Роза Люксембург - биографичен очерк. Заключение

 

       „През тръните — към звездите" — тази древ­на мъдрост напълно подхожда за живота и дей­ността на Роза Люксембург, посветила се все­цяло на хората, на борбата за свобода и щастие на потиснатите. Страстната, темпераментна и същевременно поетична Роза умееше не само да се бори, но и да мечтае. Тя мечтаеше хората да изминават „живота си във везан със звезди плащ, който да ги лази от ... всичко дребнаво, тривиално и страшно." 1

       Роза бе едновременно поет и теоретик, худож­ник и политически публицист, литературовед и икономист, блестящ оратор и организатор, несломим борец против враговете на пролетариата и грижлив възпитател, Революционер с голяма бук­ва. Само от това гледище могат да бъдат осмисле­ни животът и всички страни на многостранната и дейност. Абсолютно невъзможно е теоретичните й концепции да бъдат разбрани извън политичес­ката й практика, откъснато от работата и като партиен публицист, лектор в партийна школа, до­кладчик на многобройни партийни конгреси и меж­дународни социалистически конгреси, виден политически деец, основател на революционна пролетарска партия. Не случайно Роза Люксембург пи­ше: „ ... универсалност на интересите и вътрешна хармония — всеки може да ги усвои или поне да се стреми към това .. . Мисля, че именно политиче­ският борец трябва да се стреми да се издигне над всекидневното. В  противен случай той ще затъне в дреболии. Разбира се, имам предвид бореца от голям мащаб .. ." 2

       Именно такъв борец бе Роза. Животът потвърди справедливостта на пророческите думи на К. Либкнехт: „;.. Тази жена, крехкото тяло  на която носи такава пламенна, огромна душа, такъв смел, блестящ ум ..., ще- влезе обвеяна със слава в историята на човешката култура, докато.... героите на милитаристкото варварство ще бъдат предадени на презрение и забрава".

      Винаги е имало  опи­ти името и делото на Роза  да бъдат използвани с нечисти намерения. По­казателна във връзка с това бе международната теоретична конференция на тема „Приносът на Роза Люксембург в развитието на марксистката мисъл", състояла се в Реджио Емилия в 1973 г.,  която един вид обобщи  резултатите от цялата предшествуваща разработка на идейно-теоретичното  наследство на Роза Люксембург. Основният въпрос, около който се води борба на конференцията,  бе проблемът „В. И.  Ленин— Р. Люксембург". От това гледище неведнъж са били правени опити  Роза Люксембург да бъде пряко противопоставена на В. И. Ленин с цел да се фалшифицират истори­ческите факти, без да се представят доказателства. Както бе отбелязано на конференцията, про­тивниците на ленинизма се стремят да представят грешките на Роза, значителна част от които тя .сама поправи,  за същност на нейните въз­гледи. Да бъдат противопоставени В. И. Ленин и Р. Люксембург целяха също опитите за обос­новаване на тезата, че възгледите и представлявали някакъв особен вариант на марксизма и че дори да се различавала по нещо от В. И. Ленин, по този начин те двамата „взаимно се допълва­ли". Противно на твърденията и позоваванията на това, че В. И. Ленин бил обогатил марксизма само с опита на Русия, докато Роза Люксембург — с опита на революционната борба на икономически развития капиталистически Запад,  А. И. Соболев подчерта: „Закономерностите, които марксизмът откри и формулира, имат всеобщ, универсален ха­рактер. В. И. Ленин разви учението на К. Маркс не с оглед на условията на изостанала Русия, а на епохата на империализма и пролетарските револю­ции. Лениновата теория за империализма, държа­вата, социалистическата революция, диктатурата на пролетариата и изграждането на социализма, разработката, която той даде на аграрния и нацио­налния въпрос, отразяват опита не само на руския пролетариат, но и на цялата работническа класа." 3

       При всички компликации и противоречия живо­тът и дейността на Роза Люксембург протичат общо взето по отбелязаната от В. И. Ленин ли­ния — приобщаването й към болшевизма, който тя самата смятала за синоним на революционен со­циализъм. Роза Люксембург твърдо вярвала в по­бедата на пролетарската революция. В последната статия преди смъртта си тя пише, че въпреки труд­ностите и пораженията революцията отново ще възвести: „Аз бях, съм и ще бъда !" С пълно пра­во тези думи могат, да бъдат отнесени и към сама­та Роза, чийто живот бе докрай отдаден на дело­то на социалистическата революция.

 

 

 

1  Люксембург, Р. Письма из тюрьми. .с. 47,

2  Люксембург, Р. Письма к Карлу и Луизе Каутским ....с. 163.

3  Рабочий класс и современннй мир, 1974, № 2, с. 156.