Търсене в този блог

29.08.2013 г.

Кратки бележки из моя живот - Димитър Благоев

                                

        Никога не бе ми идвало и не би ми дош­ла наум идеята да пиша някакви спомени из личния си живот. Не мислех, че той представлява някакъв общ интерес, та да го описвам. Но най-сетне бях принуден да направя нещо в това отношение. Другарите ми от Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) и руските другари от Руската комунистиче­ска партия (болшевики) напоследък осо­бено настояваха да им дам спомени от жи­вота си. Другарите ми от Централния ко­митет на нашата партия напоследък все по- настоятелно искаха да напиша тия споме­ни и да им ги предам.

      Тия настоявания съвпадаха тъкмо с бо­ледуването ми през изтеклата зима. При всичко това реших да напиша нещо от моя живот и да го предам на ЦК, понеже нему дължа голяма благодарност за положените от него грижи за здравето ми. Много съжа­лявам, че повече не можах да направя. Пък и нямаше какво повече да си спомням. За­това давам тия кратки черти от живота ми. Както е споменато и в бележките, остана­лото от живота ми, което би интересувало другарите, ще го намерят в „Принос към историята на социализма в България" и в „Спомени за руската революция".

     Споменах, че другарите настояваха да им дам тия бележки възможно по-скоро, за която цел решили да ме освободят от дру­гата работа. Понеже не бях в състояние сам да напиша тия бележки, затова бях прину­ден да ги разказвам по части на по-голямата си дъщеря и тя да ги напише. Тя изпъл­ни възложената й задача отлично. На мене остана само да направя няколко малки по­правки и допълнения в ръкописа й. Изказ­вам й моята най-голяма благодарност*.

 

София, 13 април 1923 г.                                         Димитър  Благоев

     * Дьлжа да забележа, че тоя предговор, както и за­ключението на автбиографичните си бележки баща ми написа собственоръчно. Обръщам внимание още и на то­ва, че половината от тия бележки бяха печатани вече през 1924 г. във в. „Звезда".

       Стела  Благоева

      Допълнително пояснение:   ЦК на БКП отпечатва в отделна книга спомените на Благоев. Деветоюнският преврат заварва книгата в печатницата и тя е унищожена от властите. По случайно запазения екземпляр в. „Звезда" публикува по случай смъртта на Благоев част от ме­моарите му. През 1926 г. Ст. Благоева възстановява труда по отпечатаната във вестника част и по водените от нея записки и той излиза на български, а по-късно и на руски език. Така достига до читателите този интересен труд на основателя на партията.

 

                                                          *     *     *

 Бележки на К.Топчиева към шестото юбилейно издание, посветено на 120-годишнината от рождението на Димитър Благоев.

       Малката книжка „Кратки бележки из моя живот"  на Димитър Благоев е първото мемоарно произведе­ние за историята на славната Българска комунисти­ческа партия. Мемоарни елементи има и в редица по характер научноизследователски произведения на Д. Благоев: „Из историята на руската революция", „Принос към историята на социализма в България", „Спомени за руската революция"  и др., тъй като животът на Дядо е неотделим от историята на со­циалдемократическото движение в Русия и България през 80-те и 90-те години. Научният анализ в тях е обогатен с много лични впечатления от обществе­ната атмосфера, събитията и дейците на епохата и това им придава изключителна живост и автентич­ност.    Спомените на Д. Благоев слагат началото на най-ценните традиции на нашата революционна мемоаристика, получила днес огромно развитие: чув­ство за обществено значимото и историческа важно­то в живота на партията и народа, за връзката на личността с обществените тежнения на времето, про­стота, естественост и непосредственост на разказа.

     В личността на Дядо се оглежда цялата наша близка история. Той е живата връзка на две велики епохи: националноосвободителното движение и бор­бата за социализъм в нашата страна. Животът на Благоев показва нагледно колко близка по идеи и време е нашата националноосвободителна епопея; един от нейните живи свидетели и млади участници е и пионерът на социалистическите идеи — носител на най-новото в революционните теории на съвре­менността.

     Примерът на Благоев, общественият резонанс от неговата дейност доказват изключителната възприемчивост на нашия народ, току-що отхвърлил осман­ското иго, към най-прогресивните идеи на нашия век.

     С голяма обич Благоев пише за първия българ­ски учител в родното му село Загоричане, където дотогава властвуват фанариотите. Голям родолюбец, енергичен и всеотдаен, Константин Георгиев, даскал Динката, не само учи децата, а обикаля селата като пламенен агитатор на националната идея. Той съ­бужда любознателността му, усета към природата, любовта към родното.

      В живота на младия Димитър Благоев има нещо много типично за съдбата на хиляди бедни момчета от народа, опитали отрано коравия чирашки залък и негостоприемността на големия град: тях­ната неутолима жажда за знание, силно развито национално самосъзнание, дълбока ненавист към поробители и чорбаджии.

     В Цариград Благоев израства под крилото на светлата възрожденска личност Петко Славейков и с примера на апостолите на българската свобода Левски  и Ботев. В революционната атмосфера на 70-те години се оформя Благоев като истински родо­любец, за да служи през целия си живот всеотдайно на народа си с идеите и средствата, които изисква вече неговото време.

     Характерни за умонастроенията на тогавашната родолюбива българска младеж са ученическите му стихове „Плачовете на България"   , възторгът му от настъпващите руски войски, мечтата му да се учи в Русия. В епичната борба на българския народ за национално освобождение Благоев прави първите си стъпки в обществената дейност.

     „Възприемайки националната идея на тогавашни­те й български агитатори — пише Благоев в изклю­чителните редове на своите спомени, — аз бях въз­приел и тяхната революционност."   Тази истинска революционност намира широк простор и развитие в страшните и жестоки обществено-политически от­ношения в царска Русия под въздействието на рус­кия революционен дух.

      В царска Русия Благоев споделя участта на бед­ния студент без средства и връзки. Но непрестан­ният проблем за хляба не измества у будния младеж с развито обществено съзнание най-важния въпрос: За какво има смисъл да живее човек? И се редят  години на търпеливо изучаване историята на руско­то революционно движение, на нелегалния печат от 80-те години, на спорове и беседи в студентските групи.

     Разгромът на терористичните организации през 1881 г. очевидният крах на всички стари течения в революционното движение в Русия карат младия Благоев още по-упорито да търси нови пътища — довеждат го до Марксовия „Капитал".

     „Кратките бележки"   са неоценимо свидетелство за началните стъпки на социалдемократическата ми­съл в Русия и идейната еволюция на самия Благоев в обществената атмосфера на 80-те години, която се създава от кръстосването на народнически и народоволски идеи, лавризъм и ласалианство, при тежките условия на политическа реакция и оскъд- ността на марксическа литература.

      Сам разкрил за себе си пътя на истинския рево­люционер, Благоев бърза да го сподели с близките си другари, търси организационните форми на про­пагандата на социализма сред работническите среди.

      Благоев си спомня с вълнение за своите  първи слушатели — работници от Литейния завод в Питер, за тяхната интелигентност и възприемчивост, а един от неговите първи слушатели 0. М. Говорухин пише в спомените си за дълбоката сериозност и благо­родна страстност на речта му: „Той говореше убе­дително, с жар; убеждаваше ни да се проникнем от великата идея за освобождението на работниче­ската класа, която идея може да даде смисъл на целия наш по-нататъшен живот."

Спомените на Благоев разкриват усилията на създадената през декември 1883 г. социалдемокра­тическа група в Петербург да изработи своя про­грама и създаде връзки с групата на Плеханов „Освобождение на труда"   в Женева, да излезе със свой печатен орган. В труда си „Из миналото на ра­ботническия печат в Русия"   Ленин пише: „За 12 го­дини, от 1883 до 1895 г., едва ли не единствен опит да се създаде социалдемократически работнически печат в Русия е излизането на социалдемократиче­ски вестник „Рабочий"    в Петербург през 1885 г."

      Завинаги ще остане гордост за българския народ,  че в родината на Рилеев и Огарьов, Чернишевски, Херцен и Добролюбов, в първата страна на социа­лизма, един българин е от първите сеячи на вели­ките Марксови идеи, основател на първата органи­зирана социалдемократическа група във вътреш­ността на царска Русия, която остава в историята с името Благоевска група.

     Вездесъщата царска охранка успява да залови и екстернира един опасен за империята човек, решен да се посвети на руското социалистическо движение и да завърши живота си в Сибир. Но този човек е опасен навсякъде, където има роби и господари, експлоатирани и експлоататори.

     Младият Благоев, който отива в Русия да се учи, донася оттам не само идеята за изграждането на един нов свят, но и опита на деен организатор и задълбочен теоретик. Статията „Защо няма щастие и как може да се постигне то?"   — е популярната форма, която намира опитният пропагандатор, за да обоснове цяла една социалдемократическа програма в първото социалистическо списание у нас „Современний показател", започнало да излиза само осем години след Освобождението.

     В България Благоев намира призванието си, на­мира и най-предания си другар и съратник — своята жена Вела. Малко са страниците, които Благоев отделя в „Бележките"   на личния си живот, но в редовете за Вела — кратки, сдържани, но силни, личи дълбоко уважение към личността на първата жена със социалистически възгледи в България, коя­то става негова другарка. Категорична е неговата преценка: „С друга жена не бих могъл да живея, и то така, че изцяло да се посветя на обществено- политическата си дейност."  Д. Благоев оценява ви­соко нейния принос към делото на социализма в България, нейната воля, дух, енергия и предприем­чивост.

      В бурната и неспокойна следосвобожденска дей­ствителност една от първите идейни схватки на Благоев е с фалшификаторите на идеите на безсмърт­ните апостоли на българската свобода и спекула­цията с националната идея. Тежък е житейският път на тези, които сред толкова алчност, продажност и суета избират пътя на истинското служене на народа: учителствуване от град в град, непре­къснати уволнения, следствие по повод „оскърбле­ние на Височеството".   — Ето контурите на един живот, които Благоев очертава, но неговото съдър­жание е борбата за доказване на една силно оспор­вана тогава истина: почвата за социализъм в Бъл­гария и неговата бъдеща победа. „Живот — пише Дядо, — вечно зает в работа и грижи по издръжката на партийните предприятия, по уреждане на партийните работи и събрания, липсата на най- елементарни жизнени удобства и най-оскъдно опре­делени средства за съществуване ни туряше далеч от буржоазното общество, от неговите срещи и съ­брания и ни караше да живеем изключително с живота на партията."

     Колко морална твърдост, вяра и убеденост е била необходима, за да живееш сред клевети, обиди и подигравки, измисляни от крепителите на буржоаз­ния морал и политика, повтаряни от лумпени и пла­тени шайкаджии на буржоазните партии, и да вър­шиш своята работа упорито, търпеливо!

     Няколко реда Благоев посвещава на своята тео­ретическа дейност, която разгръща на страниците на сп. „Ново време" , и накратко само отбелязва бро­шурите, които по това време издава, но ние днес можем да оценим по право огромното теоретическо значение на тези трудове в борбата срещу буржоаз­ната идеология за развитие на социалистическата теория в нейните икономически и философски ас­пекти.

     С много сдържана болка споменава Благоев за преживяното във връзка с разцеплението на пар­тията, за хулите и клеветите, които е трябвало да понесе от бивши другари и съратници.. . И не случайно именно на това място Дядо прави равносмет­ка на миналото с огромно удовлетворение, че исто­рията е доказала правотата на възприетата от на­шето работническо социалистическо движение непри­миримост към общоделството, ревизионизма и вся­какво съглашателство с буржоазията.

        Победата на Октомври и успехите на социалисти­ческото строителство в страната на Съветите изпъл­ват Дядо с много оптимизъм и вяра в победата на социалистическата революция в България и с тази убеденост завършват кратките бележки из живота на основателя на социализма в България. Те оста­ват наистина кратки, защото Благоев, привикнал цял живот да мисли и пише за партията, едва намира време да каже нещо за себе си, като подлага на строга преценка всичко написано.

     Днес, когато е скъп всеки щрих от тази ге­роична епоха и живота на нейните големи синове, можем само да съжаляваме, че Дядо е бил така сдържан и кратък.

     Оставените от Димитър Благоев спомени са из­ключително ценен документ за далечните и дълбоки корени на социализма в България, за връзките на Благоев с редица известни революционери на него­вото време, за ума, таланта, волята и саможертвеността на първия теоретик и пропагандатор на марксизма у нас.

      Още през 20-те години, когато Благоев диктува своите бележки на дъщеря си Стела Благоева, пар­тията оценява тяхното значение: на 30 май 1924 г., наскоро след смъртта му, излизат откъси във в. „Звезда"  , а през 1926 г. те се отпечатват в отделно издание. През 1928 г. излизат в Москва на руски език под заглавие „Мои воспоминания"  .

     След Девети септември 1944 г. „Кратки бележки из моя живот" излизат вече в шестото си издание.

     Шестото, юбилейно издание е посветено на 120-годишнината от рождението на патриарха на социа­листическата мисъл у нас.

     Четена от млади и стари, тази малка книжка е необходима за всички. На тези, които за пръв път се срещат с Благоевото творчество, тя дава ключа за разбиране на неговата личност и характер, за младия човек, който търси примери за поведение, животът на Дядо е школа за всеотдайност, скром­ност, честност и принципност. Без конкретните и ценни сведения, съдържащи се в „Бележките"   на Благоев, не може да мине и нито един изследовател на неговия живот и дело.

 

                   К. Топчиева

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар