Търсене в този блог

12.06.2013 г.

Роза Люксембург и моделите на социализма в новата историческа епоха - Александър Лилов

 

Немското лидерско съзвездие е най-голямото и със сигурност най-яркото в световното социалистическо движение: Маркс, Енгелс, Ласал, Меринг, Либкнехт-старши, Либкнехт-младши, Кауцки, Бернщайн, Хилфердинг, Бебел... Ще спра дотук, за да се огранича с първото лидерско поколение. Роза Люксембург е от това съзвездие и блести ярко в него.

Във връзка с подготовката на този доклад отново препрочетох тома с нейните избрани произведения, издаден у нас в средата на миналия век. Роза Люксембург е рядко талантлив и неординерен феномен.

Силен немски ум, проникващ до същината на нещата. Голямо славянско сърце, пълно с разбунени от революционната борба чувства и страсти. Кристална нравствена извисеност във всяко нейно становище и действие. Великолепно чувство за хумор и изискана ироничност. Така звучи днес Роза Люксембург: прозорлива мисъл, факелно поведение. Необикновена личност. Прав е Христо Смирненски, когато написа след нейното варварско убийство:

И виждаш: цялата земя не стига

едно сърце да погребеш.

Трябва да потърсим възможност за ново издание на избрани произведения на Роза Люксембург.

* * *

Темата на моя доклад е разбирането за моделите на социализма в модерната епоха.

Тезата на доклада е в руслото на идеята, че съвременната капиталистическа свят-система се намира във фаза на бифуркация и през ХХІ век ще бъдем свидетели на възникването на нова система или нови системи, включително на преоткриването на социализма на ХХІ век като алтернатива на капитализма.

Ако тази теза е вярна, въпросът за моделите на социализма придобива днес повишена актуалност. Във всеки случай идеята за историческата необходимост от обновление и модернизация на социализма не само е актуална, тя се намира в процес на интензивно експериментиране и осъществяване. Вижте Китай, вижте Виетнам, Куба, трескавите размишления на левите партии и теоретици в бившите европейски социалистически страни. Модернизацията на социализма се налага както от краха на съветския модел, така и най-вече от обстоятелството, че светът навлезе в нова историческа епоха и социалистическият проект трябва да се приспособи към нея. Реформирането на социализма като теория и като реално общество става условие за неговото бъдеще. Иначе казано, бъдещето на социализма е социализмът на бъдещето.

Ще разгледам темата в три ракурса:

І. Разбирането на Маркс за преминаване към общество на социализма.

ІІ. Приносът на Ленин по този въпрос.

ІІІ. Новата историческа епоха през ХХІ век и бъдещето на социализма.

 

І. Марксовата концепция за социализма

 

Роза Люксембург е изтъкнат представител на класическото марксистко разбиране за социализма.

Маркс и Енгелс разглеждат социализма като по-висока степен в историческото развитие на обществото. Според тях социализмът идва на смяна на капитализма най-напред в най-развитите капиталистически страни в момент, когато в границите на капитализма вече не е възможно по-нататъшното развитие на производителните сили. Неслучайно никъде в трудовете на класиците не се говори за „строителство“ или за „изграждане“ на социализма. Те употребяват термините „възникване“, „въвеждане“, „преминаване“, „поява“ на социализма и го разбират като нова обществена асоциация, в която свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички, както е записано в „Комунистическия манифест“.

Фундаментът на това разбиране е формулиран с още по-голяма яснота в „Капитала“: „Нито една обществена формация – се подчертава там – не загива, преди да се развият всички производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и новите, по-високи производствени отношения не се появяват, преди да съзреят материалните условия за тяхното съществуване в недрата на самото старо общество.“

Класиците не подценяват политическата революция. Тя е важна, но тя решава проблема за властта и за цялостното преустройство на буржоазната държава.

Това преустройство може да бъде мирно (парламентарно) и немирно (насилствено) в зависимост от поведението на господстващата дотогава буржоазна класа.

Подчертавам обаче още веднъж – в Марксовото разбиране за социализма главното не е завземането на властта от пролетариата, а създаването от капитализма на съответните материални и културни условия за преминаване към новата, социалистическа фаза на развитие. Това е сърцевината на Марксовата постановка. Едно нещо е да се вземе властта, съвсем друго – да се премине към социализъм. Затова Маркс и Енгелс предупреждават, че не може да се отменят или прескачат етапи на историческото развитие с декрети.

Трябва да напомня, че световната история досега още не е предоставила реален обществен опит за такъв модел на преминаване към социализъм. Може би най-близък до него е европейският опит на „държавата на благоденствието“ и по-специално скандинавският исторически опит. Историята обаче продължава „да работи“ в тази насока. Световната финансова и икономическа криза в наше време изостри структурните противоречия на съвременната капиталистическа свят-система и, както сочат водещи световни мислители (Уолърстейн, Бел, Дракар и др.), в нея се зараждат нова или нови системи. Каква или какви ще бъдат те, остава да видим.

Сега е трудно да се даде конкретна теоретична прогноза. Това, което е ясно, е, че съвременният свят се намира в бифуркация и предстои радикална промяна.

По всяка вероятност посткапиталистическите модели на общественото развитие ще се отличават с по-голямо разнообразие от досега предвижданите. В основата на това разнообразие ще стоят както социални принципи, така и цивилизационни културно-исторически специфики. Вече сме свидетели на социализъм с китайска специфика, очертава се латиноамерикански посткапиталистически модел (Куба, Бразилия, Венецуела). Продължава да търси своя модел на развитие постсъветска Русия.

Възможно е да се появят съвършено нови модели, които да съчетаят или да синтезират стари и нови елементи на обществено устройство. Например нови форми на собственост, нова социална структура на обществото, нови форми на семейството и други.

Обществата в най-развитите капиталистически страни са в процес на вътрешни трансформации. Там сега не се наблюдават назряващи политически революционни ситуации, но се вижда протичането на бурни технологическа, екологическа, образователна, комуникационна революции, които имат огромен трансформационен потенциал. Вече може да се говори, че в най-развитата част на света се осъществява велика глобална революция, която води към радикални промени в обществото.

В неразвитата и слаборазвитата част на света се заформят две титанични по мащабите и последствията си вълни.

Едната – вълната на арабските революции (Тунис, Египет, Либия, Сирия и др.) с труднопредвидими в този момент развития и последици.

Другата – вълната на догонващите стратегии и процеси (Китай, Индия, Русия, Бразилия, Турция, Виетнам и др.) с още по-труднопредвидими последици.

Изобщо светът днес и светът утре не са едно и също нещо.

 

ІІ. Лениновата концепция за социализма

 

Освен Марксовото, в границите на социалистическата теория съществува и друго разбиране за настъпването на социализма – Лениновото. Роза Люксембург е съвременник и участник в неговото формиране, критика и утвърждаване. Тя измина пътя от критик на Ленин до негов последовател и стана един от водачите на спартакистката революция в Германия.

Както бе изтъкнато по-горе, според Маркс смяната на капитализма със  социалистическа обществена система се подготвя от самото развитие на капитализма. Тази постановка, както се вижда, затваря вратата пред победата на социализма в неразвитите страни или най-малкото отдалечава тази перспектива в необозримото историческо бъдеще. Още повече че в някои от големите неразвити страни, като Русия например или като Китай, революционните процеси навлязоха през ХХ век в много активна фаза. Особено остра революционна ситуация се създаде в Русия през Първата световна война и в Китай – през Антияпонската освободителна война след края на Втората световна война.

През второто десетилетие на ХХ век (1916 г.) се появява известният труд на Ленин „Империализмът като висш стадий на капитализма“, а малко по-късно – „Държавата и революцията“ (1917). В тях новата епоха се дефинира като „епоха на империализма, войните и пролетарските революции“ и се постулира възможността за победа на социализма в една отделна страна, включително в една отделна неразвита капиталистическа страна. Това е фундаментално различие от Марксовото разбиране за социализма и то не е волунтаристко, не е бланкистко по същността си, а развива марксисткото мислене по този въпрос в условията на новата империалистическа епоха. Войната изостря до критичен предел обществените противоречия и прави не само възможна, но и необходима пролетарската революция.

Поради това болшевишката партия поема в началото на ХХ век курс на социална революция и през 1917 г. осъществява Великата октомврийска социалистическа революция.

Лениновата концепция за социализма преминава през периодите на няколкогодишна гражданска война и чуждестранна интервенция, след това през периода на военния комунизъм и през крайно тежка икономическа стагнация.

Революцията започва да се задъхва не само в наложените отвън жестоки военни обстоятелства, но преди всичко в обятията на руската икономическа неразвитост. Тогава Ленин прави изключително важни приноси в развитието на идеята за победата на социализма в неразвити страни. Той диктува знаменитото си становище

„НИЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ КОРЕННО РАЗБИРАНЕТО СИ ЗА СОЦИАЛИЗМА“

И което е още по-важно – въвежда НЕП-а (новата икономическа политика) „сериозно и задълго“, както той се изразява.

Същността, задачата на НЕП-а е да се осигури развитието на производителните сили в условията на победилата социалистическа революция, т.е. да се довърши онова, което е историческо предназначение на развития капитализъм. Ленин е разбирал, че при тогавашната капиталистическа недоразвитост на Русия въвеждането на социализма е практически невъзможно. Затова той въвежда НЕП именно „сериозно и задълго“.

Това разбиране на Ленин е основополагащо. Така се появява постановката, че за изграждането на социализма са необходими колосалните усилия на народа и на обществото. За да „възникне“, да се „появи“, да се „въведе“ социализмът, е необходимо да се довърши развитието на икономиката, т.е., казано грубо, но ясно – да се доразвие капитализмът. Такава е дълбочинната историческа логика на Лениновото разбиране за възможността социализмът да победи в отделна недостатъчно развита страна.

За нещастие Ленин си отиде от този свят много рано след революцията, а Сталин не притежаваше нито мащабите, нито далновидността на Лениновия теоретически и политически гений. Още през 1928 г. той отмени НЕП-а с аргумента, че да, Ленин действително е казал „задълго“, но не е казал „завинаги“.

Оттогава започна дълбочинната ерозия на основите на социализма. По-късно с мужишкия си манталитет и кръгозор Хрушчов развенча Сталин, но въобще не се замисли за необходимостта от реформиране на съветския модел на социализма. Брежнев особено след разболяването си олицетвори застоя. За да дойде накрая Горбачов, който шумно оповести перестройката като реформиране на социализма под девиза „повече социализъм“, но в действителност заби последния пирон в ковчега му.

Предлагам следния извод: съветският модел на социализма претърпя крах не защото теорията на Ленин е погрешна и не защото Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г. беше грешка, а защото в самия модел не беше заложена стратегията на неговото догонващо развитие на производителните сили, т.е. стратегията на неговата модернизация.

 

ІІІ. Новата слединдустриална епоха и преоткриването на социализма

 

Както винаги в тежки исторически ситуации, възниква въпросът „Какво да се прави?“. Тезата, която предлагам за дискусия, е следната:

Намираме се в нова историческа епоха – чиято същност е залез на индустриалната и разгръщане на информационната епоха.

Необходима е радикална модернизация и по същество преоткриване на социализма през ХХІ век. Светът се намира в период на бифуркация, т.е. на изчерпване на старото и на раждане на нещо ново. Развитието на света в наше време е под мощното въздействие на велика глобална революция, която е системно единство на протичащите сега технологическа, екологическа, комуникационна, образователна и демографска революции. На дневен ред е появата на нова или нови обществени системи, които ще съответстват на новите реалности.

Този факт поставя с голяма сила въпроса за модернизацията на социализма и като теория, и като реално обществено развитие.

Нужно е дълбоко обновление, рефундиране на някои основополагащи постановки в нашата теория. На първо място, тази необходимост се отнася за икономическите основи на социализма. Историята потвърди Лениновата постановка с победата на социалистическата революция в Русия и в Китай. Но това съвсем не означава, че историята е коригирала постановката на Маркс за икономическата зрялост на обществото като условие за успешното възникване на социализма. Обратно, историята потвърди основополагащото значение на това положение. Аргументи? – Ако се погледне in profundis, дълбочинната причина  за краха на съветския модел на социализма е именно неразвитостта на производителните сили.

Модернизацията на Китай може да се опише теоретически като решаване на този проблем в един достатъчно дълъг преходен период. В Китай се предвиждат около 100 години за изграждане на основите на социализма – до 2049 г. Главната задача на преходните периоди след победата на социалистическата революция в неразвити капиталистически страни е догонващо развитие на производителните сили до ниво, което позволява преминаване към социализъм във всички сфери на обществото. Адекватното название на тези продължителни преходни периоди е процес на догонващо развитие на производителните сили.

За догонващото развитие на производителните сили могат да се използват не само чисто социалистически механизми, а и механизми от икономическия арсенал на капитализма – частна и смесена собственост, конкуренция, печалба, пазарни принципи и т.н. Разбира се, регулиращата функция на преходната социалистическа държава внася повече справедливост и социална грижа за хората на труда, но водещо е развитието на производителните сили. По всяка вероятност ще бъдем свидетели на появата на симбиозни форми, на конвергенция между социалистически и капиталистически форми.

Не бива да се шокираме от появата на подобни симбиозни или конвергентни форми. Те са атрибут на догонващото развитие на производителните сили в страни с победила социалистическа революция, но с недостатъчно развита капиталистическа икономика. Например уникалната постановка на Дън Сяопин „Важен е не цветът на котката, а дали тя лови мишки“. Или още по-смелата му формула „Една държава – две системи“. В различните страни обществената практика на догонващото развитие ще бъде различна и специфична. Важното, решаващото е да се постигне съвременно ниво на производителните сили, без което социализмът просто е невъзможен.

Процесът на бифуркация в съвременния свят е силно изразен. Вероятно още през първата половина на ХХІ век ще бъдем свидетели на възникването на нова, или още по-вероятно на нови, следкапиталистически обществени системи, на ново разнообразие от системи. На каква основа ще бъде фундирано това разнообразие е трудно да се предскаже сега. Най-вероятно – на познатата ни социална основа. Възможно е да се появят и нови, непознати досега свят-системи, например на цивилизационна основа. Не може да се изключи териториално-географският вид свят-система, например европейски, евро-азиатски, латиноамерикански или други. Няма да се занимаваме с пророкуване. Марксисткото мислене трябва да бъде отворено за новите реалности, да ги забелязва, анализира и осмисля навреме, а не да ги облепва с етикети.

Това, което със сигурност можем да кажем сега, е, че слединдустриалната фаза в развитието на човечеството не снема от дневния ред на историята появата на социализма като по-добра алтернатива за решаване на появилите се нови реалности и нови предизвикателства. Световният социален форум вече обобщи постановката: „Възможно е по-добро от капитализма общество“. Въпросът, който днес стои пред нас, не е да бъде или да не бъде социализмът, а какъв ще бъде социализмът на информационната епоха.

 

 

ТЕОРЕТИКО - ПОЛИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ

„РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ И СОЦИАЛИЗМЪТ НА БЪДЕЩЕТО“

Българо-германска конференция, София, 6.11.2011 г.

От списание „Понеделник” бр. 11/12 – 2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар