Търсене в този блог

19.06.2013 г.

"Парадоксите" на кризата и пророчествата на брадатия философ - Мирослав Шомов

 

Странни явления и парадокси придружават световната криза според икономическите специалисти и анализатори. Предварително трябва да кажем обаче, че нямаме намерение да оспорваме техните професионални констатации. Ще се опитаме да ги ползваме като аргументи дотолкова, доколкото имат отношение към по-важния въпрос, а именно кой и как ще плаща за излизане от кризата, която други ни натрапиха.

Другото, което сме длъжни да уточним и което има отношение към плащането, е, че нейните измерения и проявления за страните от ЕС са различни както в регионален и финансово-институционален, така и в социално-класов план.

Кои все пак са „парадоксите” и явленията, обект на най-оживени коментари oт авторитетните финансово-икономически институции?

Може да звучи като черен хумор ,но има един показател, по който всички страни от еврозоната се надпреварват и това е кой повече дългове да натрупа. По данни на Лондонския институт за икономически анализи и изследвания средния дълг на страните от е-зоната през последните 6 години непрестанно расте. През 2007 г. той е бил 66.2 % от БВП; 2008 г. бележи леко повишаване - 69.9 %; после прави огромен скок - 80 % през 2009 г.; през 2010 вече е 85.4 %; за 2011 г. достига 90 %, а през 2012 г. е със ставка 90.6%.

Изключение от тази тенденция правят само „икономическите гиганти” Люксембург, Естония, Словения, Словакия и Финландия. Парадоксално, но излиза, че най-големи длъжници са не само застрашените от изпадане от е-зоната „периферни” страни – Гърция, Кипър, Испания, Португалия и Италия, но и най-развитите, тези, които определят себе си ,като „ядро на ЕСи натискат всички останали стриктно да спазват основното изискване на Маастрихтcкия договор, който налага ограничение и допустими граници на държавните дългове до 60 % от БВП.

Вториятпарадокс”, който също има отношение и към това кой ще плаща най-скъпо за грешките на тези, които предизвикаха  кризата, е свързан с движението на операциите на фондовите борси. Въпреки че всички държави са смазани от държавни дългове, заплатите и пенсиите под претекст за борба с кризата падат, в същото време индексите на фондовите борси в САЩ, Германия и Великобритания бият рекордни нива.

Към края на миналия месец, по данни на същия този институт, американският борсов индекс Dow Jones е счупил всички рекорди от 129-годишното си съществуване насам и възлиза на 15,542 пункта. Същото се случило и с германския индекс Dax, които поставил нов рекорд от създаването си и достигнал  8,558 пункта, а британският FTSE-100 надминал 6,800 пункта.

Същевременно икономическите анализатори с безпокойство констатират, че богатите корпорации, фирми и частни лица продължават да изтеглят своите финансови средства от производствената сфера и да ги влагат в банкови и финансови операции, което е показателно, че се надува нов финансов балон, поради което излизането от кризата все повече се превръща в мираж.

Дотук с „парадоксите” и „необичайните” явления.

Логиката на следствията в еврозоната показва, че главната тежест от кризата ще падне не върху страните от т. нар. ядро, а върху тези от „периферията” и че най-засегнати и най-страдащи от кризата са „опитните мишки” (думите са на гръцкия опозиционен политически лидер Алексис Ципрас.-Бел.авт.) в еврозоната - Гърция и Кипър, които със зъби и нокти се борят да останат в нея. В интерес на истината сравнението на Ципрас се оказа много точно.

В оповестения наскоро таен доклад на МВФ се признава че: фондът не оцени в достатъчна степен вредите, до които могат да доведат мерките, наложени на Гърция за прекомерно строги бюджетни икономии, както и способността на гръцките политици да изпълняват условията на наложената им програма за стабилизация.” Пряк упрек има и към ЕК, че „не разполага с достатъчен опит в управлението на кризи и умение да налага онези реформи, които да са в състояние да върнат Гърция към икономически растеж.”

Казано по-разбираемо, тези, които трябваше да лекуват гръцката икономика и да помогнат за  извеждане на страната от кризата, са се провалили.

Тези признания се споделят и от президента на IFO институт за икономически изследвания в Мюнхен - професор Ханс-Вернер Зин, направени в интервю за „Ди Велт” миналия месец: „Нашата политика по отношение на всички задлъжнели и изпаднали в криза страни е сгрешена. Камъните, които ще падат върху нашите глави, ще стават все по-големи, ако продължаваме с досегашната политика. Тази политика ще ни прави все по-бедни и по-мразени от всички европейци. Грешка е също, че оставихме Гърция в еврозоната. Сега тя щеше да е излязла от кризата, ако през 2010 г. беше изпаднала в несъстоятелност и беше напуснала ЕЗ.”

В духа на констатациите и признанията в „тайния” доклад на МВФ, авторитетният икономически вестник “Файненшъл таймс” е още по-категоричен за бъдещето на Гърция. В редакционната си статия от 8 май т. г. той прогнозира: „Гръцката драма няма да има щастлив край”. В статията ясно се казва, че „цената, която Гърция плаща за грешките на МВФ и ЕК, е опустошителна. Производството е намаляло с повече от 20%, безработицата е вече 27 %, а социалната цена, която ще заплатят гърците през следващите години е жестока. Страната върви към хаос и неконтролируемо излизане от еврото, основната тежест ще понесат най-уязвимите слоеве от населението.”

Нищо по–различно не очаква и другите страни от т. нар. периферия на е-зоната. Според бившия главен икономист на ООН проф. Хайнер Флашбек - „ако продължи да се изпълнява програмата на ЕК за приспособяване на Гърция, Испания и Португалия, а след това се приложи и за Италия и Франция, ще последва катастрофа за цяла Европа”.

Логично след всичко казано дотук стигаме и до въпроса за цената.

Както винаги е било, така е и при сегашната криза - най-бедните поемат главния удар и плащат най-високата цена. Въпреки лицемерната си демонстрация на грижа за социално слабите слоеве и призивите за социална солидарност, политиците от ядрото на е-зоната вече открито и без свян признават този факт.

В обща статия на бившите държавни величия Гордън Браун и Никола Саркози в „Уолстрийт джърнъл”, четем следните откровения: „Когато има криза, цената се плаща от данъкоплатците, докато акционерите и сътрудниците на финансовите институции се ползват от всички предимства при възстановяването на икономиката.”

Така е, всички сме свидетели, как банковата криза разруши живота на милиони хора, но алчните финансови институции и техните бордове не се отказаха от бонусите си, а богатите граждани набързо се отричаха от родината си при опасността да споделят дори незначителна част от богатството си със своите по-бедни, съсипани от кризата сънародници.

Увеличаването на социалното неравенство вследствие на кризата повиши градуса на напрежението между икономическите класи. Стотици хиляди гневни хора излязоха по улиците в цяла Европа, за да протестират срещу социалната несправедливост, ниските заплати, безработицата и мерките за икономии, които съсипват живота им.

Изглежда, че концепцията на брадатия философ и велик икономист Карл Маркс за класовата борба отново е актуална.

Оказа се, че обявените за мъртви преди 23 години идеи на Маркс, а триумфът на свободния пазар - за вечен, те просто възкръснаха. Неслучайно неговият съименник и известен икономист Рейхард Маркс питаше символично в едно свое интервю: „Имам един въпрос, който не ме оставя на мира: в края на ХХ век, когато капиталистическият Запад победи комунистическия Изток, прибързано ли отхвърлихме теб и икономическите ти теории?..”

Какво ли би казал в отговор на този въпрос Дядо  Маркс, който не само беше диагностицирал правилно породата и недостатъците на капитализма, но и прогнозира безгрешно резултатите от тези недостатъци.

Изглежда, че е само въпрос на време да се сбъдне още едно негово пророчество - пролетариатът да осъзнае общите си класови интереси за смяна на системата, която си беше въобразила, че е победила окончателно комунизма.

 

Юни – 2013 г.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар