Търсене в този блог

30.12.2013 г.

Социализмът е кауза на непримиримите - инж. Любен Аладжов

 

Социалдемократизирането на БСП 

 Нека най-напред напомня някои известни и позабравени неща: БСП, която е най-старата партия у нас, е основана още през 1891 г. от Димитър Благоев първоначално под названието Българска социалдемократическа партия - БСДП, и впоследствие е преименувана в Българска работническа социалдемократическа партия - БРСДП. В определението “социалдемократическа” в края на 19 в. е било влагано малко по-различно съдържание от днешното разбиране - в онези времена нуждата от социална справедливост е била неразривно свързана с необходимостта и от политическа демокрация. Въпреки тази семантична особеност много от социалдемократическите партии, включително и партията на Благоев, са били с ясно изразена марксическа, антикапиталистическа насоченост. Основното различие между социалисти и социалдемократи впоследствие се формира не от наименованието, а от отношението им към капиталистическата система: социалистите са против капитализма, а социалдемократите са за приспособяване към него и социализирането му чрез реформи.

 

Ето защо извършената след 1990 г. смяна на името на БКП с БСП и последвалото я социалдемократизиране не може елементарно да се обоснове като завръщане към традициите на името на Благоевата партия. Това е фундаментална промяна, засягаща идеологическата основа на БСП и честното отношение към историческото наследство на Димитър Благоев, изисква да се акцентира по-скоро на идейните му различия с Янко Сакъзов, които доведоха по-късно до известното разцепление на БРСДП на “тесни” и “широки” социалисти. Докато “тесните” социалисти около Благоев безапелационно заеха позиция против капитализма и за замяната му със социализъм, “широките”, на Янко Сакъзов, се обявиха за приспособяване към капитализма, за неговото социализиране чрез реформи, провеждани от широка партия на “производящите слоеве”, включваща както експлоатирани, така и експлоататори, която работи за “общото дело” на целия народ. От тук и другото им название - “общоделци”, преди да се нарекат окончателно “социалдемократи”. Така че разделителната линия между социалисти и социалдемократи е ясно прокарана още със зараждането на социалистическото движение в България и е очертана от отношението им към капиталистическата система.

БКП (за наследничка на която днес се обявява БСП) до промените 1989 г. винаги е била комунистическа партия, с основна цел премахването на капитализма и изграждане на социалистическо общество с обществена собственост върху средствата за производство и справедливо разпределение на благата.

Нейната история е летопис на борбата й против капитализма и този безспорен факт не бива да се изопачава или още по-малко - да се отрича. Правотата на тази антикапиталистическа ориентация на партията за сетен път се потвърждава от финансово-икономическата криза, която днес разтърсва света. Необузданият стремеж на капитала към голяма и бърза печалба се изроди през последните години във виртуалната икономика на “казинокакапитализма” за откровен грабеж на реално произвеждащата икономика. Свързаните в компютърна мрежа световни борси и банки бяха превърнати в глобално казино, където господарите на света играят суперхазарт със спекулативен трансфер на капитали по-сложни финансови правила и където светкавично реализират колосални печалби, без да се произвежда абсолютно нищо (!). Този икономически абсурд е последно потвърждение за правотата на тесните социалисти, че капитализмът е болна от канцерогенна алчност система, която трябва да бъде заменена с по-справедливия, разумно конструиран в интерес на цялото общество, по-управляем, по-контролируем и коригируем модел на социализма. Това марксическо отношение към капитализма и социализма трябва да присъства в идейната програма и на БСП, ако тя искрено претендира да е автентичен наследник на партията на Благоев.

 

Метаморфозата на БСП

Какво се случи с партията след реставрацията на капитализма в България през 1989 г.? С промяната на името й от БКП в БСП се започна поредица от реформи, обявени от нейното ръководство като преобразуване в “модерна, лява партия”. Голяма част от промените остана неразбрана от редовите социалисти и въпреки това те дисциплинирано ги възприеха, оценявайки ги като прагматична реакция на ръководството за съхранение на БСП в хаоса след 1989 г. Но когато с проекта на Георги Пирински за нова програма те засегнаха и идеологическата същност на партията, а председателят на партията, Сергей Станишев, от най-високата позиция на своя пост официално призна в книгата “Защото сме социалисти”, че целта на реформите е социалдемократизирането на БСП, в много партийни организации възникна открито несъгласие с тях. За редовите социалисти те надхвърляха наложителното социалдемократическо поведение за БСП, необходимо за политическото й оцеляване в новите условия.

 

Двойната партия и въпросите на социалистите

 В момента в БСП съществуват паралелно две идейно различни партии:

- официална, социалдемократическа - на част от нейното ръководството, и

- масова, социалистическа партия - на мнозинството от редовите й членове.

Официално разделение няма, но напрежение осезаемо се усеща. Известна истина е, че социалдемокрацията е идеология на задоволената средна класа, към която в богатите западноевропейски страни се включва и добре платената работническа класа. За разлика от тях в България няма широка средна класа, чийто жизнен стандарт да я свързва с идеите на социалдемокрацията, затова и мнозинството членове и симпатизанти на БСП - поради социално положение, заради интелектуална убеденост или по традиция, - са леви социалисти и категорично стоят на марксически позиции. Тях дълбоко ги вълнуват промените в партията. Въпросите, които те си задават, са много и макар и трудно, могат да бъдат групирани по следния начин:

Първо. Каква е партията, в която бе превърната БСП? Тази социалдемократическа партия нашата партия ли е? Ако не е, защо сме още в нея? Няма ли да е предателство към историята и традициите на БСП, ако я напуснем? Кой разцепва партията - ние или ръководството? Съществува ли друга лява формация, която към момента може реално да я замести? Защо досега това не се удаде на съществуващите компартии? Не ги ли подтискаше тежката сянка на БСП? Има ли шанс, ако останем в БСП, да я върнем към традиционните й идейни корени?

Второ. Не представлява ли социалдемократизирането на партията акт на политическа приватизация на БСП от Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Социалистическия интернационал (СИ), след като те не успяха да изправят на крака у нас нито една родна социалдемократическа формация? Защо ПЕС и СИ се противопоставят така ревностно на всяка по-лява идеология, която се обявява за смяна на системата, за обобществяване на средствата и ресурсите за производство на блага? Не изпадат ли по този начин в ролята на пазители на капитализма?

Трето. Десният завой и социалдемократизирането на БСП заради идейна убеденост на ръководството й ли бе извършено, или е политическа сделка за гарантирано допускане на партийния елит в колкото доходната, толкова и безотговорна игра на “управляващи” и “опозиция”? Не е ли това отказ от неизвестностите на борбата за социализъм и предпочитане на уюта поради приспособленство?

Четвърто. От друга страна обаче, не може да бъде отречен и известен прагматизъм в това политическо поведение на ръководството на БСП, който му позволява да получи достъп до управлението на страната и в рамките на възможното да стори все пак нещо в полза на обеднелия народ, вместо партията да застине в героичната поза на умираща идеологическа праведница? А като му дойде времето, отново да превърне БСП в БКП.

Пето. И все пак, ако се приеме логиката на споменатия прагматизъм, необяснимо остава дясното поведение на БСП в управлението, когато тя има възможност да провежда значително по-умерена и балансирана вътрешна и външна политика.

 

Отговорите на Станишев в книгата “Защото сме социалисти”

Въпросите са много, всичките са основателни, но ясни отговори няма. В това отношение книгата “Защото сме социалисти” на председателя на БСП Сергей Станишев запълва една осезаема празнина, но поражда и много съществени въпроси. Ще се постараем да подадем на разсъждаващите социалисти някои от тях, за да се опитат сами да си сглобят картината на промяната на БСП.

1. “Защо на корицата на книгата местата на титаните на лявата идея - Ленин, Кастро, Че Гевара, дори и Левски, са заети от Стинг, Джон Ленън, Мари-Сеголен Роаял и други със сигурност достойни, но едва ли съизмерими с тях личности?” Обяснение няма.

2. “Каква партия стана БСП?” отговорът на Станишев от стр.38 е напълно откровен: “Едва след избирането на Георги Първанов за лидер на социалистите... БСП категорично стъпи на пътя на социалдемокрацията... и през 2003 г. стана пълноправен член на Социалистическия интернационал, а през 2005 г. - на Партията на европейските социалисти. ...да призная, изпитвам лична гордост от това...”. А на стр. 36 четем още: “С приемането на Манифеста за демократичен социализъм през пролетта на 1990 г. ние на практика се върнахме в социалдемократическия клон на социалистическото движение”.

Тук не може да не възразим, че БСП никога не е седяла на клона на социалдемокрацията, та да се връща на него. България е имала своя социалдемократическа партия (сега те са няколко), но във вековната си история БСП винаги е била на комунистически позиции, сътрудничила е със социалдемократите, но никога не е принадлежала към тяхното семейство.

3. “Каква е разликата между социалистическата и социалдемократическата партии?” Изключително важен въпрос, обясняващ много неща. Отговорът от стр. 18 и 19 е: - “...по същество на изповядваните ценности, идеали и политика различия между двете няма, ...става дума за наименования, които отразяват традициите, историята и особеностите на една или друга страна. В Северна Европа партиите от нашето (!) семейство се наричат социалдемократически - така е в Германия, скандинавските държави, Австрия, Чехия. ... В средиземноморските държави доминира названието “социалистически” ...Франция, Испания, Португалия, Гърция, България. В трета група страни пък става дума за партии на труда - Обединеното кралство, Холандия”.

Предлаганото ни еврообяснение е само западноевропейското разбиране за “социалисти” и “социалдемократи”, че разлика между тях няма, че “социалист” е синоним на “социалдемократ”. Вероятно затова те са наречени от Станишев и “нашето семейство”. Неизвестно защо той пропуска обаче друго, много важно схващане, разпространено в Източна Европа, където “социалист” е синоним на “комунист-марксист”, а не на социалдемократ. Разликата в двете тълкувания е огромна. Ето защо точното заглавие на книгата на Станишев, което не би подвеждало читателя, трябва да е “Защото сме социалдемократи”.

 Споменатото двусмислие дава възможност да се спекулира с определението “БСП - социалистическа партия”. Само така можем да си обясним, защо навремето никой от партийните членове не допускаше, че преименуването на БКП от комунистическа в социалистическа партия не е просто терминологична дреболия, а е първа стъпка към нейното социалдемократизиране. И едва когато след продължителни реформи “за модернизиране на БСП”, ръководството най-сетне реши, че е настъпил моментът за големия завой и оповести проекта на Пирински за нова програма, мнозинството партийни членове останаха изненадани. Още повече, че при промяната никой ясно не ги попита, съгласни ли са със смяната на антикапиталистическата идеология на партията, именно заради която те членуват в нея. Промяната се извърши и без задължителния за такива важни поводи вътрешнопартиен референдум. Тези социалисти се почувстваха идейно измамени и ограбени. В крайна сметка и програмата, и преобразуването на БСП, бяха безпроблемно прокарани на перфектно режисирания конгрес 2008 г.

Особено впечатление при промяната направи и едно друго обстоятелство - очебийната прилика между начина, по който се проведе “перестройката” на Горбачов и социалдемократизирането на БСП. Зад маската на, общо взето, приемливи намерения за “перестройка на социализма”, Горбачов за няколко години не само не преустрои, а напълно унищожи социализма, разби Съветския съюз и капитализмът се върна в цяла Източна Европа. По същия завоалиран начин, под претекст за модернизиране на БСП, у нас се извърши и смяната на идеологията на една вековна партия.

Може би приликата не е случайна, ако прийомът, тип “троянски кон”, за превземане на една идеологическа крепост отвътре, е общ. И в двата случая нито КПСС, нито БСП успяха да разпознаят идеологическия мутант и бяха поразени. След икономическата победа в Студената война световният капитализъм превзе и най-трудния рубеж на социализма - идеологическия.

4. След приемането на новата “Програма 2008” БСП вече не е същата партия.  

Затова е абсурдно и некоректно тя да се нарича повече наследник на “тесните социалисти” и на БКП. Много по-почтено е да й се даде новото име “Българска социалдемократическа партия”, да се обяви за правоприемник на “широките социалисти” и за продължител на “общото дело” на Янко Сакъзов. Самият Благоев, ако беше жив, щеше да одобри подобна постъпка.

Съдбата на БСП оттук нататък е предопределена - като социалдемократическа формация тя ще продължи да служи на капитализма като социален коректив и да се използва от него в двупартийната му система за управление със сменящи се “лява” и “дясна” партии.

Бъдещето на променената БСП в семейството на ПЕС и СИ също е гарантирано, но тя ще последва общия упадък на западноевропейската социалдемокрация. Единственият положителен резултат от подобно развитие е, че със своя залез БСП ще освободи място за появата на нови автентично леви формации, каквито вече се зараждат в Европа и у нас. Въпросът, който обаче дълбоко вълнува всеки истински социалист е защо трябваше да се разбие една вековна партия с достолепна история, за да се започне всичко отначало? Не е ли все още възможно да се спре този процес, като отговорните за това другари достойно се оттеглят от партийното ръководство? Вероятният отговор е “едва ли, ако нещата предварително са планирани да станат точно така и ако успешно може да продължи манипулирането на електората с двусмисленото понятие “Българска социалистическа партия”.  

 5. "Защо рухна социализма 1989 г.? Какво му липсваше?" Обяснението на Станишев от стр.32 и 33 е, че на социализма му липсваше: "Свободата... Гузно мълчим за лагерите и политическите затвори в първите години след Девети, ... за насилствената колективизация и национализация... . Партията прие, че не може да има социализъм без свобода... и предприе демократичните реформи. Никой не ни е карал да го правим.”

Горните разсъждения, изречени от председателя на БСП, за "свободата" и "социализма" поразително наподобяват на познатата ни от недалечното минало "риторична загриженост" на Запада за "свободата", "демокрацията" и "човешките права" в социалистическите страни. Сергей Станишев пренебрегва изключително важното обстоятелство, че много от ограниченията и дори от репресиите (най-вече през първите години след Девети) представляваха в повечето случаи провокиран отговор от агресивната конфронтация по време на Студената война.

Принудени сме да припомним, че Студената война бе обявена тъкмо от Запада, с речта на Уйнстън Чърчил през 1946 г. в университета на американския градец Фултън и не е справедливо трагичните последици от нея да бъдат приписвани само на социализма. Добре е известно, че в жестокия контекст на тогавашната епоха политически репресии имаше и от двете страни на желязната завеса - и на Изток, и на Запад. За съжаление, у нас невинно пострадаха както леви, така и десни политически фигури. Западният отговор на диктатурата на пролетариата от онова време не беше по-милосърден и съществуваше и в Европа и в Америка. В Съединените щати той се наричаше "макартизъм" и негови жертви бяха само леви сили.

Този прийом за подмяна на причина със следствие, за обявяване на защитата за агресия, се прилага и днес за манипулиране на общественото мнение. Съединените щати, например, от десетилетия наред тероризират Куба с икономическа блокада, но не се свенят да леят крокодилски сълзи за лишенията, които понася народът й заради ... "диктатурата на Кастро" (!). Капитализмът не се притеснява ни най-малко да използва подобни манипулативни трикове, щом има политически инфантили по света и у нас, които не се срамуват да им вярват. Поне ние, социалистите, не трябва да падаме до тяхното ниво!

 Безспорно, част от репресиите у нас бяха грешки, и дори и лични извращения на държавни и местни ръководители. Но те не съставляват същността на социализма, за да му се приписват. Социализмът е кауза и подмяната на замисъла му с грешките от реализацията е недостоен похват.

От обясненията на книгата "Защото сме социалисти" излиза, че към края на 1989 г. нашата партия не е понасяла повече социализма без свобода и затова е решила да го унищожи и да реставрира (с плана Ран-Ът) капитализма с неговата "демокрация", по-известна като "диктатура на парите"(?!). Учудващо становище на председателя на БСП за ролята на БКП в "перестройката" от 1989 г.!

 Не може да приключим темата за свободата, ако не отговорим и на главния въпрос на Станишев:"Свобода или социализъм?".

Верният му отговор дори не е "Свобода и социализъм", а е "Свобода чрез социализъм!".

6. “Какъв е социализмът, който визират социалдемократите, респ. на БСП?” Обяснението по този кардинален въпрос от стр. 71 и 72 на книгата също е многозначително: “Много другари ме питат “какъв строй строим?”. И не им допада отговорът, че не строим строй. Демократичният социализъм не е “обществено-икономически строй... Не е ...социална система с ясни характеристики... Демократичният социализъм е тенденция (!) в развитието на обществото. Той е непрекъснат процес на усъвършенстване ... така че непрекъснато се повишават социалните придобивки, подобряват се условията на живот ...повишава се жизненият стандарт на всеки гражданин, постига се равенство на шансовете за успех и развитие. ...Няма одържавяване и еднопартиен монопол. Има пазарна икономика и многопартийна система от типа на либералните демокрации и конкуренция с десницата... Отстояваме равнопоставеността на различните видове собственост... Приемаме пазарната икономика, но не и “пазарното общество”(?!).”

Казаното е повече от ясно (с изключение на последната фраза, рожба на Лионел Жоспен, която е пълен нонсенс, освен ако не се отнася за утопичното общество на пълното благоденствие).

А това, че отговорът за демократичния социализъм не се нрави на членовете на партията, е обяснимо - те не вярват в социалдемократическа визия за социализиране на капитализма, за построяване на държава на всеобщото благоденствие, позната от Студената война като блестящата витрина на богатия Запад.

Мислещите социалисти основателно си задават въпроса защо БСП избира тази химерна цел точно сега, когато Европа усилено я демонтира? Изглежда, нарочно забравя, че внушението на силни и неизпълними желания е мощно оръжие за създаването на илюзии, които чудесно стават за манипулация. Нали по време на “студената война” точно такава беше ролята и на споменатата витрина - да мами обществото ни с бляна за европейски стандарт на живот, за летуване на Канарските острови и пр., заради което през 1989 г., в състояние на стадно оглупяване, отхвърлихме “игото на социализма” и направихме “великия си цивилизационен избор”, чиито горчиви плодове сега берем и унизително се вайкаме.

 Обясненията от книгата на Станишев за бъдещото обществено устройство изцяло се покриват със социалдемократическия идеал: “Вечен капитализъм и вечно коригираща го социалдемокрация”, или както бе казал още Едуард Бернщайн, бащата на социалдемокрацията: “Целта е нищо, пътят е всичко”. Моделът, който ни предлага “Новата програма 2008” на стр.30 и книгата на Станишев на стр. 72 е “демократичният социализъм”, като че ли класическият социализъм не е най-демократичната система (естествено, без грешките и деформациите, които са възможни винаги и с всичко). Но обърнете внимание, този модел не е система за обществено устройство, а само тенденция за социализиране на “добрия, стар капитализъм”, основаваща се на моралните принципи “свобода, справедливост, солидарност”. За съжаление историята свидетелства, че подобна ценностна триада без видим резултат се проповядва повече от 2000 години от християнската църква. Перспективите за социалдемократите в това отношение са още по-лоши, а обществото няма време да чака още две хилядолетия, за да се увери в тяхната илюзорност. По-важното за социалдемократите е обаче, че с така заявената си идеология те декларират, че са готови вярно да служат на капитала, ако се наложи още 2000 г., “смазвайки каруцата му там, където скърца”, както блестящо бе казал Георги Кирков - Майстора.

Реалната истина за капитализма, независимо социализиран или не, е, че той не е благотворителна организация, почиваща на морални принципи, а е общество на хищни интереси и безпощадна корист. Някои изследователи дори го наричат неуправляем макроикономически анархизъм, функциониращ не за нуждите на обществото, а за печалбата на собствениците на средствата за производство.

7. “Кой ликвидира социализма и кой създаде дясната опозиция у нас?” Отговорът на Станишев от стр.53 е кратък, но изчерпателен: “...все още помним, че България е сред малкото страни в бившия съветски блок, в която демократичните промени след 1989 г. бяха инициирани, проведени и дори ръководени точно от управлявалата в тоталитарната система партия. ... Това може да сътвори само партия, която вижда в бъдещето и работи за него”... Не е вярно, че в България е имало силна опозиция... срещу режима, в резултат на което той е свален от власт. ...Беше съзнателен и доброволен избор на партията в името на друго ...съвсем модерно разбиране на социализма.”

А на стр.22 се признава, че злият дух на политическата конфронтация у нас бе изпуснат от “...Правителството на социалиста Андрей Луканов. То беше това, което осигури ресурс за съществуване и дейност на новосъздадената българска опозиция.

Както вече се разбра и в България, родните “горбачовисти” не само че не оздравиха и не усъвършенстваха социализма, но го унищожаха и реставрираха капитализъм от най-див вид. Явно, до социализма не трябва да се докосват “перестройчици” и предатели. Той не е и хоби, от което можеш да се откажеш, когато ти омръзне, или когато претърпиш неуспех.

8. "Ще изчезне ли експлоатацията при капитализма с появата на безлюдните технологии?

Фундаментален въпрос! На стр.11 от книгата Станишев ни предлага своите разсъждения за съвременния капитализъм и за отражението на научно-техническия прогрес и на информационните технологии върху експлоатацията. Той казва:

"Според Маркс (по негово време), за да имаме производство...задължително следва да съединим труда с капитала...Само че днес има капиталисти, които не наемат работници и капитал, който не се съединява с труда... Ето в този смисъл се разпада модерността... ръка за ръка с упадъка на нравите, морала...един глобален разпад, заплашващ да унищожи най-голямото постижение на модерността, а именно капитализма.”

Това обвързване на техническия прогрес, с модерността и нейното най-голямо постижение капитализмът(!) е трудно да бъде възприето. И то защото социализмът не е против техническия напредък. Напротив, той се бори за технически прогрес в полза на обществото, а не в полза на печалбата.

Нека само помислим, до какви абсурди може да доведе техническият прогрес в екстремния случай, когато се използва само за постигане на максимална печалба. Да си представим теоретичната абстракция - "капитализъм без експлоатация", с напълно безлюдни производства. В този случай от една страна разходите на капиталиста за производство се свеждат до минимум, а нормата му на печалба до абсолютен максимум. От друга страна, обаче, обществото се трансформира в маса от излишни хора, без работа и препитание. Какво ще стане с тях тогава? Капитализмът не се отличава с особена социална чувствителност и вероятният отговор на едрия собственик ще бъде: "Това не е мой проблем. Плащам си данъците, а за човешкия отпадък си има държава, която е длъжна да го събира в социалните си мрежи и да се грижи за него". Наистина, потресаваща логика!. Естествено, казаното тук е само крайна хипотеза, която едва ли ще се случи точно така, но в който и да е вариант да се прояви, тя ще бъде кошмарна за обикновения човек.

А твърдението на Станишев (и на други идеолози на капитализма), че в епохата на "модерността", когато капиталът вече няма да наема труд и неговият основен недостатък - експлоатацията ще изчезне, меко казано, е неправилно. И то защото класическото схващане за експлоатацията като процес, който се извършва само в производството и само чрез непълно заплащане на наемния труд, е непълно.

Съвременното обобщено определение за експлоатацията гласи: експлоатация е сделка за неравностойна размяна на стойности, почиваща на икономическа принуда на основата на непреодолими нужди на единия от участващите в нея.

Трите компонента на експлоатацията са: място, начин и обект на реализацияа, а необходимото и достатъчно условие за нейното осъществяване е наличието на възможност за икономическа принуда (монополно положение, задоволяване на екзистенциални нужди и пр.).

Следователно, експлоатация се извършва не само в производствените предприятия, не само над работническата класа и не само като недоплащане на наемния й труд. Тя може да се осъществява на различни места - в предприятията, на пазара, на финансовите борси; по различни начини - чрез присвояване на принадената стойност от труда, чрез повишаване на цените на стоките, чрез спекула в различни форми, и над различни обекти - над единични личности, над отделни класи, над цялото общество, а в глобализирания си вариант, дори над целия свят.

Резултат от експлоатацията е печалба за единия от участниците в сделката, която е равна на разликата от извършената неравностойна размяна. Този факт говори нещо много важно, че основният закон на капитализма за максимизиране на печалбата, който мотивира дейността на всеки негов икономически субект, автоматически води до максимализиране и на експлоатацията. Звучи стряскащо, но това е същността на капитализма.

На пазара, от край време, експлоатация се е осъществявала с рекет над нуждите на купувачите, където, при продажбата на необходимите им стоки, от тях се изземва максимално възможната цена. Това означава, че при безлюдните производства, визирани от Станишев, основни инструмент, място и обект за експлоатация се превръщат продажбата, пазара и общество от купувачи, което този път се явява в ролята не на недоплатен производител на стоки, а като надплатил стойността им потребител.

В епохата на "модерността", обаче, производствените предприятия и пазара не изчерпват възможните места за проява на експлоатацията. Точно техническият прогрес в информационните технологии разкри нови, неподозирани възможности за нейното реализиране. Той създаде виртуалната икономика на казинокапитализма - компютизираната световна мрежа от борси и банки, където ограбването е доведено до своя абсурд. Чрез хазартен трансфер на капитали и спекула с финансови инструменти в залите на световното казино от борси и банки се извършва глобална експлоатация на цялото човечество и светкавично се печелят огромни суми, без да се произвежда нищо. Естествено, великият Маркс не е бил съвременник на подобна икономическа перверзия, можел е само да я предполага, и затова не я е обхванал в гениалния си анализ. Но този факт за сетен път доказва, че не трябва догматично само да се позоваваме на класиците, защото светът еволюира. Длъжни сме креативно да ги доразвиваме и допълваме при появата на всеки нов икономически феномен.

Великата кауза на социализмa е насочена точно срещу експлоатацията, независимо как се нарича "модерна" или не, независимо къде, как и над кого тя се осъществява.

 

9. “Как ще бъде постигнато новото посткапиталистическо общество?” Обяснението от стр. 11 от книгата на Станишев е следното: “Ние, социалистите, сме убедени, че това, което по естествен път идва, за да смени... без насилие и революции... стария световен ред, се нарича социализъм.”

Отново хубави думи, предразполагащи към приятно очакване. За съжаление, нито капитализмът ще си отиде по естествен път, нито социализмът ще дойде от само себе си. Освен ако случайно не настъпи хипотетичното общество на изобилието и всеобщото благоденствие (поне по екологични причини - невъзможно). Тогава разговорите за социализъм ще станат безпредметни. Нашата родина е на светлинни години от това утопично състояние.

Доказан факт е, че колкото по-бедно е едно общество, от толкова повече социализъм то се нуждае. От една страна, за да обедини ограничените си финансови възможности за реализиране на крупни икономически проекти, а от друга, за да осигури справедливо разпределение на недостатъчните си блага. И обратно: колкото по-богато е обществото, толкова по-малко актуален става за него въпросът за социализма и за социалната справедливост.

След 1989 г. България е икономически съсипана страна. Ето защо днес тя се нуждае от социализъм. Друг е въпросът дали неговото връщане днес е възможно или не. Но преди 50 години, при много по-трудни условия, въпреки грешките и деформациите, той се доказа като система и изведе България от нивото на селска страна до почетното 30-о място в световната ранглиста на развитите държави. Можем ли да си представим, ако не бяха допуснатите грешки, ако не се развивахме в ненормалните условия на “студената война”, какви щяха да бъдат постиженията на социализма! Сравнението със сегашното ни състояние е отчайващо, въпреки че зад гърба ни днес стоят най-богатите страни на света. Въпросът е: “Защо е така?”

10. “Как ще стане отстраняването на капитализма?” По този въпрос от изключителна важност партийната “Програма 2008” дава на стр. 80 следното обяснение: “БСП е партия на социалистическия идеал, социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма като процес на неговото последователно ограничаване и обезсилване”.

От казаното следва, че социалдемократите визират за бъдещото общество някакъв посткапитализъм, който ще настъпи след “преодоляване” чрез “ограничаване” и “обезсилване” на реално съществуващия капитализъм. Не се уточнява що е това “преодоляване”, кога, как и дали то въобще някога ще се случи и какви са механизмите за неговото ограничаване и обезсилване.

Намерението на БСП да преодолее капитализма чрез ограничаване и обезсилване безспорно заслужава адмирации, ако все пак не е само идея за морално успокоение, а е реалистична цел, с вероятност да се осъществи. Минималните предпоставки за това са: БСП да е по-силната страна в противоборството с капитала, да е достатъчно дълго на власт, за да го обезсилва продължително време и да управлява без саботажа на коалиционни партньори. За съжаление и трите условия нямат реален шанс да се случат. Партията застарява, губи сили и биологически отмира. Намаляват и шансовете й да дойде самостоятелно на власт. Но и докато беше на власт, тя не само не обезсилваше, а тъкмо обратното. Куриозен пример в това отношение е въвеждането на 10-процентния плосък данък върху печалбите, освобождаването от данъци на суперлуксозните стоки за най-богатите в България като частни яхти и самолети.

Открит остава обаче изключително важният въпрос: а какво ще стане, ако капитализмът откаже да бъде преодолян?! Защото тъкмо тогава той става неимоверно агресивен и опасен. Най-трагичното доказателство за това е печалната съдба на великия демократ и социалист Салвадор Алиенде, който през 1973 г., като президент на Чили, по абсолютно законен, парламентарен път се опита да преодолее капитализма, за което той и хиляди чилийци заплатиха с живота си, а Чили задълго потъна в “демократичното” безвремие на Пиночет.

11. “Как ще бъде защитен социализма от опитите за реставрация на капитализма?”

На този симптоматичен въпрос на стр.72 Станишев отговаря: “В демократичния социализъм няма въоръжена борба, насилие, репресии и “диктатура на пролетариата”.

Много често като основно различие между социалисти и социалдемократи се изтъква отношението им към “въоръжената борба” и “диктатурата на пролетариата”. Капитализмът се представя за олицетворение на миролюбието, а социалистите биват обвинявани за привърженици на кръвопролитието и революциите. Това е напълно невярно, защото “въоръжената борба” и “диктатурата на пролетариата” не са цел на социалистите, а само средство. Социалистите предпочитат парламентарните, демократични средства и при определени обстоятелства могат дори да не прибягнат до въоръжена борба, например, безпрецедентното мирно предаване на властта през 1989 г. Капитализмът е доказал обаче, че е безпощадно агресивен и към най-скромните прояви на социализъм, особено ако се засегне частната му собственост. Блокадата, ембарговите ограничения и други задушаващи икономически санкции са най-безобидното възмездие, което може да сполети “грешниците”, позволили си да посегнат на неговата “светая светих”. Капиталът въобще не се церемони с тях при използването на военна сила. Как да се отговори миролюбиво на агресията му, в случаите като чуждестранната интервенция срещу Съветския съюз 1917-1921 г., Гражданската война 1936-1937 г. в Испания, блокадата над Куба, кървавата разправа с великия Алиенде, терорът на наемниците срещу Гватемала, Никарагуа, агресията над Виетнам и Ирак?

Странно е, че въпреки доказателствата на историята все още има достойни за съжаление политически инфантили, които вярват в миролюбието на капитализма.

 

Задачата на социалистите и настоящата реалност

Отхвърлянето на капитализма понастоящем е неизпълнима за БСП задача. Но съхранението на идеята за социализма е жива днес и не е възможна, а задължителна повеля, особено за партия, която претендира да е социалистическа. Защото споменът за социализма бавно гасне с отмирането на по-възрастното поколение, а представата за него в съзнанието на младите хора старателно се деформира от чудовищната машина за пране на мозъци.

Обществеността ни за 20 години вече е с толкова увредено съзнание, че дори интелигентни хора не могат да осъзнаят, че прехвалените одежди на капитализма са само мит и че “Царят Капитал е гол”. Затова социалистите са обречени да повторят просветителския път на първопроходците около Димитър Благоев и да отворят отново очите на обществото. Само себеотдайна, апостолска работа на една истинска социалистическа партия, а не на заинтересовани от бизнеса си кръгове, е в състояние да възстанови вярата в предимствата на социализма и да разкрие старателно замаскираните недостатъци на капитализма.

Защото за съхранението на капитализма днес работи милионна армия от добре платени наемници, която манипулира съзнанието на човечеството. Затова дори и най-очебийното събитие в момента - апокалиптичната финансово-икономическа криза, зачената в бастиона на пазарната икономика, Съединените щати, днес се представя едва ли не като естествено природно явление, за което мастити “учени” правят дълбокомислени прогнози, подобни на метеорологични предсказания. Най-безцеремонно те препоръчват на човечеството търпеливо да изчаква отминаването й, сякаш става дума не за престъпна криза, породена от алчността на капитала, а за природно бедствие, което като тропически ураган ще дойде и ще отмине от само себе си. Основната грижа на този добре платен екип от наемници на капитала е как да прикрият позорния провал на нелечимо увредената капиталистическа система и да я реанимират отново за живот. Кой трябва да се противопостави на наукоподобните заблуди на тази гвардия от негови слуги, ако не идеализмът на левите интелектуалци? Социалдемократите едва ли са готови на подобна себеотдайност. Те винаги са предпочитали уюта на приспособленчеството, вярната служба, себеустройването и безопасните козметични корекции на капитализма. Това не е веруюто на истинските социалисти. За съжаление, БСП изглежда трупа актив пред ПЕС и СИ, но престижът й сред родния електорат катастрофално пада. Сериозно се опасяваме, че с подобно поведение тя ще се присъедини към компанията на онези традиционни компартии от Западна Европа, които след продължително одесняване залиняха и изчезнаха от политическата сцена. Славните италиански социалисти от PSI, героите на антифашистката съпротива, които преди съкрушително печелеха избори, сега обслужват Берлускони с доверие от избирателите под 1 %!

И точно “Защото сме социалисти”, а не социалдемократи, ние се усещаме измамени и ограбени от “перестройката”, чувстваме се неуютно в собствения си политически дом. Уморихме се да водим нескончаеми идейни спорове, да членуваме в двойна партия, да ни използват само като електорална машина и да бъдем обвинявани, че желаем разцепление на партията. Живеем с непрекъснатата надежда, че най-после ще се появи някой свят социалист, който "ще прогони търговците от храма" и ще върне БСП към идеологическите й извори.

  Дали ще доживеем перестройка на “перестройката”?!

 

 

Източник: http://iw69.blog.bg/,   2009 г.

 

 

14.11.2013 г.

Тезиси за Фойербах - Карл Маркс

 

«Тезиси за Фойербах» са написани от Карл Маркс в Брюксел през пролетта на 1845 г. и се намират в неговия «Бележник» от 1844—1847 г. Те са публикувани за пръв път от Ф. Енгелс през 1888 г. като приложение към отделното издание на неговия труд «Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска фило­софия»; там са посочени мястото и времето на написването на тезисите.

Издавайки «Тезисите за Фойербах» през 1888 г., Енгелс е внесъл в тях известни редакционни изменения, за да направи този доку­мент, който не е бил предназначен от Маркс за печат, по-понятен за читателя.