Защо икономическото неравенство води до колапс, разсъждава в статия, публикувана в британския вестник Guardian на 5 февруари 2012 Стюарт Ленсли, автор на книгата "Цената на неравенството: Три десетилетия на свръхбогатите и икономиката”.
Според автора през последните 30 години богатите хора по света отхапваха все по-голямо парче от пая на икономическите благини. Във Великобритания и Съединените Американски Щати, доходите на най-скъпоплатените служители, които съставляват 1% от работещите, са се удвоили. Днес живеещите по света 1 200 милиардери държат в ръцете си икономическа мощ, която може да се мери по сили с една трета от американската икономика.
Тази концентрация на доход е нещо невиждано от 1920 година и според Стюарт Ленсли това е причината за сегашната криза.
Във Великобритания трансферите на богатство от надничарите към бизнесмените и мегабогатите се равняват на 7% от Брутния вътрешен продукт на страната. В момента надничарите разполагат с грубо 100 млрд. паунда по-малко в джобовете си, спрямо 1970 година. За сравнение, точно на толкова се равнява бюджетът за здравеопазване в страната.
В САЩ данните са подобни, но сумата е по-голяма и набъбва до 500 млрд. паунда. Типичният работник там би печелил по около 3 хил. паунда месечно, ако разценките на труда се бяха запазили от нивата им през 1970 година. В Англия заплатите щяха да са по 2 хил. паунда и повече на месец.
Ефектът на тази консолидация на икономическа мощ води до блокирането на две от основните артерии, по които може да потече спасителното лекарство за тази криза. Първата е потребителското търсене, което е като кислород за икономиката. То в момента е блокирано. Богатите икономики изгубиха милиарди под формата на покупателна сила. Втората важна артерия, е затворена заради нежеланието на топ богаташите да влязат в по-продуктивна роля, с което да спомогнат за възстановяването на икономиката.
Най-богатите хиляда британци са акумулирали състояние за над 250 млрд. паунда през последните 10 години. Най-големите глобални корпорации също седят върху огромни планини от кеш. Във Великобритания такива корпоративни излишъци възлизат на 60 млрд. паунда, което е 5% от БВП на страната. Тези пари биха могли да се използват за стимулиране на икономическия растеж, но на практика виждаме, как те си стоят затворени в банките и резултатът е парализа.
През последните 30 години властва схващането, че умерена доза неравенство води до по-ефективно растящи икономики. Така, както бягството от бедността бе превърнато в приоритет за хората, така и на възможността на богатите да стават още по-богати бе гледано като на нещо естествено. Но архитектите на този капитализъм не се оказват прави, защото на практика бездната между бедни и богати се задълбочи значително без да е постигнат някакъв съществен икономически прогрес. Във Великобритания продуктивността и растежа са на много ниско равнище, а безработицата е пет пъти по-висота от преди ерата на регулирания капитализъм.
Рецесиите след 1980 година бяха по-дълбоки и по-продължителни спрямо рецесиите от 1950 и 1960 година.
Основният резултат от икономиката, такава, каквато се разви след 1980 година, е повече поляризация в обществото и повече хора в криза. Историята пази доказателства за ясните връзки между неравенството и нестабилността. Двете най-съсипващи кризи през миналия век - Голямата депресия през 1930 година и Големият срив от 2008 година, бяха предшествани от рязко задълбочаване на неравенството.
Свързващият фактор между неравенството и икономическите кризи може да бъде открит във взаимоотношението между заплатите и продуктивността. От 1945 година насам в продължение на 25 години заплатите и продуктивността в богатите държави са се движили в синхрон. През това време нарастващия просперитет е бил споделян равномерно, което е водело и до икономическа стабилност.
След това обаче следват два периода, в които заплатите силно изостават от продуктивността - през 1920 и през 1980 година. И при двата периода кулминацията на процесите води до сривове. Между 1990 и 2007 година реалните заплати във Великобритания са се покачили по-бавно, отколкото продуктивността. Това веднага се отразява на естествения баланс, тъй като потребителите свиват потреблението си.
И през двата периода, цитирани по - горе: 1920 година и 1980 година, за да се възстанови равновесието, е подхранен експлозивен ръст на частния дълг. Но натоварването с дългове не предотвратява рецесии. Само ги отлага.
Концентрацията на благосъстояние в ръцете на малък брой от субекти във финансовия елит не просто води до масова дефлация, но води и до имотни балони. През 1920 година когато в Америка започва процес на бързо забогатяване се наблюдава спекулативна активност на имотния пазар и на фондовата борса. През 2008 година, растящите излишъци от пари в корпорациите и прекомерното забогатяване на персонала им доведе до нещо подобно, при което богатите удвоиха богатството си до масивните $ 39 трлн.
Само малка част от тези пари бе насочена към продуктивни отрасли. До 2007 година банките насочваха основно капиталите си към строителните предприемачи под формата на кредити и намаляваха сумите, с които се кредитираше леката промишленост. Така финансовият сектор отчете двоен ръст в приноса си към БВП на страната, а леката промишленост отчете намаление с близо една четвърт.
Вместо да създава нови богатства, цунамито от горещи пари обиколи света в галоп за по-бързи и по-бързи печалби, създавайки балони при имотите, суровините и бизнесите, с което намали възможността на света да им се противопостави , а с това усилиха риска от финансов колапс.
Ето защо според автора на анализа политическите лидери са прави да казват, че е необходимо да се създаде механизъм, който да прави хората по-богати. Просперитетът трябва да бъде достъпен за всички, а обществото трябва да осъзнае, че икономическото неравенство между хората и продуктивната икономика не вървят ръка за ръка.
Източник - darikfinance.bg
П.П. Стюарт Ленсли / Stewart Lansley/ е писател и икономически консултант. Преподавал е в университетите в Reading и Брунел. След това се премества в телевизионна журналистика. Писал е много по социални и икономически въпроси за различни вестници и списания. Има няколко издадени книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар