Търсене в този блог

1.06.2013 г.

Банкери измамници - Игнасио Рамоне

На онези граждани, които още не си даваха сметка, кризата доказа, че главните действащи лица в настоящата европейската икономика са финансовите пазари. Те са израз на една радикална промяна – преминаването на властта от политиците към борсовите спекуланти и глутница от банкери измамници.

Всеки ден през пазарите преминават колосални суми, почти 7 билиона евро само покрай дълговете на еврозоната, според Европейската централна банка. Всекидневните решения на пазарите, взети с взаимно съгласие, днес могат да свалят правителства, да диктуват политиката и да подчиняват народите.

Драмата е, че тези нови „господари на света“ не изпитват никакво безпокойство или грижа за общото благо. Солидарността не е техен проблем. Още по-малко съхраняването на Държавата на благоденствието. Единственият им двигател е алчността. Спекулантите и банкерите, подтиквани от тази алчност, се държат като мафии с манталитет на лешояди. При почти пълна безнаказаност.

Откакто през 2008 г. избухна кризата, причинена в голяма степен от тях самите, никаква сериозна реформа не регулира пазарите, нито вкарва банкерите в правия път. И въпреки всички критики на „ирационалността на системата“ поведението на много финансови фактори продължава да бъде цинично.

Очевидно е, че банките играят ключова роля в икономическата система и че традиционната им дейност да стимулират спестяванията, да заемат пари на семействата, да финансират предприятията, да развиват търговията е градивна. От разпространението през 80-те години на модела на „универсалната банка“ обаче, която се зае с всякакъв вид спекулативни дейности и капиталовложения, рисковете за спестителите, измамите и скандалите се увеличиха многократно.

Да припомним един от най-срамните от тях, предизвикан от могъщата американска търговска банка „Голдман Сакс“, която днес властва над финансовия свят. През 2001 г. тя помогна на Гърция да маскира сметките си и така Атина изпълни изискванията за влизане в еврозоната. За по-малко от седем години обаче измамата излезе наяве и действителността избухна като бомба. Последствията: „Почти един цял континент, затънал в кризата с дълга, една страна, Гърция, ограбена и на колене, рецесия, масови уволнения, загуба на покупателната способност на трудещите се, преструктурирания и жертване на социалните придобивки, жестоки икономии и мизерия“ .

Какви наказания получиха авторите на тази злокобна измама? Марио Драги, бивш заместник-председател на „Голдман Сакс“ за Европа, който беше в течение на измамата, бе назначен председател на Европейската централна банка, а „Голдман Сакс“ получи за прикриването на истинските сметки 600 милиона евро… И така потвърди един принцип — че за големите измами, организирани от банките, правилото е безнаказаността. Могат да го потвърдят хилядите испански спестители, които бяха излъгани да купят акции от банката „Банкиа“ в деня, когато тя излезе на борсата. Знаеше се, че не беше надеждна и че стойността на акциите ѝ, според оценъчните агенции, е на крачка от нулевата…

Спестителите се довериха на Родриго Рато, тогава президент на „Банкиа“ и бивш директор на Международния валутен фонд. На 2 май 2012 г. (пет дни преди да си подаде оставката под натиска на пазарите и малко преди държавата да се види принудена да налее в банката 23 милиарда и 500 милиона евро, за да я спаси от фалит) той не се поколеба да заяви следното: „Нашето положение е много крепко по отношение на способността ни да плащаме и на наличните пари“ .

Вярно е, че година преди това, през юли 2011 г., „Банкиа“ беше привидно преминала през „изпитанията за издръжливост“, проведени от Европейския банков орган (EBA) с 91 най-големи финансови институции в Европа. Собственият капитал (Core Tier I Capital) на „Банкиа“ беше оценен на 5,4%,  като изискваният минимум е от 5% в ситуация на максимален стрес. Това показва колко некомпетентен и некадърен е Европейският банков орган, който гарантира солидността на нашите банки…

Други хора, които могат да свидетелстват за безсрамието на банките в Испания, са жертвите на „скандала с привилегированите (преференциални) участия“. Една измама, в която над 700 000 спестители загубиха спестяванията си. Накараха ги да повярват, че правят нещо като влог с фиксиран срок. Но „привилегированите участия“ са един вид финансов продукт, който не е осигурен от Фонда за банкови гаранции. Банките не са задължени, ако нямат пари в наличност, да върнат първоначалния внесен капитал, нито спечелените лихви. Тази лъжа разкри, че испанските спестители — жертви на банковите измами, не могат да разчитат на закрилата на Националната комисия на пазара на ценни книжа (СNMV). Нито на защитата, естествено, на правителството, което продължава да подкрепя масирано банките. Като в същото време политиката му на строги ограничения ощетява непрестанно гражданите. За да подпомогне испанската банкова система, Мариано Рахой поиска от Европейския съюз заем от 100 милиарда евро. А същевременно испанските банки продължават да помагат на масовото бягство на капитали в чужбина… Смята се, че до септември т.г. 220 милиарда са изтекли официално от Испания . Сумата е два пъти по-голяма от поискания от Европа заем за спасяване на испанската банкова система…

Скандалите обаче не свършват дотук. През последните месеци измамите не секнаха. Банката HSBC беше обвинена, че пере парите на мексиканските наркотрафиканти. JP Morgan се хвърли в безгранични спекулации с невероятен риск, загуби 7 милиарда и половина евро и разори стотици клиенти. Същото се случи с „Knight Capital“, който загуби над 323 милиона евро за една нощ поради грешка в компютърната програма за автоматични спекулации…

Скандалът, който най-много възмущава в световен мащаб, е този с Libor. За какво става въпрос? Асоциацията на британските банкери предлага всекидневно един междубанков лихвен показател, наречен „London interbank offered rate“ или съкратено Libor (либор). Изчислението на тази лихва се прави от агенция „Ройтерс“, която пита всеки ден 16 големи банки на каква лихва получават кредити. И установява средната стойност. Тъй като главните банки си дават на заем пари с тази лихва, либорът се превръща в основен ориентир за световната финансова система. В частност служи, за да се определи например лихвата на ипотеките на семействата. В еврозоната еквивалентът на Libor се нарича Euribor (евролибор) и се изчислява на базата на дейността на около 60 големи банки. Либорът влияе върху 350 билиона евро заеми в света. Най-малката промяна в лихвите може да има огромен отзвук.

В какво се състоеше измамата? Много банки (от тези, които служат като ориентир за установяване на лихвата) се споразумяха помежду си и решиха да лъжат по отношение на лихвите си, като по този начин манипулираха лихвата (либора) и всички производни договори, т.е. заемите за семействата и предприятията. Това продължи с години. Разследванията доказаха, че десетина големи международни банки – „Barclays“, „Citigroup“, „JP Morgan Chase“, Bank of America, Deutsche Bank, HSBC, Crédit Suisse, UBS (Обединение на швейцарските банки), „Société Générale“, „Crédit Agricole“, Royal Bank of Scotland, са се организирали, за да манипулират лихвите.

Този грандиозен скандал показва, че престъпността се намира в самото сърце на международните финанси. И че вероятно милиони семейства са платили ипотеките си със завишена лихва. Много семейства се отказаха от жилищата си, други бяха изхвърлени от тях, защото не можеха да платят изкуствено завишените кредити. И още веднъж органите на властта, натоварени да следят за доброто функциониране на пазарите, затвориха очи. Никой не беше наказан, освен няколко съучастници. Всички замесени банки продължават сделките си.

Докога демокрациите ще търпят тази безнаказаност? През 1932 г. в САЩ Фердинанд Пекора, син на италиански емигранти, който беше станал прокурор на Ню Йорк, беше натоварен от президента Хувър да разследва отговорността на банките за кризата от 1929 г. Докладът му бе разгромяващ. Той предложи термина „банкстер“, за да обозначи „банкерите гангстери“. Въз основа на този доклад президентът Франклин Д. Рузвелт реши да предпази гражданите от рисковете на спекулацията. Наказа всички банки, като наложи „Glass-Steagall Act“ (закона „Глас-Стийгъл“), който установи, до 1999 г., несъвместимостта на два вида дейност – депозитни банки и инвестиционни банки. Кое европейско правителство ще вземе подобно решение?

 

LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание

 Превод Венко Кънев

15 ноември 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар