Търсене в този блог

7.08.2013 г.

Що е дясно и има ли почва то у нас ? - проф. Васил Проданов

 

Антиолигархическите протести навсякъде по света носят със себе си леви импулси. У нас е точно обратното, бременни са с дясно мислене и десни следствия:

  • активна роля в тях играят лицата на старата десница, доминираща в България през 90-те години и сега виждаща в ставащото възможност да получи нов задгробен живот;
  • вървят нескончаеми приказки за така нар. “реформирана десница” и “ново дясно”, техни представители се кипрят на кръгла маса пред парламента;
  • от всички страни, включително и леви политици говорят, че страната се нуждае от “истинска десница”;
  • де що се появи нова партия, заявява че се локализира в “дясното пространство” и калабалъкът в дясно е невъобразим;
  • България е с най-много десни партии на човек от населението и отново и отново се предлагат нови такива;
  • дори БСП непрекъснато е обвинявана, че е отишла твърде надясно във връзка с плоския данък и се говори, че между левите партии в България и Европа заема една от най-десните части на лявото политическо пространство, започващо от комунистическите и завършващо с десните социалдемократически партии.

Всички крачат в дясно, в дясно, в дясно. Един постоянен десен марш! Има ли някакво обяснение за този неистов стремеж към десни партии? Кои са обективните предпоставки всички да искат да са десни? Защо протестите се използват като инкубатор на нови десни партии? Когато се опитваме да търсим евентуално обяснение, можем да открием две най-важни предпоставки – обективна, свързана с реалните процеси в обществото и субективна - начина по който хората осъзнават своите интереси. .

Обективната е свързана социалната структура и свързаните с нея социални интереси. Как десните са свързани със социалната структура и на кои социални интереси отговаря тяхната политика? За да отговорим на този въпрос, се обръщаме към най-популярното изследване в Европа за това какво е ляво и дясно, принадлежащо на италианския политически мислител Норберто Бобио – бестселърът “Ляво и дясно” (С., Изд. ЛИК, 2001), преведен на над 20 езика..

Според него на различни етапи и в различните страни в понятията за ляво и дясно се включват различни неща, но има нещо неизменно и то е, че става дума за съотносителни понятия, при което левите са винаги за по-голямо равенство от десните, десните подкрепят неравенството. Лявото е свързано със социалното равенство, с грижата за хората в неравностойно положение, докато дясното в една или друга степен винаги набляга повече на неравенството. Десните партии искат повече капитализъм, левите партии в различните им версии или са искали неговото обуздаване с призиви от рода на “Да, на пазарната икономика, не на пазарното общество” или са прокламирали изобщо неговото премахване в перспектива.

Това, че всички сега искат да създават десни партии би трябвало да означава, че в България има твърде голямо равенство и е нужна допълнително политика, която да не се занимава с равенството, а да развихря допълнително капитализма в България, който носи със себе си допълнително неравенство. Де да беше така! Защото по обективни данни България е страната с най-голямо неравенство в Европейския съюз и в този смисъл е и най-олигархизирана. Според изследвания на КНСБ над 70 % от българите казват, че работната заплата не им стига да покриват нуждите си – това е повече от всяка друга страна в Евросъюза. Около 600 000 българи са на практика работещи бедни. Още между 400 и 500 хиляди са безработни. Като бедни се оценяват почти половината българи. Над 28 % от работещите страдат от липса на гаранции, че ще получат заплатите си при проблеми на фирмата. Над 1/3 пък се оплакват от нередовни заплати и липса на регламентирани правила по заплащане на труда. Според Евростат България е страната с най-голям дял от лица с риск от бедност и социално изключване сред членките на Евросъюза.През 2011 г. американското списание “Бизнес инсайдър” публикува списък на 39-те страни в света, в които има най-голямо неравенство, измерени чрез индекса на Джини. България е на 38-мо място с индекс на Джини 45.3 и е страната с най-голямо неравенство не само в Европа, но и сред всички 15 бивши съветски републики и се нарежда в група, в която влизат главно африкански и някои латиноамерикански държави.

И при това положение протестиращите се обявяват срещу социалните мерки на правителството за облекчаване на състоянието на най-бедстващите групи от населението, на най-неравните и същата тази България се кани да роди куп десни прокапиталистически партии, които по дефиниция не се интересуват или много по-малко се интересуват от социално-икономическото неравенство отколкото левите партии.

Е, какво излиза, че обективно има необходимостта от ограничения на капитализма и повече равенство, а в същото време сума ти народ е хукнал да прави десни партии и всички говорят колко нужни били на България десните партии, които да защитават неравенството, а не от леви партии, които да поставят акцента върху равенството. Абсурдът е, че в най-неравното общество в Европейския съюз вървят протести и тези протести раждат своеобразно чудовище – десни партии, които по дефиниция, по природа са прокапиталистически, искат повече капитализъм, а днес повече капитализъм, навсякъде по света означава и повече неравенство. А уж се протестира срещу олигарсите, срещу въплъщението на неравенството!

Логически при съществуващата в България ситуация на гигантско неравенство очевидно са необходими политики, които да ограничават неравенството, да намалят дистанцията между най-бедните и най-богатите. В този смисъл България се нуждае повече от останалите европейски държави от олевяване на политиката. Безумието е, че вървят протести и от тези протести се раждат политически субекти, които да одесняват политиката, т.е. не само да запазват неравенството, но и да предлага мерки, които да го засилват.

Към това ни насочват и непрекъснатите сравнения със ситуацията в 1990-1991 и 1997 г. След тези събития на власт дойде именно прокапиталистическата десница и стана главният субект на въвеждането на днешния катастрофален пауперизиращ огромната част от българския народ капитализъм в страната. През 1991 г. Филип Димитров въведе капитализма в селското стопанство чрез процес на ликвидация на същество на това стопанство – напоителни съоръжения и селскостопанска техника, големи селскостопански стради, огромни ферми за животни, гигантски птицеферми бяха унищожени и загубите са за милиарди долари. В цялата своя предходна история България е била нетен износител на селско-стопански продукти, но след престъпното разрушаване на селското стопанство от правителството на Филип Димитров днес тя е нетен вносител и три четвърти от своите хранителни продукти внася от чужбина. Само през кошмарната 1992 г., когато активно действат “ликвидационните съвети”, са изклани и ликвидирани над 100 000 млечни крави, сред тях и елитните стада. По времето на първоначалната поява на капитализма в Англия «овцете изяждат хората», при въвеждането на днешния капитализъм в България със своята политика десницата «изяде овцете» и днес те са 7-8 пъти по-малко отколкото при социализма. Така в селското стопанство бе въведен в крайна сметка един първобитен капитализъм, връщащ го със столетие назад. През 1988 г. 67 % от обработваемата земя е поливни площи. През 2012 г. поливна е само около 1 %. Напоителни системи за стотици милиони долари са унищожени, разграбени за скрап и държавата няма нито средствата, нито административния капацитет не просто да ги възстанови, а да ги поддържа. Социалистическата държава е изградила няколко стотин язовира, днешната капиталистическа държава се оказва неспособна дори да ги поддържа и контролира и това води до тежки наводнения и бедствия за населението. Такъв бе тогава резултатът от победата на десните прокапиталистически сили, скрили се зад лозунги за «демокрация». В нито една друга бивша социалистическа страна десните и антикомунистите не извършват такова престъпно безумие и то с крясъка, че «днес е един велик ден за българската демокрация». Дори след реставрацията във Франция Луи ХVІІІ не връща национализираните преди това земи на феодалната десница «в реални граници». Никъде в Европа и света десницата не е била така идеологически заслепена, така безотговорна, така варварска, така егоистична, за да стори в селското стопанство, това, което направи българската десница.

Следващият път, когато прокапиталистическата десница дойде на власт, бе след насилственото сваляне на правителството през 1997 г. Тогава тя бе политическият субект, който наложи катастрофалния капитализъм в индустрията, довел до деиндустриализация, унищожаване и разграбване на промишленото богатство на България. Известно е, че като ляв политик до 1997 г. Жан Виденов се опитваше да запази равенството и затова предложи своята програма за масова приватизация, надявайки се, колкото и утопично да изглежда това днес, народното богатство да се разпредели по равно от всички. Тези, които искаха да разграбят националното богатство не желаеха това. Бе извършен по същество десен преврат срещу него и гигантска принадлежаща на всички българи обществена собственост за над 30 млрд. бе раздадена на десет пъти по-ниска цена на малка група хора, което роди и основната част капиталистическата олигархия. Тези капиталисти не я направиха по-ефективна, както тръбеше прокапиталистическата десница, а просто я ликвидираха, препродадоха, разграбиха. Над 90 % от индустриалните предприятия, което носега богатството на България бяха разграбени и ликвидирани. Дивият капитализъм получи дори водата, която пием. Десницата направи капиталистическа, а не общонародна собственост водната мрежа на София, от която зависим всички, давайки я на международни капиталисти, за да изсмукват от всеки от нас нарастващо количество средства. По-диво и варварско първоначално натрупване на капитала чрез разграбване и ликвидиране на българската индустрия не е правено никъде в историята. Това бе тогавашният резултат от идването на власт на десницата след насилствено сваляне на лявото управление.

След нея една друга десница - НДСВ «со кротце, со благо» продължи въвеждането на дивия капитализъм в България. Подари българските телекомуникации на международния капитал за жълти стотинки и вероятно за тлъсти комисионни. Даде електроразпределителната мрежа, от която зависят всички българи с безотговорни концесии пак на международния капитал, за да смучи печалби и да се стигне почти до ликвидацията на българската енергетика. Довърши започналата при предишната десница престъпна сделка с парите на всички българи, сключвайки заробващ договор, чрез който държавата да плаща на офшорните капиталисти от «Марица 1» и «Марица 3» и да изсмуква гигантски средства от джоба на всеки от нас към чужбина. Демонстрира качествата на компрадорска десница, обслужваща чужди интереси и чуждия капитал като продължи започнатото от предишното дясно управление дело по закриването на 1,2,3 и 4 блок на АЕЦ «Козлодуй». Така просто се ликвидира собственост на всички нас за милиарди, което си е направо национално предателство. Тези милиарди бяха на всички българи, а те ги унищожиха като една най-безотговорна неоколониална администрация. В крайна сметка преходът към капитализъм води десетки хиляди хора до състоянието на бездомни, скитници, просяци, живеещи в гета. Милиони са декласираните, стотици хиляди трайно безработните.

Очевидно е, че сега имаме повторение на същата сага на десен и прокапиталистически натиск върху правителството. Голямата лъжа е, че тя се извършва под лозунги срещу олигархията, но от това се канят да спечеля именно онези, които искат повече капитализъм, повече ограничения на държавата и нарастващо неравенство, защото добре е известно навсякъде, че неолибералните политики на ограничения на държавата навсякъде водят до нарастващо неравенство. Главните участници в изграждането на днешния пауперизирал милиони българи капитализъм, свързаните с партиите, играли водеща роля в разграбването и унищожаването на многомилиардната и принадлежащата на всички българи собственост днес лицемерно крещят под път и над път «комунистите и ДС са виновни», «те разграбиха всичко». Крадецът вика «Дръжте крадеца».

Възниква въпросът: Как се получава това ирационално разминаване между обективната ситуация на гигантско неравенство и бедност, които предполагат повече лява политика, и струпването на новопораждащи се политически партии в дясно, раждането от протестите на нови десни политически субекти? Подобна ситуация можем да открием може би само с протестите на «чаеното парти» в САЩ или при десно-популистките митинги и протести през 30-те години на ХХ век, родили различни версии на фашизма. Това са примерите на протести в условията на бедствен капитализъм, които създават субекти, които да предлагат не по-малко, а повече капитализъм.

Единственият възможен отговор на тази ситуация е свързан с пропагандните и идеологически механизми, чрез които се осъзнава ставащото, създаващи едно фалшиво идеологическо съзнание, при което в крайна сметка печелишви от ставащото ще бъдат именно онези, срещу които се протестира. В България тотално се е наложила една гигантска мрежа от неправителствени организации, финансирани отвън, от глобалния капитал, както и доминиращи корпоративни медии на олигарси или олигархични групи, които налагат съответната интерпретация на протестите, от които в крайна сметка се получава тотално разминаване между обективните реалности и масовото фалшиво съзнание за ставащото. Така се създава тотална неолиберална прокапиталистическа идейна хетемония. Лица от тези финансирани от международния капитал НПО-та сега са между водещите фигури на протеста. Шестват по медиите и злословят срещу социалните мерки на правителството, искат повече пазар, искат още и още капитализъм. Нали от него си получават заплатите.

България е включена в системата на глобализирания капитализъм, който все повече се олигархизира и дори неоконсервативни мислители като Фукуяма се оплакват от олигархизацията на Америка. Родените от българската приватизация големи капиталисти са включени в тази глобална олигархическа система като немалка част от фирмите и богатствата им са в офшорки и за тях не плащат данъци, а външните зависимости от най-различни сили правят част редица представители на едрия капитал зависими от глобалните геополитически игри. Едрият български и чужд капитал и големите капиталистически страни държат идеологическите инструменти за обработка на масовото съзнание с илюзиите, че новото «светло бъдеще» ще дойде с повече пазар, по-малко държава и повече капитализъм.

Тази идеологическа хегемония обяснява разминаването между ставащото вътре в парламента и ставащото извън него. Вътре в парламента всички вървят или се правят, че вървят наляво. Опитват се да реагират на социалните реалности. Депутатите от БСП и ДПС предлагат серия от социални мерки за облекчаване на състоянието на най-засегнатите от кризата. Тези от «Атака» отиват още по-нататък в своите социални искания. Дори уж дясната «ГЕРБ», опитвайки се да се хареса на избирателите, демагогски и популистки олевява. Извън парламента обаче по софийските улици и в основните медии доминират алтернативните идеологически и политически реалности. Шестват агресивни антикомунисти с език от началото на прехода към капитализъм и се издигат идейни знамена, в които звучи ключовата фраза «дясно», «дясно», «дясно».

Абсурдът е, че както и през 1989-1990 г, и през 1997 г. се очаква повече справедливост и повече равенство. И тогава викаха «демокрация», но получаваха капитализъм..И то не какъв да е капитализъм, а такъв, който ражда гигантска несправедливост, невъобразимо преди това неравенство, отчайваща бедност. Получаваха див капитализъм. Получаваха прехвърлянето на принадлежаща на всички нас собственост в ръцете на малка групичка от хора, формирала днешната олигархия.

Ако трябва да отговоря на въпроса, поставен в заглавието на тази статия, бих казал, че дясното няма социална почва в България, но има идеологическа почва. Няма основания в социалната структура и потребности на обществото, но израства върху неолибералната прокапиталистическа идеологическа хегемония. Няма социални корени, но има идеологически корени.

Така сме изправени пред нарастващо противоречие между, от една страна, обективната ситуация, която предполага обективни интереси на огромната част от гражданите, защитавани от социални партии, поставящи си за цел да намалят неравенството и съответно поне да ограничат мащабите на капитализма, и от друга страна, субективного масово фалшиво идеологическо съзнание, движещо се в противоположната посока на десните партии, които по природа искат повече капитализъм, повече пазар, по-малко държава и съответно защитават и по-голямо неравенство, т.е. в крайна сметка, както е навсякъде по света, допринасят за възхода и на олигархиите, на доминирането на богатите. Обективно неравенството и бедността стават все по-нетърпими, а идват партии, които щом са десни по презумпция поставят въпроса за по-малко държава, по-малко социални разходи и в крайна сметка това води до повече неравенство. Така едно противоречие, зародило се още в началото на българския преход на капитализма ще постигне гигантски размери.

Едвин Сугарев, десният бард на реставрацията на капитализма в България не гладуваше, когато неговите съпартийци ликвидираха създадените от милиони българи в продължение на четири десетилетия многомилиардни основни фондове в селското стопанство. Не гладуваше, а си живуркаше благополучно като посланик, когато десните му симишленици раздаваха принадлежащите на всички нас хиляди индустриални предприятия в ръцете на едно малцинство, формирало днешната олигархия. Не гладуваше, когато представители на десницата съучаствуваха в ликвидирането на голяма част от ядрената енергетика или в раздаването на друга част от енергетиката на наша и международна олигархия. Той гладуваше днес, за да хвърля съчки в пожара на уличните прояви, тласкащи ни обективно към ново обедняване и нова спирала на дивия капитализъм в България.

Мнозинството българи искаха и очакваха едни неща, но се получи обратното в началото на реставрацията на капитализма след 10 ноември 1989 г. Това противоречие се засили като резултат от втория етап на станалото през 1997 г. Сега то ще стигне мащаби, каквито не е имало никога преди това в историята. Повече дясно, повече десница от тук нататък при сегашното състояние ще означава след това вероятно катастрофа, от която ще се появят чудовища, които не можем дори да си представим днес.

Тези чудовища вече съществуват. Готви се раждането на поредния Франкенщайн на дивия капитализъм в България. Вижте дори само тълпите от хейтъри и тролове в социалните мрежи. Вижте призивите за насилствено вземане на властта, за извършване по същество на държавен преврат. Вижте как един от тях се канеше да хвърля дори неутронна бомба срещу събралите се на събора на Бузлуджа. Някога Джордж Оруел твърдеше, че “колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече мрази тези, които я казват”. Мисъл, която е валидна за нашето общество днес повече от всякога друг път в историята. Но именно за това истините трябва да се казват. Въпреки ненавистта на онези, които платено и “безплатно мразят”.

 

 

Източник:  Поглед инфо,  6 август 2013

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар