Търсене в този блог

15.08.2013 г.

Гладът ни научи ! - Георги Кирков

 

     Една неочаквана опозиционна буря захваща да се издига в страната срещу силните на деня. От ня­колко градища — големи и малки — прииждат из­вестия за едно необикновено размърдвание между дреб­ните занаятчии и наемните работници, което може би няма да закъснее да се определи и наякне, като даде да се почувствува силата и важността му.

     Нищо по-естествено от това! Политиката на разсипничеството и грабителствата, политика, преслед­вана от всички досегашни правителства с една упо­ритост, достойна за по-друга участ, рано или късно трябваше да даде своите плодове. Разорените дребни производители и предоставените на волята на съдба­та наемни работници най-сетне почват да се събуждат от сладката дрямка на мазните, но голи обещания и да проглеждат в какъв задънен сокак са натикани благодарение на дългото търпение и мукание пред  власт и сила имеющите. Съзнанието почва да възкръс­ва и чувството на справедлив гняв и възмущение не­волно бликват наяве. „От двайсет години насам — тъй говори събуденото съзнание — ний, хората на труда, сме плячка в ръцете на разни тайфи, наречени пар­тии, които идват и падат от власт не по наша воля. Макар и от наше име. Ний служим само за опашка на тия тайфи и безсмислено зяпаме в устата на го­лемците, когато те щедро изливат своето красноречие, за да ни замажат очите и прикрият намеренията си, насочени изключително към нашата кесия. Не! Тъй не може и не бива да върви занапред! Ний вече раз­брахме — гладът ни научи!"

     Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! Гладът е голям и жесток учи­тел! Той учи и на разум, и на порок! Но вие сте още в началото на страшното откритие, защото колкото по- нататък, толкова и по-ясно ще ви става над каква без­дънна пропаст от лишения и сиромашия сте надвесе­ни и какво безбрежно море от скърби и сълзи ви пред­стои да преплувате, за да излезете най-сетне на спа­сителния бряг. Помислете си, от двайсет години насам вие знаехте само да тичате подир богаташките партии, да им правите калабалък, та по-голям да бъде шенликът. Тези партии падаха и ставаха, но вие вървях­те подиря им! Тези партии продаваха чергите ви, поя­сите от кръста ви — и вие все пак вървяхте подиря им! Тия партии ви трупаха с тежки данъци, праха ви с волски жили по участъците и пръскаха за дунанми, зяфети и разходки вашия кървав пот — и вие все пак тичахте подиря им, тичахте с „ура", със запенени уста, с пълни очи и празни стомаси!

     Плодовете на тичанията са сега на мегдан! Ужас­ният глад ви вразуми; коравата, жестоката нужда ви отвори очите, за да прогледате и видите на кой хал сте дошли. Милиони левове се изсмукват ежегодно от сна­гите ви, за да преминат в сандъците на „благодете­лите" ви. Децата ви, боси и парцаливи, се пъдят към краищата на градовете, за да не смущават приличие­то и пречат на разходките на синчетата и щерките на „представителите" ви — представители на вашата опърпана народна гордост и полугладно величие. Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място за големите разкошни палати, дето сладкодумните жреци на чревоугодието и дембеллика, в копринени халати и полегнали на меки дюшеци, спокойно очакват кога вие, завареничета на съдбата, ще се явите пред портите им и със смъкнати шапки и наведени глави най-покорно ги помолите да благоволят и си развалят рахатлъка, за да помислят и за вае, малките злочести „братя"!

     Настрана, честни хора на труда! Далеч от тия порти на патриотическия грабеж и изтънчен разврат и живо под знамето на борбата! Досега вий давахте доверието си на стръвните вълци, за да ви късат месата; досега вий избирахте изедниците си, за да ви пляскат по врата с камшици, оплетени от вас самите. Досега вий ходихте на избор като овци и затова като овци ви доиха и стрижеха! Досега вий продавахте гласа си за чаша воняща ракия, за да могат „избра­ниците" ви да се черпят с шампанско!

     Далеч, далеч от тая граблива сган — и рамо до рамо в редовете на борбата! Вие няма какво повече да изгубите освен вашите вериги, освен мъките на глада и безработицата!

     Вашата съдба е начертана! За вас вече няма място на широката житейска трапеза. Вашето място е заето от тия, подир които досега тичахте и викахте ура. Вие сте изгонени с присмех и подигравка. Вашето истин­ско място занапред е — в борбата, в непримиримата борба против тия, които, след като ви разориха и съ­сипаха, след като ви обърнаха на просяци, наденали днеска нови маски — маските на доброжелатели и бла­годетели, отново ви подканят да викате ура и дигате прахоляка на мегданите в чест на новите, тайно изко­вани от тях робски вериги!

 

 

Работнически вестник,                  Печати се по текста

№ 29,  26 март 1899                         на в. „Работнически вестник"

  

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар