Търсене в този блог

8.06.2013 г.

Написано и казано от Димитър Благоев - Дядото

 

 

Аз съм българин. Като син на народа, поробен от двама най-жестоки врагове, смятам се за щастлив, че съм се родил във време, когато той се пробужда. Ако се бях родил един век по-рано, щях да умра роб под онова небе, където царят плач и стон, щях да умра без чувства, без цел.

*

По мое мнение не е человек този, който не се бори в живота си (борба добродетелна, полезна обществу и человечеству), който не се тревожи от ничто, душата на когото не се възхищава пред прелестното, пред идеално хубавото!

*

Много важно е човек да схване задачите на своя век. Според това, доколкото человек схване тия задачи, дотолкова той може да бъде полезен като обществен деятел.

*

Един народ, който няма интелигенция, която да го буди, да го научи какво да прави, да му покаже пътя на неговото спасение, такъв народ е злочест.

*

Революцията е дело не на група хора, а на масите.

*

То беше време на социалистите, когато трябваше човек да има здрави нерви и дълбока вяра в научността на социализма, за да издържи всички тия тежки клевети и обиди при самите несгоди на личния живот, в онова време на първите стъпки открита социалистическа работа, без да се поколебае нито минута, че е близък денят, когато работническата класа, събудена и просветена от социалистическата агитация, ще бъде организирана в една обществена сила под червеното знаме на социалистическата партия.

*

Една партия, която иска да се нарече народна, нейната не фиктивна, а истинска сила е в народа и само в народа. Тази задача, по нашето мнение, принадлежи да се изпълни от социалдемократическата партия. Ще ли скоро у нас тя да се яви, зависи от онези, които искрено желаят доброто на народа.

*

На 19-ти юли под вековните високи букове на Балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Стефан Караджа и дето всяка година на 20-ти юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора, глава до глава, тихо разисквала с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечни градове конгресисти…
Сбирката на Бузлуджа може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата Конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера му и задачите.

*

Нека бъде благословен часът, в който нашите социалисти са почнали съзнателно да работят за разпространението на идеите на научния социализъм у нас. Науката и естествените закони на историческото развитие са нашите верни и непобедими съюзници. Те са нашата сила, в тях е изворът на нашата вяра и енергия…

*

Капитализмът не само има почва у нас, но той се явява в най-новите си форми, до които се разви. А щом капитализмът има почва, тогава, разбира се, и социализмът има почва…Колкото повече се развива капиталистическото общество, толкова по-широка става почвата на социализма у нас.

*

Социализмът – ето едно обществено движение, на което принадлежи бъдещето. Самото икономическо развитие у нас прави социализмът неизбежен и създава неговата почва.

*

Целта на социализма е да даде на всички човеци равни права и равни задължения. Това ще рече, всеки да може напълно да развива своите способности в едно занятие, което той избира според наклонностите си.

*

Няма ни един цар на света, който да не туря своята воля по-високо от волята на народа и да не споделя погазването на народната воля, щом намира възможност да направи това.

*

Нито един цар, нито един княз на света не е свалял своите правителства затова, че те много лошо управляват и че те не зачитат законите, че те злоупотребяват с хазната.

*

Работният народ във всяка държава е мнозинство. Той главно съставлява държавата, той я издържа със собствените си ръце, а пък неговата участ е най-жалка.

*

Работническата класа не може да направи нито едно сериозно завоевание в икономическата област, т.е. в областта на своите работнически искания, без политическа борба.

*

Народът търпи, докато в душата му не накипи злоба, докато не назрее мъст сред мнозинството; но когато той се разбунтува – тежко и горко на несправедливите и на враговете му. Силата на народа е голяма и страшна. Тя като буря разрушава и разпилява всичко, което се изпречва на пътя й.

*

Нашата партия е против неутралитета на българските работнически синдикати. За нея работническите синдикати са не само организации за борба, но са и училища на социализма, за социалистическа просвета на работниците.

*

Капиталистическото производство създава от една страна натрупването на огромни капитали, от друга – безработица.  На една страна – богатства, изобилие и разкош, на друга – безработица, мизерия и глад.

*

Изобщо капиталът дири печалба и без нея той е мъртъв, той е обречен на унищожение. Капиталът дири печалби, и колкото те бъдат по-големи, толкоз по-добре се усеща той.

*

Всички буржоазни правителства и цялата буржоазия навсякъде отъждествяват своите интереси с общите интереси на народа, говорят постоянно за „общо благосъстояние”, за „народно благо”, когато в действителност всичко се върши за в полза на една класа, на господстващата, или на една котерия от нея.

*

Капиталистическата класа навсякъде е еднаква.

*

Сбъдването на социализма е възможно само тогава, когато работниците от целия свят съзнаят необходимостта от него и се съединят в международна социалистическа партия, която навсякъде се бори по общ план и по обща програма.

*

Борбата на социалдемокрацията само там е мощна и води до трайни завоевания, гдето тя е тройна: теоретическа, политическа и икономическа.

*

Един социалист не може никога да обяснява един режим като случайно явление. Само който мисли несоциалистически, може да обяснява обществените явления със случайност.

*

…човек с истински заслуги никога не би ги въвирал постоянно в очите на хората, никога не би хвалил сам себе си.

*

Очевидно е, че към една нула прибавена друга, или колкото щете други, тя не ще получи по-голямо значение от нула.

*

Критиката е необходима за развиването на обществото, както е необходима светлината изобщо за живота.

*

Ако фактите са некрасиви, то не значи, че трябва да се прикриват и търпят.

*

Логиката на нещата изменя и логиката на лицата.

*

Ако ренегатството изобщо е грозно явление, то ренегатството спрямо социалистическите убеждения е още по-грозно.

*

Един човек, който цени своето достойнство, еднаж обвинен – право или криво – в отклонение от принципите, веднага би излязъл да се обясни.

*

Всеки човек може да има свое мнение, но не всеки има убеждение. По-малко са личностите с убеждение, а най-голяма част от човеците се минават с мнение.

*

Да проповядваш днес на хората идеал, без да им посочваш материалните условия, при които той може да бъде осъществен, това ще рече да шарлатануваш, съзнателно да вършиш една шарлатания.

*

Обикновено си мислят, че ако дойде на власт наместо Ивана Стоян, Драган или Петко, може да се очаква, че „деморализацията”, която съществува в органите на самоуправлението, ще се премахне. Но в действителност нищо таквоз не може да се очаква. Историята се прави, така да кажем, от група личности, които се явяват продукт от историческото развитие.

*

Политическото въздържание винаги и навсякъде създава най-голяма опора на реакцията.

*

…Който поддържа и се бори за възтържествуването на един принцип, той трябва да е готов да плаща всички разходи, които изисква реализирането на този принцип.

 

(От библиотека „Софийски бюлетин”)

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар