Днес светът е изправен пред принципно, радикално, гигантско метаисторическо разпадане. По своята сила и размах то многократно превъзхожда такива революционни промени, каквито се случиха през 1917 и 1990 г., тъй като и двата случая бяха известни идеите, в чиито рамки ставаха измененията. Сега няма нито език за описание на явлението, нито съвременни алтернативни идеи. За последен път подобна ситуация се случи в Европа по време на религиозните войни и Реформацията през 16-17 век, когато след близо 1000 години християнско общество започна жестоко разпадане на всички сфери от живота на човека. Това беше крайно тежък и кървав период и нека да се надяваме, че подобно нещо няма да се повтори.
Главният проблем на света днес е, че се изчерпа механизма, който осигуряваше икономическото развитие на човечеството в течение на неколкостотин години. С други думи, настъпи историческият крах на капитализма. В света все повече хора отново се обръщат към временно погребаната алтернатива на марксическата реализация на социалистическия проект.
Наивно е да се мисли, че бъдещите промени ще настъпят леко и безболезнено. Става дума за отмиране на цяла човешка епоха, за преобразуване на човешкото съзнание, за установяване на нови критерии за просперитет и за целта на човешкото съществуване. Умиращата епоха е много силна, с огромни възможности за планетарно влияние и за нея е спасително да утвърди умерено контролиран хаос в света, отколкото да си отиде безславно. Още са силни и действени голяма част от парадигмите, с които беше завоювана планетарната власт, резистентните сили на обществата и държавите са силно ерозирани и податливи и на най-груба манипулация. Ценностният апарат на Запада, тази „светая светих” на глобалния проект, днес просто потриса със своите ирационализъм, безпринципност и безчовечност. Невъзможно е да се посочат критериите, чрез които западните общества оценяват едно или друго събитие или явление, защо едно за тях е „добро”, а друго – „зло”.
Ето защо днес в света, и в България в частност, се води жестока, кървава, безпощадна и агресивна идеологическа война. Жертви в нея не са само отделни хора, а цели цивилизации, цели народи с тяхната история, култура и система от ценности. Това е война на унищожение, война без правила и граници. Генералната цел на тази война е сформирането на съвкупност от егоистични индивиди без памет, без история, без родствени връзки, чийто стремеж е биологичното оцеляване само за себе си. „Възпитано се опитват да ни убедят, че патриотизмът е демоде и че си гражданин на света. Просто е: изхвърляш националната гордост, проговаряш на унифициран и празен език и ставаш толкова внимателен, сякаш светът е лаборатория и трябва да ходиш с бели ръкавици, найлонова шапка и маска на устата” (Райко Байчев, в. „Стандарт”, 17.08.2012 г.). Когато в такова квазиобщество човешката свобода се свежда до свободата за гей паради и чувствата на добичетата, а емблемата на времето е руската женска банда (тук съществителното „банда” е съвсем на място) с поетичното име “Влагалищни бунтовнички”, е възможно да се случи всичко, скътано в тъмните глъбини на човешкото съзнание.
Така стигаме да някакво “изследване” на тема “Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за подготвителното и основното образование”, осъществено от бившия шеф на Комисията за защита от дискриминация г-н Кемал Еюп и неговия екип. Казано накратко, в „изследването” се препоръчваше преразглеждане на българската история в дух на налаганата съвременна парадигма за взаимна търпимост (толерантност) към различията у хората. Ето как пристойно и смирено ни се представя тази парадигма в статия на Светла Енчева „Изследването на учебниците - от мързел към масова истерия” (в. „Сега”, 18.08.2012 г.): „Смисълът на проекта е простичък - не да се цензурира съдържание, което е неизменна част от българската култура, а да се преподава с уважение към човешките различия и с отчитане на социално-историческия контекст, в който са създавани дадени произведения. Да не се нагнетява омраза. Да не се учи само за християнските празници, защото в България няма само християни. Да се включват и приказки, песни и пр. на малцинствените групи. Жените да не се представят само като майки, домакини и съпруги. Да не се внушава, че децата са виновни или безпомощни, а старите хора са достойни за съжаление или присмех. Да се възпитава толерантност към хората с увреждания. Да не се премълчава сексуалната ориентация на велики личности като Оскар Уайлд. И т.н...”
Колко благороден, колко хуманен и колко безсъдържателен и лишен от вякакви исторически и мирогледни основания е този брътвеж. И главният въпрос съвсем не е в цензурирането на Ботев и Вазов. Те са над брътвежите на някаква дама, да не говорим за Кемал Еюп. Кои са Ботев и Вазов, и кои – Енчева и Еюп?! Даже не е смешно.
Тревожното е, че се намират сред нас хора, които се „подмокрят от раболепие пред безмозъчните европейски препоръки” и стават съучастници в жестоката глобална игра срещу българския народ. Отвратителното е, че вече има сериозна група родоотстъпници и майкопродавци -„граждани на света”, които не са граждани на света, а слуги на чужди държави, отстояващи техните геополитически и геостратегически интереси, техните исторически претенции.
Съвсем не е случайно, че темата на самото “изследване” е избрана съвсем тенденциозно. Особено в частта, отнасяща се до “етническа принадлежност” и “раса”, в която се прави преднамерена интерпретация на съдържанието на въпросните учебници, учебни помагала, програми и планове, като им се приписва насаждане на “негативни стереотипи за социалния статус на уязвимите етнически общности”. С други думи, тихомълком, на гърба на нашите велики исторически личности, се повдига малцинственият въпрос.
Тук е особена отговорността на българските политически партии. Много интересно е, че почти всички парламентарно представени партии мълчат като американски рейнджър във виетнамски плен. Мълчат, защото са виновни за това, което се случва и защото няма какво да кажат. Защото малцинственият въпрос е решен в България преди повече от 100 години и тъкмо от нашите националреволюционери. Ще имаме възможност да говорим по този въпрос на друго място и по друг повод, а сега само ще припомним, че всеки, който се заема с исторически изследвания трябва да има предвид следните методологически постулати :
1. Никога не оценявай миналото от гледна точка на днешния ден. А инак ще трябва да съдим постъпките на кроманьонците по днешния наказателен кодекс.
2. Човек, който не е живял в дадена историческа епоха, не е в състояние да я преценява достатъчно обективно.
3. Методологическият източник на модернизиращата психологизация на съвременните „философи”, стоящи в основата на пренаписването на историята, е убеждението, че през всички исторически епохи хората еднакво обичат и страдат, радват се и мразят. Това не е вярно.
Днешните български „демократи” обичат за щяло и нещяло да дават за пример на малцинствена търпимост обществото в САЩ. Това е идеологическа заблуда, защото не се взема предвид характера на американското общество, основните психологически предпоставки, върху които то е изградено. Ето какво говори за държавата, която няма дори собствено име, българският философ Георги Гачев: „Като личност американецът е елементарен – той е изкуствен механизъм и неговата машинария се вижда. Американската цивилизация не израства отдолу, от корените, тя е цивилизация на труда, тя е изкуствена. Това е огромно преимущество – американците нямат традиции. Те живеят хоризонтално. Американецът убива майка си два пъти. Когато заминава от Италия, от Ирландия, той забравя, той „убива”... И когато пристига на новата земя, той се отнася към нея не като към майка, а като към проститутка. За него тя е само обект” (в. „Дума” от 21.12.1998 г.).
И все пак, има какво да заимстваме от „братята” американци в междуетническите отношения. Става дума за гражданската клетва, която полага всеки чужденец при приемане на американско гражданство от 1795 г. Приложена към България, тя звучи така: „Тържествено се заклевам да спазвам Конституцията на България: да отхвърля и да се отрека абсолютно и изцяло на всякаква преданост и вярност към какъвто и да било чужд монарх, владетел, чужда държава или върховна власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин; да воювам в името на България, когато законът го изисква и да изпълнявам всички други изисквания на българските закони”.
Ще бъде интересно тази клетва да се произнася при назначаването на всеки български тражданин на държавна служба и при получаването на международен паспорт.
Вечните ценности не се намират под път и над път. Основите на нравствеността се коренят в земите на дедите ни, в традициите на семейството, в гробовете на близките, в образите на миналото и настоящето. Забравянето или премълчаването на миналото, произволните оценки, лишават човека не само от исторически знания, но и от нравствени чувства. Ако се разрушават връзките, губи се приемствеността и уважението към предшествениците, това значи, че всичко, което е било преди нас, е било напразно. И самият ти се оказваш духовно гол и всичко ти е позволено, и нямаш родина.
Най-новата човешка история не един път е виждала на какво са способни хората без минало.
А за Ботев, Вазов и всички български националреволюционери няма защо да се безпокоим. Това се титани на българския дух, недосегаеми за днешните ни долни, меркантилни гей страсти. На всички политически, идеологически и ”демократични” пигмеи, които се лутат в краката на титаните, ще кажем с великите думи на Ботев:
„Аз веч нямам мило драго, а вий, вий сте идиоти!”
2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар