Във връзка с поставяне въпроса за единния фронт на VII-я конгрес на Коминтерна, в буржоазната преса в Европа се пишеше, че комунистите се вече отказват от своята теория за пролетарска диктатура като несъстоятелна, че те стават защитници на буржоазната демокрация. Другарят Георги Димитров отговори на това с българската пословица: „Гладна кокошка просо сънува."
За съжаление и в нашите редове има хора, които на днешното съсредоточаване силите на партията върху борбата с фашизма и за запазване и възстановяване на демократическите свободи гледат като на опортюнистическо прегрешение, като на отказ от крайните цели на движението. Това разбира се е сектантско. Нима само с декламации за пролетарската диктатура, за съветската власт, за въоръжено въстание ще извършим ние социалистическата революция ! Не !
Революцията се върши от живи хора, и то от милиони хора. А тия милиони трябва да се убедят, че изход от своето мизерно положение на експлоатирани те ще намерят само в социализма, в социалистическата революция. Но милионите не се убеждават с речи и книжки. Милионите се убеждават от опита на собствената си борба. Да ги вдигнеш на борба и в процеса на тая борба да ги убеждаваш на практика, на дело, че трябва да отидат и по-нататък — това е пътят на вмъкване масите в революцията.
Кое е това, което днес може да вдигне на борба в България грамадните маси трудещи се — организирани в разни организации и неорганизираните работници, служители, занаятчии, трудещи се селяни, които вървят с нашата партии, със земеделците и с други? Тия широки маси ги обединява омразата, недоволството, възмущението от военно-фашистката диктатура и искането да им се възстановят демократическите свободи и права, за да могат да се борят за непосредствените си интереси. Това ги обединява в настроенията им. Въпросът е как да се вдигнат те на единна борба за разгромяване на фашизма и за възстановяване на демократическите им свободи. Ако те видят, че техните партии и организации — комунисти, земеделци, социалдемократи — се споразумеят за единно действие, за единна борба, това ще им даде кураж да ги последват, тъй като в единния фронт на тия организации ще видят сила, която действително ще може да ги доведе до извоюване на тия общи за тях искания — и ще се вдигнат на борба. От нас, от нашата тактика и работа ще зависи дали борбата на раздвижените против фашизма грамадни маси ще се развие по-нататък в борба за съветска власт, за диктатура на пролетариата, но докато не бъде разгромен фашизмът, докато не бъдат готови грамадни народни маси, преди всичко бедните селяни, пролетариата — няма да имаме условията и политическата армия, необходими за победата на пролетарската революция.
При сегашните условия и в нашата страна този е пътят на пролетариата и партията му към победа. Тоя път никога не върви по права линия. А щом това е така, пита се: исканията за възстановяване Търновската конституция, за Велико народно събрание, за нейното изменение в по-демократически дух, за възстановяване на дело народните свободи и права и другите искания от платформата на единния народен антифашистки фронт, която ние предлагаме на земеделци, социалдемократи и други нефашисти, е ли опортюнистическа платформа? От гледна точка на нашите крайни цели тази платформа е действително отстъпка, известно приспособяване, без което ние не можем да постигнем единния фронт. Но тя би била опортюнистическа, ако ние се борим само за нея, ако ние се откажем от нашата програма и се борим само за демократическите свободи. Навярно има у нашите редове другари, които мислят тъй. Такива възгледи ще се срещат по-често и ще бъдат много опасни, особено когато единофронтовската борба достигне до създаване единофронтовско правителство. Може би мнозина наши другари тогаз ще дърпат партията назад, ще я спъват в борбата и за отиването по-нататък — към съветската власт. Такива възгледи ние ще трябва още отсега строго да бием. Но партията не отива в единен фронт с други организации със задължение да престане да се бори за своите крайни цели. Такова условие ние никога няма да приемем. Напълно възможно е след победата над фашизма пътищата ни с партиите, с които ще бъдем в единен фронт в борбата срещу него да се разделят, ако тия партии продължат осъдената от живота тактика на сътрудничество с буржоазията и кърпеж на капитализма. Но също така е възможно, поучени от опита на последните години, тия партии до тръгнат наляво или поне в тях да се създадат сериозни леви течения, с които ще може да се работи съвместно и в борбата за събаряне на капитализма. И болшевиките участваха в Октомврийска революция заедно с левите есери и даже образуваха първото съветско правителство заедно с тях. Всичко тогава ще се решава от фактическото съотношение на силите. Но това съотношение ще бъде в наша полза само ако ние се сближим с широките маси, активно участвайки в единната борба против фашизма, за демокрацията, ако ние съдействаме на тия процеси на олевяване, които се извършват в другите организации на трудещите се.
Станке Димитров
вестник „Работнически вестник“, ноември 1935 г.
