Търсене в този блог

15.08.2015 г.

Георги Кирков - строител на основите на партията на българските социалисти

 

 

 

 

В началото на ХХ век в средите на българското социалистическо движение, на лявата българска интелигенция, наред с всеобщото уважение и почит пред апостола на социализма на Балканите и в България – Димитър Благоев, наричан – Дядото, се нарежда и името на Георги Кирков – Майстора. И вече повече от век Георги Кирков остава завинаги за голяма част от българите – Майстора. За да го нарекат съвременниците му Майстора, това действително е огромно, искрено, дълбоко човешко признание на личността, на качествата, на морала, на идеите, които отстоява. Но същевременно това е и доказателство за майсторството на неповторимото му перо, на възпламеняващото му слово, на таланта му на творец, на политик, на организатор. Това е и майсторството като политик, да не бъде като другите политици, за повечето от които главното е келепирът, личното себеуреждане.

Освен всичко, той притежава и ум, обаяние, нравственост, душевна чистота, култура и идеализъм, които са неотделими за високото призвание и признание – Майстора. Но той е и голям българин, роден и възпитан от възрожденския идеал, с европейско образование и европейска култура. Не случайно Георги Кирков – Майстора е наричан “човек с универсална духовна култура”. И освен заслугите му към българското социалистическо движение, Майстора има вече повече от столетие неоспоримо място сред най-значимите български интелектуалци, сред най-светлите имена на българските творци. Макар и забравян или премълчаван, историята отдавна е отредила мястото му в този български пантеон.

 

В края на ХІХ век, когато марксизмът е духът на епохата, на времето, Георги Кирков – Майстора заедно с Димитър Благоев – Дядото изграждат партията на българските социалисти, на трудовите хора, на унижените и оскърбените в наскоро освободена България. Димитър Благоев е убеден, че в лицето на Георги Кирков той е открил до себе си “пламенен ентусиаст, трибун, борец и съратник, който неотстъпно върви с него”. Изискванията към тези хора са изключителни, но и те остават верни до края и отчитат това, което очакват от тях времето, трудовите хора и бъдещето на България. Те трябва да бъдат категоричният антипод на политическата безпринципност, корупция, алчност, на байганьовско поведение и нисък морал. Затова те наред с всичко останало формират и ценностната система, нравствената скала на своята партия, на нейните ръководни дейци и членове .

Тази нравственост, този висок морал, който те – първите апостоли на социалистическия идеал в България, отстояват, се превръща в тяхно лично качество и достойнство, което във времето така пълноценно, заслужено и цялостно е техен приоритет и се превръща в своеобразна “запазена марка”. Защото как можеш да убеждаваш,  да привличаш, да пленяваш, да печелиш привърженици, ако не си безукорно честен, безкористен, социално чувствителен, последователен, принципен, всеотдаен, състрадателен и човечен.

Георги Кирков несъмнено е цялостна личност, надарена с оригинален творчески ум, която не само отстоява непоколебимо и безкористно социалистическия идеал, интересите на трудовите хора, моралните и нравствените ценности, за които стана дума, но той заедно с Димитър Благоев е и законодателят на всичко това, образец за подражание и възхита.

Още в началото на своята политическа кариера през 1896 г. от страниците на вестник “Социалист” Майстора призовава: “Нека всекой от нас забрави себе си: удобствата, спокойствието, нека пожертвува времето си, положението си, даже себе си, ако стане нужда. Тази жертва е свещена; жертва, доброволно сложена пред олтара на бъдещето на работническия народ, в името на унизените и оскърбените, в името на злочестата и беззащитна сиромашия!”

 

 Избрал категорично своето жизнено поприще, ръководен от своята съвест, от социалистическите идеи и идеали, с голямото си лично обаяние и вътрешна сила, Кирков се превръща в притегателен център. Неговите съвременници си спомнят: “У Кирков имаше убеждение, имаше идея. У Кирков имаше велики социалистически мотиви, у него имаше пламенен ентусиазъм, искрени чувства. У Кирков всичко беше чисто, светло и затова неговите слова звучаха като слово на апостол, който зовеше масите... Съобразно със своята аудитория Кирков с цветист, ясен, популярен език картинно говореше и умееше да излага своите идеи ясно и убедително... Той можеше да изложи най-заплетените политически проблеми с една ненадмината ясност и простота, достъпна за най-необразования и неграмотен слушател”.

 

Кирков остава образец със своята апостолска работа по изграждането на БРСДП и отстояването на идейните й основи. Заедно с Димитър Благоев и Гаврил Георгиев разработва логично в една стройна система основните проблеми на организационното изграждане на партията.

Огромни са  заслугите на Майстора за полагане на основите и укрепване на редица местни партийни организации във всички райони на страната. Често пътува сред своите привърженици, където разяснява, убеждава, печели съмишленици, остава в сърцата на трудовите хора. Превръща се в народен трибун, слушан и обичан навсякъде. И това е така, защото той живее заедно с хората, познава техните нужди и болки, бди и защитава техните интереси.

Изключителна е способността на Кирков да открива и привлича най-подходящите, най-стойностните хора за избраното дело, но същевременно да им помага за тяхното развитие. Всепризнат е неговият “особен усет да цени хора, да открива тяхната духовна същност“, наред с това той е и “майстор на човешките души, преобразяващи ги по свой образ и подобие”. Под неговото непосредствено ръководство и въздействие израства и се възпитава цяло поколение кадри, които съхраняват духа и традицията на първите апостоли на социализма.

 

 Артистичен, духовит, обаятелен, Кирков веднага се нарежда до първооснователите на партията. Лидерските претенции са му чужди, но естественият ход на борбата го изтласква в първите редици. Партията има в неговия живот някакво съдбовно предопределение. Той я поставя винаги на първо място, по-високо от всякакви лични привързаности и пристрастия.

 

В своето творчество, в речите си и в постоянната си работа и срещи с хората Георги Кирков непрестанно призовава за издигане на политическото и духовното равнище на народа, на самосъзнанието и обществената му зрелост, което е непреходна задача и важи особено за днешния ден.

 

Георги Кирков вложи всичко от себе си в строежа и укрепването на нашата партия. Той вложи словото си, таланта си, разума си, чувствата си. На нея и нейната кауза той посвети живота си. Можем само да се надяваме, че значенията, които влагаме в личността, живота и делото на Георги Кирков днес, ще се окажат достатъчно устойчиви в хаотично променящия се свят и ще ни послужат при собственото ни идентифициране и осмисляне.

 

 

Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Георги Кирков – организатор на синдикалното движение

 

 

 

 

Георги Кирков - Майстора е  изтъкнат организатор на социалните борби на пролетарската класа, непримирим борец срещу оскверняване на човешкото достойнство.   

В края на 19 и началото на 20 век, работниците се раздвижват за образуване на професионални дружества  и синдикалните организации. Както и в другите европейски страни, появата им е свързана  с конфликта между труда и капитала. Начело вървят работниците печатари в София и Пловдив, след тях шивачите. Но както отбелязва Д. Благоев в „Принос към историята на социализма в България” – Вторият партиен конгрес 1895 г. се отнася към работническото движение „сухо, отрицателно” .

 С оглед познанията и опита му от синдикалната дейност в Австрия, Георги Кирков се заема с тази дейност, полага много усилия в събранията и срещите си с работниците за образуване на професионални и смесени синдикати. На Деветия конгрес на БРСДП през 1902 г. в Търново той докладва за образувани общо „ 40 разни работнически дружества с 1800 членове.

Този интерес на Г. Кирков към синдикалното организиране на работниците завинаги остава в центъра на неговата дейност. Той знае много добре, че не може да се изгради партия на пролетариата, не може да се изградят здрави класови професионални организации, не може да се водят успешно стачни и други борби, ако не се пробуди, не се издигне и не се овладее класовото съзнание на работниците. Работникът, еснафски мислещият още работник трябва да се пробуди, да почувства нуждата от работническа солидарност, да разбере кое ще го спаси от експлоатацията. Всичко това може да стане само с класова просвета, ръководена организирано от партията.

Организация и социалистическа просвета – това е бойният лозунг, който години наред Д.Благоев, Г. Кирков и последователите им разнасят навред .

През 1904 г. с прякото участие на БРСДП(т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) - първият неказионен профсъюз в България.  В програмата си се застъпва за пролетарски интернационализъм и работническа солидарност. При основаването  му Георги Кирков е един от най-активните организатори  и  е избран за негов секретар. Той го възглавява до 1909 г., след което е поет от  Г. Димитров. Наред с отстояване на професионалните права на работниците, ОРСС взема дейно участие и в политическия живот на страната като едно от поделенията на БРСДП (т.с.).

Кирков учи синдикатите да свикват организационни събрания със сказки, да устройват специални просветни беседи.  Като добър агитатор и пропагандатор той набляга особено на идеологическата работа сред синдикатите. Той смята задълбочената марксистка просвета много необходима за предпазване на работниците от зловредното влияние на господарите, на друбнобуржоазните партии и особено от общоделската партия, след като вижда борбата на широките социалисти в софийските синдикати.  Тогава в „ Работнически вестник” Кирков пише, че между синдикалния съюз и партията на тесните социалисти трябва да съществуват тесни организационни връзки, за да се предпазят младите синдикати от опортюнистити, които заблуждават работниците, особено по време на стачки. Той  подчертава това и по време на споровете с либералите и прогресистите. Но никога не забравя резолюцията на Единадесетия конгрес на партията от 1904 г.- да се спазва винаги вътрешната организационна автономия на синдикатите.

Провалът на Втория интернационал и на Синдикалния интернационал в 1914 г. още веднъж потвърждават гледището на Кирков, че синдикалното движение трябва да върви още по-близо до партията в предстоящите големи революционни и стачни борби.

 През първите години на синдикалното движение съществуват неимоверни пречки, силите са слаби, липсват подготвени кадри, дребнобуржоазните условия тормозят младото, нововъзникващо синдикално движение. Голяма грижа за Кирков, Благоев, а по-късно и за Георги Димитров е подбирането на кадри за Синдикалния комитет и за ръководствата на отделните професионални съюзи. Кирков възпитава работниците и особено по-издигнатите, които ръководят синдикати и по-късно професионални съюзи да не допускат грешки, а когато има такива реагира  навреме, строго и авторитетно.

През 1906 г. Кирков одобрява предложението да се започне обединението на отделните синдикати от някои професии в професионални съюзи.

Тъй като смята професионалния печат за помощник на партийния печат в агитацията и пропагандата сред работничеството, Кирков оказва съдействие, дава съвети и насърчава издаването на „Телеграфопощенски вестник” – 1903 г., вестник „Железничар”-1905 г. и по-нататък в-к „Служещ”, „Учителска искра”, „Печатарски работник”, „Текстилен работник” в Сливен, „Кожаро- обущар” и „Тютюноработник” в Пловдив, „Металоработник” и „Шивашки работник” в София. Кирков отблизо следи как върви списването и разпространението на вестниците и настоява да се засягат най-важните въпроси, които интересуват работниците и служителите, да разпространяват издържана класова работническа просвета, да протестират срещу неправдите над трудещи се, да се борят за прилагане Закона за женския и детския труд, да помагат работниците да се нареждат под знамето на партията. 

 Георги Кирков прави задълбочени изводи за стачните борби, анализира как върви дадена стачка, какви грешки се допускат, обяснява причините, които движат работниците да стачкуват и отражението за пробуждането, каляването и подготовката им за следващите битки.

Като партиен организатор, като секретар на ЦК на партията, като редактор на „Работнически вестник” Кирков винаги навреме се озовава на мястото на стачните борби, съветва стачниците, говори на събранията, обсъжда различни въпроси със стачните комитети. Естествено. Ръководител не е оня, който ръководи от канцеларията и по телефона, а който непосредствено е между самите работници-борци. В заседанията на Общия работнически съвет Кирков винаги полага усилия за по- конкретно оперативно ръководство на стачките.

Така е и при стачката на трамвайните работници в 1901 г., когато той говори на многохиляден митинг и зове стачниците към издръжливост и неподдаване на провокации, зове ги към дисциплина и организация.

Така е и при масовата стачка през 1906г. в Перник, в която  участват повече от 900 рудничари.  За непосредствен ръководител партията определя Георги Димитров.  

В речта си пред стачниците „Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Георги Кирков заявява, че „рудничарите се борят за солидарност за своето съзнание и организации".Стачката завършва с частичен успех, но най- важният успех е, миньорите, разбират че силата им е в организацията.
 Същата година се учредява за първи път в България Рудничарска синдикална организация. Всъщност ръководството и активистите на синдикалния съюз стават учредители на партийната организация в Перник.

 Така е и в стачните борби през 1908 г. , така е и при четиримесечната стачка през 1909 г. в кибритената фабрика на гара Костенец, така е и през 2010 г при стачката в мина „Плакалница” и т.н.

 

Простотата в държанието на Г. Кирков в общуването с работниците, пък и с всички, е негова отличителна черта. Всеки може да общува с него, да го запита за каквото и да било, без да се страхува, че ще му се присмее или че ще сметне въпроса за глупав и неуместен. Затова те го обичат и уважават, прави им впечатление неговата скромност и човещина, безкористие и пожертвувателност.

 

 Организацията и борбите на работниците – това  е смисълът в живота на големия синдикален и партиен деец Георги Кирков.  Неговият безспорен политически и организационен талант го превръща в ярък образец за пример на много поколения личности, поели по пътя на неговото велико и хуманно дело.



Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил 

 

 

 

 

 

 

 

Гражданска и политическа позиция и поведение на Г. Кирков като общински съветник

 

 

 

  Георги Кирков е избиран и работи като общински съветник в Софийския общински съвет (1911 – 1915 г.) и депутат в българския парламент (1901, 1913– 1918 г.). И като общински съветник, и като депутат, той и днес е пример за гражданска и политическа позиция и поведение, за последователност и непреклонност на идеите, на които е посветен, за защита на българската национална кауза и идеали.

При първите стъпки на българското социалистическо движение неговите авторитетни ръководители разработват програмните документи за участие в парламентарните и общинските избори и се заемат с подготовката на общинската политика. Общинската програма представлява платформа за демократични реформи чрез средствата и в рамките на общините. Те набелязват изключително в интерес на трудещите се редица социални, благоустройствени, просветни и други мерки в програмата, които не засягат устоите на буржоазното общество, но тя пък е насочена към постигане на различни придобивки и за отстояване на редица демократични принципи.

БРСДП всъщност се стреми, целта й е, да превърне общините в институции за защита на непосредствените интереси на трудовите хора на България. В периода до войните се оформят общинските възгледи и общинската дейност се определя като борба за социални реформи, за защита на непосредствените нужди, интереси и стремежи на трудовите хора. По този повод Георги Кирков пише: “Ако нашата общинска дейност допринася за ръста на работническите организации, за издигане на тяхното социалистическо съзнание, тогава и само тогава тя е и ще бъде един нов фактор в нашата освободителна борба“. Същевременно той гледа на общините и като на трибуна, откъдето се разобличават съществуващият ред и условията в България.

Народната мизерия по това време, трудните условия за живот, общественият антагонизъм формират и конкретните искания и принципи, които Георги Кирков отстоява в Софийския общински съвет – той е безкомпромисен към корупцията, нехайството и политическата демагогия на управляващите. Последователно и всеотдайно работи за отстояване на най-важните потребности на трудовите  хора (проблеми, които и днес стоят остро и актуално): здравеопазване, безработица, глад, студ, грижата за намиране на работа на безработните и създаване на бюро и фонд за безработни, за приложение на работническото законодателство, за въвеждане на публичност на общинските заседания; за регламент върху цените и откриване на общински магазини, отпускане и раздаване на помощи за нуждаещите се; за право на референдум и законодателна инициатива на гражданите; за даване избирателни права на жените; за издирване и връщане на всички заграбени общински имоти; за ревизия на миналите общински съвети; въвеждане на осемчасов работен ден;  издирване на всички подлежащи на задължително обучение деца; строг медицински надзор над всички ученици и преподаватели; безплатни ученически трапезарии, безплатни дрехи, обувки и лекуване на всички бедни деца, създаване на детски градини, летни лагери за бедните деца; откриване на вечерни училища и библиотеки за работниците; борба с проституцията.

Той заявява в Софийския общински съвет: “Работниците не искат милостинята на любвеобилните сърца, те искат законното, искат общината да поеме своята върховна социална задача“.

Общинските съветници Георги Кирков и Димитър Благоев твърдо се противопоставят на отдаването на търг на предприемачи за извършването на общински строежи – водоснабдяване, прокарване на водопроводи, канализация, павиране на улици, строителството на общински сгради и други. Неведнъж Майстора изяснява, че по този начин буржоазните съветници осъществяват своите сделки и гешефти. Като настояват всички тези подобни общински дейности да се поемат пряко от общината.

Дейността на Георги Кирков като общински съветник е прекрасен пример за достойно изпълнен граждански и партиен дълг. Няма въпрос, поставен за разглеждане в общинския съвет, по който Майстора да не участва в дебата и да не изразява становището на своята партия, на своите избиратели и то убедително, аргументирано и ярко.

 През март 1912 г. в София се свиква Първата конференция социалдемократическите общински съвети. На нея Г. Кирков изнася доклад на тема: “Социалдемокрацията в общините и окръжните съвети. Принципи и тактика”. И в нея той развива следните основни тези, които съответстват на тогавашното административно законодателство и на правомощията на общините:

“ – В общината се сблъскват същите интереси и обществени класи, които ние намираме и в държавата. Разликата е само в това, че в общината борбата на класите се извършва в по-тясна плоскост.

– В общината ние искаме да се грижим също тъй за социални реформи, за покровителство на труда, но общината е поставена да се движи в известни определени граници, за да очакваме големи практически резултати от общинската ни политика.

Нашата задача в общините ще бъде да упражняваме критика върху политиката и действията на буржоазните партии, да използваме общинската трибуна за широка агитация сред работническата класа“.

Всъщност критиката, за която говори Майстора, е критика от човек с кристално чиста съвест, от общински съветник (за когото дори е кощунствено да се мисли), около когото няма дори слухове за “афери”, “далавери”, “комисиони” и прочие корупционни практики.

 

Другата изключително силна страна от политическата дейност на Георги Кирков и от личностното му присъствие е парламентарната. Там, в парламента, той разгръща своята ораторска стихия, чрез която аргументира, доказва и отстоява политическите, държавническите позиции на своята партия, на голямата кауза на социализма; страстно отстоява националните интереси; социалните права на трудовите хора на България; разобличава политическите, икономическите и националните престъпления на управляващите и на монарха Фердинанд. С достойнство заявява, че идва в Народното събрание, за да донесе “ентусиазма на една млада партия, която вярва в бъдещето на своето Отечество”.

 

Веднага след първата национална катастрофа, в годините на Първата световна война Майстора отново е депутат в ХVІ и ХVІІ Обикновено НС. Тогава той е още по-непримирим към вътрешната и външната политика, която тласка страната към втората национална катастрофа. Безпощаден е в критиката си към военните бюджети, към глада и мизерията в страната, към вземаните заеми за военни цели и продължаващото участие на България във войната, точно предвижда бъдещето на Европа след Първата световна война. Речите му в парламента са образец на политическа, национална, патриотична, социална позиция и идейна яснота.

 

 

 

 

Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

 

 

Георги Кирков – активен борец за правата на жените в България

 

 

 

 

В многостранните и изключително активни изяви на Георги Кирков на  общественото поприще се вписва и неговата ангажираност с движението за правата на жените в България.  Известно е и неведнъж е подчертавано, че още в Бузлуджанската си програма от 1891 г. БСДП включва искането за граждански и политически права на жените сред своите основни политически цели. 

За съпричастността на Георги Кирков към тази проблематика допринасят главно три фактора.

 

Първо, Кирков се формира като личност, интелектуалец, общественик и политик в продължение на близо 10 години извън патриархалните порядки на българския бит. Несъмнено още по-силно влияние върху формирането на неговата личност и особено на надхвърлящото общоприетите за тогава стандарти отношение към женската еманципация има пребиваването му във Виена, където следва картография. Кирков попада в средите на ляво мислещи младежи, които открито и последователно отстоява искането за даване права на жените в социалната и политическата сфера.

 

Второ, хармоничният съпружески живот с Тина Киркова– една от най-ярките представителки на женското движение в България, също оказва силно въздействие върху формирането на напредничави възгледи у Георги Кирков по равнопоставеността на половете.

 

Трето, и това е определящото, Георги Кирков до края на живота си е обвързан с партията, предлагаща нов социален проект за развитието на следосвобожденска България, в който жените са  включени като равноправни граждани. 

 

Какво е конкретното измерение на съпричастността на Георги Кирков към принципа за женската равнопоставеност ?

По силата на програмните изисквания и ръководейки се от своите вътрешни убеждения, Майстора посвещава немалко усилия на страниците на “Работнически вестник” в разясняване на искането за “всеобщо и пряко избирателно право за всички граждани… без разлика на пол” и за  “ премахване на всички закони и обичаи, които правят жената робиня на мъжа”.

В специална статия в партийния печат Кирков аргументирано и достъпно за читателя разяснява необходимостта от въвеждането на избирателни права за жените. Той разглежда това искане като част от човешките права и съществен елемент на демократическата политическа култура, към която се стреми “по природата си” работническата партия. Съпоставяйки условията у нас с тези в други по-напреднали страни, Кирков търси причините за безправното положение на жените в съществуващата обществено-политическа уредба на буржоазното общество тогава.   

Заедно с другите ръководни дейци на БРСДП (т.с.) Кирков е ревностен привърженик на приемането на специален закон за закрила на женския и детския труд. Неведнъж от трибуната на Народното събрание социалдемократическият депутат привежда доводи в защита на жените и децата, заети в производството. Той твърдо застава зад внесения от лявата партия законопроект за закрила на женския и детския труд, като един от основните социални закони.  И когато през 1905 г. българското правителство приема такъв закон, отново Кирков е сред най-активните тесносоциалистически лидери, които го разясняват и особено наблягат на контрола при неговото прилагане, както и настояват за разширяване на обсега на неговото действие.

Георги Кирков има определени заслуги към организирането на лявото женско движение в България. Изпълнявайки поръчение на ЦК на БРСДП (т.с.), но и с дълбока вътрешна убеденост, той оказва ценно съдействие при подготовката и провеждането на първа конференция на жените-социалдемократки в България. Верен на социалистическите идеи, той насърчава включването на жените-пролетарки в партията и изтъква значението на тяхното спечелване за бъдещата революция.

Първата конференция на българските жени с лява идейна ориентация се провежда на 7 август 1905 г., непосредствено след  закриването на ХІІ партиен конгрес. Приема се решение за създаване на женски просветни кръжоци към партийните организации. Излъчена е и комисия, за разработване на конкретен план за работата на кръжоците. Кирков има пряко участие като лектор и организатор на различни прояви на женските социалдемократически кръжоци.

  Съвсем логично следствие от цялостната дотогавашна активност на Георги Кирков е неговото лично участие в работата на Учредителната конференция на Българската женска социалдемократическа организация през 1914 година. 

 Действително 1914 и 1915 години са особено бурни в развитието на женското ляво движение в България – жените-социалдемократки участват масово в кампаниите на международните организации в защита на мира и на политическите права на жените. Те използват всеки повод, за да поставят своите искания: против въвличането на България в световната война, за ангажименти на правителството към работническото законодателство и за намаляване на безработицата, за даване на граждански, социални и политически права на българските жени.

    От позициите на тесния социализъм Георги Кирков оценява успехите на българските жени като твърде показателни и големи както в сравнение с развитието на женското движение на Запад, така и с оглед на предизвикателствата във вътрешен план – семейните традиции, спецификата на политическите борби и т.н. “Пролетариатът у нас мъчно се освобождава от възгледите на буржоазията за жената”… констатира Кирков. Същевременно той изразява оптимизма на другарите си от ЦК на БРСДП ( т.с.), че вече е направена “една крачка напред” във вярната посока на развитие на прогресивното женско движение.

 

Краткият анализ на тази страна от дейността на Георги Кирков - Майстора е още едно доказателство за изключително важното му  място в историческото развитие не само на левицата, но и в организираното женско движение. 

 

 

 

 

Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил





Примерът на Георги Кирков - Майстора и днешния ден

 

 

 

 

За да не говорим само абстрактно и откъснато, ние трябва да с опитаме да погледнем от жалоните и критериите оставени от  Майстора към днешния ден.

 В този изключително сложен и за обществото, и за БСП момент, с оглед на  условията, в които тя работи  е от решаващо значение нейната кондиция, както за самата нея като голяма и влиятелна политическа сила у нас, така и за държавата и обществото ни като цяло.

В тази връзка е добре да се откроят няколко момента в посока на промяната и  нужната модернизация на партийната ни дейност:

 

1.  Днес от огромно значение е ролята на лидерите и ръководните органи на партията. Именно те  трябва да олицетворяват прозрачност, чистота на помислите и действията си, да внушават с публичното си поведение, че работят за общото благо, а не само за собственото си облагодетелстване. От особено значение е умението на партийните структури и ръководни органи, и особено на нейните лидери,  да съумяват да съчетават борбата за идеала със задачите на днешния ден. 

А това е свързано с формирането на увереност в партийните членове и симпатизанти, че на нас, като партия, ни е ясно какво искаме да постигнем; увереност, че не се носим по течението или че обслужваме временни корпоративни или групови интереси; увереност, че следваме ясно начертан път за превръщането на България в съвременна европейска държава.  

 Георги Кирков е могъл да има много по-висок личен материален статус. Той е в основата на кооперациите, издържащи партията. Бил е и съветник, и депутат. И навярно като такъв е могъл да  влиза в политически комбинации за лично облагодетелстване. Но в историята липсват данни за това. За много от нас това звучи невероятно, но то е факт. И тогава е имало интереси, пари и корупция, но Кирков е съумял да остави чист своя образ.

       Не случайно доста от острите критики или обвинения на партийните членове към техните ръководства сега именно са в посока на изоставяне, забравяне и пренебрегване на моралността, на нравствените ценности на лявото. Ляво ориентираните хора  явно недоволстват от осезаемата загуба на морален пълнеж или ангажимент в словата и делата на левите елити. Макар това понякога да се компенсира с прекалена и натрапчива до отблъскване морализаторска, публична и вътрешнопартийна реторика.

 И тъкмо поради това се говори за “лимузинени” леви елити или лидери, които се прегръщат със спорни фигури, посещават редовно партита и банкети на крупни индустриалци и видни финансови фигури, но рядко намират време и повод да “слязат долу” – при народа, при своите избиратели, а още по-малко да защитават постоянно интересите им. Нерядко сме свидетели на демонстрация на такъв стандарт на живот от страна на някой леви лидери, който шокира съпартийците и  избирателите.  

Когато ние имаме претенции към някои от днешните ръководители на партията, това не е израз на сиромахомилство. Защото съзиданието е важно и водещо в дейността на партията. Но лидери и структури, гравитиращи около тях, да използват политическото си влияние, дадено им от хиляди членове и симпатизанти на партията, за своите тясно корпоративни интереси е решително неприемливо, пагубно за масова политическа организация, каквато е БСП.

Ето защо на висок глас трябва да изразяваме своите претенции към такива дейци на партията и да се провежда последователна борба срещу тези явления в политическия живот.

 

2. На следващо място, свързано с образът на Г. Кирков като пръв партиен строител, е проблема за формирането и провеждането на политиката на партията в условията на парламентарна демокрация.

В настоящия политически момент е много важно да отговорим на въпроса дали и как широката членска маса е включена при вземането на партийни решения по ключовите политически въпроси на деня. Това е особено важно за функционирането на партията в днешните реалности.

По традиция и разбиране БСП се приема като централизирана партия, в която приетите отгоре решения само се приемат  еднозначно от низовите структури. А това създава условия ограничена група от хора да взема, много често важни, политически решения, без да има ясния вот на партийните членове.  Така че решаването на този въпрос е един от изключително важните въпроси за реформирането и модернизацията на БСП.

Ключов момент тук е начинът на формирането на ръководните партийни органи, на носенето на политическата отговорност на участниците в тях за извършената работа и  за ефективния контрол върху техните действия. Неспособността да се оказва контрол върху поведението на хората, избрани в ръководните партийни органи, е една от същностните причини за редица слабости във функциониране на партийния организъм.  Без ефикасен механизъм за контрол винаги частните интереси на група дейци ще доминират на гърба на доверието на членската маса. И нашите партийни функционери трябва да помнят, че нямат право да говорят и да действат от името на партията, ако изрично не са получили по легитимен начин пълномощията да правят това.

 

3. И още една характерна черта на Георги Кирков. Той е бил широко скроен човек, нещо което го откроява сред плеядата достойни дейци на партията.

Тази характеристика е изключително важна за партийния функционер днес. Силата на голямата личност е да се обграждаш не с ласкатели и удобни хора, а да имаш силата и смелостта да издигаш и работиш с ярки личности, които имат своя визия и мнение, и, което е по – важно, последователно да го отстояват.  Кирков е оставил много примери за принципния си подбор на партийни кадри, той се стреми да разбере кой за каква работа е годен и съобразно това да насочва усилията, да се помогне на този човек за идеологическото и политическото му израстване, за подготовката му като функционер на партията.

Измамно е да мислим, че само в тоталитарните общества близостта до властта е носела облаги. В условията на пазарно стопанство, лоялността се заплаща много повече, тъй като дори и краткото пребиваване във властта ти дава възможност да натрупваш значими материални блага.

Именно затова е изключително важно да съумеем да защитаваме и  отстояваме  позициите на партийни членове, които на моменти  влизат от принципни позиции в противоречие с мнението на висши ръководни функционери. Това не е продиктувано от желание за конфронтация,  а на разбирането, че БСП като голяма политическа партия, в която членуват представители на широки слоеве от нашето общество, трябва да съумява да съчетава многообразието, защото именно в това многообразие се крие и нейната сила, то е гаранцията за нейното бъдеще. И тук Георги Кирков е ненадминатият образец.

 

4. Политическият език, политическото слово за Г. Кирков не са и не трябва да са средства, които да служат за имитация или за мимикрия на прокламирана идейно-политическа ориентация и поведение на техните притежатели, а реално да водят до точно обратни последици. Той сочи: “известно е, че фразата, нарочно пусната като фраза, няма никаква стойност, стойността й става явна само тогава, когато тя се пусне с цел или когато след нея следва действие, следва реализирането й”. Затова и Майстора остро заклеймява политическите резоньори или фразьори.

А нима днес липсват фразьори  на лявата идея и на лявото дело? Нима  отсъстват подобни фразеолози, които публично се кичат с пристрастията си към  лявата идея,  но на дело не смеят да се опълчат на неолибералните  арсенали и репертоари – прокарвани днес под булото или под флага на модерната и обновяващата се социалдемокрация от ХХІ век.

Критикувайки поповщината в широканската ни социалдемокрация, Майстора дебело посочва, че поповци са увити с дебела фразеология, че крият нещо реално в себе си, че работят за  днешния ден или на най-близкото бъдеще,   отваряйки си път към висши държавни позиции. Тези поповци си служат   с куп фрази, с театрални жестикулации, с въздишки и многоречие.  Поповци не обичат да страдат на вятъра, те обичат да страдат за нещо реално, и то не дълго...... Вътрешно те винаги си остават…хора, които на всичко гледат през очилата на келепира………..  

Днес май също не липсват поповци и поповщина в родното ляво идейно и партийно-политическо пространство. Хора, които живеят от, а не за политиката. Люде, които гледат как да се възползват и обилно да се облажат от конюнктурните ситуации и обстоятелства, когато левицата е в управлението. И същевременно, как те добре да се предпазят или опазят себичните и груповите си интереси тогава, когато лявото е в затруднено положение.

 

5. Днес отново възниква въпросът за необходимостта от лява реидеологизация, която трябва да ни избави от неолибералната медийна манипулация.   Нека съблечем дрехите на широканската социалдемокрация, които и без това са ни неестествено широки, и поне за малко да се върнем към нашата тесняшка, но не стеснителна, а претендираща да бъде революционна природа. И ще се убедим навярно, че дрехите на тесните социалисти не са така тесни, както насила навлечените одежди на социаллиберализма. Може да се окаже, че понякога те са по-удобни за носене и ни дават повече  свобода на действие.

Левицата днес, вкл. българската, страда от дефицит на идентичност. Във всичко онова, което е актуално от историята можем и трябва да намерим необходимия ресурс за запълване на тази липса. Но освен от дефицит на идентичност, лявото пространство и в частност БСП, все по-осезаемо започва да страда и от дефицит на истински политици, на пълнокръвни личности, които притежават талант, интелект, напредничава култура, родолюбие и преданост на социалистическата идея.

Някога лявото е било събирателен център за най-талантливите от нацията. Днес то отново трябва да се превърне в такъв център.  А пред нас, казва Кирков, „пред нас стои жизненият въпрос как да спасим най-добрите и най-предани сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим и самата партия от пропаст и прогниване”.

Г. Кирков е уникален и най-блестящото потвърждение на това е,че  остава толкова  скъп и потребен на лявоориентираните хора – тук и сега, в съвсем друга историческа епоха и в различна обществена действителност. Днес ние имаме необходимост да се върнат отново към и при него – не провокирани или обладани от някакви сантиментални съображения, от куртоазно уважение или заради ритуално- партийна дисциплина. Днес е нужен по-нов прочит на идеите и делото на Майстора. Това не е и не може, не трябва да бъде прочит само на миналото. Това е и трябва да бъде прочит и на настоящето, а още повече и на бъдещето.  

 

 

 

 

 

Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил