Търсене в този блог

3.06.2013 г.

Съществуват ли все още класи и класова борба ? - проф. Васил Проданов

Всичко започна преди около четвърт век с Горбачов, който заяви, че трябва да прегърнем “общочовешките ценности”, да се откажем от "образа на врага" и от класовия подход. С перестройката от българския политически език, както и от езика на социалните науки у нас, изчезнаха основополагащите преди това понятия за класи, класов подход, класова борба, експлоатация,възприети като останка от миналото. В документите дори на БСП идеята за"работническа класа" бе заменена със “заети” и “работещи”, вестникът и вече не е "Работническо дело". Думите "буржоазия" и"капиталисти" бяха заменени с "бизнесмени","предприемачи" и "работодатели".

В Програмата на БСП, приета през 2008 г., терминът "класа" се среща на три места в съчетанието "средна класа", но липсва например понятие като "долна класа" и вместо него се употребява терминът "бедни". В САЩ при Демократическата партия защитата на “долната класа” е важен приоритет, на който непрекъснато се набляга.

В същото време в България след 1989 г. бе извършен преход към периферен и корумпиран капитализъм, превърнал страната в едно от най-неравните по доходи и собственост общества в Европа. Докато политици и идеолози залъгваха българина,че го водят към "демокрация и пазарна икономика" и ще създават българска "средна класа", протичаше първоначално не натрупване, а разграбване на капитала. Това доведе до декласация (слизане на долу в обществената стълбица на доходи и престиж) на две трети от българските граждани. За големи маси от хора имаме не просто абсолютно обедняване, а декласацията е свързана и с лумпенизация, те се превръщат в класа на изключените – това са немалка част от живеещите в ромските гета, скитници, просяци, клошари, които оцеляват чрез кражба, просия, ровене в кофите за боклук или включване в различни престъпни мрежи.

Така стигнахме до 2011 г., когато думите "пролетариат и "пролетаризация" се появиха от неочаквана посока. На 22 август 2011г. лидерът на десницата в България Иван Костов, излезе във статия под заглавие "България се пролетаризира", имайки предвид, че през последните години у нас има тенденция към нарастване на относителния дял на доходите,идващи от работна заплата, т.е. от наемен труд. Там той подчертава: Фактите са ярко доказателство, че в последните 10 години се е случила нова пролетаризация на българите." За по-младите, които не знаят и за по-старите, които не помнят, ще отбележа, че тезата, че България се “пролетаризира” за първи път се обосновава 120 г. преди Костов от основателя на БРСДП Димитър Благоев, обосноваващ така създаването на една нова класа, с която е свързана неговата партия. Сега Костов ни каза, че България за втори път се пролетаризира, но би се обидил ужасно, ако го свържат с Благоев.

Но не само българската десница, а и американските републиканци и демократи започнаха да употребяват понятия, изоставени у нас. През ноември 2006 г. един от десетте най-богати хора на планетата, милиардерът Уорън Бъфет, отбелязвайки,че плаща като процент от своите доходи много по-малко данъци от секретарките и чиновниците в своя офис, заяви в “Ню Йорк Таймс”: “Добре, съществува класова война, но моята класа, класата на богатите правим войната, и печелим”. Така един от най-големите капиталисти на планетата открито каза, че неговата класа води през последните десетилетия класова война и е спечелила от това, тъй като сега плаща по-малко данъци от своите работници. Сещам се колко по-ниски са дънъците у нас и си мисля какво ли би казал Уорън Бъфет за спечелилия класовата война у нас.

Пет години по-късно, когато президентът Обама заяви намерение да увеличи данъците на класата на Уорън Бъфет, републиканците в Конгреса на САЩ от името на тези, които са спечелили “класовата война” срещу наемните работници, го обвиниха, че се опитва да реагира срещу тях и да започне от своя страна "класова война".

Така в САЩ не кой да е, а представителите на свръхбогатата буржоазия заявяват, че са спечелили класовата война и скачат срещу всеки, който се опитва да отнеме данъчните им привилегии, обвинявайки го, че сам започва “класова война”. Дори режисьорът на знаменитата сага “Междузвездни войни” Джордж Лукасбе обвинен, че разгаря “класова война” само защото се опита да демонстрира активно социално поведение със средствата, които притежава.

У нас обаче като погледне човек програмите и поведението на партиите цари мирна идилия. Нищо, че хиляди работници бяха изхвърлени от Кремиковци и той сега се разбива и разпродава за вторични суровини. Нищо, че имаме свръхексплоатация в шивашките предприятия, които шият на ишлeме. Нищо, че работниците в Оловно-цинковия завод в Кърджали бяха изхвърлени от работа и без заплати от много месеци. Парадоксът бе, че след като не откриха у нас сила, която да застане зад тези работници и ги подкрепи, те се обърнаха за помощ към турския премиер Реджеп Ердоган. Уникално ! В България имаме партии, има политически сили, но се оказва, че не те, а турският премиер се припознава като защитник на слабите и експлоатирани металурзи.

Протестите и публичния натиск върху правителствата у нас се осъществяват през последните 23 години най-напред от антикомунистическата десница, а през последното десетилетие – от различни граждански организации или формирани в интернет групи. В сегашната програма на БСП като лява партия специално се набляга: "Партията не се бори срещу нито една класа, прослойка или група на обществото. Напротив, тя е носител на отговорността за социалната надежда и борбата за справедливост." Нищо, че най-богатите хора в света заявяват, че са водили и спечелили класова война.

Един от най-видните поддръжници на Обама от страната на демократите –милиардерът Джордж Сорос, заговори, обвинявайки републиканците, за "Идващата класова война в Америка". Според него идват страшни времена, Европа я чакат хаос и конфликти, Америка – улични бунтове и жестоки действия на властите, а глобалната икономическа система може да се разпадне.

Очевидно имаме проблемна ситуация. Десни, консерватори и либерали нямат идеологически комплекси да говорят за “пролетаризация” и “класова война”,докато за левите, характеризиращи себе си като “социалдемократи” това остава забранена тема и за тях проблемът отсъства.
Дали днес е възможно да се реализира програмата на БСП за “класов мир” или ще се реализира прогнозата на Джордж Сорос за “задаващата се класова война” ? Или можем да кажем, както заяви Уорън Бъфет, че класовата война и в България е направена от неговата класа на богатите и спечелена от тях?

Изправени сме пред парадокс. През целия ХІХ и голяма част от ХХ век позоваването на класите и класовата борба е типично за левите партии в света, а десницата и либералите го отхвърляха. Сега през ХХІ век наблюдаваме обратното – този език присъства в устата на десницата и на либералите, употребява се от най-богатите, докато левицата подобно на Христос казва, че идва с мир и е за “класово сътрудничество”. Наистина ужасно, ужасно се е променил светът, в който живеем. Някои неща в него и аз трудно разбирам.

 

Вестник „Преса”, 22 септември 2012 г

Проф., д.ф.н., Васил Проданов –преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество(1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания,Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които«Насилието в модерната епоха», «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциалниценности» и др.

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар