Търсене в този блог

15.08.2014 г.

Из статията за кризата в партията – 1900 г. - Георги Кирков

Поучителни слова ! Приликите с други времена са въпрос на индивидуална преценка.

 

„ Сега всичко е на мегдан и няма защо да го скриваме от: социалдемократическото революционно съзнание в партията е размътено и самата партия под злотворното влияние на „широкото” невежество бърже крачи към израждане, т.е. към заветната цел на ония, на които от две години насам е станало тясно и задушно в нашите редове . Повтарям, излишно е да скриваме злото. Най-умното в случая, което трябва да се върши, е решителна и безпощадна борба против това зло. Врагът е опасен не затова, защото е силен, а защото избягва откритата честна борба, за да се предава с толкова по-голяма свобода на мародерство в организациите. Той носи със себе си деморализация и поквара и извиква към живот всички долни инстинкти, т.е. всичко онова, което партията в краткия период на своето съществуване не е успяла още да изкорени и га го замести с една здрава социалистическа култура.

Врагът – това е отвратителната демагогия, развивана старателно и с невъзмутим цинизъм между несъзнателните партийни членове с цел да се печелят лични привърженици, поклонници и обожатели.

Врагът – това е слабата, почти нищожна теоретическа подготовка, която отличава повечето от нашите партийни членове. Голямото число партийни членове изповядват повечето на вяра това, което се нарича основни начала на партията: - разбирането им обаче и съзнателното им прокарване в живота е извънредно слабо.

Партията изобилства с дребнобуржоазни глави, натъпкани със социалистическа фразеология. Чудно ли е подир това, ако идеолозите на „широкия” социализъм, т.е. на дребнобуржоазното недомислие, намерили наготово такава неустановена и податлива среда, в две години отгоре можаха да си спечелят не само правото на гражданственост, но и правото да си разиграват коня от единия до другия край на партията?

Отначало под знамето на „самокритиката”, след това под онова на свободното дискредитиране на установените партийни начала, „широките” социалисти най-сетне стигнаха пълната и „широка” свобода да вършат каквото им скимне, без да държат някаква сметка за принципите и дисциплината в партията. Благодарение на тях в партията се възцари един социалистически радославизъм, една задушлива атмосфера, наситена с низ и интриги, клевети и навети против всички, които им се противопоставят или дръзват да ги изобличат...”

„...Няма съмнение, че една социалистическа партия, изпаднала в до подобно дередже, вече носи в себе си червея на разложението и нейната смърт е само един въпрос на времето. При такива условия всеки и най-искреният апел към „единство”, което вече фактически е невъзможно, остава глас на въпиющ в пустинята. В такъв случай всяко благородно подбуждение дава само нов повод за интриги и клевети. Остава само едно радикално средство – ампутацията! И колкото по-скоро, толкова по-добре. Всяко колебание тук е неуместно и вредително. Никакви доводи за запазване на някакво си „единство” и „цялост” на партията, които фактически вече не съществуват, не трябва да ни занимават и смущават, когато пред нас стои жизненият въпрос, как да спасим най-добрите и най-преданите сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим и самата партия от пропаст и погиване.

Ето кое е най-важното, което ние трябва да извършим, а не от страх пред едно формално разцепление, когато фактически то е вече станало, да завираме главата си в пясъка и по тоя начин изкуствено да поддържаме едно невъзможно положение, изкуствено да насърчаваме едно безполезно съществуване.

Само „широките” могат да бъдат доволни от подобно положение, в което се намира днес партията, защото само при такова положение те могат да виреят. Ето защо те са против разцеплението, макар и да са неговата причина. Всяко разцепление е смърт за тях! Тяхното интимно желание е да изменят само характера на партията, но да й запазят името – като вкусна примамка. Те имат нужда само от „фирмата”. Всичките усилия ... от две години насам са насочени именно към това – да обсебят „фирмата”, защото без тая „фирма” – без фирмата на Работническа социалдемократическа партия, те ще се окажат едно недоразумение в нашия живот, каквото са и в нашите редове ...”

 

 

П.С. Някога първостроителите са мислили и работили за изграждането на партията, а не за задоволяване на собственото си его. Не лапайте мухите и не чакайте катми да паднат от небето, а се учете от дядо си Георги Кирков !