Една неочаквана опозиционна буря захваща да се издига в страната срещу силните на деня. От няколко градища — големи и малки — прииждат известия за едно необикновено размърдвание между дребните занаятчии и наемните работници, което може би няма да закъснее да се определи и наякне, като даде да се почувствува силата и важността му.
Нищо по-естествено от това! Политиката на разсипничеството и грабителствата, политика, преследвана от всички досегашни правителства с една упоритост, достойна за по-друга участ, рано или късно трябваше да даде своите плодове. Разорените дребни производители и предоставените на волята на съдбата наемни работници най-сетне почват да се събуждат от сладката дрямка на мазните, но голи обещания и да проглеждат в какъв задънен сокак са натикани благодарение на дългото търпение и мукание пред власт и сила имеющите. Съзнанието почва да възкръсва и чувството на справедлив гняв и възмущение неволно бликват наяве. „От двайсет години насам — тъй говори събуденото съзнание — ний, хората на труда, сме плячка в ръцете на разни тайфи, наречени партии, които идват и падат от власт не по наша воля. Макар и от наше име. Ний служим само за опашка на тия тайфи и безсмислено зяпаме в устата на големците, когато те щедро изливат своето красноречие, за да ни замажат очите и прикрият намеренията си, насочени изключително към нашата кесия. Не! Тъй не може и не бива да върви занапред! Ний вече разбрахме — гладът ни научи!"
Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Но вие сте още в началото на страшното откритие, защото колкото по- нататък, толкова и по-ясно ще ви става над каква бездънна пропаст от лишения и сиромашия сте надвесени и какво безбрежно море от скърби и сълзи ви предстои да преплувате, за да излезете най-сетне на спасителния бряг. Помислете си, от двайсет години насам вие знаехте само да тичате подир богаташките партии, да им правите калабалък, та по-голям да бъде шенликът. Тези партии падаха и ставаха, но вие вървяхте подиря им! Тези партии продаваха чергите ви, поясите от кръста ви — и вие все пак вървяхте подиря им! Тия партии ви трупаха с тежки данъци, праха ви с волски жили по участъците и пръскаха за дунанми, зяфети и разходки вашия кървав пот — и вие все пак тичахте подиря им, тичахте с „ура", със запенени уста, с пълни очи и празни стомаси!
Плодовете на тичанията са сега на мегдан! Ужасният глад ви вразуми; коравата, жестоката нужда ви отвори очите, за да прогледате и видите на кой хал сте дошли. Милиони левове се изсмукват ежегодно от снагите ви, за да преминат в сандъците на „благодетелите" ви. Децата ви, боси и парцаливи, се пъдят към краищата на градовете, за да не смущават приличието и пречат на разходките на синчетата и щерките на „представителите" ви — представители на вашата опърпана народна гордост и полугладно величие. Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място за големите разкошни палати, дето сладкодумните жреци на чревоугодието и дембеллика, в копринени халати и полегнали на меки дюшеци, спокойно очакват кога вие, завареничета на съдбата, ще се явите пред портите им и със смъкнати шапки и наведени глави най-покорно ги помолите да благоволят и си развалят рахатлъка, за да помислят и за вае, малките злочести „братя"!
Настрана, честни хора на труда! Далеч от тия порти на патриотическия грабеж и изтънчен разврат и живо под знамето на борбата! Досега вий давахте доверието си на стръвните вълци, за да ви късат месата; досега вий избирахте изедниците си, за да ви пляскат по врата с камшици, оплетени от вас самите. Досега вий ходихте на избор като овци и затова като овци ви доиха и стрижеха! Досега вий продавахте гласа си за чаша воняща ракия, за да могат „избраниците" ви да се черпят с шампанско!
Далеч, далеч от тая граблива сган — и рамо до рамо в редовете на борбата! Вие няма какво повече да изгубите освен вашите вериги, освен мъките на глада и безработицата!
Вашата съдба е начертана! За вас вече няма място на широката житейска трапеза. Вашето място е заето от тия, подир които досега тичахте и викахте ура. Вие сте изгонени с присмех и подигравка. Вашето истинско място занапред е — в борбата, в непримиримата борба против тия, които, след като ви разориха и съсипаха, след като ви обърнаха на просяци, наденали днеска нови маски — маските на доброжелатели и благодетели, отново ви подканят да викате ура и дигате прахоляка на мегданите в чест на новите, тайно изковани от тях робски вериги!
Работнически вестник, Печати се по текста
№ 29, 26 март 1899 на в. „Работнически вестник"
Няма коментари:
Публикуване на коментар