От 25 до 27 май 1919 г. се провежда XXII редовен конгрес на БРСДП, който е обявен за I конгрес на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Конгресът единодушно решава да преименува партията в комунистическа. Възприемането на новото наименование става естествено, без вътрешни борби, за разлика от почти всички партии и групи от европейските страни.
С огромен ентусиазъм делегатите одобряват участието на БРСДП в създаването на Комунистическия интернационал и обявяват БКП (тесни социалисти) за негова секция.
Най-важният документ приет от Първия конгрес на БКП е Програмната декларация, която илюстрира преминаването на партията под знамето на ленинизма.
Уповавайки се на опита на Октомврийската революция и на революционните борби в другите страни БКП подчертава, че ще използва новите средства за борба - от масовите акции и масовата политическа стачка до въоръженото въстание.
Програмната декларация отразява степента в идейното превъоръжаване на партията с ленинизма.
Конгресът прави стъпка напред в организационното изграждане на партията. Създават се окръжни комитети, учредява се Партиен съвет, в който влизат членовете на Централния комитет, на Контролната комисия и по един представител от всеки окръг. Тези изменения в устава засилват демократическия централизъм в работата на БКП, осигуряват по-непосредствено ръководство на местните организации от Централния и окръжните комитети. Избран е нов Централен комитет, в който влизат изтъкнати партийни дейци като Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и др.
Първият конгрес дава решителен отпор на появилото се в партията и вън от нея дребнобуржоазно левичарско течение. "Левите" са смятали, че партията трябва да напусне парламента, да завладее улицата, да се откаже от ежедневната легална работа за свързване с масите, да започне незабавно изграждане на съвети и да обяви революция, без да се съобразява с вътрешната и международната обстановка, с готовността на трудещите се за непосредствен щурм против капитализма.
БКП не се поддава на авантюризма на "левите". Конгресът гласува единодушно специална резолюция, в която се подчертава, че "докато съществуват днешните условия за борба, партията ще участва в изборите и парламента, като ги използва най-широко за засилване на масовите революционни акции и за увеличаване революционната сила на пролетариата".
По-голямата част от "левите" осъзнават грешката си и приемат решенията на партията. Но една малка група се обявява против партийните решения, в резултат на което през 1920 година са изключени от редовете на БКП. Конгресът отхвърля единодушно предложението на Българската работническа комунистическа партия (групата на Харлаков) за обединение с БКП, понеже тази група отстоява неправилния възглед за неутралитет на синдикатите, което би означавало откъсване на работническите организации от партията.
Освен това, на същия ден – 25 май 1919 г., Третата конференция на СРСДМ /Съюза на работническата социалдемократическа младеж/ взема решение и преименува младежкия съюз на комунистически, като по този начин конференцията се превръща в Първи учредителен конгрес на БКМС /Български комунистически младежки съюз/. През 1938 г. БКМС се влива в РМС.
От "История на Българската комунистическа партия" - Партиздат 1977 година
