Търсене в този блог

21.05.2016 г.

Едно голямо сърце, един велик ум, една стоманена воля... - к.ф.н. Парашкева Панталеева

 

 

 

Измеренията на Димитър Благоев във времето

 

Малко са личностите в света, предвидили промените в обществения живот. Чудя се какво не е преживял Димитър Благоев. Убедена съм, че това, което е трябвало, той го е преодолял.
Роден е на 14.06.1856 г. в с. Загоричене, Костурско, един беден български край. Заминава да учи при баща си в Цариград. През 1877 г. е ученик в гимназията в Габрово. Участва във военните действия при Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Годините са сурови и неспокойни. През май 1880 г. Димитър Благоев е в Свищов. Губернатор на града е Найден Геров, руски поданик, завършил висше образование в Одеса. Той насочва младия Благоев към този град. Записва се в духовната семинария в Одеса. В началото на 1881 г. Д. Благоев е в Петербург. Записва се за студент във Физико-математическия факултет, но през септември 1883 г. се прехвърля в Юридическия факултет на същия университет. Запознава се с Виктория (Вела) Живкова, студентка по педагогика. Тя е родена във Велико Търново през 1858 г. Д. Благоев създава петербургската социалдемократическа група. В нея членуват 10 човека. Тя е известна като

Партия на руските социалдемократи

Благоев подготвя нейната програма. В руския вестник "Работник" са отпечатани две негови статии - "Какво не достига на руския народ" и "Какво ще спечели руският народ". В единична килия на "Литовския замък" е затворен нейният автор. Изгонен от Русия през юни 1885 г., той е в София. Сръбско-българската война е в разгара си. Д. Благоев е мобилизиран и служи за охрана на столицата.
Сключва брак с Вела Живкова. По-късно той пише, че без нея не би могъл да си представи своя живот. Имат двама сина и две дъщери. Димитър е убит през Първата световна война. Владимир е жертва на фашисткия терор от 1923 г. Наталия умира по време на Втората световна война в Съветския съюз. Стела е първият посланик на нашата страна след деветосептемврийската революция от 1944 г. Доживява до 1954 г.
Д. Благоев е изгонен от Русия от царската полиция. Той е арестуван, затворен и принуден да я напусне. За разлика от Стефан Стамболов, който след изгонването му от Русия става неин смъртен враг, Благоев не пренася обидата си от царизма към руския народ. Още през 1886 г. във в. "Работник" той посочва: "Всякакво враждебно отношение към Русия е предателство." Назначаване и уволняване в Шуменското мъжко училище, във Видинската Скобелева гимназия, в Лом, преместване във Велико Търново и оттам в Старозагорската девическа гимназия са само част от житейските му трудности.
Окончателното завръщане на Д. Благоев в България е свързано със създаването на 20 юли 1891 г. на Българската социалдемократическа партия на връх Бузлуджа. Той работи и защитава проекта за програма и устав на партията. Става дума за открито излизане на партията като политическа организация. През септември излиза от печат книгата му

"Що е социализъм и има ли той почва у нас"
 
под псевдоним Д. Братанов. С много факти, сведения и аргументи Д. Благоев за първи път доказва, че самото икономическо развитие у нас води до социализъм. Превежда част от книгата на Фридрих Енгелс "Произход на семейството, частната собственост и държавата". Наред с това участва в работата на БРСДП в Габрово, в празника на международната работническа солидарност 1 май във Велико Търново. Поема редакцията на сп. "Ден". Само за десетина дни през ноември 1893 г. той е арестуван в Пловдив, отведен в София, затварян и отново върнат в Пловдив. За изразената от него истина за княз Фердинанд е интерниран в Бяла Слатина по заповед на Стефан Стамболов. Освободен е след падането на Стамболовия режим.
На първия конгрес на БРСДП през 1894 г. е избран за член на ЦК и редактор на вестниците "Работник" и "Другар и сп. "Ново време". Бил е на 38 години. Съпругата му е уволнена като преподавател в Девическата гимназия в Пловдив заради социалистическите й възгледи. По настояване на Благоев през 1903 г. ЦК на БРСДП решава да се разграничи от ревизионистите.
За народен представител е избиран в Ямболска, Бургаска, Сливенска избирателна секция, в Софийска и Горноджумайска. Той е

вече безспорен авторитет

И днес някои смятат, че Димитър Благоев е социалдемократ, че той е едно минало. Това не е истина. "Борбата за социализъм - посочва той - става господстваща в света. Светът влиза в епохата на социалната революция, на тържеството на социализма." През 1906 г. е отпечатана книгата му "Принос към историята на социализма в България". Неслучайно преди тази книга той написва статията си "Pro domo sua". В нея критикува ревизионистическите възгледи на Янко Сакъзов, отразени в сп. "Общо дело". С помощта на Вела Благоева написва предговора към българското издание на преведения от него първи том на "Капитала" на Карл Маркс. Участва в стачката на работниците от кибритената фабрика в Костенец и първомайската манифестация в София. През 1909 г. Д. Благоев взима участие в първата балканска социалдемократическа конференция, където е избран за председател. В Германия е публикувана статията му "Работническо социалистическо движение в България". Благоев, Г. Кирков, В. Коларов и Хр. Кабакчиев участват в работата на Международния социалистически конгрес в Копенхаген като делегати. Там Благоев изнася доклад за опортюнизма. Ползвал е руски и немски език. На конгреса са Р. Люксембург, Г.С. Плеханов, В.И. Ленин и др. Благоев посочва разпадането на Втория интернационал и необходимостта от Трети интернационал. В статията си "Империализъм и войната" и в писмо до В.И. Ленин в Берн той поставя въпроса за

нов Интернационал без Бернщайн и Кауцки

"Вторият интернационал се руши - думата ни е за революционния, за Марксовия социализъм. Той не е пропаднал, както твърдят буржоазните политици и идеолози. След разпадането на Първия и Втория интернационал той доби много по-голям ръст и революционният социализъм ще добие нова сила. Провален е оня "социализъм", който наричаха опортюнизъм и т.нар. у нас "широк социализъм."
Д. Благоев подкрепя ВОСР и посочва, че от 1917 г. руската революция "се поведе по нов и строго определен път". Президиумът на Петроградския съвет на работническите, селските и червеноармейските депутати избира Д. Благоев за свой почетен член и му изпраща делегатска карта. Един факт на особена признателност. В Народното събрание той е член на Комисията по бюджета и по просветата. Води смела атака по повод огромните военни разходи и търсене на отговорност на виновниците от войните. Категорично е против въвеждането на омразния данък "десятък". Подкрепя Декрета за мир на съветското правителство от 1918 г. Пледира за единство между работници и селяни. Защитава онази интелигенция, която е свързана със социалистическото бъдеще на страната. Обосновава необходимостта от средно образование. Подкрепя отделянето на църквата от държавата.

Д. Благоев е бил достатъчно скромен и лишен от гордост

и дори от средства. Художникът Христо Лозев е нарисувал единствения портрет на Благоев по натура. Н.х. проф. Найден Петков, К. Буюклийски и П. Петров, н.х. Никола Мирчев намират неговия образ достоен за живописните си платна. Н.х. Христо Нейков ни оставя графиката "Арестът". По време на Септемврийското въстание 1923 г. Благоев е арестуван и поставен под домашен арест. Възмутен от клеветите по негов адрес, свързани с позицията му за въстанието, той изпраща до в. "Зора" следното: "Въстанието беше масово, революционно, но не особено широко и народно, както се говори в този пункт. Не бяха засегнати всички села и което е по-важно - градовете. Да, партията трябва да вземе въстанието под своя закрила, като провокирането от властта да изведе поуки от него." До ЦК на партията той изпраща две препоръки: преименуване на БРСДП в комунистическа (т.с.) и да не се организира масова партия. Бил е наясно за настъпващия фашистки терор. Въпреки несъгласието и протеста на много депутати, Народното събрание гласува на 4.01.1924 г. противонародния Закон за защита на държавата.
7 май 1924 г. е последният ден от живота на 68-годишния съзидател. Три дни продължава поклонението. Пред неговия саркофаг застават арестуваните членове на ЦК Христо Кабакчиев, Антон Иванов и Никола Пенев. Под рубриката "Народната скръб за Дядото" във в. "Звезда" са публикувани телеграми от всички възрасти и всички краища на страната. В некролога на ЦК на партията четем: "...той умря в тежките дни на борбата на работническата класа, но не в дни на отчаяние и безпътица. Дядото склопи очи убеден, че делото му е на прав път и че тая победа ще бъде наша."
 "Едно голямо сърце, един велик ум, една стоманена воля останаха погребани под грамадата цветя и пръст...", се посочва във в. "Звезда".

 

 

Източник: вестник ДУМА,  14 октомври 2015 г.    

 

 

 

 

Душа горда, несломима от бедите - Богомил Колев

 

 

 

Народната будителка Вела Благоева e първата българска социалистка. Тя живее и работи в две различни епохи от нашата история. Като млада учителка във Възрожденска България взема участие в най-напрегнатите борби за национално политическо и духовно освобождение. След това отдава силите си за създаването, укрепването и развитието на социалистическата идея и партия.
Виктория (Вела) Благоева, по баща Атанасова Живкова, е родена на 29 септември 1858 г. в семейството на буден търновски търговец, който след Кримската война загубва своето състояние. Учи и завършва образованието си в Габрово при известната родолюбива учителка Анастасия Тошева - руска възпитаничка и майка на бележития български военен деец и пълководец във войните на младата българска армия за защита на новосъздадената Трета българска държава - генерал Стефан Тошев. Анастасия Тошева й вдъхва любов към родния език, към руската литература, непоколебима вяра в неизбежното освобождение и в светлото бъдеще на поробеното отечество. В началото на 70-те години на ХІХ век Вела учителства в Берковица, Варна, Цариград и Търново. В разгара на Руско-турската война през лятото на 1877 г., без знанието на майка си, тя се озовава сред преминалите река Дунава руски войски при Свищов и се записва като доброволка. До края на войната

служи в болница

След Освобождението със стипендия на Славянското благотворително дружество Вела заминава да се учи в Русия. Завършва женските педагогически курсове в Петербург. Студентката Вела се увлича от героизма, себеотрицанието и народополезната дейност на руските народнички. Завръща се в България през лятото на 1881 г., учителства в Охрид, където организира женско дружество в защита на българщината против гръцкото влияние. От Охрид се премества в Битоля. Обръща се с писмо до министъра на просвещението Константин Иречек, в което излага своите идеи за преустройство на учебното дело в Македония с цел да може да се противостои на асимилаторската дейност на фанариотите, моли за парична помощ за организиране на печатница и издаване на вестник с прилаган от нея педагогически подлистник. Независимо от упоритата и високоблагородна дейност в края на годината тя е уволнена. Източниците съобщават, че със стипендия на Славянското благотворително дружество Вела отново заминава за Петербург. На една от вечерите, устройвани от българските студенти, тя се запознава с Димитър Благоев, който й направил силно впечатление с голямата си начетеност, ум и способности да излага и защитава своите възгледи. Между двамата се завързват много тесни връзки. Вела не успява да завърши престижните Бестужевски курсове. Поради сериозно заболяване в края на учебната година е принудена да се завърне в родния си град Търново. След като се възстановява, през лятото на 1884 г. постъпва като учителка в Образцовата девическа гимназия в София. На следващата година тук се завръща и Димитър Благоев, който е екстрадиран заради марксистка дейност в Русия.

Общата революционна дейност свързва Вела и Благоев

в семейство. В "Кратки бележки за моя живот" Д. Благоев признава: "Издържала е печатница в Шумен, някои издания, децата ми и мен, когато бивах без работа. С друга жена не бих могъл да живея, и то така, че да мога така всецяло да се посветя на обществено-политическата си дейност." Вела става отговорен редактор на сп. "Съвременний показател", а Благоев - редактор, под псевдонима Желязов. Около списанието се организира просветителна група, която води открита социалдемократична пропаганда. В третата книжка на списанието Вела Благоева публикува статията "По женското образование", в която поставя проблема за неравноправието между жената и мъжа у нас и за вредата от него. Още с първия си брой списанието заостря вниманието на българското правителство и на 20 юни Вела Благоева като отговорен редактор е уволнена от девическата гимназия. Списанието спира, тъй като избухва Сръбско-българската война. Вела се записва доброволка и заминава на фронта като милосърдна сестра. Д. Благоев също е мобилизиран.
След войната Вела и Д. Благоев учителстват в Шумен и Видин. Когато арестуват Благоев за обидно изказване срещу княз Фердинанд при неговото посещение във Видин, Вела протестира с телеграма до министър-председателя Ал. Стамболийски. Следва уволнение, осъждане на Благоев на три години затвор. Вела е преместена в Търново. И тук тя продължава още по-упорито да разпространява социалистическите идеи в девическата гимназия, създава социалистически групи в горните класове и ги свързва със социалистическата дружинка в града. В резултат на рапорт на директора на гимназията от юли 1891 г. до министъра на народното просвещение "За разпространение на деморализация на тъй наречения български социализъм между ученичките", следват изключвания, отнемане на стипендии на повече от 15 ученички, обвинения в социалистическа дейност, разпространение на социалистически книги и др. В този напрегнат период Вела написва и издава през 1892 г. "Методика на български език за началните и трикласни училища". От 1894 до 1896 г. Вела Благоева учителства в Пловдивската девическа гимназия и издава като редактор месечното списание за литература и обществени знания "Дело", което се явява продължител на "Съвремений показател". Редактирането на сп.

"Дело" става причина за ново уволнение

Остава без работа. На следващата година уволняват и Д. Благоев заради редактирането на сп. "Ново време". През 1893 г. се ражда големият син Владимир, а през 1895 г. малкият - Митко. В годините, когато не учителства, Вела изцяло се занимава с публицистична дейност. Съгласно източници през октомври 1900 г. тя отправя прошение до Народното събрание, в което излага биографията си още турско време, учителствуването си, гоненията от следосвобожденските правителства, от участието й в двете войни 1877-87 г. и 1885 г. и поставя въпроса, че на нея не й остава нищо друго, освен да се занимава със селскостопански труд, за да може да прехранва четирите си деца. Прошението остава без последствие. С волска кола, заедно с децата си тя пристига в Тулча, Румъния, за да учителства в българско училище. Тук е посрещната враждебно както от българското училищно настоятелство, така и от румънските власти и не успява да се задържи. С големи усилия намира в Пловдив работа като волнонаемна учителка по руски език. Източниците съобщават, че в началото на века Вела Благоева става инициатор на организирането на Български женски съюз, през 1901 г. се свиква първият му конгрес, на който тя като секретарка на инициативния комитет дава отчет за извършената работа. През април 1904 г. излиза първата книжка на новото женско списание "Женски труд", редактирано от Вела Благоева. В списанието тя лансира идеята, че в България се появява една нова сила, българската трудова жена, която ще стане в бъдеще

лост в обществения живот

Работата сред жените се активизира на конгреса през 1904 г. и след първата конференция на жените-социалдемократки през лятото на 1905 г.
В резултат на напрегната работа, гоненията и тревогите Вела започва да страда от стомах и язва. В началото на 1912 г. здравословното й състояние се влошава. След несполучливия опит да се пенсионира тя се завръща в София болна, но с упорита воля за борба.
Вела Благоева е оценена като всестранно надарена, образована и културна жена. Нейните публицистични, журналистически и литературни творби, без да имат претенции за висока художествена стойност, вярно отразяват епохата, в която тя живее, и имат определена историческа стойност. Вела Благоева се изявява не само като добра учителка и общественичка, но и като прекрасна любвеобилна майка и вярна съпруга. Въпреки трудностите и голямата заетост, възпитанието на четирите им деца Стела, Наташа, Владимир и Митко пада върху нея, поради огромната заетост на Д. Благоев. Владимир е убит от полицията през априлските събития на 1925 г. Митко е убит като войник в края на Първата световна война при пробива на Добро поле. Наташа умира в Москва през 1943 г. Само Стела доживява след 9 септември 1944 г.
По повод смъртта на Вела през юли 1921 г. списание "Ново време" дава най-добра характеристика на Вела Благоева: "Горда, несломима от бедите в живота, тя носеше душа, която съзнава превъзходството си, душа пряма и открита, която казваше всекиму истината право в очите, колкото и неприятна да е тя. Животът на неуморимата учителка и всеотдайна общественичка е достоен пример за подражание. Тя остава в летописите на българската история като първата българска социалистка и безкористен учител, отдавайки всичките си сили и целият си съзнателен живот в полза на народа".

 

 

Източник: вестник ДУМА, 21 юли 2015 г.