, че в общество, основано на непрекъснато потискане и загрубяване на работническите маси, религиозните предразсъдъци могат да бъдат разсеяни по чисто проповеднически начин. Би било буржоазна ограниченост да се забравя, че потискането на човечеството от религията е само продукт и отражение на икономическото потисничество в самото общество. С никакви книжки и с никаква проповед не можеш да просветиш пролетариата, ако собствената му борба против тъмните сили на капитализма не може да го просвети. Единството в тази действително революционна борба на потиснатата класа за създаване рай на земята за нас е по-важно от единството в мненията на пролетариите за рая на небето.
Ето защо в нашата програма не говорим и не трябва да говорим за нашия атеизъм: ето защо не забраняваме и не трябва да забраняваме да се сближават с нашата партия пролетариите, които са запазили едни или други остатъци от стари предразсъдъци. Ние винаги ще пропагандираме научния мироглед, необходимо е да се борим с непоследователността на всякакви „християни“, но това съвсем не означава, че трябва да отреждаме на религиозния въпрос първо място, което съвсем не му принадлежи, че трябва да допускаме да се раздробяват силите на действително революционната, икономическа и политическа борба заради третостепенни мнения или бълнувания, които губят бързо всякакво политическо значение, които самото икономическо развитие бързо изхвърля в склада за вехтории.
Реакционната буржоазия навсякъде се е грижила и у нас започва сега да се грижи да разпали религиозна вражда, да отклони към тази посока вниманието на масите от действително важните и основни икономически и политически въпроси, които решава сега практически обединяващият се в революционната си борба общоруски пролетариат. Тази реакционна политика на раздробяване на пролетарските сили, която днес се проявява главно в черносотническите погроми, утре може би ще измисли и някакви по-изтънчени форми. Ние във всеки случай ще й противопоставим спокойна, издържана и търпелива, чужда на всякакво разпалване на второстепенни разногласия пропаганда на пролетарската солидарност и на научния мироглед.
Революционният пролетариат ще успее да осъществи целта, религията да стане действително частна работа за държавата. И в този очистен от средновековна плесен политически строй пролетариатът ще поведе широка, открита борба за премахване на икономическото робство, истинския източник за религиозната заблуда на човечеството.
„Новая жизнь“, № 28, 3 декември 1905 г.
Печата се по текста на вестника
Подпис: Ленин
Ленин, том 12
