Търсене в този блог

8.06.2013 г.

Съвреманниците на Димитър Благоев за него

 

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ :

„Димитър Благоев въплъщаваше в себе си големия теоретик, най-добрия пропагандист и упорития организатор на работническото движение. Той се отличаваше със своята принципиалност и никога не се ръководеше в своите действия от съображения за лични удобства и моментни настроения.

Димитър Благоев предсказа и доказа неизбежното развитие на капитализма в България и появяването на пролетариата, призван да осъществи идеите на социализма.

Ако бихме искали в най-кратки думи да характеризираме боевия път на Благоев, ние бихме могли в хронологически ред да кажем:

Благоев започна своята революционна работа още в младежките си години, в националреволюционното движение в Цариград. Благоев в Русия преодолява влиянието на народничеството, прави първите крачки към научния социализъм, създава първата работническа социалдемократическа група в Петербург.

Благоев става в България и вожд на класовата партия на българския пролетариат и най-великият ученик на Маркс в България и на Балканите.

Занимавайки се с изследване на стопанския живот на Балканите, Благоев стана първият български икономист.

Благоев, основателят на нашата партия, се отличаваше от другите с особени черти... Пълно подчинение на личния живот, на личните интереси, на личната воля – на интересите, на волята на партията на пролетариата. Непоколебима, безгранична вяра в силите и в бъдещето на работническата класа.

Аз съм, другари, един от учениците на Благоев и един от неговите най-близки съратници в продължение на дълги години. Благоев, основателят на нашата партия, се отличаваше от другите с особени черти, които са отличителните черти на българското теснячество и които свидетелстват за родствеността на теснячеството в България с болшевизма...“

/Г. Димитров в реч, държана в Москва на 17.V.1934 г. по случай десетилетието от смъртта на Д. Благоев/

 

 

ВАСИЛ КОЛАРОВ :

„Организаторът и главният редактор на тая популярна библиотека за пропаганда на научния социализъм, каквато по онова време не съществуваше в никоя друга страна, освен може би в Германия, беше Димитър Благоев, а първи помощници му бяха Никола Хр. Габровски и Еню Марковски. Самото изброяване на имената на авторите на книгите и брошурите, влезли в библиотеката (Маркс и Енгелс, Вилхелм Либкнехт и Август Бебел – Германия; Жюл Гед и Пол Лафарг – Франция; Г. В. Плеханов и П. Акселрод – Русия), показва, че Благоев е подбирал най-ценните популярни съчинения на научния социализъм в още бедната тогава международна социалистическа литература.

…………………………………………………..

Във връзка със станалите конгреси трябва да се спра на фигурата на Благоев. Той беше наистина ръководител, водач на партията.

Беше извънредно скромен, макар че със своята външност внушаваше изключителен респект, любов и симпатии, но външно не търсеше никакви ефекти. Държеше се в сянка, като даваше път на други да се проявяват. Той умееше да подбира хората, да ги поставя на място, да им дава задачи. Беше много доволен, когато общото дело вървеше добре, когато партията постигаше успехи в резултат на колективната работа. Той засенчваше своята личност зад партийния колектив. Винаги изтъкваше партията: това направи партията, това спечели партията, това е заслуга на партията.

Без съмнение, Благоев ръководеше всички най-крупни дела. По същество той даваше основните установки, с него се уговаряха винаги по основните моменти.“

 

 

ХРИСТО КАБАКЧИЕВ:

„... Когато Д. Благоев се върна в България, тя представляваше напълно дребнобуржоазна страна, в която още не се забелязваха наченките на капиталистическото развитие и за работническата класа още не можеше да се говори. При тия условия Д. Благоев постави началото на социалистическата пропаганда в България. Той заедно с Вела Живкова-Благоева започна през юли 1885 г. издаването на ежемесечното списание „Съвременний показател“.

……………………………………………………..

От 1891 г. се започва нов период в живота на Д. Благоев – в тая година той положи основите на социалдемократическата партия и началото на социалистическото движение в България. От тоя момент нататък животът на Д. Благоев е тясно и неразривно свързан със социалдемократическата партия, на която той беше основател и водител, на която посвети всичките си сили и целия си живот и която като дълбоко убеден марксист-революционер със своите колосални теоретически способности, желязната си воля и непреклонната си упоритост и енергия води през всичките периоди на нейното развитие до края на живота си. Да се опише животът на Д. Благоев, да се изложи неговата дейност и борба, това означава да се изложи развитието на партията в протежение на цялата нейна история.

…………………………………………………….

През време на войната на едно масово работническо събрание на 1 май 1913 г. в София Д. Благоев заяви:

„Преди войната, когато всички партии бяха за войната и подбуждаха към нея, само нашата партия, социалдемократическата, се обяви против войната. Днес масовите убийства и разорението, причинени от войната, дойдоха да докажат по най-очебиен начин, че ние имахме право. Ние казахме също тъй, че балканският съюз е един династически и военен съюз, който не може да постигне независимостта и обединението на балканските народи. И наистина днес ние виждаме, че войната не донесе нито едното, нито другото, че напротив, тя изостри конфликтите между балканските народи и заплашва да ги тласне в нова взаимно изстребителна война... Ние протестираме против войната и искаме нейното незабавно прекратяване... Ние издигаме знамето на Балканската федеративна република, която единствено ще осигури мира между народите.“ (Раб. вестник, № 27, 20 април 1913)

След Балканската война партията разгърна една много широка агитация и борба против виновниците за войната и в името на своите лозунги, при което стана виден грамадният ръст на влиянието на партията вследствие нейната смела борба през време на войната всред работническите и селските маси. Тиражът на „Работнически вестник“ бързо порасна и през настъпилите след войната изборни борби, в есента на 1913 г., надмина 10 000. В изборите за Народно събрание, на 24 ноември 1913 г., въпреки терора на правителството, партията получи около 54 000 гласа и бяха избрани 18 депутати. Тъй като правителството не получи болшинство в Народното събрание, то разтури последното и на 23 февруари 1914 г. бяха проведени нови избори, в които правителството успя с бесен терор и многобройни фалшификации да намали гласовете на партията до 44 000, а числото на депутатите й – до 11..“

 

 

ГЕОРГИ БАКАЛОВ:

„Най-коравата натура би се сломила в пропастите на десетилетия, изпълнени с разпалени, често пъти кървави борби, ако не й светеше неугасимият фар на идеала. А Благоев бе щастлив един от първите, за да не кажем пръв, измежду хората след Освобождението да прозре в мрака на бъдещето и да го осветли с разковничето на марксизма. Носител на заветите на нашето революционно движение от епохата на Левски и Ботев, Благоев търсеше и в зараждащия се български пролетариат намери оная непреодолима сила, която историята подготвяше за осъществител на тия завети.“

 

ЯНКО САКЪЗОВ:

„Измежду всинца ни, Димитър Благоев беше най-големият.“

/Я. Сакъзов. – В. Народ, 30 юни 1924/

 

ДАНАИЛ КРАПЧЕВ:

„Ако не беше социалист, Димитър Благоев щеше да бъде измежду най-видните държавници и министър-председатели на България.“

/Д. Крапчев. – В. Камбана, май 1934./

Няма коментари:

Публикуване на коментар