Политиката наистина не е за доказани идиоти, както казва Достоевски
Как така, ще запитате, драги читатели? Нали Маркс е роден на 5 май 1818 г. в гр. Трир, на река Мозел, а неговият дом - тогава и сега, се намира на ул. "Брюкенгассе" 10. Оттогава са изминали 195 години. Да, прави сте, но човекът на хилядолетието - Карл Маркс, остава своеобразен световен дух.
Човечеството не познава личност, която да е толкова много изучавана - глобално и всеобхватно, но и мразена, отричана, хулена и все така търсена в тъканта на обществени процеси и развитие. Не можеше да не посетя родния дом на Маркс, след като бях прочел почти всички негови фундаментални за обществото изследвания. Не можеше да не отида на мястото, където е родена знаковата фигура, оставила значими следи в съдбите на десетки поколения и изменящия се свят. Не можеше да "не посетя" Маркс, защото неговият любим цвят е червеният, а любимото му мото е "нищо човешко не ми е чуждо" ("Документи от живота на К. Маркс", стр. 36, 1970, Лайпциг, на немски език).
Разбира се, светът вече се е променил, текат и стават революции, войни, загиват империи, появяват се нови и нови материални и творчески придобивки, начинът на живот на хората се променя. Но
"молитвата на капитала"
печалбата на господстващите управленски слоеве, остава. Движещите сили - политически и икономически, на господството и обществата, бяха анализирани и посочени от Маркс в такава степен на точност и дългосрочност, че и днес, в ХХI век, те са валидни. И не бива да се учудвате, драги читатели, че светът на нашия век все повече се "консултира" с Маркс, все по-ясно става, че написаното от него е алтернатива на обществено-политическите системи.
Ето защо нека ни бъде позволено да прочетем, чуем словата на един голям политик, финансист, икономист, бивш директор на Световна банка - Жак Атали, чрез книгата му "Карл Маркс или световният дух", издадена през 2006 г. от френското Министерство на културата. Мисля, че ще трепнете от истината и актуалността на анализа, който Жак Атали прави на Марксовите изводи. А с г-н Атали се срещнахме два пъти през 1991 г. в София в качеството му на шеф на Световната банка. На срещата с няколко министри в България той се държа като световен банкер. Бях силно впечатлен от анализа за състоянието и бъдещето на бившите социалистически страни, вкл. на България. По-късно, през 2005 г., познавайки отлично световните тенденции и механизми на текущия световен ред, г-н Атали ще напише удивително точни сравнения и анализи за актуалността на Маркс. Ето - четете и мислете в този смисъл - ние, българите, България през 2013 г. Именно като алтернатива на последните четири години на хаос и липса на демокрация, които познавате добре на гърба си като гербокрация, трябва да изберем алтернативата на нов социален ред, политика и система у нас, така ярко маркирана от Жак Атали. Чуйте: никой автор не е имал повече читатели, никой революционер не е обединявал повече надежди, никоя идеология не е възбуждала повече тълкувания и като изключим няколко основатели на религии, никой човек не е имал такова влияние върху света, каквото Карл Маркс през XX век, пише Ж. Атали. И продължава: при все това в самото навечерие на века, в който живеем, неговите теории, схващането му за света бяха всеобщо отхвърляни; политическата практика, изградена около името му, 6е "изхвърлена" на историческото сметище.
Днес почти никой не го изучава
и е проява на "добър вкус" да се твърди, че грешал, вярвайки в агонията на капитализма и скорошното настъпване на социализма. В очите на мнозина той е "главен отговорник за някои" от най-големите престъпления в историята и в частност за най-ужасните извращения, които белязаха края на предходното хилядолетие - от нацизма до капитализма.
Въпреки това, четейки внимателно творчеството му, ще открием, че много преди другите той е видял до каква степен капитализмът представляваше освобождаване от предишното отчуждение. Ще открием също, че никога не е го е мислил за агонизиращ и никога не е писал, че социализмът е възможен само в една страна, възхвалявал е свободния обмен и глобализацията, и е предвидил, че революцията ще настъпи, ако това се случи, само като преодоляване на станалия вече всеобщ див капитализъм.
Вглеждайки се отново в живота му, си даваме сметка и за изключителната актуалност на тази невероятна съдба, взета в цялата й противоречивост. Най-напред, защото неговият век учудващо много прилича на нашия. Както и днес, демографски над света е властвала Азия, а икономически - англосаксонската общност. Както и днес, чрез демокрацията и свободният пазар се опитвали да завладеят планетата. Както и днес, технологиите революционизирали производството на енергия и предмети за бита, комуникациите, изкуствата, идеологиите и предвещавали чувствително намаляване на тежкия труд. Както и днес, никой не е знаел, дали пазарите са в навечерието на безпрецедентно бурно развитие или на върха на противоречията си. Както и днес, неравенствата между най-богатите и най-бедните са много големи. Както и днес, групи от хора, понякога крайни до отчаяние, се противопоставяли на глобализацията на пазарите, на настъплението на капитализацията. Както и днес, хората се надявали на нов, по-справедлив живот, който би ги освободил от мизерията, отчуждението и страданията. Както и днес, смели мъже и жени, особено журналисти като Маркс, загивали за свободата на словото и на мисълта. Накрая, както и днес, капитализмът господствал едновластно, потискайки навсякъде цената на труда, нагаждайки организацията на света според вижданията на европейските народи.
Дейността на Маркс е в същността на нашето съвремие: в една от организациите, които основава - Интернационала - се заражда социалдемокрацията; изкривявайки нейния идеал, се появяват някои от най-ужасните диктатури на миналия век, чиито последици все още тегнат над редица континенти. Той е
един от бащите на социалните науки
чрез които се оформи нашето схващане за държавата и историята. От юдаизма той наследява възгледа, че бедността е неприемлива и смисълът на живота е в подобряване съдбата на човечеството. От християнството наследява мечтата за едно освободено бъдеще. От Възраждането наследява стремежа да мисли за света рационално. От Прусия наследява увереността, че философията е първа сред науките и че държавата е грозящото сърце на всяка власт. От Франция наследява убеждението, че революцията е условие за освобождаване на народите. От Англия наследява страстта към демокрацията, емпиризма и политическата икономия. И накрая от Европа наследява страстта към всеобщото и свободата.
Чрез тези наследства, които последователно приема и отхвърля, той се превръща в политически мислител на всеобщото и защитник на слабите. Дори и мнозина философи преди него да са осмисляли човешкото същество в неговата цялост, той първи възприема света като едновременно политическо, икономическо, научно и философско цяло. Проявявайки невероятен глад за знания във всички области и на всички езици, до последния си дъх се опитва да обхване света в неговата цялост и силата на човешката свобода.
Като цяло от необикновения път на този забравен основател на единствената нова религия в последните векове разбираме как нашето съвремие се е изградило върху малцината, които предпочетоха да живеят отхвърлени в лишения, докато коридорите на властта бяха широко отворени за тях, за да си запазят правото да мечтаят за един по-добър живот. Дължим им истинска благодарност.
Казвам го без никаква предвзетост, нито носталгия - никога не съм бил, нито съм "марксист", в който и да е смисъл на тази дума, споделя Ж. Атали. Творчеството на Маркс не ме е съпътствало в младостта ми; колкото и да е невероятно, дори не бях чувал името му, когато изучавах икономически науки, право или история. Първото ми сериозно запознаване с него се осъществи чрез късното четене на книгите му и кореспонденцията, която водих с Луи Алтюсе, авторът на книгата "За Маркс". Оттогава, личността и творчеството му не ме напуснаха. Маркс ме плени с точна мисъл, силна диалектика, убедителни разсъждения, ясни анализи, яростна критика, духовит хумор, разбираеми понятия. Днес, с пълното съзнание за всички двусмислици в изводите на неговите последователи, в която и тема да се впусна, винаги се питам какво той е мислил по въпроса. И винаги намирам прочита му за изключително интересен.
За този изумителен гений са написани десетки хиляди изследвания, десетки биографии - все хвалебствени или враждебни, но почти никога достатъчно обективни. Всеки негов ред е провокирал стотици страници гневни или възторжени коментари. Някои го изкараха
политически авантюрист, финансов кариерист
домашен тиранин, обществен паразит. Други видяха в него пророк, извънземен, първият голям икономист, бащата на обществените науки, на новата история, на антропологията и дори на психоанализата. А някои стигнаха дотам, че припознаха в него последния християнски философ. Днес, когато изглежда, че уж комунизмът завинаги бил изчезнал от земното кълбо и мисълта му вече не представлява властови залог, най-после е възможно да говорим за него спокойно, сериозно и следователно ползотворно. Така че настъпи моментът, когато можем да разкажем без превземки и по един достоен начин за невероятната му съдба и необикновения му интелектуален и политически път. Да разберем как е успял, на по-малко от тридесет години, да напише най-четения в цялата човешка история политически текст; да разкрием особените му взаимоотношения с парите, труда, жените; да открием и изключителния памфлетист в него. И същевременно да преразгледаме XX век, чиито преки наследници сме ние, изтъкани от насилие и борби, бедствия и кланета, диктатури и потисничество, мизерия и епидемии, толкова чужди на пламенния романтизъм, на парфюмирания буржоазен роман, на позлатата в операта и на кулисите на бел епок.
Такива са само малка част от оценките и визията на Жак Атали за ХХI век. Те са само актуално, задълбочено потвърждение на отиващия си - с мир или военни авантюри, свят. Свят, в който малките страни като България са обречени, ако нямат достатъчна политическа мъдрост. Големите пък водещи военно-политически и икономически сили - успешно или не, "кормуват" по посока Маркс, т. е. към времето на нова социална система. И все едно - с избори, лъжи, наглост и цинизъм, те, нашите гербочовеци, ще отидат в долината на мъртвите. Просто защото преходността е вечна, те са четири годишно минало.
И защото политиката наистина не е за доказани идиоти, ако се позовем на Достоевски.
Статия на Цочо Куманов, д-р на науките на Техническия университет – Дрезден от 10 юни 2013 г. във в-к „Дума”
Няма коментари:
Публикуване на коментар