Търсене в този блог

28.06.2014 г.

Трудовата теория на стойността и капиталистическата експлоатация – Даниела Пенкова

 

 

 

Отговорът на статия на Калин Миков поместена тук - http://ekipbg.com/trudova-teoriya-na-stoinostta-i-kapitalisticheskata-eksploataciya/

 

 

 

 

1. Услугите действително не представляват стоково тяло, но представляват труд. При капитализма трудът е стока и това е един от основните проблеми. Първата ти теза рухва.

2. Маркс в този цитат чисто и просто казва, че всяка стока има потребителна стойност, независимо дали е създадена с много или с малко труд. Ако нещо не притежава никаква потребителна стойност за никого, то няма да може да бъде стока, защото никой няма да го купи. Това се вижда с просто око и не разбирам защо казваш, че го "признава" - констатира го. Няма нужда да "признава" нещо, което не се опитва да крие - използването на подобни думи е опит от твоя страна да повлияеш психологически върху мнението на читателите, а не да събудиш тяхното здраво критично мислене.

Маркс с тази фраза чисто и просто констатира (както и Рикардо), че всяка стока освен разменна стойност притежава потребителна стойност. И не го казва, защото "иначе не би могъл да защити Трудовата теория за стойността" (каквато имат и Адам Смит, и Рикардо, и всички останали класици), а защото е факт. Или ти не мислиш, че е факт, а само измишльотина, използвана за доказателство на Трудовата теория? Ти самият знаеш, че е факт, както и всеки нормален човек. Няма как някаква стока да има цена (разменна стойност), ако тя не представлява потребителна стойност за някого. Ако никой не я ще, тя изобщо няма да бъде стока! Изобщо няма да съществува на пазара! Нещо може да има разменна стойност само в случай, че притежава потребителна такава. Какво му е странното?

3. Тук искрено ме разсмя. Въпросният цитат няма нищо общо с казаното от теб. Първо, Маркс никога не е твърдял, че потребителната стойност може да се измери, а напротив - казва, че няма как да се измери, защото нещо може да е потребно за някой по лични причини. Казва на същата страница, откъдето си взел цитата, че няма как да се съизмерват качествата, могат да се мерят и сравняват само количествата. Цитатът се отнася до измерването на разменните стойности - те са количествени. Тоест, вкарва темата за парите като "трета стока", чрез която се измерват разменните стойности на стоките.
С две думи, не си разбрал и този цитат, пък си тръгнал да го критикуваш. Симпатяга.

4. Започваш с: "А този общ знаменател за всички стоки представлява средното обществено-необходимо работно време за производството им". Общото, чрез което се сравняват стоките са ПАРИТЕ, и тях има предвид Маркс в предния цитат. Всички стоки трябва да могат да бъдат сведени към нещо трето, за да бъдат сравнени едно с друго. Например, за да сравним нашите две височини, ни е нужно нещо трето - "сантиметър". По същия начин, разменните стойности на стоките се измерват чрез "пари".
Сега да минем към самия цитат, който "оборваш" в тази точка.
Примерът за чашата вода в пустинята е типичен за някой, който не се замисля върху понятието "труд". Ако човекът в пустинята стигне до природен оазис, където водата съществува без човешки труд, той няма да плати нищо за нея. Както не плащаш нищо, ако си откъснеш слива от дървото в гората - просто, защото е създадено директно от природата без да е влаган човешки труд. Ако обаче чашата с вода идва от човешки труд - например, някой ти я донесе там на място, то в нея има човешки труд с някаква стойност, равняваща се на количеството труд, вложено за донасянето на водата.
Забравете го вече този пример за чашата вода в пустинята, защото отдавна стана банален и както виждаш, е много лесен за оборване. Наистина ли не си се запитвал никога дали тази чаша ще се появи в пустинята със или без човешки труд?
Никой продукт на природата няма разменна стойност без включен в него човешки труд. Това е естественото състояние на нещата. Взимаш и ползваш - природата не иска пари за своите продукти. Хората ги искат ;) Разменната стойност си е наша измислица, и особено любима на капитализма.

Прав си обаче, че някой в пустинята действително би могъл да поиска много по-висока цена от вложения труд за чаша вода. Но това първо не означава, че "природните ресурси имат разменна стойност без в тях да е включен човешки труд" - някакъв труд е включен, след като се продава (ако щеш, самото закарване на пазара), и второ - не означава, че по принцип размяната се прави между стоки с различна стойност. Напротив, имаме хиляди думички, с които означаваме неравностойната размяна и я приемаме като зло - "балон", "спекулации", "измама", "гнусен търговец, никога няма да стъпя при него" и т.н. За да осъзнаеш колко е вярна Трудовата теория за стойността и да спреш да вярваш на Теорията на желанията, се запитай откъде идва цената на дадена стока когато търсенето и предлагането са равностойни. На какво се равнява цената тогава? Откъде идва? Какво я определя? Сам ще стигнеш до извода, че реалната цена на всяка една стока се равнява на включения в производството й труд и може да се изчисли безпроблемно. Всяка различна от тази цена си е чиста измама - дали с помощта на реклама, създаване на изкуствени или естествени нужди, монополизъм или друго.

В следващия абзац не казваш нищо конкретно, а го използваш, за да въведеш пета точка:

5. Целият цитат е: "Заедно с полезния характер на продуктите на труда изчезва и полезният характер на въплътения в тях труд, значи изчезват и различните конкретни форми на тези видове труд: те вече не се различават един от друг, а всички са сведени към еднакъв човешки труд, към абстрактен човешки труд."

Както знаеш и ти, качествата не могат да се сравняват. Единственото, което може да се сравнява, е количеството. Ето защо Маркс е принуден да се абстрахира от потребителната стойност и конкретните видове труд, за да открие какво точно "сравняваме" чрез стойността. Ще се опитам да ти го обясня възможно най-простичко:
Няма как да отидеш в магазина и да кажеш: "Ще ви платя 100 меко и червено" - това са качества. Нито можеш да кажеш: "Цената на това е 1000 тъкачески труд". В момента, в който извадиш 10 лева, за да закупиш каквото и да било, ти приравняваш всички качества и всички видове човешки труд към парите. Всъщност ти всекидневно извършваш това приравняване, за което говори Маркс. Ето защо той се пита: Какво е това "количество", на което ние придаваме конкретно измерение чрез цените? След като не можем да сравняваме качествата, то количество от какво сравняваме? Отговорът е много правилен: Сравняваме количеството абстрактен труд.

Пример: За теб е без значение, че за направата на една шапка е нужен трудът на един земеделец, за да произведе памук + трудът на тъкач, за да произведе плат + трудът на шивач, за да съшие шапката. Давайки парите си, ти заплащаш всичко това, сякаш тези видове конкретен труд са еднакви, и ги свеждаш само до един общ, абстрактен труд. Не се опитвай да обориш нещо, което правиш постоянно. По-добре се опитай да разбереш какво точно ти казва Маркс - има какво да научиш от него. Той просто констатира какво правим постоянно, когато купуваме нещо.

6. Тук се връщаме към цитата, който първо беше пропуснал. Както вече казах, Маркс ни показва, че сравняваме стойността само количествено - качествата са несравними - като за целта използваме някакво мерило (нещо трето), чрез което можем да сравняваме. Както сравняваме дължините чрез мерилото "сантиметър" и масата чрез мерилото "килограм", така измерваме стойността чрез мерилото "пари".
Подчертано се чудиш: "Не разбираме обаче защо тогава някои хора си правят труда (и приемат транзакционните разходи) да разменят две стоки, чиито обективни разменни стойности са еднакви, така че предоставеният им избор би трябвало да ги остави безразлични." Ами защото потребителските стойности са различни, бре! Една стока съдържа в себе си както потребителска, така и разменна стойност. Хората си разменят стоките, защото всеки се нуждае от нещо различно. Разменят, за да използват, за да потребят стоката - разменят я заради потребителската й стойност. Разменната стойност на стоките интересува хората само дотолкова, доколкото искат да направят равностойна размяна.

Маркс обяснява, че за да се измерят стойностите на две различни неща една спрямо друга, е нужно да се сведат към нещо трето. Щом не разбираш примера на Маркс, ще ти дам друг пример:
Случвало ли ти е да кажеш за нещо, че е наполовината на нещо друго? Напр: "Този телевизор е наполовината на онзи". Сега, какво имаш предвид под "наполовина"? Дължината на екрана ли? Или стойността? Ако измерваш дължината на екрана, значи сравняваш в инчове. Ако измерваш стойността, значи сравняваш в пари. Ето какво значи, че за да се сравнят две различни неща, ти е нужно да използваш някакво мерило. Мерилото за стойността са парите.
Относно размяната - ествествено, че се случва, защото двама души имат различна оценка за потребността на стоката. Ако единият не реши, че тя не му е потребна, няма да я продаде. Ако другият не реши, че тя му е потребна, няма да я купи. При размяната един винаги счита нещо за потребно, а другият - за непотребно за него самия.

Еквивалентната размяна: размяната представлява размяна на еквивалентности. И по-точно, размяна на еквивалентно количество абстрактен труд. Ще ти дам простичък пример: Отглеждам кокошки. За три месеца съм отгледала 60 и искам да ги разменя за нещо друго. Ще ги разменя само за нещо, което се отглежда пак за три месеца. Никога няма да ги разменя за нещо, което се отглежда за 2 месеца, защото няма да бъде равностойна размяна. Ако аз искам да разменя кокошките, които съм отгледала за 3 месеца, а ти ми предложиш срещу тях зайци, които отглеждаш за един месец, то аз няма да приема, защото е по-добре сама да си огледам зайците за един месец.
Дали размяната ще се извърши чрез пари - заменям кокошките за пари и после с тях купувам зайци - или ще се извърши като бартер, е без значение. При всяка една размяна стоките са равностойни като количество абстрактен труд, в противен случай не се извършва. Това е принципът на размяната в нейния чист вид. Затова и същестува лафа: "Кон за кокошка" - с две думи, си се минал, ако правиш подобна размяна. Убедена съм, че и ти не искаш да правиш подобни размени. Искаш еквивалентност при размяната. Би ли платил 100 лв, които изкарваш за 2 дни работа, за две бъркани яйца, които можеш да си забъркаш за 2 минути? Ако ти се налага да го направиш, скоро ще се превърнеш в надъхан марксист, защото всеки човек усеща инстинктивно размяната "кон за кокошка" и не я приема за правилна. В главите си сме напълно убедени, че плащаме винаги точната стойност на нещата и не се минаваме. И ако си помислим, че някой магазин продава стоките над тяхната реална стойност, не ходим там - естествено, ако изкарваме парите си с труд. Ако не ги изкарваме с труд, не ни пука особено.
Относно експлоатацията: правилно си описал принципа. Не виждам да го оборваш по някакъв начин, нито оспорваш, че работникът първо работи, а после получава заплата, което по същността си представлява кредитиране на работодателя от страна на работника. Ако обаче срещнеш някъде случай, при който работодателят първо плаща заплатата, а после взима труда на работника, обади ми се. Ще си изпратя сивито веднага.

Ако наистина искаш да разбереш Маркс, свържи се с мен. Колкото и нескромно да звучи, вероятно в цяла България аз съм човекът, който най-добре го познава и ще ми е приятно да ти разясня идеите му. Но дотогава недей да го обсъждаш, моля те.

Към Кихано: Свиркай следващия път, когато срещнеш подобно писание за Маркс. Не е честно да стои месеци наред без подобаваща критика. Хората ще вземат да му повярват на Калин.


 

 

27 юни 2014 г.

Източник: блог на Даниела Пенкова

 

 

 

 

 

 

17.06.2014 г.

Маркс, диалектика и неолиберализм - Юрий Угольников

 

 

Гегелевско-марксовой формулой «тезис-антитезис-синтез» не пользуется только ленивый, причем саму эту триаду понимают довольно превратно. Антитезис противоположен тезису и снимается в синтезе — вот, собственно, и всё. Суть, однако, не в этом. Доведение тезиса до логического конца и порождает его противоположность. Антитезис и есть в то же время законченный, доведенный до завершения тезис, а синтез — завершенный и доведенный до логического конца антитезис.

Чем замечательны идеи Маркса? Не тем же, что он сообщил: у нас было бесклассовое общество, сейчас оно классовое, а в прекрасном завтра опять будет бесклассовое. Существование на заре человечества такого социума Маркса вообще мало интересовало: в Манифесте коммунистической партии (а окончательный его вариант принадлежит, видимо, целиком перу Маркса) читаем: «история всех до сих пор существовавших обществ была историей классов». Доисторические в манифесте даже не упоминаются.

Маркс заявил, что исторический процесс сам должен дать материал и предпосылки для создания нового, посткапиталистического общества. Во всём ли верен был его анализ, это уже другой вопрос. Естественно, он был человеком своего времени и исходил из тех данных, которые были тогда доступны. И всё же он шагнул дальше, чем кто-либо до него.

Социалисты до Маркса пытались, подобно щедринскому Угрюм-Бурчееву, организовать течение реки истории, хотели направить её бурный поток в указанное ими и весьма умозрительно представляемое русло. Маркс же увидел в историческом процессе не только материал, требующий организации, но и возможного союзника. Бессмысленно пытаться плыть против исторического потока, если можно дождаться, пока река сама вынесет нас на отмель. Бесполезно строить новое общество там, где для этого нет предпосылок, — из этого может получиться только царистский режим «на коммунистической подкладке», какой-то «новый извод древнекитайского или перуанического государства», как о том писал Георгий Плеханов (См. работу «Наши разногласия»). Подтверждение его мыслей мы неоднократно получали в прошлом столетии. Впрочем, излишняя верность букве марксова учения также сказалась: рецепты, которые казались рациональными в 1840-х, когда писался процитированный выше манифест, практически без изменений пытались применить столетием позже. Это не означает, что возникновение режимов на коммунистической и даже марксистской «подкладке» было случайностью — здесь действовала логика истории.

Итак, Маркс полагал, что именно в недрах уже существующей экономической системы должен зародиться её антипод, не только как противоположность, но и как максимальное осуществление и разрешение тех потенциалов и противоречий, которые изначально заложены в ее основе. Именно современное товарно-денежное хозяйство должно подготовить почву для чего-то нового. В том и заключалось противоречие между группами Виллиха и Шаппера, с одной стороны, и Маркса, с другой: последний говорил, что надо ждать, поскольку время для захвата власти пролетариатом не настало, а Виллих и Шаппер жаждали немедленного действия. Впрочем, едва ли и Маркс был готов ждать столетия. Он искренне надеялся, что «буржуазная революция в Германии станет лишь прологом пролетарской», т.е. началом построения нового — не капиталистического — будущего.

Может показаться, что дискуссии столь отдаленного прошлого к настоящему имеют весьма опосредованное отношение, а выяснение того, что такое «диалектика» столь же злободневно, как проблемы космического туризма. Однако это не так. На большей части ойкумены победительно шествует неолиберализм, в котором левые радикалы опознали еще одного врага, очередное зло мирового масштаба. Но бороться можно по-разному. Например, в XIX веке устраивать скорейшим образом социализм и революцию, пока крестьянская община не разложилась, или же сказать: ну что же, это разрушение, хотя все негативные его последствия и очевидны, все-таки необходимое условие построения нового общества.

Сейчас мы имеем дело с повторением дискуссий почти полуторавековой давности. Только теперь место того капитализма, разрушавшего прекрасную общину, которая должна была стать нашим надежным фундаментом для построения светлого будущего, занял неолиберализм — очередная непредвиденно живучая стадия развития капиталистического общества. В роли священной коровы на этот раз вместо общины выступают наследие социалистических режимов, кейнсианство или левые партии ХХ века. Но важно понять, что, как часто бывает в истории, зло — в данном случае неолиберализм — рано или поздно должно принести благо. Критиковать его можно и нужно, но при этом следует осознать, что неолиберальный проект ещё не завершен, что он сам должен исчерпать себя и создать (уже создаёт) почву для чего-то нового. Победить неолиберализм поможет не сильное государство, не общественные и государственные монополии, а он сам.

 
 

Юрий Угольников е магистър по история, випусник на РГГУ, журналист и литературен критик.

 

Източник: интернет списание „Рабкор.ру”

 

 

 

7.06.2014 г.

Човекът и бъдещето (приложение 1)

 

 

    Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една.
    Свободният човек прави свободен избор.
    Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ - обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир /Париж, Брюксел, Лондон/ най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и догматичните привърженици, и фанатизираните отрицатели, и страстните последователи, и пристрастните следователи на този незаобиколим автор в историята на световната обществена мисъл.
 

                                                                    (Борис Попиванов; Петър-Емил Митев )

 

Избрани фрагменти от творби на един от най-известните немски философи, социолози, писатели, политикономисти и идеолози в историята – Карл Маркс, са публикувани в сборника „Човекът и бъдещето“ (ИК „Изток-Запад“, 2013 г.), в съставителство на Бернард Мунтян, проф. Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

 

 

3.06.2014 г.

Мислителят Маркс - ренесанс на запад, табу у нас

 

 

Световната финансова криза от 2008 г. възроди интереса към идеите и трудовете на великия учен. Какво показва техният съвременен прочит?

Секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към Института за изследване на обществата и знанието на БАН организира на 11 юни 2014 г. кръгла маса на тема "Карл Маркс - ренесанс и нови прочити". По време на дискусията ще бъдат повдигнати множество въпроси, сред които: кои са причините за днешния ренесанс на Маркс и марксизма и кои от Марксовите идеи са валидни и в наши дни? ДУМА публикува в аванс част от тематиката и проблемните сфери, които организаторите поставят на вниманието на участниците.

    След рухването на социализма в Източна Европа изглеждаше, че Маркс и марксизмът отиват в музея на историята. През 2000 г. обаче Маркс бе обявен при допитване на ББС за "мислител на хилядолетието". През 2013 г., използвайки комплексен критерий за оценка на научните приноси, едно от най-известните световни научни списания "Нейчър" обяви Маркс за най-големия учен на всички времена. През последните години в най-авторитетни американски, британски, германски, френски списания, вестници, издателства излязоха стотици публикации, в които присъстват фрази като "завръщането на Маркс", "ренесанс на марксизма", "отмъщението на Маркс". След началото на световната икономическа криза през 2008 г. се увеличи отново търсенето на неговите съчинения.

    Това е несъмнена световна тенденция

В България, напротив, да се пише и говори за Маркс продължава да бъде почти табу и повод за мълчаливо налагане на стигма. Ние смятаме, че както с оглед на световните дебати, така и във връзка с българските реалности (проблемите на съвременното българско общество, състоянието на философските и социалните изследвания) е особено важно Марксовото наследство да се преосмисли от съвременна гледна точка.
    Имайки предвид това, секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към ИИОЗ-БАН организира кръгла маса на тема "Карл Маркс - ренесанс и нови прочити". Като организатори не бихме искали да налагаме ограничения върху темите и проблемите, които биха могли да се обсъждат - те ще се очертаят от визиите на самите участници. Все пак, по-скоро като възможни насоки на дискусиите бихме предложили следните проблемно-тематични кръгове:
(1)    Доколко е валидно Марксовото разбиране за капитализма като обществено-икономическа формация днес? Дали такива понятия като "информационно общество", "постиндустриално общество", "общество на третата вълна", "рисково общество", "общество на късната модерност", "постмодерно общество", "когнитивен капитализъм" променят най-важните характеристики на капитализма, такива, каквито ги описва Маркс? През последните десетилетия най-различни автори говорят, че навлизаме в информационно, постиндустриално, постмодерно общество, общество на знанието, рисково общество, технотронно общество, креативно общество и т.н. Значи ли това, че капитализмът изчезва?
(2)    Валидни ли са днес Марксовите идеи за класите и класовата борба?

Можем ли да се съгласим

с френския марксист Андре Горц, който през 1982 г. написа "Сбогом на работническата класа: очерк за постиндустриалния социализъм" и призова за отказ от пролетариата като революционен субект? Дали "средната класа" е заменила някогашния пролетариат? Ако индустриалната работническа класа намалява, това означава ли, че няма вече работници и капиталисти? Как са се променили наемните работници и капиталистите и валидни ли са за тях Марксовите характеристики? Антагонистични ли са отношенията между тях?
(3)    Валидни ли са днес Марксовите идеи за експлоатацията и принадената стойност? Можем ли да говорим за абсолютно обедняване, както по време на Марксовата епоха? Ако днес имаме гигантско социално неравенство, което продължава да нараства, и броят на намиращите се в бедствено положение хора е повече отколкото по времето на писането на "Комунистическия манифест", това не е ли потвърждение на Марксовите идеи?
(4)    Валидна ли е днес тезата на Маркс, че "пролетариатът няма отечество", в контекста на глобалното движение на работна ръка по планетата? А транснационалната капиталистическа класа има ли отечество?
(5)    Прав ли е Антъни Гидънс, когато говори, че още в "Комунистическия манифест" Маркс ни дава основните идеи, чрез които да разберем съвременната глобализация?
(6)    Валидна ли е тезата на Маркс за водещата роля на икономиката и икономическите интереси при обяснението на политиката, държавата, партиите? Дали в критиките на съвременната либерална демокрация като превръщаща се все повече в олигархия и съответстваща на интересите на 1% най-богати в света нямаме потвърждение на Марксовата идея за класовия характер на държавата и политиката при капитализма?
(7)    Валидни ли са марксистките идеи за идеологията, господството на идеологията на господстващата класа, идейната хегемония и идеологическите апарати днес, развивани от К. Маркс, А.Грамши и Л.Алтюсер?
(8)    Валидни ли са Марксовите идеи за същността и ролята на капитала, за отношенията между различните видове капитал. Сегашната финансилизация на капитализма потвърждава или отхвърля Маркс?
(9)    Валидни ли са марксистките идеи за диалектиката днес?
(10) Валидна ли е тезата на Маркс, че

не е възможен социализъм

в една отделно взета страна и в условията на глобализация и рязко увеличена външна зависимост между страни и региони, то неговото утвърждаване може да стане едновременно в много страни, като водеща роля ще играе страната с най-развита икономика.
(11) Днес има множество версии на марксизма? Коя е най-близко до реалностите? Кои са водещите марксисти, марксисти-ленинци, неомарксисти, постмарксисти, структуралисти марксисти, културни марксисти, автономисти марксисти, аналитични марксисти в света днес, чиито идеи, развиващи марксизма, заслужават внимание? В каква степен работите на свързани с марксизма активни днес известни световни изследователи като Д. Агамбен, Ален Бадиу, Славой Жижек, Тери Игълтън, Антонио Негри, Майкъл Хардт, Имануил Уолърстейн, Борис Кагарлицки, Дейвид Харви, Етиен Балибар, Пол Улф, Ерик Орлин Райт, Пери Андерсън могат да ни обяснят ставащото с капитализма през ХХт век?
(12) Някога Маркс и Енгелс още в "Комунистическия манифест" говорят за различни видове социализъм, като виждат своя тип социализъм като появяващ се най-напред в най-развитите западни страни и след това в останалия свят. В реалната история обаче се появяват страни, характеризиращи себе си като социализъм, и в центъра на световната система (шведски социализъм), и в полупериферията ("съветски тип социализъм"), и в периферията ("африкански социализъм", "арабски социализъм", "китайски социализъм", "латиноамерикански социализъм"). Как бихте оценили през призмата на Марксовите идеи съдбата на съветския тип социализъм у нас? А китайския, виетнамския, кубинския социализъм? Как би оценил Маркс днес наложения след 1989 г. капитализъм в България?
(13) В началото на ХХ век марксистите спорят за понятието "империализъм" като приложимо за разбиране на тогавашния стадий на развитие на капитализма.

Оформят се различни гледни точки -

на Карл Кауцки, Роза Люксембург, Владимир Ленин, Николай Бухарин, Хилфердинг. Около един век по-късно през 2000-та двама марксисти - Антонио Негри и Майкъл Хардт, написват своята книга "Империя", която някои техни последователи характеризират като "Комунистическия манифест на ХХІ век". По това време американските консерватори говорят за САЩ като за "империя", но с "добър империализъм". Техните противници оспорват позитивната оценка, като казват, че днес американски бази и присъствие има в 156 държави в света, а преврати, военни нападения или "цветни революции" са осъществявани от САЩ след Втората световна война в близо 100 държави в света. Валидно ли е понятието "империя" и "империализъм" за описание на днешния капитализъм в началото на ХХI век?
(14) Валидни ли са днес Марксовите идеи за "революцията" като етап към ново общество, след като това понятие във вид на "цветна революция" се превърна в инструмент за легитимация на стимулирани отвън либерално-демократични преврати в различни страни? Какво би следвало да е отношението между революция и реформа?
(15) Между идеите, за които най-много се спори, е Марксовата теза за бъдещото отмиране на държавата. Има автори като Е. Иленков, които днес говорят, че това ще се реализира с "компютърната революция". Други изтъкват, че това ще стане с изчезването на нейния класов характер и свеждането до административна институция. Какво мислите по този въпрос?


Кръглата маса ще се проведе на 11 юни 2014 г.