Търсене в този блог

25.08.2019 г.

Не всеки социалист може да бъде Кирков, но всеки социалист е длъжен да бъде честен – Ана Пиринска

/Из словото на Ана Пиринска,  член на Националния съвет на БСП и заместник-председател на РС на социалистите във „Възраждане“  по повод 100 години от смъртта на Георги Кирков-Майстора – 25 август 2019 г./

 

Живеем в условията на неолиберален глобален диктат налаган от десни и крайнодесни центрове и партии. В България той се налага и поддържа от ГЕРБ и сателитите му. Чрез грабеж, узаконен и неузаконен, българският капитализъм се издига над развалините на старите форми на производство и поминък. Бързи, загробващи кредити и ипотеки, недостъпно здравеопазване, но евтини и леснодостъпни опиати, лошо образование, ниски доходи, целенасочено съсипване на природата, корпоративна преса, стрес, влошено психично здраве! Хората на наемния труд са модерните роби, поставени в абсолютна зависимост, живеещи в страх и самота!

Светът се намира в тежка морална криза! Безпардонният капитализъм ограбва ценностите, здравето, знанието, спокойствието и природата ни! Отнема ни свободата!

Ето и диагнозата на Георги Кирков:

„…Ужасният политически разврат и калпазанство, владеят както в редовете на партиите, тъй и в управлението на страната. Основният мотив в действията на тия партии и хората, стоящи в управлението, е грабежът във всички форми и по всички начини. България е заприличала на хан, нападнат от шайка грабители, готови в грабителското си изстъпление да го сравнят със земята. Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ – ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение.

В името на грабежа се пораждат и измират партии, в името на грабежа падат и стават правителства, в името на грабежа се служат литургии, в името на грабежа се пъдят и назначават чиновници, в името на грабежа, най-сетне, се лее невинна човешка кръв и покосяват хиляди човешки съществувания.

Грабежът – това е най-бляскавата характеристика на периода, в който се намира нашето отечество и неговото социално развитие. Чрез грабеж, узаконен и неузаконен, българският капитализъм се издига над развалините на старите форми на производство и поминък“.

Длъжници сме на Кирков и неговите завети, защото в днешната уродлива капиталистическа действителност се оказваме неспособни да четем, да разпространяваме, да осмисляме и да подемем, както пише Кирков „великата неравна борба за оздравяването на нашето общество и за насочването му в естествения път на модерното социално и политическо развитие, като оставаме винаги верни на себе си и на идеалите на социалната революция“.

  Но как да поведем тази борба? Как да спечелим битката за демокрация, солидарност, справедливост, хуманизъм, честност и морал? Как да сложим край на грабежа? И има ли надежда за по-добър живот? Кирков си е задавал сходни въпроси в години на още по-тежки изпитания пред българското социалистическо движение. И винаги е оставал оптимист. И винаги е излизал победител в полемиките с яростните си опоненти в Народното събрание и в Столичния общински съвет.

В произведението си „Политическа зоология“ Кирков безпогрешно рисува портрет на либерала, консерватора и демократа.

Но „що е социалист“?

Чист и светъл човек;

Интелигентен, целеустремен, остроумен; 

Безукорно честен, безкористен, социално чувствителен, последователен, принципен, всеотдаен, състрадателен и човечен;

Човек с кристално чиста съвест, около когото няма дори слухове за “афери”, “далавери”, “комисиони” и прочие корупционни практики.

Безкомпромисен към неправдите;

Безпощаден към опонентите /външни и вътрешни/;

Деец с висок политически морал;

Неспособен да продаде съвестта си;

Без страх и съмнения;

Борец за свобода, равенство и солидарност;

Майстор на човешките души;

Съвременник на бъдещето;

Мечтател и прагматик;

 

Дясната ръка на Благоев – нервът, импулсът, който разгаряше борбата и тикаше Партията напред!

Думи на съмишленици, а по-късно и на изследователи на делото на Кирков! Благодарение на тези свои качества, на непоколебимата си убеденост в социалистическата кауза и на моралното си превъзходство, Георги Кирков печели уважение и доверие! Дали и днес Българската социалистическа партия може да се гордее с подобни предимства?

Изправени сме пред един голям въпрос – идейното и организационно състояние на партията – накъде сме тръгнали и докъде ще стигнем – партия на бизнеса или партия на наемния труд? Рискуваме същността и характера на Българската социалистическа партия да бъдат изцяло подменени. А Кирков би добавил: „…пред нас стои жизненият въпрос как да спасим най-добрите и най-предани сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим и самата партия от пропаст и прогниване“.

Кирков дълбоко ненавижда ония, които правят от Партията кариера и които преследват лични сметки. Той е безпощаден към всички, които гледат на Партията като на хан и се бори с онези, които превръщат партийните организации в място за пустословие. (Васил Коларов, Доклад по случай 16-годишнина от смъртта на Кирков) Непримирим е и към „сбирщината от социалиствуващи кариеристи и политикани, задачата на която е да компроментира социализма“ (Георги Кирков, „Политическият момент и социалдемокрацията“, Работнически вестник, 12 юни 1909 г.)

Останала е една негова фраза, характерна за схващанията му по въпроса за строителството на Партията – „какво ли сте тръгнали зад масите, вие приличате на тези, които поставят вола зад колата, а Партията трябва да бъде волът, който тегли колата“.

И в статията си „Все напред!“, публикувана в „Работнически вестник“ на 14 април 1905 г., ще добави: „Който въздиша и тъжи за миналото, той не може да прочувствува и процени радостта на бъдещето. Да въздишат и тъжат за миналото – това е участта на всички измиращи обществени класи и политически партии, които, като не намират условия за едно трайно съществуване в настоящето, неволно обръщат погледите си в миналото и там дирят успокоени за съвестта си. Като живеят със спомените и заблужденията на миналото, те не могат нито да разберат смисъла на настоящето, нито пък да се проникнат от радостите и надеждите на бъдещето“.

 Ето защо единственият начин да опазим историческата си памет, както пише Борис Борисов в статията си „Ораторското изкуство на Георги Кирков“, без обаче да се превърнем в консерватори, в обърнати към миналото ретроградни политически дейци, е да се стремим да съчетаваме почитта и уважението към ярките фигури на социалистическото движение с модерното социално и политическо развитие в името на човешкия прогрес!

 

Не всеки социалист може да бъде Кирков! Георги Кирков е един! Но всеки социалист е длъжен да бъде честен!