Тина Киркова е малко позабравен обществен и партиен деятел, като „съпруга, спътница и най-близка помощница в течение на десетилетия“ на изтъкнатия обществен и партиен деец Георги Кирков. Тя е родена на 23 ноември 1872 г. в Стара Загора. Баща й Трифон Богоев, под грижите на който тя израства, е бил стар социалист. Твърде рано Тина е останала без майка. След като завършва девическото училище в Стара Загора, тя учителства в родния си град, после живее в София при брат си Георги Богоев. Запознава се с Георги Кирков, който я пленил с хубавия си музикален глас при изпълнението на руски революционни песни и със завладяващия непринуден хумор. Приятелството им завършва щастливо с брак. В началото съпрузите живеят в Стара Загора, където в дома си издават в. „Работнически вестник“, но малко по-късно, през 1900 г., се преместват в София. Тук двамата съпрузи рамо до рамо, много упорито, с младежки жар, амбиция и ентусиазъм работят върху „изграждането на революционна партия на работническата класа“. Докато съпругът, като дясна ръка на Димитър Благоев-Дядото, се занимава с изграждането на партията, с издаването на вестника и със създаването на нови млади работнически деятели, съпругата Тина изпълнява „важни и отговорни партийни решения“. Съобщава се, че още в първите години Тина Киркова се утвърждава като
един от най-активните членове на софийската организация
Като завеждащ културно-просветната дейност, тя често организира беседи, вечеринки, екскурзии, срещи, събиране на средства и др. Семейство Киркови се е отдало изцяло на обществена работа и то „няма свой личен живот“. Тина с голямо желание, с присъщата на жените любвеобилност и голяма загриженост, посреща младите девойки и жени в редиците на партията, като ги окуражава и напътства в по-нататъшната им дейност. Заедно с Вела Благоева и Люба Димитрова те се заемат със създаването на „женски просветни кръжоци“, като се създават градивните добродетели в младите и новопостъпили в партията социалдемократки; другарство, взаимопомощ, солидарност, издръжливост и чувство за отговорност.
Дейността на Тина Киркова получава одобрението и помощта на Централния комитет на партията. Постепенно под нейното ръководство женското движение придобива организиран характер. В резултат ЦК на БРСДП (т.с.) свиква през юли 1905 г. женска конференция в София с участието на секретаря на партията Георги Кирков. На тази конференция се дискутират проблеми относно „предложения за организирането на работничките заедно с работниците“. Тина Киркова по убедителен и много аргументиран начин доказва необходимостта от „въвличането на жените в специалните женски кръжоци“. Тя говори за ниското културно ниво и политическа изостаналост на жените-работнички, за пречките и трудностите, срещани от тях. Задачата, възложена на женското социалдемократическо движение, е да се привлекат в редовете „на борческия пролетариат пасивният слой жени и работнички и да им се покаже единствено правия път; рамо до рамо със своите другари-работници да се борят за завладяване на политическата власт, за премахване деленето на хората на бедни и богати, на сити и гладни, на експлоататори и експлоатирани“. Тези задачи звучат и днес твърде актуално!
Отново, изпълнена с много енергия, Тина Киркова се включва да изпълни и доведе докрай набелязаните мерки и решения.
Работничките започват да я наричат „леля Тина“, „баба Тина“
Нейният дом непрекъснато е пълен с активисти- работнички, членове на партията. С разнообразната си дейност тя си извоюва заслужен авторитет сред членовете на дружество „Класово съзнание“, където Тина се изявява като „дейна организаторка на просветната дейност на партията“. Не случайно е избрана за делегат на ХII конгрес на партията през 1905 г. Оттогава до 1923 г. Тина Киркова е делегат на всички конгреси на партията и взема активно участие в различни комисии. Заедно с Г. Кирков тя присъства на конгреса в Щутгард, Германия, където се запознава с международното женско движение, а по-късно и с решенията на конгреса на Втория интернационал в Копенхаген. По препоръка на ЦК на партията Тина Киркова установява връзки с международното женско движение и с Клара Цеткин. В резултат се установява Международен ден за честване на жената, имащ за цел „мобилизиране на нейната борба за освобождение, за солидарност с жените от пролетариата от целия свят в борбата им за защита на техните интереси и права“. Тя помества и редица статии в „Работнически вестник“, посветени на жените, с които ги призовава за освобождение от капитала.
Щом избухва Балканската война през 1912-1913 г., съгласно източниците мъжете, годни да носят оръжие, са мобилизирани. Между тях е и Г. Кирков. Останалият в тила народ е в бедствено положение поради недобрата организация на прехраната. Тежко е положението и на Т. Киркова, която е заета с изпълнението на партийните дела и с домакинството. С оскъдните средства помага на болни, на работнически семейства, загубили близките си във войната. БРСДП (т.с) е против войната. На манифестация пред паметника на Васил Левски Тина Киркова държи реч, в която призовава жените за участие в обществените борби. „Работнически вестник“ започва да се разпространява и на фронта сред войниците. Тиражът се увеличава от 300 броя в началото, на 3000 броя. Тя редовно осведомява съпруга си Г. Кирков за ситуацията вътре в страната, за партийната работа.
През април 1914 г. БРСДП свиква в София конференция на жените-членки на партията, на която Т. Киркова, в ролята си на секретар на Централната женска комисия, изнася отчетен доклад за дейността на социалдемократическите женски кръжоци и начертава насоките за по-нататъшните действия, свързани с „искания за човешко отношение към трудещите се жени, закрила на майчинството и детството, облекчаване на женския труд, почивка след раждане, борба против детския труд, осигуряване контрол в приложението и използването на женския и детския труд в промишлеността и даване политически права на жените“. Тина Киркова е избрана в ръководството на БРСДП (т.с.) като секретар, и заедно с Люба Димитрова и Райна Кандева „формират социалдемократическата женска организация“.
По време на войната
тя е натоварена от ЦК със задачата да ръководи Софийската партийна организация. Организират се събрания в цялата страна, първомайските манифестации се превръщат в протест срещу войната. Тина Киркова посещава редица селища и говори в Пловдив, Габрово, Горна Джумая, София и др. Призовава жените на смела и активна борба против войната, поддържа заедно с Г. Кирков контакти с работнически дейци на фронта, с техните семейства. След войната се зареждат стачки. Големите проблеми и трудности, жертвите във войните принуждават жените да излязат на бунт през 1918 г. И отново Т. Киркова е на предна линия сред борещите се жени.
Макар че през 1918 г. съпругът й Г. Кирков заболява тежко, тя намира сили да извърши необходимата подготовка за Третата женска конференция и да напише отчетния доклад. Георги Кирков почива на 25 август 1919 г. С мъжество, твърдост и преданост към делото и борбите на работническата класа, въпреки мъката по загубата на своя другар и съпруг, Т. Киркова успява да организира издаването на вестник „Равенство“- явяващ се орган на женското социалдемократическо движение в България. Според нея „такава държава, в която няма живот за най-трудолюбивата и най-голямата част от народа, трябва да загине“. Статиите от нея следват една след друга. Неуморната труженичка на работническата класа взема участие и в транспортната стачка през 1919 г. Като касиер тя събира средства за участниците в стачките и техните семейства. През 1920 г. на Втория конгрес на партията Т. Киркова е избрана за член на ЦК на БКП и за негов касиер. Едновременно с това продължава да участва в ръководството на софийската партийна организация като секретар на централната женска комисия и член на ръководството. Нейната дейност е високо оценена и тя е избрана за председател на комисията, натоварена със задачата за събиране на помощи „за гладуващите в съветска Русия“.
Заедно с Г. Димитров и В. Коларов Т. Киркова по едно и също време е делегат на четвъртия конгрес на Коминтерна и на българските жени на международната конференция на жените със секретар Клара Цеткин. Конференцията започва в Берлин и приключва своята работа в Москва. В източниците се съобщава за активното участие на Т. Киркова в Септемврийското въстание през 1923 г.
След разгрома на въстанието тя е арестувана
В началото лежи в полицейския участък, а после е под домашен арест. През 1926 г. получава амнистия заедно с други осъдени. Започва нов, още по-труден етап от нейния живот и работа – нелегалната дейност. През 1927 г. по предложение на ЦК тя емигрира в съветска Русия и там се включва в редовете на КПСС и отново се заема с организирането на женското движение сред българската емиграция. На 50-годишна възраст става студентка в историческия отдел на Покровския политически университет. По време на Втората световна война заедно с други емигранти тя е евакуирана в град Орш, Киргизия, където отдава своя труд в тила. Когато към края на войната през 1944 г. се връща в Москва, по предложение на Станке Димитров тя отправя по радиото призив към българския народ, че скоро през страната ни ще преминат руските войски, които ще прогонят хитлерофашистките войски… След 1944 г., в напреднала възраст (на 73 г.) Тина Киркова се завръща от емиграция в България и отново се включва в обществената работа, радва се „на растящото женско движение и активно участва в него.“
Тина Киркова почива на 1 декември 1947 г. и остава в летописите на работническото и женското движение като неуморен обществен деец, революционер, борещ се за едно по-добро и светло бъдеще на трудещите се в България, а именно за свобода, справедливост, равенство и правдини.
Богомил Колев, ноември 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар