Търсене в този блог

14.08.2013 г.

Що е социализъм ? - Георги Кирков

     

     Колкото глави — толкова умове, казва българ­ската пословица. Същото може да се каже и за слу­чаите, когато стане дума да се отговори на въпроса, какво нещо е социализъм. Според едни той е нещо ужас­но, което разбърква главите на хората и ги кара да съ­барят света; според други — това е една хубава и бла­городна утопия, която обаче не може да бъде прока­рана в живота. Според трети, които се пъчат, че раз­бират всичко на тоя свят, социализмът не е друго ни­що освен един режим, една наредба, извънредно спра­ведлива и крайно удобна, към която трябва да се „стреми" всякой благороден и благовъзпитан человек, като се „труди" същевременно да увлича подире си и всички ония, конто се наричат работници и сирома­си. Накъсо, колкото глави — толкова и отговори. Лю­бопитното е и това, че има хора, които се броят за со­циалисти, но при всичко това представленията им за со­циализма в много малко се отличават от горните.

     Що е тогава социализъм? Ако се взрем в област­та, дето той борави, и начините, според които борави, отговорът е следующият: социализмът е едно положе­но на строго научни основи учение, което отражава в себе си целокупните стремления на наемните работ­ници, или с други думи — той е „теоретическото изра­жение на борбата на наемния труд с капитала”,  на наемната работническа класа с оная на капиталисти­те, които владеят средствата за произвеждане и пора­ди това „на законно основание" обират плодовете на наемния труд. Оттук следва, че социализмът не е нито наредба, нито някаква опасна мътилка за хорските глави, а чисто и просто научна обществена теория, която подпълно отговаря на действителността, която е вече сама действителност, защото в това време, кога­то многоучените професори и философи, български и чужди, напразно хабят хартията и мастилото си, за да доказват нейната уж несъстоятелност и химеричност — в това време, казваме, милиони наемни работ­ници открито се прогласяват за нейни привърженици. За какво се борят тия милиони? Нима за вятъра? Към какво се стремят? Нима към небето? Нито най-малко. Тия милиони се борят преди всичко да станат пълни господари на своя труд, господари на плодовете от своя труд. Този труд обаче не е единичен, а обществен; той е сумата на целокупните усилия на работниците и има за крайна цел да задоволи житейските нужди на цялото общество; плодовете му обаче благодаре­ние на обстоятелството, че средствата за произвеждание са частна собственост, остават частно притежание, или по-вярно — плячка на неколцина готовановци. При­вържениците на социализма, наемните работници пре­ди всичко ,се стремят да премахнат плячкосванието. да направят средствата за произвеждание (сечивата и земята) обществени, а заедно с тях и плодовете на съществующия вече обществен труд. Чрез социализма към пълна политическа и икономическа свобода — ето пътя, по който върви днес работническата класа.

 

 

Работнически вестник, № 2, 18 септ. 1898

Печата се по текста

на в. „Работнически вестник"

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар