Особености на реставрацията на капитализма в България - проф. Васил Проданов

 

1. Защо вместо за реставрация на капитализма у нас 23 години се говори за „преход към демокрация и пазарна икономика“?

Ще започна с тезата за реставрацията на капитализма, развита в юбилейния брой на списание „Понеделник“. Там се казва, че „съвкупният резултат на прехода е реставрацията на капитализма в България. При това не на съвременния, а на дивия капитализъм на първоначалното натрупване на капитала. Сегашните български поколения живеят в условията на жестоко капиталистическо общество, което отгоре на всичко се намира в тежка финансова и икономическа криза”.

Тази теза е слабо популярна в българското публично пространство. Няма да я прочетете у голямата част от авторите, пишещи за българския преход. Липсва в програмните документи на основните партии, включително и на основната лява партия БСП. В повечето случаи клишето, което се използва, е „преход към демокрация и пазарна икономика“. В последната програма на БСП от 2008 г. никъде дори не се споменава за „реставрация на капитализма“, а се говори за „преход към плуралистично общество“ и за „преход от централно планирана към пазарно основана икономика“.

Реставрация означава връщане назад, а не движение напред, и то по схемата, представена чрез идеологемата „преход към плуралистично общество“ или „към пазарно основана икономика“, при която капитализмът изобщо го няма, да не говорим за връщане към него. Реставрацията предполага коренно различна визия в сравнение с доминиращото в началото на 90-те години очакване, че т.нар. преход е движение към нов етап, с по-ефективно управление, с повече производителност на труда, повече блага и равенство, повече свободи, включително движение и към социална държава, както се прокламира в Конституцията. На практика имаме деградация, гигантски материални, културни, човешки загуби. Твърденията, че „преходът към демокрация“ е по-висш етап, са идеологема, защото прикриват по същество разрушаването на държавата чрез формалните механизми на многопартийната представителна демокрация, даващо възможност за гигантски грабеж и за унищожаване на национално богатство за много милиарди. Това е идеологема, а не реална демокрация, защото реалната демокрация предполага, че действията, извършени през последните 23 години, отговарят на интересите и очакванията на всички българи. В този смисъл става дума за реална диктатура на това малцинство, в чийто интерес е станала промяната, прикривана чрез идеологемата, че сме дошли в „демокрацията“, която би трябвало да бъде управление в интерес на всички.

Според мен две са основните причини за това, че вместо понятието „реставрация на капитализма“ се използва идеологемата „преход към демокрация и пазарна икономика“.

Първата причина е мощната неолиберална идеологическа хегемония в публичната сфера на българското общество. В началото тя влиза в масовите интерпретации в контекста на представата, че това, към което вървим, ще бъде „повече социализъм“, а после настъпват шокът от неочакваността и скоростта на трудно предвидимите процеси, разгръщащи се както у нас, така и в европейски и в глобален план. Много неща могат да се видят едва след като се е оформила тенденцията, както казва Хегел. Едни изглеждаха нещата през втората половина на 80-те години по време на перестроечното идеологическо съзнание, други при доминиращото неолиберално идеологическо съзнание през 90-те години и съвсем други две десетилетия по-късно. Хаосът, разноречивостта, идеологическите илюзии и обяснения в късната перестройка, довели до делегитимация на дотогава съществуващия социализъм, кризата на идентичността на предходната партия, множеството интерпретации на това какво и защо е било във втория български преход към капитализъм също допринесоха за неразбирането какво става.

Към това бих добавил изключително мощните идеологически апарати, които дойдоха на наша територия, работят активно, осъществяват неолиберална хегемония, особено в първите две десетилетия след 1989 г. Захранвани с огромни средства, те буквално купиха част от интелигенцията в медиите. В момента действат за окончателната ликвидация на относително свободните академични изследователи в обществените науки. Именно тук бих искал да кажа, че в условията на тотална доминация в масовото съзнание на неолиберални идеологеми сп. „Понеделник“ се превърна в място, което обединяваше и задаваше алтернативни визии на хегемонно доминиращите в публичното пространство.

Второто обяснение за това защо виждането за станалото се наложи като „преход към демокрация“, а не като „реставрация на капитализма“ е представата, която можем да срещнем нерядко, че капитализмът, който е възникнал днес, е различен от капитализма, който е бил преди 1944 г., и в този смисъл нямаме реставрация на някогашното състояние.

Тази представа обаче надали е оправдана, ако се обърнем към най-популярната в историята версия на реставрация – след края на Наполеоновите войни във Франция на Луи ХVІІІ като представител на Бурбоните. И тя не е връщане към състоянието, което е било преди 1879 г. В политическо отношение не се възстановява абсолютната монархия, а версия на конституционна монархия, признаваща свободата на словото и религията, с двукамарен парламент и избирателно право, макар и с определени имуществени ограничения. Приема се съществуващата вече организация на държавата чрез департаменти и окръзи.

Запазен е Наполеоновият кодекс и другите кодекси, свързани с новите буржоазни обществени отношения. Как стоят нещата у нас? У нас се възстановява корумпираната многопартийна представителна демокрация, каквато имаме и по Търновската конституция, макар и във версията на република. В същото време бившият цар има достатъчен авторитет да успее да се върне като министър-председател.

В икономическо отношение Луи ХVІІІ извършва много по-ограничена реституция в сравнение с тази, която имаме след 1989 г. в България. Нямаме възстановяване на феодалните права. Земите на аристократите, конфискувани по време на революцията и разпродадени, не са реституирани от краля, за да не се стига до хаос, за разлика от нашенската ликвидация на селското стопанство.

И все пак този период се описва в историята като „реставрация“.

Във всеки случай бих отбелязал, че в сравнение с Централна и Източна Европа у нас се стигна до много по-големи крайности в реставрацията. Основната причина е, че нашата антикомунистическа опозиция не е създадена като в Чехия или Полша през 50-те и 60-те години и няма легитимационните основи на съпротивляваща се срещу режима, поради което много по-хунски и с по-големи крайности търси ресурси за обосноваване на своето съществуване в миналото. Затова в много отношения реставрацията се превръща в постоянна битка на различни интерпретации на миналото.

 

2. В какво се състоеше реставрацията?

 

2.1. Реализира се икономическа реставрация в мащаби много по-крайни, отколкото в другите бивши социалистически държави. Единствено в България се започна с реституцията и то в най-крайни версии, а не с приватизацията, т.е. реставрационният момент у нас бе най-силно изразен. Крайностите бяха такива, че в продължение на две десетилетия съществуват конфликти и проблеми в големите градове, където голяма част от публичните сгради загубиха своя статус. Реституцията беше така деструктивна, че и до днес не стигат детските градини в София. Там, където беше абсолютно невъзможна буквална реституция, се мина към системата на компенсаторни бонове. В крайна сметка идеята беше наследниците на някогашната буржоазия да получат максимално всичко, което е било национализирано някога, и по този начин да имат и определено предимство при приватизацията след това. Приватизацията бе реализирана последователно главно от две десни и реставрационни правителства – на Филип Димитров и на Иван Костов, превръщайки се в гигантски грабеж.

Неолибералната версия на извършването на приватизацията се оценява като бедствена за цяла Източна Европа две десетилетия по-късно в специално изследване на специалисти от университетите в Кеймбридж и Харвард.

Беше извършено „връщане на земята в реални граници“, което я надроби на повече от 10 милиона парчета – както преди половин век, труднообработваеми със съвременна техника. Унищожени бяха огромни стада и птици в модерни птицеферми, системи за напояване бяха продадени за скрап. Върнаха се времената, описани в знаменитата Яворова „Градушка“. А след Реставрацията във Франция през 1815 г. 26 години след Революцията френският крал отказва на завърналите се от чужбина аристократи, чиито земи са били национализирани и разпродадени от революционерите, да си ги реституират, за да не пострада френското земеделие. У нас това бе направено и селското стопанство се върна с един век назад, а селото – в кърджалийските времена преди повече от два века с вилнеещите цигански банди, убиващи възрастни хора за 20 лева, разграбващи реколта, птици, инвентар.

През 80-те години на ХХ век България е най-индустриализираната държава на Балканите и индустрията е основното перо, чрез което се създава национален доход. Четвърт век по-късно тя е най-деиндустриализираната страна на Балканите и се е върнала в миналото 70–80 години, но в съчетание с едно опустошено село.

Социализмът залага в своето развитие на икономика на бъдещето, която трасира пътя към ново информационно и постиндустриално общество. Четвърт век по-късно стратегическата ориентация е към икономика на миналото.

Вместо на тогавашното производството на компютри ново поколение се залага на поклоннически туризъм, привличащ вярващи в чудеса хора. Вместо на вече ликвидирания и разграбен супермодерен Завод за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора се разчита на археологически разкопки на реалности от преди две хилядолетия, с които да се прави културен туризъм. Вместо на икономиката на биотехнологиите и на ДСО „Биотехнологии“ се разчита на икономика на вампирите и на мощите на Йоан Предтеча. Министри като Огнян Дойнов, Стоян Марков, Стоян Овчаров разчитат на кибернетиката, суперкомпютрите и новите технологии за развитие на икономиката на България, а сегашният министър Симеон Дянков се гордее, че е „главен археолог на републиката“, и усърдно дава пари за икономика на останките от далечното минало.

2.2. Реализира се легитимационно-идеологическа реставрация

Извърши се връщане към легитимацията на властта чрез механизми до 1944 г. Предходният период бе провъзгласен за „отклонение от българската история“, за движение към „утопията“, за това бе обвинен, че е прекъснат „естественият ход“ на развитие и затова трябва да се върнем към него за разлика от предишното „изкуствено“ развитие и „социално инженерство“.

Още първите месеци след свалянето на Живков бе възстановено мястото на църквата като институция, изразител на сакралното. Петър Младенов публично целуна ръката на патриарха.

Публичното символно пространство бе реставрирано чрез смяна на имена на улици и площади, за да се поставят имена на фигури до 1944 г., особено в центъра на София – бул. „Мария Луиза“, бул. „Цар Борис ІІІ“, площад „Александър Батенберг“. Центърът на София се „монархизира“ в стил от началото на 40-те години на ХХ век, централната му улица стана „Мария Луиза“, централният площад – „Княз Александър Батенберг“, а един от най-големите булеварди – „Цар Борис ІІІ“. На мястото на Толбухин се върна Добрич, на мястото на Михайловград – Монтана. Получи се реставрация на делата на убийците на децата от Ястребино чрез специален паметник на „репресираните“ в центъра на София, на който бяха изписани техните имена. Предходната история бе тотално пренаписана в реставрационен дух.

Възстановен бе Съюзът на офицерите на негово величество. Появиха се изведнъж хиляди монархисти, бившият цар започна да дава интервюта и да трупа символна власт, а върховият период бе неговото завръщане през 2001 г. като висш представител на изпълнителната власт. След това бе върната и неговата собственост. България се оказа единствената бивша социалистическа страна, в която бившият цар имаше толкова мощна символна легитимация, че да се върне на такава висша позиция.

2.3. Реализира се политическа реставрация

Започна се с реставрация на партии, умрели още в 1934 г. или десетилетие след това – Демократическа, Радикалдемократическа, Социалдемократическа, и т.н. Върна се корумпираната система на многопартийна представителна демокрация, в която политиците се обогатяват благодарение на достъпа си до властта, а броят на партиите сега е по-голям с пъти от броя им в 1934 г., когато на българите им е дошло до гуша от желаещите да се възползват от държавата и да грабят и посрещат с облекчение 19-майския преврат срещу тях.

Още по времето на Великото народно събрание в СДС бе дадена парола да привлича деца на бивши политически фигури и да ги включва в политическия живот, за да се опитат да възродят старите политически традиции и партии.

Сред най-активните реставратори на капитализма се оказаха деца на бивши политически фигури отпреди 9 септември 1944 г. – Александър Йорданов, Александър Сталийски, Петър Стоянов, Едвин Сугарев и пр. Георги Марков изрече дори фразата, че те били „израсли в дантели“ за разлика от „комунистите“. От Запад започнаха да се завръщат деца на бивши активни политици и да се включват в политическия живот – Анастасия Мозер, Алекс Алексиев и други.

През 80-те години у нас е поставена задачата за „интелектуализация на цялото общество“, защото се смята, че бъдещето е на общества, основани на информацията, знанието, интелекта. Четвърт век по-късно обществото се е върнало 120 години назад във времето след Освобождението и десетки копия на простащината, дебелащината, безпардонността, самодоволната арогантност на Бай Ганьо, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина шестват по екраните на нашите телевизори.

2.4. Протече реставрация на целия обществен живот към минали състояния

След 1945 г. в страната има значително количество неграмотни, но в резултат на кампанията по ограмотяване в началото на 50-те години неграмотността изчезва от българското общество. Днес отново има десетки хиляди неграмотни и техният брой ежегодно се увеличава. Страната се е върнала 65 години назад, в своето минало.

В историята ни основен елемент в осъзнаването на българите като нация е борбата срещу „турското робство“ за свобода и национално освобождение.

Сега обаче отново се появяват заглавия, език, дискурс, описващи българите като роби, подобно на техните възприятия за ситуацията преди 150 години.

„Робите на Европа“ – така са характеризирани немалка част от българите имигранти в Западна Европа в представено от КТ „Подкрепа“ изследване, като се подчертават свръхексплоатацията и принудителният труд, на който са подложени сънародниците ни като „бели роби“ в различни страни на Европа.

В постиженията си в спорта на Олимпиадата през 2012 г. в Лондон се върнахме 60 години назад, в 1952 г. На изложението „Направено в България“ през2011 г. българските фирми представяха набор от стоки, типични за края на ХІХ век – минерална вода, розово масло и пр., т.е. върнали са се 120 години назад.

В цели региони в България поминък се търси в селския туризъм, предлагащ традиции и кухня отпреди столетия. От Дунава до Сомалия върлуват пирати и залавят български кораби, както е било преди няколко столетия.

Врачките, знахарите, астролозите, магьосниците са вече повече от учените, а според изследване на агенция „Галъп“ близо половината българи смятат, че им е направена черна магия, т.е. връщането е направо към Средновековието. Скоростта, с която се изграждаха религиозни храмове на различни църкви през последните две десетилетия, е по-голяма, отколкото през последните двеста години. Хиляди болни и сакати хора се събират всяко лято на „Кръстова гора“ с надеждата за чудо, което да ги излекува, както е ставало столетия и хилядолетия назад поради обещанията, давани от шамани и проповедници. Един от най-големите сблъсъци на различни групи през 2011 г. се оказа с вярващите пред една джамия – Баня башъ в София, и не е например сблъсък за правата на захвърлените на произвола работници в Кърджали. Самият министър-председател е суеверен като средновековна бабичка и признава, че връща колата на НСО, ако черна котка му пресече пътя. Да, това си е едно ново средновековие.

На политическите сили им трябват хора, които залагат не на разума си, а на вярата. Разумният човек се съмнява, той трудно може да бъде лъган, а опиращият се на вярата и опростаченият е податлив на обещания за политически чудеса. Ако е лесно да го убедиш, че проблемите му ще се решат като докосне мощите на Свети Йоан или на поредната „плачеща Богородица“, политическите манипулатори успешно ще го накарат да вярва в чудото на поредния политически спасител.

Рухна модерната здравна система, изградена в епохата на социализма, и реставрираният капитализъм върна България в болестите от миналото. През 2012 г. лекарите алармираха, че се увеличават болните от отдавна забравените коклюш, морбили и заушка. Случаите на туберкулоза са се увеличили почти двойно от 1987 до 2012 г. Ако през 1989 г. тя е била с честота 19 на 100 хиляди население, 23 години по-късно при капитализма „жълтата гостенка“ на Смирненски „навестява“ 33-ма на всеки 100 000 човека. Някъде около 1980 г., по времето на социализма коклюшът, или т.нар. магарешка кашлица, е бил изкоренен почти напълно, 99%, а през последните години броят на заболелите от него расте.

Никога в историята си страната не е била унищожавана с такива гигантски темпове демографски за толкова кратко време. За 23 години България претърпя демографска катастрофа, сравнима само с катастрофата през първите десетилетия след падането под османско робство. Сега обаче спадът в раждаемостта и застаряването са такива, че демографското дередже е много по-тежко, отколкото преди шест века.

 

3. Кои са причините за реставрацията?

 

Това предполага преосмисляне на причините за реставрацията на капитализма в България. Тя е резултат преди всичко на геополитическия разпад на системата, в която беше включена страната. Основната част от това, което стана у нас, е свързано не с вътрешни, а с външни причини – политиката на Горбачов, довела до икономически и политически крах на СССР и до разпад на бившата социалистическа система, в която България бе тотално обвързана икономически, политически, военно, идеологически.

В България липсват такива вътрешни предпоставки. Не случайно в нея няма нито събитията в Полша през 80-те години, нито събитията в Чехословакия през 1968 г., нито унгарските от 1956 г., липсват дори и съветските дисиденти. В книгата си „Големият провал на комунизма“, излязла през 1989 г., Збигнев Бжежински въвежда серия от показатели, с които оценява вероятността от криза в различните страни. Той твърди, че България е единствената страна в Източна Европа, в която няма вътрешни предпоставки за разгръщане на кризисни процеси. Тези предпоставки ще дойдат отвън. Още Благоев казва, че социализмът у нас зависи три четвърти отвън и една четвърт отвътре. Така и става, а след това и реставрацията се внася в много отношения като продукт на разпада на предходната система и включването ни в качеството на периферия в системата на европейския капитализъм, с надеждата, че това може да ни приближи по някакъв начин до неговото равнище на живот и производство.

През 1989 г. около 80% от икономическите ни връзки са с бившата световна социалистическа система. И в този смисъл реставрацията е привнесена отвън, което обяснява и неочакваността на много процеси, и защо те бяха така разрушителни.

Нерядко в духа на един вулгарен икономически детерминизъм се казва, че „социализмът не издържал икономическата надпревара с капитализма“, което надали е вярно. Ако беше така, защо Китай и Виетнам, които по това време са много по-назад, успяват да ускорят развитието си, запазвайки не само съществуващата политическа система, дори предстои през следващите години Китай да спечели надпреварата с най-развитата капиталистическа страна.

В не по-малка степен това е възможно и за СССР при друг тип политика, различна от тази на Горбачов. Във водещата статия на списание „Форейн Полиси“ (юли 2011 г.) по случай 20-годишнината от разпада на СССР под знаменателното заглавие „Всичко, което знаете за колапса на Съветския съюз, е неправилно“,се казва:

„Нито един от ключовите параметри на икономическо развитие до 1985 не показва бързо приближаващото се бедствие. От 1981 до 1985 г. растежът на БВП на страната, макар да е забавен в сравнение с 60-те и 70-те години, е средно 1.9% годишно. Същото вяло, но едва ли катастрофично развитие продължава през 1989 г. Бюджетният дефицит, който от Френската революция е разглеждан като най-отчетливия израз на приближаваща се революционна криза, е по-малко от 2% през 1985 г. Макар да нараства бързо, той остава под 9% през 1989 г. – размер, който повечето от икономистите смятат за напълно управляем.

Бързото падане на цената на нефта от 66 долара на барел през 1980 г. на 20 долара за барел през 1986 г. вероятно е тежък удар по съветските финанси.

Все пак обаче, преизчислен спрямо инфлацията, нефтът на световните пазари е по-скъп през 1985 г. в сравнение с 1972 г. и само с една трета по-евтин през 70-те години. В същото време доходите в Съветския съюз нарастват с 2% през 1985 г. и преизчислените според инфлацията заплати продължават да растат през следващите пет години до 1990 г. средно над 7 процента.“

От гледна точка на човешкия потенциал страната има огромни възможности. Така например около 50% от инженерите в света по това време са в СССР и дори в Политбюро основната част от хората са с инженерно образование.

Показателно е, че паралелно със СССР през втората половина на 80-те години определени икономически затруднения има втората капиталистическа икономика в света – Япония. Нейните темпове на растеж устойчиво падат, но това не предизвиква разпадни процеси както в СССР.

Ако вземем и данните за България от 80-те години на ХХ век, ще видим също, че икономическият детерминизъм е още по-малко валиден. За периода 1981–1989 г. средногодишният темп на увеличаване на брутния вътрешен продукт на човек от населението в България е 3.3% и по това време нарежда страната на четвърто място в Европа след Норвегия, Швеция и ГДР и на девето място в света.

Докъм 1985 г. България е една от най-динамично развиващите се страни в света. Няма безработица, има курс на изграждане на високотехнологическа икономика, престъпността не представлява обществен проблем. Ако направим сравнение с външния дълг на страната през 1939 и 1989 г., ще открием следното. В сравнение с износа на България за 1939 г. (6.07 млрд. лева) външният дълг на страната е равен на 2 пъти стойността на годишния износ (по цени от 1939 г.). През 1989 г. България има външен дълг от 10.5 млрд. долара и в сравнение с външния износ за 1989 г. (16.3 милиарда долара) е равен на 0.65 от стойността на годишния износ.

Като относителен дял спрямо БВП той е по-малък, отколкото на повечето развити западни държави в момента. Нещо повече, той е по-малък, отколкото съвкупният дълг сега, 23 години по-късно, включващ публичния и частните дългове. Само дългът на частните фирми от нефинансовия сектор в края на 2011 г. е бил, според проучване на Българската стопанска камара, 163 млрд. лева, което е 2.27 пъти повече, отколкото е бил БВП на страната за съответната година и четири пъти повече, отколкото е бил износът на България. Така се оказва, че след 23 години реставрация на капитализма задлъжнялостта е с пъти по-голяма.

Още Токвил, описвайки причините за Френската революция, ги открива не в тежкото материално състояние или в неуспешната икономическа политика, а точно обратното – в опасностите от дестабилизация на една система във време на реформи. Точно това става с Горбачовата перестройка, която дестабилизира и разрушава не само СССР, а и цялата свързана с него система, с изключение на Куба.

 

4. Какъв е характерът на съществуващата преди реставрацията система?

 

Първо. Това е специфичен модел на догонваща модернизация, и то успешен модел. При догонваща модернизация на страни от полупериферията и периферията на световната система, както показват още Хамилтън в САЩ в началото на ХІХ век и Фридрих Лист няколко десетилетия по-късно в Германия, по-слаборазвитите се затварят, за да не бъдат смачкани и зависими от по-високо развитите. Едва по-късно имаме такова отваряне. Дори при азиатския експортно ориентиран модел на развитие имаме доминираща отвореност навън, за износ на стоки, а не навътре. В крайна сметка догонващата модернизация у нас е изключително успешна. За три десетилетия 3–4 млн. души са преселени от селата към градовете, стават от селяни индустриални работници, лекари, инженери, научни работници. Получават жилища, изградена е инфраструктура, за да може да се учат и да отглеждат децата си. В крайна сметка през 1988 г. България е на 27-о място в света по индекс на човешко развитие според първия доклад на ООН по този въпрос – реставрацията на капитализма я върна назад на 55-о място и тя никога повече няма да се върне там, където беше при социализма. Страната с най-голяма осигуреност на човек от населението с жилища.

Второ. Не можем да кажем, че причина за слабостите на този модел е липсата на демокрация – или по-скоро липсата на многопартийна представителна буржоазна демокрация, и за това да се критикува предходния съветски социализъм и да се сочи като причина за реставрацията. Такава критика е неисторическа и неадекватна.

От една страна, защото самата многопартийна представителна демокрация се появява и в развитите западни капиталистически страни едва след като три века са се развивали като авторитарни режими, колониални режими, градящи се на робство и изсмукване на ресурси. Едва след като натрупват достатъчно ресурси и са стигнали достатъчно равнище на модернизация, въвеждат съвременните форми на многопартийна представителна демокрация. И в най-развитите страни цялото население получава право да гласува едва след Втората световна война.

От друга страна, никъде на ранните етапи на модернизация, в общества, които са доминиращо селски и доиндустриални, не е била възможна ефективна многопартийна представителна демокрация. В своя анализ на индустриализацията на България от Освобождението до наши дни харвардският икономист Александър Гершенкрон великолепно показва неефективността на съществуването на такава неадекватна за нашето развитие система до 1934 г., високата нестабилност и националните катастрофи, до които води.

От трета страна, тезата, че т.нар. демокрация щяла да ускори българското развитие, да доведе до по-ефективна и успешна икономика, се оказа не само абсолютно невярна, тя създаде хаос, който доведе до гигантската катастрофа и грабеж на национално богатство през последните 23 години. На практика тя се оказа инструмент за разрушаване на държавните институции, за поставянето им под контрола на вътрешни олигархични елити и на държавите на капиталистическия център, създаващи и подкрепящи изгодни за тях компрадорски клики навсякъде, където се формират корумпирани системи на многопартийна представителна демокрация. Всъщност може би най-ярък пример за по-голямата икономическа ефективност на различни от нашия режими е станалото и ставащото в Китай повече от три десетилетия. Не случайно не кой да е, а Фукуяма днес казва, че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските и правят по-успешна икономика.

 

5. Съдбата на бившата комунистическа партия в условията на реставрация

 

В условията на реставрация на капитализма в бившите социалистически страни в Източна Европа бившите комунистически партии навсякъде или се разцепиха, или изчезнаха изобщо от политическата сцена. В много отношения най-успешна сред тях се оказа БСП, наследницата на БКП. Ключова роля за това изигра сегашният главен редактор на списание „Понеделник“ и неин лидер в началото на промените Александър Лилов, автор на нейната първа програма след тях. Идейните координати, които той зададе с първата програма на БСП и с всичко, което я обосноваваше, по същество спасиха БСП от разпад и изчезване. Особено внимание искам да обърна на няколко ключови негови идеи, които като дискурс и като съдържание стабилизираха и осигуриха живот на БСП.

Първата идея е идеята за лявото и лявата партия, с която БСП категорично зае солидно лявото пространство и успя да изтика СДС в противоположната ниша още в началото на прехода. Това доведе всъщност до неговия разпад, тъй като първоначално той включваше в себе си всякакви хора с различни визии.

Факт е, че СДС беше разнородна коалиция, в която влизаха и стари комунисти, борци за „автентичен социализъм“. Твърдото заемане на лявото пространство от БСП доведе до вътрешна трансформация на този Съюз на демократичните сили, с което той се превърна в основната партия на реставрацията, заемайки дясната ниша.

Втората идея е, че БСП не трябва да се отказва от миналото си,че трябва да пази приемственост, поради което и не трябва да се разпуска, а да се възприема като общност, политика, идеи, които се развиват и променят съобразно с промените във времето, с вътрешната и външната ситуация. Това съхрани основната част от членския състав, нейното твърдо ядро, идентификацията с нея и така БСП оцеля, не се разцепи, не се разпадна като други партии.

Третата идея е, че тя не е каква да е, а модерна лява партия. Това смятам за най-важната негова идея. В новата геополитическа ситуация той декларира, че БСП приема основните идеи на западноевропейската социалдемокрация, но че не се отказва от миналото си, макар критично да го преоценява, и че тя ще свързва тези идеи с нашата специфика, с особеностите на ситуацията в България и с нейното място в световната система. Няколко са причините за изключителната важност на тази идеи:

1) Самата европейска социалдемокрация не стоеше на едно място и се променяше, отказваше се от предходни политики и не беше рационално ние буквално да копираме това, което е било при нея в миналото или сега. Нещо повече, в условията на неолиберална глобализация, разрушаваща социалната държава, тя беше изправена пред ситуация, в която нейните собствени идеи все повече не работеха и се търсеха пътища за промяна.

2) Пред БСП стояха задачи, които никога не са стояли пред европейската социалдемокрация – да приватизираме и да разрушаваме предходни постижения на социалната демокрация, като стоеше въпросът как това да стане по най-безболезнения начин.

3) България се намираше и се намира на съвсем различно място в световната система, на различна степен на развитие и това придаваше специфика на нашата ситуация, която се нуждаеше от творческа преоценка.

Тази формула се оказа изключително важна, независимо от огромния натиск на вътрешни и външни сили, от групата на т.нар. ОСД, което буквално искаше да се приемат наготово идеите на партии с друга традиция и в съвсем други исторически условия в страните от капиталистическия център, несъответстващи на нашата реалност на страна от полупериферията на световната система, извършваща реставрация. В допълнение такова приемане означаваше отказ, тотално скъсване с миналото, а с това и признаване на реставрацията като по-висш етап, а не като завръщане.

Четвъртата идея е, че БСП не трябва да се отказва от своя поглед отвъд капитализма и основната част от дейността на списание „Понеделник“ бе да търси измеренията, посоките на това движение отвъд капитализма. Сегашната глобална икономическа криза, която според много изследователи има системен, а не традиционно цикличен характер, дава допълнителни аргументи за тази идея. Кризата според множество анализи с голяма вероятност ще ускори радикални социални, политически, икономически, геополитически промени, които ще разтърсят съществуващия в продължение на няколко века капиталистически център във формата на така наречения Запад.

 

 

 

Изказване  на юбилейната теоретична  конференция за 15 годишнината на списание „Понеделник” – 17.12.2012 г.