„Всинца бяхме с убеждението, че нашата действителност няма да остане в днешното си състояние, че тя бързо ще се развие по пътя, из който вървят страните на запад, по пътя на капитализма, а заедно с това ще върви и разрастването на партията.”
Константин Бозвелиев
„Втората социалистическа сбирка или Вторият учредителен конгрес, както го наричахме, стана там, дето бяхме решили в Търново, там, гдето основателно смятахме, че ще бъде най-удобно. Обширният Балкан, голямата навалица поклонници, които се събираха на това място, даваха възможност да мине сбирката ни незабелязано.
На 19 юли 1891 г. ( *стар стил), сиреч един ден преди определения ден, в Казанлък дойдоха Никола Габровски и Димитър Благоев, за да се споразумеем върху дневния ред на тая сбирка, след което заедно щяхме да заминем на Бузлуджа.
На бузлуджанската сбирка присъствуваха много повече делегати и повече групи или дружинки бяха представени, отколкото на търновската. Някои близкостоящи дружинки като например казанлъшката, се представляваха от всичките си почти членове. То беше действително един учредителен конгрес на социалната демокрация в България.
На дневен ред на първо място стоеше окончателното приемане на програмата и устава на партията. Представеният устав (проект) бе същият, който бе приет по принцип на Търновската сбирка. В програмата бяха вмъкнати някои изменения, заети от Белгийската социалистическа програма, но изобщо тези два проекта си оставаха, какъвто бе техния прототип-програма на Parti ouvrier francais. Делението на България на три окръга: западен, източен и централен, си оставаше; партийната организация също се делеше на "местни", "окръжни" и "генерален" съвети, макар че всичките членове на партията в него време надали биха стигнали да попълнят състава на тези съвети.
Дебати големи по тези два проекта не станаха. Възражение се направи от севлиевските делегати Сава Мутафов и Георги Пенчев, че тези проекти са твърде сложни и неотговарящи на нашата още твърде проста, неразвита действителност и че по-добре било да се ограничим засега с нещо по-кратко, по-просто в организационно отношение и с някакъв по-кратък план за нашата деятелност. Тези възражения обаче не бяха категорични и не се поддържаха енергично, макар посочените несъответствия и да се съзнаваха от мнозина. Всинца бяхме с убеждението, че нашата действителност няма да остане в днешното си състояние, че тя бързо ще се развие по пътя, из който вървят страните на запад, по пътя на капитализма, а заедно с това ще върви и разрастването на партията. Пред тези перспективи, които ние сами си чертаехме, предложените проекти бяха приети без изменение.
Друг въпрос на дневен ред бе тоя за нашата деятелност. Каквито и да бяха перспективите за в бъдеще, призна се от всички, че засега за една активна и открита политическа дейност още и не може да се мисли. Местните партийни групи бяха още твърде слаби и твърде неопитни, за да водят открита политическа борба. При това липсваха и най-елементарните условия за такава дейност: нямаше ни свобода на печата, ни свобода на събранията. Личността не беше гарантирана с нищо от произволите на властта. Тайната на кореспонденцията всеки ден се нарушаваше, обиски се правеха, побоища на гражданите се вършеха и т.н., и т.н. При тези условия взема се решение да се ограничи засега дейността ни с тиха негласна организаторска и просветителна работа. Да се работи за създаването на бъдещи агитатори на социализма от лица надеждни, грижливо подбрани и систематически подготвени за тая мисия, да се привлекат работници от занаятчийските работилници и фабриките в просветителни кръжоци и чрез тях да се действува за организирането на работниците в дружества и синдикати. Да се обърне внимание на печатната пропаганда, като се започне издаването на редица популярни книжки по въпросите, които интересуват работния свят.
За централна група на партията се определи пак търновската начело с Габровски и Благоев като членове на "Генералния" съвет. Окръжни сбирки през годината щяха да избират "Окръжните" съвети за всички от трите окръга, на които се разделяше България за целите на социалистическата пропаганда.
Въпросите за отношенията ни с Гулабчева се разрешиха тъй: в идейно отношение - никакви връзки с него. Той сам със своите анархистични възгледи по партийната дейност се поставяше извън партията. Относително паричните въпроси, остави се на партийните групи, пряко заинтересовани с тези въпроси, да се разправят сами.
Поставените на дневен ред въпроси се изчерпаха и с това конгресът се обяви за закрит с горещи благопожелания за успешна дейност. Времето и мястото за нов конгрес останаха да се определят от управителните тела на партията.
Конгресът завърши напълно работата си при най-голяма свобода, необезпокояван от никого. Мястото и обстоятелствата, при които той стана, се оказаха извънредно пригодни за целта. Шест-седем години вече подред по това време през годината се стичаха тук хиляди хора измежду най-буйните глави в България. Речи се държаха, песни се пееха, декламации се казваха. Всичко туй беше станало тъй обикновено, че никому вече не правеше впечатление. Ето защо прииждането на социалисти още от вечерта, тяхното събиране, макар и в отделни групи, техните беседи, както и техните песни, не привлякоха окото на никой детектив, на никоя съмнителна личност. Впрочем, за всеки случай ние бяхме си взели необходимите предпазителни мерки. На известно разстояние от мястото на събранието - "от заседателната зала на конгреса" бих казал - бяха околовръст поставени неколцина изпитани другари, на които длъжността беше да ни предупредят с един условен знак за опасността, ако такава би се появила. Такава обаче работа не дойде и нашите пазачи отсетне съжаляваха, че напразно са били лишени от удоволствието да слушат дебатите на конгреса или да вземат участие в тях.”
(Из "Моите спомени" - Константин Бозвелиев)
Бележка: Втората социалистическа сбирка на Бузлуджа -1891 г. е обявена за учредителен конгрес на БСДП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар