Търсене в този блог

18.04.2015 г.

Ленин и развитието на марксистката теория за държавата




Въпросът за държавата, за нейната същност и роля в развитието на обществото се отнася към числото на най-острите въпроси на теорията и практиката . Ленинската оценка на този основен в цяла­та политика момент си остава актуална, защото въпросът за държавата се явява «фокус на всички политически въпроси и всички полити­чески спорове на съвременността».

От първите дни на своята революционна дей­ност Ленин се бори  за създаването на марк­систка партия в Русия, чиято задача трябва да стане завземането на политическата власт. През 1895—1896 г. в затвора той пише проек­топрограма, в която посочва , че борбата на работническата класа против класата на капитали­стите е борба против всички класи, живеещи от чужд труд. «Тя може да завърши само с преми­наване на политическата власт в ръцете на ра­ботническата класа, с предаване на цялата земя, оръдията, фабриките, машините, рудниците в ръцете на цялото общество за организиране на социалистическо производство, при което всичко произвеждано от работниците и всички подобре­ния в производството трябва да отиват на полза на самите трудещи се».

Ленин разработва въпроса за съюзниците на работническата класа в революцията; за прера­стването на буржоазно-демократическата рево­люция в социалистическа, за революционно- демократическата диктатура на пролетариата ; за ролята на партията като авангард на работниче­ската класа ; за значението на революционната теория за революционната практика.

Основа на пролетарската държава, неин висш принцип, разкриващ демократичната същност на диктатурата на пролетариата — отбелязва Ле­нин, — се явява съюзът на работническата класа със селячеството, с всички трудещи се при ръ­ководната роля на работническата класа. Този съюз се създава в епохата на империализма, ко­гато се разширява социалната база на револю­цията.

В края на XIX — началото на XX век в Русия започва бързо да се развива промишлеността. Характерна особеност на руския империализъм е това, че в икономиката на страната се съ­четават  монополистически  капитализъм и многобройни  крепостнически остатъци. Това обуславя  контрареволюционната роля на руска­та буржоазия, тъй като в условията на назряващата революционна криза за нея е изгодно да се опира на самодържавието и неговия държа­вен апарат в борбата против революционния пролетариат. Изплашена от подема на работни­ческото движение и свързана с множество ниш­ки с реакционните помешчици и царизма, руска­та буржоазия не желае  победата на демокра­тическата революция, ликвидирането на царизма и всички крепостнически остатъци.

Руската работническа класа, излязла на аре­ната на обществения живот през втората поло­вина на 80-те години, веднага започва да играе важна роля в политическия живот на страната. За това допринесе високата концентрация на промишления пролетариат, предизвикана от интензивното развитие на едрата машинна инду­стрия.

Към 1901—1902 г. в Русия се създава револю­ционна ситуация. Промишлената криза от 1900— 1903 г. влошава и без това тежкото положение на народните маси. Рязко се увеличава броят на стач­ките, много от които имат всеобщ характер и обхващат  големите промишлени центрове на страната.

В създалите се условия въпросът за съюзни­ците на пролетариата в революцията става осо­бено актуален. Творчески прилагайки марксизма в конкретните условия на Русия, Ленин обоснова необходимостта от здрав съюз между работниче­ската класа и трудовото селячество. Той разглеж­да  въпроса за съюзника на пролетариата — селячеството — в борбата против господстващите експлоататорски класи като съставна част на учението за социалистическата революция.

Анализирайки опита от първата руска рево­люция (1905—1907 г.), Ленин разработва  въпроса за същността на държавата в разгръщащата се демократическа революция.

Държава, способна да създаде последователен и пълен демократизъм и да проведе коренно пре­разпределение на собствеността върху земята в полза на селячеството е революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селяче­ството. Ленин доказва, че демократичната дикта­тура представлява такава власт на пролетариата и селячеството, която ще подготви почвата за социалистическата диктатура на пролетариата.

Ленин постоянно подчертава, че буржоазно- демократическата революция, протичаща в условията на капитализма, няма да отслаби, а ще засили господството на буржоазията, която в оп­ределен момент непременно ще се опита, без да се спира пред нищо, да отнеме от трудещите се колкото се може по-голяма част от революцион­ните завоевания.

Довеждането докрай на демократическата ре­волюция означава  унищожаване на всички крепостнически остатъци в страната, което има­ особено решаващо значение за селото. Това важно положение е всестранно обосновано в многобройните трудове на Ленин от революцион­ния период  1905—1907 г., по-специално в онези, където  е поставен въпросът за замяната на самодържавната форма на управление с демокра­тична република. При това под република се разбира не толкова формата на управление, колкото съвкупността от демократични преобразования — политически и икономически.

В книгата «Две тактики на социалдемокра­цията в демократическата революция», в ста­тиите «Социалдемокрацията и временното революционно правителство», «Революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селяче­ството» Ленин дава всестранна  марксистка  обосновка  на класовата същност на демократич­ната диктатура като цяло и на революционното правителство като правителство на революцион­ната епоха, като израз на класовия съюз между пролетариата и селячеството — основните дви­жещи сили в демократическата революция.

Разкривайки всестранно същността на времен­ното революционно правителство, Ленин посоч­ва, че неговата ръководна и направляваща сила е марксистката партия. Партията на проле­тариата ясно определя своето отношение към да­дено правителство и точните условия за участие­то й в него.

Позицията на партията по този въпрос  е  из­ложена подробно в «Резолюцията за временното революционно правителство», приета на III кон­грес на Руската социалдемократическа партия през 1905 година. В нея по-специално се казва, че в зависимост от конкретната историческа обстановка по принцип се допуска участието на пълномощници на работническата партия в едно временно революционно правителство и точно е определена целта на това участие: безпощадна борба с всички опити на контрареволюцията да отнеме революционните завоевания на пролета­риата.

Още на II конгрес на РСДРП  през 1903 го­дина е приета Програмата на партията, опре­деляща същността, политическата стратегия и тактиката на партията, на работническата класа. В програмата са отбелязани както неотлож­ните задачи (програма-минимум) — смъкване на царското самодържавие, установяване на демо­кратична република, завоюване на политически свободи, ликвидиране на помешчическото земеде­лие, така и крайната цел на работническата класа и неговата партия (програма-максимум) — социалистическа революция, установяване на диктатурата на пролетариата. През 1905 година пред демократическата революция в Русия, а следователно и пред революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селячеството като основна застава задачата за осъществяване на програмата-минимум.

Като истински представител на творческия марксизъм, Ленин показа революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селя­чеството в развитие, разкрива диалектиката на прерастването й в нов тип държава — диктату­рата на пролетариата. «Пролетариатът—пише В. И. Ленин — трябва да проведе докрай демо­кратическия преврат, като присъедини към себе си селските маси, за да смаже със сила съпро­тивата на самодържавието и да парализира не­устойчивостта на буржоазията. Пролетариатът трябва да извърши социалистически преврат, ка­то присъедини към себе си масата от полупролетарски елементи, за да сломи съпротивата на буржоазията и парализира неустойчивостта на селячеството и дребната буржоазия».  Първата руска революция претърпява поражение.  Движе­нието на работниците, селяните и войниците не може все още да се слее в единен поток, не е  укрепнал още съюзът между пролетариата и се­лячеството.

Но въпреки това събитията от 1905—1907 г. оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Русия. Те подтикват  към съзнател­но творчество широките маси от града и селото, потиснатите народи в Руската империя.

Към началото на 1917 година страната заста­ва пред прага на нова революция. От ударите на народните маси пада царското самодържавие. Това е голяма крачка напред в политическото развитие на Русия. Тази революция победи, за­щото неин вожд е работническата класа, която възглавява  общодемократичното движение на милионните маси от селяни и войници за мир, хляб и свобода. Истински ръководител на работниците и селяните в революцията е болшевишката партия начело с Ленин.  В Петроград, а след това и в цялата страна,  са  създадени Съвети на работническите и войнишки депутати — орга­ни на въстанието и на властта на работниците и селяните, победили в революцията. Но докато болшевиките водят след себе си въстаналите маси, меншевиките  и есерите   бързат да за­владеят ръководството в Петроградския съвет. Те са изплашени от необикновения размах на на­родното движение и се опитват да отвлекат пролетариата от революционната борба, да насо­чат разрастващото се движение в мирното русло на либералната политика, да подчинят револю­ционната енергия на пролетариата на интересите на буржоазията. Те смятат, че след буржоазно-демократическата революция властта трябва да премине в ръцете на буржоазията и в продълже­ние на дълго време да се установи буржоазна парламентарна република. Ето защо те встъпват в съглашение с буржоазията. В резултат на това на 2 март 1917 година в Петроград наред със Съ­ветите е създадено Временно правителство — правителство на буржоазията и помешчиците. Меншевиките предават интересите на работниците и селяните и връчват на това правителство държавната власт. Те разглеждат Съветите като органи за контрол върху дейността на Временно­то правителство. По такъв начин в страната се създава двувластие.

Пред болшевиките се изправя задачата да се осъществи преминаването на цялата власт към Съветите. Те разясняват на масите класовата същност на Временното правителство като бур­жоазно правителство, неспособно по силата на своята природа да даде на народа нито мир, нито земя, нито истинска свобода, разобличава­т неговата  политика и съглашателската тактика на дребнобуржоазните партии. Всички действия на болшевиките са насочени към защита на интересите на трудещи­те се.

Набелязвайки курса към прерастване на буржоазно-демократическата революция в социали­стическа, Ленин определя и политическата фор­ма на държавната власт. Още Маркс, изхождай­ки от опита на Парижката комуна говори за нова форма на държавната власт — «от типа на Парижката комуна». Върху основата на опита на двете буржоазно-демократически революции в Русия — от 1905 и 1917 г., Ленин открива репуб­ликата на Съветите като политическа форма на диктатурата на пролетариата.

«Не парламентарна република — връщането към нея от СРД /Съвети на работническите депутати/  би било крачка назад,— а ре­публика на Съветите на работническите, ратайските и селските депутати в цялата страна, от­долу догоре» - казва Ленин.

Ленин вижда във февруарската революция първата крачка към победата на социалистическата революция.

Особено голямо внимание Ленин отделя на развитието на марксистката теория за държава­та и на обосноваването на диктатурата на проле­тариата в периода на провеждането на Октом­врийската революция, когато проблемът за съз­даване на социалистическата държава се оказва в центъра на вниманието .

Огромна роля в творческото развитие на марк­систкото учение за държавата и диктатурата на пролетариата изиграват Лениновите трудове «Държавата и революцията» (1917 г.), «Пред­стоящите задачи на Съветската власт» (1918 г.), «Пролетарската революция и ренегатът Кауцки» (1918 г.), «Тезиси и доклад за буржоазната де­мокрация и диктатурата на пролетариата» (1919 г.), «Левичарството» — детската болест на комунизма» (1920 г.) и други.  В тях Ленин развива всички основни принципи на социа­листическата държавност, доказва, че от капита­листическото общество, в което буржоазията уг­нетява и експлоатира трудещите се маси, не може да се излезе иначе освен чрез диктатурата на пролетариата. «Който не е разбрал необхо­димостта от диктатура от която и да е било ре­волюционна класа за нейната победа — пише Ленин, — той нищо не е разбрал от историята на революциите или не иска нищо да знае в тази област».

Завоюването на политическата власт от работ­ническата класа е само начало на дълбоките со­циални преобразования във всички области на обществения живот. Държавната власт, принадлежаща на работническата класа, е главно оръдие в борбата за смазване съпротивата на сва­лените експлоататорски класи, за създаване на висш тип обществени отношения, за развитие на икономиката и културата. Същността на дър­жавата на диктатурата на пролетариата може да се разбере само когато се изследва тя във връзка с дадения икономически строй на обществото, с неговите материални и социални усло­вия. Държавата на диктатурата на работническата класа бе породена от острата класова борба между пролетариата и буржоазията.  

Съветите като форма на диктатурата на про­летариата трябва да" решават принципиално различни задачи от тези на буржоазната държа­ва. Съветите са призвани да укрепват и раз­ширяват социалистическата собственост, да лик­видират експлоатацията и експлоататорските класи, безработицата, да осигурят политическите и социални права на трудещите се класи.

Анализирайки характера и особеностите на ос­вободителната борба на народните маси в епоха­та на империализма, Ленин още през 1916 г. из­казва важното политическо положение за разно­образието на формите на диктатурата на проле­тариата. След Октомврийската социалистическа революция и особено след Втората световна война международното освободително движение издигна нова форма на диктатурата на пролета­риата — народната демокрация, потвърждавай­ки по такъв начин гениалното предвиждане на Ленин.

Опитът от социалистическото строителство  в СССР показа, че в своето развитие пролетарската държава преминава два основни етапа. Първият — като държава на дик­татурата на пролетариата и вторият — като об­щонародна държава.

Ленин доказа необходимостта от диктатура на пролетариата при прехода от капитализма към към социализма. При това той изхождаше от наличието  на антагонистични обществени от­ношения в периода на диктатурата на пролета­риата. Особеността на тази нова пролетарска държава се състои в това, че «при прехода от капитализма към комунизма потискането е още необходимо, но то е вече потискане на експлоататарското малцинство от експлоатираното мно­зинство».

Наред със задачата за смазване съпротивата на експлоататорските класи диктатурата на про­летариата осъществява и други вътрешни функ­ции, най-главните от които са: стопанско-организаторската и културно-възпитателната.

След завоюването на политическата власт от руската работническа класа на преден план излиза  задачата за създаването на по-висш от капитализма обществен строй, за повишаването на производителността на труда.

В статията «Предстоящите задачи на съвет­ската власт» Ленин посочва като най-важни въ­проси организацията на отчетността, на най-строг контрол върху производството и разпределението, укрепването на трудовата дисциплина.

Построяването на социализма  не е следствие от стихийно развитие, то е резултат от съзнателна целенасочена дейност на работни­ческата класа, на целия трудов  народ. Правил­ното ръководство в изграждането на социалистическата държава се осъществява от Комуни­стическата партия, която владее законите на об­щественото развитие, обединява в своите редове най-прогресивните представители на работниче­ската класа, на всички трудещи се и е тясно свързана с народните маси, ползва се с пълното им доверие.

Ленин посочи, че диктатурата на пролетариа­та — това е система от държавни и обществени организации: Съветите на депутатите на труде­щите се и техните изпълнителни и разпредели­телни органи, Комунистическата партия, проф­съюзите, Комсомола и другите обществени ор­ганизации на трудещите се, с помощта на които пролетариатът осъществява изграждането на социализма.

Важно място в системата на диктатурата на пролетариата заемат държавните учреждения и ведомства. В периода на изграждането на ново­то общество държавните функции се изпълняват главно от органите на Съветите. Ленин разрабо­ти пътищата за формиране на социалистическия държавен апарат и принципите на неговата дей­ност, разкри и показа организаторската и съзидателна роля на държавата на диктатурата на пролетариата.

В стопанско-организаторските задачи на дик­татурата на пролетариата влизат: установяване на социалистическа собственост върху основ­ните средства за производство, постепенно со­циалистическо преобразуване на селското сто­панство, увеличаване на производителните сили и производителността на труда, премахване на експлоатацията на човек от човека, ръководене на многобройните селски маси, осъществяване на социалистическата революция в областта на идеологията и културата, развитие на науката, техниката, всемерно задоволяване на растящите материални и духовни нужди на народа.

Разработвайки въпросите за привличане на трудещите се към управлението на държавата, Ленин изисква да се държи сметка за нивото на подготовката на масите, за съществуващите възможности и особености, свойствени на всяка класа и на различните слоеве трудещи се. Той съветваше смело да се въвличат най-широките маси в контрола над производството и разпреде­лението на продуктите. Ленин отделя изклю­чително голямо внимание на привличането на трудовата младеж към държавна и обществена дейност. «Ние сме партия на бъдещето, а бъде­щето принадлежи на младежта. Ние сме партия на самоотвержена борба със стария гнилоч, а младежта винаги първа ще тръгне на самоотвер­жена борба».   

Ленин вижда по-нататъшното развитие на съветската държава в непрекъснатото развитиее  и усъвършенстване на социалистическата демокрация. В своя труд «Държавата и революцията» той обръща  внимание на това, че Маркс и Енгелс поставят демокрацията и диктатурата  на пролетариата в един ред и ги разглеждат в диалектическо единство. Опирайки се на диктатурата на пролетариата, Съветите осигуряват демокрация за мнозинството, за трудещите се и върху тази основа я развиват по-нататък. Ле­нин, подобно на Маркс и Енгелс, счита  диктатурата на пролетариата и демокрацията за необходими в съответните периоди на общественото развитие. С победата на социализма дикта­турата  на пролетариата завършва своята историческа мисия и от гледна точка на вътрешните задачи престава да бъде необходима .  

От първите дни на социалистическото строителство Комунистическата партия се опира в своята дейност на професионалните съюзи. Оценявайки тяхното значение в управлението на държавата, в осъществяването на  стопанско-организаторската функция, Ленин писа, че те са «могъщ пролетарски апарат, посредством който партията е тясно свързана с класата и масата и посредством който, при ръководството на партията, се осъществява диктатурата на класата.»

Ленин също така обоснова външнополитическата дейност на пролетарската държава. Тази дейност включва в себе си: отбраната на страната, борбата за мир и мирното съвместно съществуване между държавите с различен социален строй, всестранната подкрепа на работническото и националноосвободителното  движение.

Победата на социализма в СССР и сплотява­нето на всички трудещи се върху основата на социалистическите производствени отношения породи нова социална общност — съветския на­род. С победата на социализма държавата на диктатурата на пролетариата става политическа организация на целия народ при ръководната роля на работническата класа.

Терминът «народна» определя общността на икономическата основа и интересите на всички обществени групи в социалистическата държа­ва; това означава, че държавата не е оръдие за потискане на една класа от друга, а е въплъще­ние на социално-икономическото единство на об­ществото.


 


 

13.04.2015 г.

В. И. Ленин – гениален теоретик и блестящ практик

 

 

 


Владимир Илич Ленин изигра важна роля в историята на света. Той имаше огромно влияние върху хода на събитията на ХХ век  и остана в спомените на хората като един от най-последователните и талантливи борци за интересите на трудещите се, човек - интелектуалец и хуманист с висока духовна и нравствена култура, блестящ политик и практик- новатор, убедителен оратор и творец с остро перо. Но в историята на човечеството той си остава преди всичко като лидер на световния пролетариат, създател на болшевишката партия и основател на първата социалистическа държава, организатор на победите на младата съветска република.

Още от постъпването си в гимназия Владимир Илич особено се интересува от обществени науки, чете много, добре познава произведенията на великите руски писатели, проявява и голям интерес към произведенията на революционтите демократи – Белински, Херцен, Чернишевски, Добролюбов и Писарев. Неговият съученик от 11 клас А.Наумов пише в мемоарите си, че Владимир Илич „имаше изключителни способности и огромна памет, отличаваше се с ненаситна научна наблюдателност и необичайна работоспособност…Наистина, той беше ходеща енциклопедия, полезен справочник за приятелите си и всеобща гордост за учителите”.

 В Самара младият Ленин пише първата своя научна разработка „Новите икономически тенденции на село”. Годините прекарани в Самара имат голямо значение за по-нататъшната му дейност. Това е период на натрупване сили за излизане на широкия път на революционната борба. Тук окончателно се формират инеговите комунистически убеждения.

В края на 1893 г. Ленин се сдобива с признанието за лидер на петербургските марксисти със своите дълбоки познания, организаторския си талант и способността си да прилага марксизма към руските условия.

През март и юни 1894 г. Владимир Илич пише известният си труд "Кои са "приятелите на народа" и как те се борят срещу социалдемократите ?" В нея той показа, че народничеството се преражда от революционно в либерално, защото вече предлага програма за малки реформи и напълно изоставя революционната борба срещу царския режим. Ленин ги разобличава като фалшиви приятели на народа, които на дело изразяват интересите на богатите селяни. Наред с това в произведението  си, като показва значението на марксисткото учение за революционното преобразуване на Русия.

 Владимир Илич е първият руски марксист който дълбоко обосновава историческата роля на руската работническа класа като водеща революционна сила в обществото. В същото време той издига идеята за съюз на работническата класа и селяните, като условието за победата на демократическата и социалистическата революции.

 След излизането на тази книга, която се разпространява тайно в различни градове, Ленин става още по-популярен и признат авторитет сред руските марксисти.

В началото на 90-те години на XIX век. Владимир Илич трябва да води борба не само с народняците, но и с "легалните марксисти", които приспособявайки се към буржоазията отнемат революционното съдържание на марксизма - учението за класовата борба, за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. Ленин подлага на остра критика тези възгледи и разкрива либерално-буржоазната им природата.

За важна задача по това време Ленин счита установяването на връзка между различните руски социал-демократически организации в страната и чужбина. Започва да се обсъжда въпросът за преход от пропаганда на марксизма в различни кръжоци към масова политическа агитация и издаване популярна литература за работниците.  През есента на 1895 г. от обединението на няколко кръжока се ражда „Съюз за борба за освобождаването на работническата класа”, като първи зачатък на революционна марксистка партия за съединяване на идейте на научния социализъм с работническото движение.

След арестуването, Ленин пише в затвора популярната брошура”За стачките” и пристъпва към подготовка на книгата „Развитието на капитализма в Русия”. От началото на 1897 г. Владимир Илич е преместен на заточение в село Шушенское, Енисейска губерния, където внимателно изучава живота и положението на селското население, получава чрез другарите си необходимата му литература и задгранични списания по въпросите на работническото движение.

Отношението си към марксизма, Ленин ясно изразява в статията си "Нашата програма” (1899) . Според него, теорията на Маркс за първи път превръща социализма от утопия в наука, залагайки  здравите и основи. При това изразява убеждението си, че социалистите трябва да развият тази наука във всички посоки, ако искат да бъдат в крак с живота. Марксизмът – не е набор неизменни правила и инструкции, а боево ръководство за действие – на този принцип Владимир Илич остава верен в продължение на цялата си многостранна дейност.

По време на заточението, Ленин подготвя повече от тридесет творби. Особено място сред тях заема голямият научен труд "Развитието на капитализма в Русия" (1899). В нея Ленин показа, че капитализмът в Русия се развива не само в индустрията, но и в селското стопанство. В тази книга за първи път  подробно е изследвано положението  на руското селячество в условията на капитализма и е дадена дълбоко икономически обоснована  идеята  за съюза на работниците и селяните. Тази разработка е важен принос към теорията, програмата и тактиката на пролетарската партия.  

По време на заточението Ленин набелязва план за създаване на общоруски вестник като ядро на нова революционна партия, който да бъде не само пропагандатор и агитатор, но и колективен организатор. Това е съвършенно поглед, именно вестникът трябва да сплоти в единна организация различните съществуващи комитети и групи, да започне подготовка за свикване на II конгрес на РСДРП, да съдейства за изработване на единна програма и устав.

Първият брой на вестник „Искра” е подготвен през декември 1900 г., когато Ленин заминава за Германия в първата си емиграция. Статиите на Владимир Илич звучат като боен призив за борба, помагат да се мобилизират силите за създаване на партия от нов тип. Благодарение на настойчивостта му, редакцията съумява да направи разработка на революционна партийна програма, в която точно и ясно е показана крайната цел на работническото движение - изграждането на ново социалистическо общество и пътя към тази цел - социалистическата революция.

Наред с вестник „Искра”, голямо значение за създаване на революционна партия изигра книгата на Ленин "Какво да се прави?" издадена през 1902 година. В нея подробно е изложен и обоснован планът за изграждане на партията, която включва както неголям кръг от професионални революционери, така и широка мрежа от партийни организации с голям брой членове.

Значително място в "Какво да се прави ?" Владимир Илич отделя на критиката на "икономизмът" - опортюнистическото течение в руската социалдемокрацията. Неговите  представители твърдят, че социално-икономическите отношения в Русия ще се променят от само себе си, спонтанно, че най-важното - това е борба на работниците за техните  насъщни потребности: по-високи заплати, по-малко часове, по-добри условия на труд, установяването на осигурителните фондове и синдикати. Политическата борба, според "икономистите" има за работниците по-второстепенно значение. Политически искания ще бъдат решени по пътя, постепенно, тъй като "политиката винаги послушно следва икономиката." Ленин убедително показва, че руския "икономизмът" не е оригинален и е разновидност на международния опортюнизъм, и че "основните икономически интереси на пролетариата може да бъдат изпълнени само от политическа революция."

II конгрес на РСДРП, започнал своята работа през юли 1903 г. в Брюксел и пренесен в Лондон,  става повратна точка за руското работническо движение. Ленин и неговите последователи успяват да защитят революционната програма, включително постановките  за диктатурата на пролетариата, за съюз на работническата класа и селяните, правото на народите на самоопределение и пролетарския интернационализъм. Резки разногласия на конгреса настъпват    при обсъждане на проекта за устав и формирането на централните ръководните органи на партията. Изборът на Централен комитет и на редколегията на вестник "Искра" довежда до разкол, след който последователите на Ленин, съставляващи партийното болшенство, започват да се наричат болшевики.

След II конгрес на РСДРП, Ленин е  принуден да води упорита идеологическа борба с меншевиките, които вземат в свои ръце редакцията на вестник "Искра". На критиките на меншевиките Владимир Илич отговаря с известния си труд "Крачка напред, две назад", публикувана май 1904. В книгата си той показва, че меншевиките са на практика против партията, като организирана сила на работническото движение, а за болшевиките тя се явява преден, съзнателен отряд на работническата класа. Само когато нейните членове бъдат обединени от единство на волята, действията и дисциплина е възможно партията да води успешно борбите на работническата класа.

В "Крачка напред, две назад" Ленин формулира твърди норми на партиен живот и принципите на партийното ръководство. Те включват: най-строго спазване от всички членове на партията на изискванията на устава, единството на партийната дисциплина, подчинение на малцинството на мнозинството, изпълнение линията на ръководството, изборност на партийните органи и тяхната отчетност, стимулиране активността и инициативата на партийните маси, развитие на критиката и самокритиката.

 На 9 януари 1905 г. в Русия започва първата в историята на страната революция. Извънредната обстановка изисква срочни действия. В такава обстановка в Лондон е свикан III конгрес на  РСДРП. Меншевиките се отказват от участие и свикват своя конференция в Женева. Настъпва явен разкол. Два конгреса – две партии – така Ленин характеризира положението. Болшевишкият конгрес разглежда всички основни въпроси на нарастващата революция и формулира основната задача на партията за организация на въоръжено въстание.

Резултатите от работата на III конгрес на РСДРП  Ленин обобщава в статията "Двете тактики на социалдемокрацията в демократическата революция" (юли 1905). В изследването си, Ленин показа, че руската революция от 1905 г. е буржоазно-демократична революция. Нейната основна задача - да се премахнат остатъците от крепостничеството, да се свали  царското правителство и да се извоюват демократични свободи. За първи път в историята на марксизма Ленин разработва въпроса за особеностите  на буржоазно-демократичната революция в епохата на империализма, нейните движещи сили и перспективи. Той показва, че пролетариатът е заинересован  от пълната победа на буржоазната революция, защото тя приближава и улеснява борбата за социализъм.

Владимир Илич формулира постановката за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа. Според тази теория, работническата класа на първия демократичен етап действа в съюз със всички селяни, а на втория етап  - в съюз с бедните селяни и полупролетариата от градовете и селата. Буржоазно-демократичната и социалистическата революция Ленин разглежда като две звена на една и съща верига,  като единен революционен процес, извършвани при хегемонията на пролетариата. Лениновата теория за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа  бе убедително потвърдена през 1917 г. Тя преобърна битуващата до този момент в социалдемокрацията догма, че след буржоазната революция ще настъпи дълъг период на капиталистическо господство.

През есента на 1905 г. революционното движение в Русия достига небивал размах. През октомври избухва всеобща политическа стачка – нова форма на борба на пролетариата, непозната до тогава. Изплашеното правителство тръгва на отстъпки и на 17 октомври царят издава манифест, в който обещава отстъпки по отношение свободата на словото, на печата, на събранията и други граждански права.

На 8 ноември 1905 г. Ленин се връща в Петербург и се потапя в кипящата дейност по ръководството на Централния и Петербергския партийни комитети, по управлението на болшевишката фракция в Петербургския съвет на работническите депутати, в редакцията на вестник „Нов живот”, която става централен печатен орган на болшевиките.

В хода на Първата руска революция болшевиките под ръководството на Владимир Илич извъшват гигантска работа по организационно укрепване и идейно сплотяване на своите редове. Особено ярко се проявява талантът на Ленин като теоретик и изключителен организатор.

След поражението на революцията царското правителство предприема жестоки отмъщения и терор. Положението за партията става изключително тежко и тя е принудена да премине в дълбока нелегалност. Ленин отново напуска Русия и през януари 1908 г. се отправя за Женева.

Основният резултат от събитията през 1905-1907 г., Ленин вижда в обстоятелството, че пролетариатът е спечелил ролята на лидер в демократичната революция и потиснатите класи са се научили на масова революционна борба. Според него: "Без такава" генерална репетиция " през 1905 г., революцията през 1917 г. както буржоазната през февруари, така и пролетарската през октомври, щяха да са невъзможни."

Поражението на революцията през 1905 г. и настъплението на царската реакция поставят пред болшевиките редица въпроси: как в условията на тотално подтискане на правата и свободите да съхранят революционната партия ? Как да осъществяват и укрепват връзките си с масите ? Какви форми на борба да използват ?

Ленин смята, че в условията на реакцията  болшевиките трябва умело съчетават нелегалните с легалните форми на работа. Владимир Илич учи партията да проявява гъвкавост в тактиката и да може да отстъпва, ако е необходимо с оглед на обстоятелствата. Той призовава поддръжниците си в името на революцията да извършват всякаква, даже и незначителна работа, използвайки  всяка възможност за открита изява в Държавната дума, в легалните профсъюзи, в кооперациите, клубовете на работниците. По такъв начин ленинската тактика позволява да се съхрани партията, да не прекъсват връзките с масите и да продължи подготовката за нова революция.

Намирайки се в емиграция от 1908 до 1917 г. Владимир Илич продължава активната си партийна работа в дейността на ЦК на РСДРП и нейното Задгранично бюро, в Комитета на задграничните организации, поддържа контакти с II Интернационал и Международното социалистическо бюро. Неотменима част от работата му е редакционната и публицистична дейност в няколко издания, сътрудничеството практически във всички болшевишки вестници и списания, издавани в Русия и в чужбина, както легално, така и нелегално.

Научно-теоретичната си дейност Ленин продължава във всички направления -  марксистката философия, политическата икономия и научния социализъм. Според него, събитията на границата между XIX-XX век, когато се изострят противоречията на социалното развитие могат да бъдат правилно разбрани само от гледна точка на марксистката философия. Под перото му излизат философския труд "Материализъм и емпириокритицизъм ", "Философски тетрадки" и няколко други. Централно място в философско наследство на Ленин заема развитието на материалистическата  диалектиката като наука за най-общите закономерности в развитието на обществото и отражението в съзнанието на хората. От гледна точка на Ленин, диалектиката - учението  за всестранното и пълно с противоречия историческо развитие  е "душата на марксизма", тя пронизва всички негови теоретични конструкции, както в областта на философията, така и в политическата икономия.

Голямо внимание  Ленин отделя на историческия материализъм - науката за най-общите закони на общественото развитие. Потвърждавайки определящата ролята на общественото битие по отношение на общественото съзнание, Ленин в същото време показва огромната роля на субективния фактор в историческия процес, ролята на целенасочена дейност на масите, класите и политическите партии.

Крупен е приносът на Владимир Илич в марксистката политическа икономия. Той подлага на задълбочен анализ на капиталистическото развитие на Русия, показва  икономическата база на класовата борба и разположението на класовите сили в навечерието на буржоазната-демократична революция. Процесът на формиране на вътрешния пазар, етапите и формите на развитието на индустриалния капитализъм, капиталистическото възпроизводство и кризите - тези и други въпроси са предмет на внимателно проучване от Ленин.

Едно от най-големите постижения на Ленин е задълбоченото изследване на империализма, анализът на световното капиталистическо стопанство в началото на ХХ век и навечерието на Първата световна война.  В книгата си "Империализмът като най-висок стадий на капитализма", той представя подробен анализ на неговата икономическа и политическа същност.

Дефинираното от Ленин определение е : „Империализмът е капитализъм на този стадий от развитието си,  когато възниква господство на монополите и на финансовия капитал, износът на капитал придобива най-голямо значение, започва разделението на света от международните тръстове,  завършена е подялбата на цялата територия на Земята между най-големите капиталистически страни.”

"Империализмът, или епохата на финансовия капитал - пише  Ленин – това е толкова силно развитие на капиталистическата икономика, когато монополистическите съюзи  на капиталистите - синдикати, картели, тръстове – получават решаващо значение, банковият капитал с грамадната си концентрация се слива с промишления,  износът на капитали към чуждите страни придобива много големи мащаби, целият свят вече е поделен териториално между най-богатите страни и започва икономическата подялба на света от международните тръстове.”

Ленин подчертава, че епохата на империализма е ерата на зрелия капитализъм. Достатъчно зрял, за да даде път на социализма. Към такъв неизбежен преход  води  цялото развитие на монополистическия капитализъм, в това число и  срастването на монополите с буржоазния държавен апарат. Държавно-монополистическия капитализъм, пише Ленин, води до пълната материална подготовка за социализма.

Лидерът на болшевизма разкри същността на световната империалистическа система. Неговите новаторски идеи позволяват научно да се обоснове мястото на царска Русия като най-слабото звено във веригата на империалистическите държави. Правилността на тази позиция бе потвърдена от живота. Именно Руската империя, поради особените исторически условия  се пропука, позволявайки да се пробие световната реакция.

В творбите си Ленин отделя съществено внимание на въпроса земя. Въз основа на проучването на аграрните отношения в много страни, той създаде стройна програма за реформи в селското стопанство. Борба на селяните за премахване на почешчическото земевладелие и остатъците на крепостничеството, както посочи Ленин, е част от общия революционен процес. Селячеството, по силата на положението си, се превръща в съюзник на работническата класа. Само социалистическото преустройство на селското стопанство предвижда радикално решение на аграрния въпрос.

Изключително голям е приносът на Ленин в  теорията на социалистическата революция. Едно от най-важните постижения в тази област е изводът му за победата на социализма първоначално в не много или дори само в една държава. Този извод се основава на анализ на новата историческа обстановка в епохата на империализма и е резултат от творческото развитие на теорията на социалистическата революция.

В условията на започналата през 1914 г. Първата световна война особено значение в Русия и света придобива националния  въпрос. Правителствата на воюващите държави разпалват националните вражди, стремейки се да всеят разкол сред работническата класа. Ленин поставя пред  болшевиките задачата да отстояват интернационалното единство на работническото движение като основно условие за неговата сила. В статиите „Критически бележки по националния въпрос” и „За правото на нациите на самоопределение” Ленин разви и обоснова болшевишката програма по този въпрос. Нейните основни изисквания са: пълно равноправие на народите, право на нациите на самоопределение, силен съюз на работниците от всички националности в единни пролетарски организации. При това само социализмът, обяснява Ленин може да създаде условия за равноправно сътрудничеството между народите.

На 3 април 1917 г., след почти десет години в емиграция, Ленин се завръща в революционна Русия. На 4 април  на събрание на болшевиките, той излезе с тезиси за задачите на революционния пролетариат - известните "Априлски тезиси". Идеите на тази разработка изиграха ключова роля в изработване на партийната линия в новата обстановка. Ленин очертава плана за борба за прехода от буржоазно-демократическата към социалистическата революция, който предвижда серия от социални и икономическа преобразования. В икономическата сфера -  конфискация на помешчическите владения и национализацията на цялата земя, установяване работнически контрол във  фабриките и заводите, над цялото обществено производство и разпределение на продуктите. Планът предвижда всички банки в страната да се слеят в единна национална банка, под контрола на Съвета на работническите и войнишки депутати.

През април 1917 г. Ленин възглавява Централния комитет на партията и  вестник "Правда". Под негово ръководство са проведени Петроградската и VII (априлска) Всеруска конференция на РСДРП (б), където Владимир Илич разяснява програмата за действие, начертана в „Априлските тезиси”. Същевременно той разобличава позициите на Каменев, Риков и техните поддръжници повтарящи меншевишките твърдения, че Русия още не е узряла за социалистическа революция и че победата в една, отделно взета страна не е възможна. В тази обстановка партията подкрепя и застава зад Ленин, одобрява неговия план за революцията и го поставя в основата на своята практическа дейност, отхвърляйки позицията на опортюнистите.

Съчетавайки  идейната твърдостта с мъдра и гъвкава тактиката, болшевиките осигурават  победата на Великата октомврийска социалистическа революция, на която рганизатор и вдъхновител е  Владимир Илич Ленин. На него се падна да застане начело в изграждането на първата в света държава на работниците и селяните.

Следва да се отбележи, че Ленин е принуден да работи в  най-трудните години от живота на младата съветска република. Гражданската война,  чуждата военна интервенция, безпрецедентната икономическа разруха, остърия недостиг на специалисти - всичко това изисква невероятни усилия, внимание към всекидневните подробности, без които не могат да се решават основните обществени проблеми. И Ленин за няколко години извършва необятна практическа работа в качеството си на ръководител на страната в характерния си стил на работа – яснота, старание, непоносимост към бюрокрацията и ненужните спорове.

Като голям визионер, Ленин никога не се отделя от почвата на реалността. Неговият анализ точно отчита всички обрати на икономическия и политическия живот. Опитите за замазване на положението са съвсем чужди за него. Основателят на болшевизма предупреждава срещу прояви на самонадеяност, насочва към упорита работа, за да се изгради едно ново общество.

В страната е създаден нов държавен апарат, призван да гарантира коренни социално-икономически преобразования. Ленин придава изключително значение този апарат да бъде малък, подвижен, висококултурен, бързо да откликва на нуждите и потребностите на населението. Към държавният апарат, подчертава Владимир Илич, трябва да се предявяват тези изисквания, които е необходимо да се предявяват в страна, поставила си за задача изграждането на социализма.

Ленинската целеустременост и деловитост се  съчетава с умението му да гледа далеч напред. С цялата си сила тези качества се проявяват в определяне на целите и задачите за развитие на икономиката. Важна роля за засилване на икономическия живот на страната играе НЕП. Показателна става разработката по инициатива на Ленин на плана ГОЕЛРО за електрификация на страната. Този план дава възможност да се формира конкретна програма за икономическо развитие на основните икономически региони на страната.

Като истински стратег, Ленин внимателно наблюдава и изследва полето за създаване на нов обществен строй, като призовава да се съедини роденият от революцията  ентусиазъм на масите с делова и  целенасочена работа. Той е този, който обосновава необходимостта от индустриализацията, кооперирането на селското стопанство и  културната революция. Ленинската национална политика застава в основата на приятелство и братство между народите на обширната страна, тяхната сплотеност в нова многонационална общност - съветския народ.

Намирайки се начело на съветската държава и на болшевишката партия, В.И. Ленин изцяло съдейства развитието на световното комунистическо движение. С прякото му участие е създаден III Комунистическия интернационал, започва процесът на настъпление на труда против капитала в световен мащаб през 20 век. Съветският съюз стана пример и символ на борбата на хората за техните основни интереси.

Силата на съветската система издържа изпитанията на Великата отечествена война. Именно Съветския съюз пое върху себе си цялата мощ на хитлеровата военна машина, издържа, изправи се и счупи гръбнака на фашисткия звяр. Най-важният резултат от Великата победа беше създаването на цяла система от социалистическите страни. Успехите на националноосвободителната борба доведе до премахването на колониализма.

Лениновото учение е безсмъртно, защото бе проверено от живота, защото то не е създадено за задоволяване на нечии лични амбиции. То е построено в системата, които дава вярна посока на вектора на движението в бъдеще. Днес, това се потвърждава например от Китай и Виетнам, където начело са комунистически партии. Тези страни успяват да увеличат темповете на производство, дори и днес, в контекста на световната икономическа криза. И обратно, очевиден фактът е до какво доведе контрареволюцията и връщането в лоното на капитализма на бившите социалистически страни.

Образът на Ленин - бореца,  Ленин - мислителя, Ленин – човека доби планетарни мащаби. Той е скъп за всички разумни трудови хора, мечтаещи за честен, достоен и щастлив живот. Ленинските идеи продължават да звучат на всички езици по света, а делото му не може да се забрави. Неговото име ще остане завинаги в Пантеона на човешката памет.

След временните спадове и неуспехи Лениновите мечти отново ще започнат своя освежаващ поход по страни и континенти, направлявайки борбата, вдъхвайки самочувствие  и заставяйки наново да се побеждава по волята на народите.

Най-добрият паметник за Ленин остава внимателното проучване и усвояване, активното популяризиране неговото наследство, творческото му развитие в новите условия  за претворяване в живота идеалите за социализъм.




Със  съкращения !

Материал на ЦК  КПРФ за 140-та годишнина от рождението на В.И. Ленин, 2010-04-01







 

Ленин в спомените на съвременниците си

 

 



Да се говори за живота на  Ленин - е същото като да говори за живота и движението на руския пролетариат. Така тясно са преплетени целия личен живот на Владимир Илич  със съдбата на руското работническо движение.  

Ленин още отрано показва  данни за лидер на световния пролетариат. Още в началото на своята младост той е пропит с идеите, за които отдава целия си живот.

Има интересни спомени от Maрия Илична, че когато  е бил екзекутиран по-голям брат на Ленин, тази фаталната новина го разтърсва. И не защото става дума за  по-големия му брат. Той вижда грешките в дейността на народоволците - партията, на която е принадлежал брат му. Но тази смърт не може да не се отрази на изработката на мирозрението на Ленин.  След получаване на тази новината, той каза: "Не, ние няма да тръгнем  по този път. Не по такъв път трябва да се върви. "

Още по това време, той очертава новите методи за борба на пролетариата. 

Предвестник на пролетарската революция 

 Още тогава, пътя и изхода от борбата за него са ясни –  той казва, че това е път, който само чрез завземане на властта от революционния пролетариат може да започне преустройството в човешкото общество на нови, комунистически начала. Но тогава още никой не мисли така и когато се появяват първите произведения на Ленин за мнозина става ясно ,че в бъдещата си дейност той ще разгърне цялата сила на огромния си ум.

 Още от това време Ленин започва да набира силни позиция в ръководството на революционната среда. Защото се проявява като гений на мисълта и волята. И по своя път върви не така „просто”. В оценките за обкръжаващите го е бил безпощадно откровен. И така постепенно прераства в лидер не само на своята партия, но и на световния пролетариат.  И има огромно доверие от революционните дейци.

Маркс и Ленин

Ленин познава всички произведения на Маркс. Той винаги и неизменно  се връща към великото му учение и от  него  черпи сили и откровения,  защото е голям почитател и  последовател на Маркс.

Цяла епоха разделя един от друг тези хора. При Маркс току що се заражда борбата срещу капитала.  Ленин  живя  във времето, когато на революционния пролетариат вече се превръща  в  класа. Ленин придвижва  учението на Маркс още по-напред.   

Планински орел

Той не само е ръководител на болшевишката партия, той  фактически е неин създател, тъй като единствен разбира вътрешната същност и неотложните нужди на партията. Когато го сравняват с останалите ръководители на партията в първите години става ясно, че съратниците на Ленин – Плеханов, Мартов, Акселрод и другите – стоят с цяла глава по-ниско от Ленин, че Ленин в сравнение с тях не е просто един от ръководителите, а ръководител от най-висок тип, планински орел, който не знае страх в борбата и който смело води партията напред по непознатите пътища на руското революционно движение.  

Способността му да предвижда, огромната енергия и настойчивост в непримиримата борба против опортюнизма  му дава възможност да организира великата руска партия на болшевиките.   И съумява да и създаде огромен авторитет.

Скромен

Простотата и скромността на Ленин, този стремеж да остане незабелязан, или, във всеки случай, да не бие в очи и да не подчертава своето високо положение – тази черта е една от най-силните страни на Ленин като нов вожд на народните маси от най-дълбоките низини на народа.

Силата на логиката

Необикновената сила на убеждението, простотата и яснотата на аргументацията, кратките и понятни за всички фрази, липсата на превземане, липсата на замайващи жестове и ефектни фрази, целещи да произведат впечатление – всичко това отличава речите на Ленин от речите на обикновените „парламентарни" оратори. Само Ленин умее да пише за най-забърканите неща така просто и ясно, сбито и смело – когато всяка фраза не говори, а стреля. 
 Пленителна е оная непреодолима сила на логиката в речите на Ленин, която малко сухо, но затова пък силно завладява аудиторията, постепенно я наелектризира и след това я пленява, както казват, без остатък.
Мнозина от съратниците споделят: „Логиката в речите на Ленин – това са някакви всесилни пипалца, които те обхващат от всички страни като с клещи и от обятията на които си безсилен да се изтръгнеш: или трябва да се предадеш, или да се обречеш на пълен провал."
И тази особеност в речите на Ленин е най-силната страна на неговото ораторско изкуство.

 Без хленчене

На Стокхолмския конгрес на партията в 1906 г.  болшевиките остават в малцинство, претърпяват поражение. За пръв път тогава  Ленин е в ролята на победен. Но той нито на йота не прилича на ония водачи, които хленчат и падат духом след поражение. Наопаки, поражението извиква у  Ленин нова енергия, която вдъхновява неговите привърженици към нови боеве, към бъдеща победа. Но какво поражение е това? Трябва да се погледнат противниците на Ленин, победителите на Стокхолмския конгрес – Плеханов, Акселрод, Мартов и другите: те много малко приличат на истински победители, тъй като Ленин в безпощадната си критика на меншевизма не оставя върху тях, както се казва, здраво място.  А делегатите-болшевики, събрани на куп, гледат  Ленин, като искат  от него съвет. В думите на някои делегати проличава умора, униние.  Ленин в отговор на такива думи заявява: „Не хленчете, другари, ние непременно ще победим, тъй като ние сме прави." Ненавист към хленчещите интелигенти, вяра в своите сили, вяра в победата – ето за какво говори  Ленин тогава. Чувства, че поражението на болшевиките е временно, че болшевиките трябва да победят в най-близко бъдеще.
„Да не се хленчи при поражение" – това е същата оная особеност в дейността на Ленин, която му помага да сплотява около себе си преданата докрай и вярваща в своите сили армия.

 Без възгордяване

 На следващия  конгрес в 1907 г. в Лондон болшевиките излизат победители.  Обикновено победата замайва главата на други водачи, прави ги горделиви и надменни. Най-често в такива случаи започват да празнуват победата, да почиват върху лаврите. Но Ленин нито на йота не прилича на такива водачи. Наопаки, тъкмо след победата той става особено бдителен.  Ленин настойчиво внушаваше тогава на делегатите: първото нещо е да не се увличаме от победата и да не се възгордяваме; второто нещо е да закрепим победата; третото е да победим окончателно противника, тъй като той сега е само бит. Той язвително осмива ония делегати, които лекомислено твърдят, че „отсега-нататък с меншевиките е вече свършено". За него не е трудно да докаже, че меншевиките все още имат корени в работническото движение, че с тях трябва да се води умела борба, като се избягва по всякакъв начин надценяването на собствените силите  и особено подценяването силите на противника.
„Да не се възгордява от победата" – това е същата оная особеност в характера на Ленин, която му помага да измерва трезво силите на противника и да застрахова партията от възможни изненади.

 Принципност

Водачите на партията не могат да не ценят мнението на мнозинството на партията си. Мнозинството – това е сила, за която водачът не може да не държи сметка. Ленин разбира това не по-лошо от всеки друг ръководител на партията. Но Ленин никога не става пленник на мнозинството, особено когато това мнозинство не почива на принципна основа. Има моменти, когато мнението на мнозинството или минутните интереси на партията влизат  в конфликт с основните интереси на пролетариата. В такива случаи Ленин без колебание застава решително на страната на принципността против партийното мнозинство. Нещо повече – в такива случаи той не се притеснява  да излезе буквално един против всички, разчитайки – както той често казва за това, – че: „принципната политика е единствено правилната политика".

Особено характерни са в това отношение следните два факта.

Първи факт. Периодът 1909-1911 г., когато партията, разбита от контрареволюцията, преживява пълно разложение. Това е период на безверие в партията, период на всеобщо бягство от партията не само на интелигенти, но отчасти и на работници, период на отричане нелегалната работа, период на ликвидаторство и разложение. Известно е, че именно в този период възниква идеята за пълното ликвидиране на нелегалната работа и организиране на работниците в легална, либерална столипинска партия. Ленин тогава е единственият, който не се поддава на общото настроение и високо държи знамето на партийността, като събира с удивително търпение и с нечувана упоритост разпокъсаните и разбити сили на партията, воювайки против всички и всякакви противопартийни течения в работническото движение и защитава с извънредно мъжество и с невиждана настойчивост партийността.
Известно е, че в този спор за партийността Ленин после излезе победител.


Втори факт. Първата световна  война силно повлиява  на възгледите на Ленин.  Периодът 1914-1917 г., период на разгара на империалистическата война, когато всички, или почти всички, социалдемократически и социалистически партии, се поддават на общото патриотарско опиянение и преминават  в служба на своя отечествен империализъм. Това е период, когато II Интернационал сваля своите знамена пред капитала, когато пред шовинистичната вълна не устояват даже такива хора като Плеханов, Кауцки, Гед и други. Ленин  тогава остава единственият, или почти единственият, който повежда  решителна борба против социал-шовинизма и социал-пацифизма, разобличава измяната и клейми  половинчатостта на умствено ограничените „революционери".  Той категорично заявява, че капитализмът иска да удави в кръв революционното работническо движение в Европа. Никой като Ленин не разобличава тази война.  И  той заявява, че светът ще загине, ако щиковете не се обърнат срещу потисническата класа.

   Ленин разбира, че има зад себе си незначително малцинство, но това няма за него решаващо значение, тъй като знае, че единствената вярна политика, която има бъдеще, е политиката на последователния интернационализъм. И в Цимервал вече  той намира привърженици.  Известно е, че и в този спор за новия Интернационал Ленин излиза победител.
„Принципната политика е единствено правилната политика" – това е същата оная формула, с помощта на която Ленин превзема с щурм нови „непристъпни" позиции, като привлича  за революционния марксизъм най-добрите елементи на пролетариата.

Силата на аргументацията

Ленин не само не е използвал авторитета на властта, но дори и властта на авторитета си. Впрочем по-добре да чуем какво е казал по този повод наркомът на външните работи Георгий Василиевич Чичерин:
„Той никога не действаше с гол авторитет, а само с аргументи и убеждения и никога не пускаше в ход факта на своето безпримерно влияние, за да преодолее съпротивата на мислещите другояче, а винаги аргументираше, убеждаваше и не се успокояваше, докато не убеди другите. Аз получавах от него по няколко последователни записки с нови аргументи, когато той се стараеше да ме убеди в нещо. Помня неговия спор по един болезнен личен вътрешнопартиен въпрос с много виден другар. След като изложи своите аргументи, Владимир Илич каза: «Убеден съм, че пред всяко партийно събрание ще докажа, че вие не сте прав и не всяко партийно събрание ще се съгласи с това». Той изобщо не си представяше иначе победата над мислещите другояче освен като победа на своята аргументация в пределите на организацията. Нека подрастващата младеж се учи от неговия жив пример. В лицето на Владимир Илич ние имаме действително неподражаем образец на представител на пролетарската култура,култура, основана върху точността на знанията, върху рационалността на цялата човешка работа—с една дума, върху господството на разума над природата и на обществено – регулираното производство—над сляпата стихия”.
Тези думи са казани на 3 февруари 1924 година.

Вяра в масите 

 Теоретиците и партийните водачи, които познават историята на народите, които са проучили историята на революциите отначало докрай, биват прихващани понякога от една неприлична болест. Тази болест се нарича страх от масите, неверие в творческите способности на масите. На тази почва възниква понякога известен аристократизъм на водачите спрямо масите, които не познават историята на революциите, но са призвани да рушат старото и строят новото. Страхът, че стихията може да се разбушува, че масите могат „да разрушат повече отколкото е нужно", желанието да играят ролята на гувернантка, която се старае да учи масите по книжки, но която не иска да се учи от масите – такава е основата на този род аристократизъм.
Ленин е пълна противоположност на такива водачи.  Няма друг революционер, който така дълбоко да вярва в творческите сили на пролетариата и в революционната целесъобразност на неговия класов инстинкт, както Ленин. Няма друг революционер, който да умее така безпощадно да бичува самодоволните критици на „хаоса на революцията" и на „вакханалията на самоволните действия на масите", както Ленин. По време на една беседа, в отговор на бележката на един от съратниците, че „след революцията трябва да се установи нормален ред", Ленин саркастично забеляза: „Беда е, ако хората, които искат да бъдат революционери, забравят, че най-нормалният ред в историята е редът на революцията".
Оттук е пренебрежителното отношение на Ленин към всички ония, които се стараят отвисоко да гледат на масите и да ги учат по книжки. Оттук е неуморната проповед на Ленин да се учим от масите, да осмисляме техните действия, грижливо да изучаваме практическия опит от борбите на масите.
Вярата в творческите сили на масите – това е същата оная особеност в дейността на Ленин, която му дава  възможност да осмисли стихията и да насочи движението й в руслото на пролетарската революция.

Теоретик и практик                          

Когато Ленин започва да ръководи  милионната руски страна, където преобладава селско население, той се опира на своя практицизъм.  Комбинацията при него от голям теоретик и  не по-малко голям  практик  го прави огромен, извънредно значим революционер, какъвто още не беше виждал света.

Ленин отлично познава етапите на развитие на капитализма в Русия. Още през 1905 г., по времето на буржоазната революция в Русия  Ленин ясно поставя въпроса за селяните и  необходимостта от държава на работниците и селяните.  На този етап Ленин не се съмнява нито за минута,  че истинските носители на социализма могат да бъдат само работниците, но заедно с това достига до извода, че пролетариатът не може сам да извърши революцията, и  за това е необходим съюз със селяните.   

С цялата си дейност Ленин  продължава  творчески развитието на марксистката революционна теория във всичките и части, съобразно условията на новата историческа епоха – епохата на империализма и пролетарските революции, епохата на преминаване на човечеството към социалистически преобразования.

Гений на революцията

 Ленин е роден за революцията. Той е наистина гений на революционните взривове и един от най-великите майстори на революционното ръководство. Никога той не се е чувствал така свободно и радостно, както в епохата на революционните сътресения. Това не означава, че Ленин еднакво одобрява всяко революционно сътресение и че той всякога и при всякакви условия е за революционните взривове. Ни най-малко. Това означава, че никога гениалната прозорливост на Ленин не се е проявявала така пълно и ясно, както във време на революционни взривове. В дни на революционни поврати той буквално разцъфтява, става ясновидец, предугажда движението на класите и вероятните зигзаги на революцията, виждайки ги като на длан. Не напразно се говори в  партийни кръгове по това време, че „Илич умее да плава във вълните на революцията като риба във вода". Оттук е „поразителната" ясност на тактическите лозунги и „замайващата" смелост на Лениновите революционни замисли.
Има  особено характерен факт, които отбелязват тази особеност на Ленин.
Периодът пред Октомврийския преврат.  Какво значи да вдигнеш въстание в такъв момент? Да вдигнеш въстание в такава обстановка – това значи да поставиш всичко на карта. Но Ленин не се бои да рискува, защото той знае, вижда със своя проницателен поглед, че въстанието е неизбежно, че въстанието ще победи, че въстанието в Русия ще подготви края на империалистическата война, че въстанието в Русия ще превърне империалистическата война в гражданска война, че от въстанието ще се роди Републиката на Съветите, че Републиката на Съветите ще стане опора на революционното движение в целия свят.
Известно е, че впоследствие това революционно предвиждане на Ленин се сбъдва с невиждана точност.
Гениална прозорливост, способност бързо да схваща и отгатва вътрешния смисъл на приближаващите се събития, това е същото онова качество на Ленин, което му помага да набелязва правилна стратегия и ясна линия на поведение при завоите на революционното движение.

Мислител, мечтател, реалист

Ленин се изправя пред нас като мислител, съумял да проникне с поглед в глъбината на десетилетията. Неговите мечти и замисли са били толкова грандиозни, толкова необхватни и дръзки, че понякога не им вярвали не само фантастите, но и неговите близки приятели и съратници.
Ленин е бил велик мечтател. Но както пише един публицист през 20-те години, Ленин никога не се е люлял на люлката на мечтите си. Той винаги твърдо е стоял на земята. И във фантазиите, в мечтите си винаги е бил реалист. Това е още един белег на Лениновата диалектика.
В  тридесет и пети том от Събраните съчинения четем:
«Социализмът не се създава с укази отгоре. На неговия дух е чужд казионно-бюрократичният автоматизъм; живият, творческият социализъм е създание на самите народни маси…»
«Ще победи и ще задържи властта онзи, който вярва в народа, който се потопи в извора на живото народно творчество».
Тези думи са казани на 17  ноември 1917 година. На заседание на ВЦИК. Съветската власт е само на десетина дни. И «земята» на съветската власт е твърде несигурна, твърде колеблива. А каква увереност, каква убеденост звучи в думите на Ленин!
Но откъде идва тази увереност ? Това е целият Ленин. В обикновените житейски разговори той черпи мъдрост от извора на живото народно творчество. И неговите мечти, замисли се базират върху познаването на най-разнообразните нужди, грижи, копнежи на народните маси. И тези интереси, нужди, грижи—обикновени, житейски, непретенциозни—се връщат  стократно при народа дълбоко обмислени, обобщени, отшлифовани от диалектическото мислене, мъдростта на учения, претеглени и усъвършенствани от острия ум на политика. Тази уникална способност на Ленин - мислителя, Ленин - реалиста е отбелязана навремето от Николай Иванович Бухарин. В речта си на траурното заседание, посветено на петгодишнината от смъртта на Ленин, той казва:
«Ленин развиваше тези най-главни въпроси на политиката не от гледна точка на моменталната и бързо променяща се конюнктура: той ги поставяше от гледна точка на «голямата политика», на най-широките перспективи, генералните направления, централния път на нашето развитие. Неговият анализ не е педантичен анализ на малък участък, а грамадно платно, върху което с необикновена мощ, най-убедителна простота и изразителност е изобразен тежкият вървеж на историческия процес. От този анализ Ленин прави грамадни изводи, но на същия този анализ той съподчинява и сравнително второстепенните организационни детайли».

 Човек и другар

 Хората, които са контактували с Ленин, както и неговите другари истински му се възхищават. Те разказват за неговата сърдечност  и голямото му човешко сърце. Той намира ключ към всеки, може да разговаря с всеки. Винаги проявява достъпност и общителност. Особено добре познава  кръга на своите другари, с възможностите им и особеностите на техните характери. Той винаги е на разположение и е  общителен. С работниците и селяните, той може да говори дълго време за най-малките неща.  Никой не познава така процесите като него и с това донякъде може да се обясни революционната му смелост.

А ето какво казва поетът, публицистът и революционерът Пол Вайян-Кутюрие:
«Ленин-интелигентът умееше да мисли като работник. Ленин-ораторът говореше без празни фрази и шумотевица. Човекът, разтърсил целия свят, в чието съзнание непрекъснато се асимилираше всичко, с което живееше и дишаше този свят, този човек до края на съзнателния си живот запази удивителната си способност да чувства и мисли като китайски кули, като негър-носач. Потиснатият  анамит, индусът бяха също така понятни за него, бяха същата отворена книга, както петроградският металист, както парижкият текстилец, както миньорът от Нова Вирджиния. Ленин—това е нов човек от завършен тип; той беше за нас първообраз на бъдещето. Такъв се изправи пред мен Владимир Илич от първите дни на срещата ми с него».

Като човек Владимир Илич е бил безкрайно обаяте­лен. Неговите съвременници, които са имали щастието да познават отблизко Ленин, с право изтъкват, че чертите на неговата личност ни дават прототипа на човека на бъдещото. В него са се съчетавали огромна прозорливост и мъдрост — и ог­ромна простота и скромност; суровост и непримиримост към класовите врагове — и трогателното внимание към другарите, обич към хората, обич към децата, по­стоянни грижи за благото на народа, гореща преданост към делото на партията, към делото на работническата класа, огромна убеденост в правотата и справедливост­та на това дело. „Прост като правдата" — така са каз­вали за него работниците.  






 По спомените на Сергей Киров, Н.Крупская, М.Илична, Й.Сталин,  Пол Вайян-Кутюрие, Чичерин, Бухарин, Кржижановски, Клара Цеткин, Бонч-Бруевич  и  други.







 

10.04.2015 г.

Неужели Маркс был прав? - Умар Хак

 

 

 

 На случай, если вы прибыли с Марса или просто засиделись в отпуске: все чаще обсуждается идея, не был ли Маркс все же прав, критикуя капитализм как систему. 

Не надо мчаться сюда по оптоволоконному кабелю, производить гражданский арест и тащить меня в участок с криком: «Видите этого подозрительного смуглого человека? Он — коммунист, сам признался». Ничего подобного! Я очень даже последовательный сторонник капитализма (об этом свидетельствует даже название моей книги).

И все же я думаю: а может, и вы согласитесь, когда прочтете сотни пессимистических статей. Не говоря уже о том, что будет, когда вы сравните размеры ваших пенсионных накоплений и стоимость вашего дома с тем, что имели еще не так давно. А затем присмотритесь к перспективам своей работы и экономики в целом, общества и будущего. Я думаю, что процветание, каким бы оно нам ни виделось, лениво кружит по внутреннему ободку бурлящего горизонта событий некой супергалактической черной дыры и потихоньку исчезает в неизвестном направлении. И вопреки всем попыткам вырваться из провала (про двугорбую рецессию слыхали?) статус-кво не балует нас интересными мнениями и концепциями, да и время на принятие решений истекает.

Так что потерпите, пока я изложу еще абзац-другой. И давайте оговоримся сразу: тема спорная, и заголовок «Неужели Маркс прав?» не подразумевает: «К оружию, братья, коммунизм — светлое будущее человечества! (и я — новый Ленин)». Разумеется, все мы давно на множестве печальных примеров убедились, что коммунизм — не то, что нужно людям. Но я вот о чем: а вдруг Маркс хоть чуточку прав в своем диагнозе проблем индустриального капитализма?

Давайте разберем основные претензии Маркса к индустриальному капитализму (и опять же не придирайтесь, я не приверженец марксистской экономической школы, так что мои быстрые и неполные зарисовки далеки от совершенства).

Обнищание масс.  Маркс утверждал, что капитализм приводит к обнищанию рабочих, их труд эксплуатируется — не только с этической точки зрения, но и с экономической, то есть покупательная способность их заработков падает, а условия труда ухудшаются. В какой мере Маркс угадал? Я бы сказал: 50 на 50. В наиболее развитых экономиках, в самых, так сказать, капиталистических, зарплаты не поспевают за ростом продуктивности — отстают не на годы, а на десятилетия. По уровню реальной заработной платы США уже 40 лет находятся в стагнации. В терминах же макроэкономики труженикам достается все меньшая доля заработка, а львиная доля любой прибавки уходит тем, кто на самом верху.

Кризис.  По мере того как реальные зарплаты снижаются, капитализм сползает в хронические и повторяющиеся кризисы перепроизводства: малообеспеченное население не может покупать достаточно товаров или иным способом инвестировать деньги в экономику. «Бедность посреди изобилия», как и предсказывал Маркс. Угадал? Я бы сказал, в общем и целом попал в точку. Последние три десятилетия отмечены глобальными кризисами, и, пожалуй, можно говорить о перепроизводстве (спрос не поспевает за предложением различных гаджетов, общемировой долговой кризис, исчезающий средний класс влезает в ипотеки и кредиты, пытаясь компенсировать низкую покупательскую способность собственных зарплат).

Стагнация.  Это самое парадоксальное — и самое интересное — пророчество Маркса. По мере того как экономика все глубже погружается в стагнацию, падает уровень реальной прибыли. Сбылось ли? На первый взгляд кажется, будто в этом вопросе Маркс позорно провалился: прибыли корпораций не то что пробили потолок — они уже взмывают в стратосферу. Но присмотритесь внимательнее с точки зрения экономики: Маркс говорил о «реальной прибыли», не о мистических числах «жрецов бухгалтерии», не о цифрах, которыми прожорливо питаются «аналитики». В этих параметрах Маркс окажется уже не столь однозначен: хотя на бумаге прибыль корпораций растет, существенная часть ее раздувается искусственно, за счет перераспределения ценностей, а не создания новых (поинтересуйтесь в мегабанках, крупных энергетических компаниях и пятизвездочных ресторанах). Я назвал это явление «тонкий слой ценностей», а Майкл Портер описывает его же как неудачную попытку «распределить ценности». И если вместо слов «падает уровень реальной прибыли» подставить «сокращающуюся реальную ценность», то чем пророчество Маркса отличается от нашего с Тайлером Коуэном определения Великой Стагнации (только мы выступаем против стагнации отнюдь не по той причине, которая возмущала Маркса).

Отчуждение.  По мнению Маркса, работники отчуждаются от продуктов своего труда, а тем самым подрывается и их самоопределение, они теряют смысл жизни и самоуважение, не могут реализовывать свой потенциал. Как с этим: Маркс прав? Я бы сказал, да вполне: даже на самых «гуманно обустроенных» рабочих местах, как бы ни заботились работодатели о комфорте сотрудников, там царит все та же зубодробительная скука и душевысасывающая посредственность, там проводят все те же бессмысленные собрания, дают нудные поручения, ставят невыполнимые да и ненужные задачи — все это отчуждает, не поспоришь. Если идея современной работы — изводиться, подбирая идеальный шрифт в PowerPoint для презентации новой линии дизайнерских подгузников, то я (да и многие из вас, ведь правда же? ) чувствуют отчуждение. Мы разочарованы, мы пали духом, лишились мотивации и вдохновения, а что до реализации потенциала — ну да, заставьте мастера дзен по восемь часов в день смотреть «Ковбоев против пришельцев».

Ложное понимание действительности.  Согласно Марксу это самое ужасное в капитализме промышленной эпохи: пролетарии уже не понимают, что их эксплуатируют и даже восхваляют систему эксплуатации, своего рода Стокгольмский синдром. И этот «синдром» скрывает от трудящихся истинное соотношение сил между классами. Прав ли Маркс в этом аспекте? Ответьте-ка сами. Я же просто напомню: крупнейший работодатель Америки — Walmart. На втором месте — McDonald’s.

Фетишизация товаров.  Фетиш больше, чем символ: символ только представляет некую идею или силу, а фетиш ее воплощает, подобно идолу или наделенному магическим могуществом тотему. Маркс утверждал, что в капитализме Промышленной эпохи товар превращается в почитаемые талисманы, обрядом же поклонения становятся сделки. Товар наделяется мистической силой, которая и придает ему ценность, заслоняя при этом ценность тех самых людей, которые этот предмет изготовили. Это одна из самых сложных и тщательно разработанных Марксом концепций. Прав ли он? Опять же есть, к чему присмотреться. Ведь действительно во многих странах общество увлечено исступленной погоней за «больше, быстрее, дешевле, скорее, злее» — и не важно, что именно «больше и т. д.», мегамоллы Америки, эти храмы розничной торговли, или же лондонские толпы, которым подавай не хлеба, но видеоигры.

Сегодня критика Маркса звучит более убедительно, чем можно было бы ожидать. Нет-нет, я вовсе не думаю, будто советы Маркса (переворот, обобществление собственности, счастливое будущее человечества) помогут излечить недуги, что эти советы разумны, справедливы и хороши. История уже убедительно доказала: плохи! Но кроме черного и белого цвета существуют оттенки, и, хотя советы Маркса малопригодны для практического применения, нам бы стоило все же не упускать нюансы: к диагнозам-то присмотреться нужно.

Ведь вполне может оказаться верной мысль, что мировая экономика оказалась в черной полосе — в исторической черной полосе, растянувшейся на поколение черной полосе, что такие проблемы ортодоксальная экономическая наука не умела предвидеть и теперь не знает, как быть. А тогда давайте перевернем ситуацию вверх тормашками, посмотрим на нее не изнутри всех этих мегамаркетов, макдворцов, никуда не ведущих маквакансий, супербонусов и цен на акции — посмотрим снаружи, охватим перспективу.

Будущее явно строится не по Марксу, но и на нынешнюю ситуацию оно вряд ли будет похоже. И если мы ищем какие-то наметки для лучшей, более устойчивой, подлинной, значимой и более соразмерной человеку парадигмы процветания, то имеет смысл всмотреться в диагнозы и пророчества тех мыслителей (пусть вовсе нам и не близких), кто разбирался с аналогичными проблемами прошлого.

P.S: Да, тема провокационная. Пожалуйста, комментируйте как цивилизованные и просвещенные люди и не теряйте чувство юмора. Обсуждайте идеи и проблемы, а не отстаивайте ту или иную идеологию, тыча обвиняющим перстом.

 

 

Източник: сайтът „ Harvard Business Review – Россия”

 

Умар Хак е директор на Havas Media Labs, бизнесконсултант  и автор на книгите «Betterness: Икономика  за хората" и "Нов манифест на капитализма: изграждането  на революционно  успешен бизнес". Един от най-влиятелните мислители в областта на управлението, според рейтинга  Thinkers  50.