Една обща длъжност - Гаврил Георгиев

     Този път ние ще обърнем внимание върху значението, което има партийният орган „Работнически вестник" за нашата агитация и пропаганда, както и върху грижите, които класосъзнателните работници трябва да полагат за неговото най-широко разпространение и закрепване.

     „Работнически вестник", като защищава интересите на работническата класа във всичките й борби с буржоазията, е необходимият помощник на всичките наши агитатори и организатори. Той е незаменимо оръжие за нас там, дето ние нямаме здрави организации и достатъчно подготвени сили да водят социалдемократическата пропаганда. В такива места вестникът е първият будител на работниците, той първи донася спасителното социалистическо слово на работническите маси, пробужда у тях класовото съзнание и ги зове на борба. Там пък, дето ние имаме вече аги­татори, вестникът ги подкрепя в тяхната деятелност, ка­то съдействува за закрепването на вече съществующите работнически организации, за по-скорошното издигане на работника до разбирането на неговите класови интереси и за привличането на нови работнически маси под знамето на социалдемокрацията. Вестникът привлича вниманието на работниците върху всички по-важни прояви в общест­вения и политическия живот в страната и в чужбина, ка­то ги осветлява от гледището на социалдемокрацията; в замислите на правителството, във взаимните караници на буржоазните партии, в техните стремления, в ежедневните произволи и неправди на ненаситните за печалби госпо­дари, както и в поведението на общоделците — навред вестникът изтъква непримиримите противоречия между ин­тересите на пролетариата и буржоазията, разкрива истин­ското положение на работниците във всичката му грозота и посочва пътя към тяхното освобождение. По тоя начин „Работнически вестник" е постоянният защитник, съветник и упътвател на пробуждающите се работници. Ето защо партията и работническите синдикати имат най-голям интерес в най-широкото разпространение на вестника. От задачите, които се възлагат на него, произлизат и задъл­женията, които ние имаме към него. Колкото повече ние работим за неговото разпространение, толкова повече ние спомагаме за разпространението на социалдемократиче­ските идеи, за самосъзнанието и усилването на работниче­ската класа.

     Тазгодишният партиен конгрес/ ХІ к-с на БРСДП т.с. 1904/ реши вестникът да се издава два пъти в седмицата. С това партията, както и синдикираните работници, които прогласиха вестника за свой орган, направиха нова крачка напред. Обаче тая нова крачка ни налага толкова повече задължението всички да работим за вестника. Излизането му два пъти седмично изисква от нас с двойна енергия да поведем нашата аги­тация за него. Така ние ще докажем, че общото желание, изказано в тазгодишния конгрес, да се издава вестника два пъти седмично изразява напълно желанието на пар- гията, както и на организираните под нейното ръковод­ство работници. За да може вестникът да посрещне почти двойно по-големите си разноски, за да може редовно да се издава и за да може най-добре да отговаря на партий­ните нужди, само по себе си разбира, че партията, както и Синдикалният съюз ще направят всичко възможно, за да имаме ние занапред един наистина закрепнал вестник.

      За тая цел необходимо е преди всичко вестникът да се получава от партийните членове и от организираните работници. Всеки социалдемократ, всеки съзнателен работ­ник трябва да получава „Работнически вестник". Като имаме искреното желание да видим широко разпространен нашия партиен и общ синдикален орган, нека докажем то­ва, като първи дадем пример, като сами редовно предплащаме за него. И това ще бъде първото потвърждение, че ние наистина искаме да премахнем трудностите, с които вестникът има да се бори, и да създадем от него едно сил­ни, несъкрушимо бойно оръжие на пролетариата.

        Но едновременно с нашето лично съдействие ние трябва да обърнем особено внимание и върху нашата агитация за вестника. Ние трябва да си дадем сметка, доколко добре сме водили тая агитация и как трябва да я водим, за да имаме най-голям успех. Преди всичко ние никога не  трябва да забравяме, че като агитираме за вестника, ние с това агитираме като социалдемократи, ние в същото вре­ме печелим пролетарските маси. Затова, ако ние само препоръчваме, съветваме несъзнателния още работник да се запише за вестника, с това ние още нищо не сме напра­вили за последния, както и изобщо за социализма. Ние трябва да заинтересуваме работника, ние трябва да го убедим в ползата от редовното получаване и четене вест­ника на неговата класова партия. А това можем да напра­вим, когато ние самите сме добри социалдемократи. Ко­гато в нашата агитация и пропаганда ние използуваме всяко по-важно обществено явление или събитие, за да изтъкнем противоречията между господарски и работни­чески интереси, това е най-сгодният случай да обърнем вниманието на пролетарските маси върху вестника, върху писаното в него по същите явления и събития. Същото ние трябва да правим както в нашата поединична пропаганда и агитация, така и в нашите общи и дружествени събра­ния, вечеринки, срещи и др. Нито едно събрание, нито ед­на вечеринка ние не трябва да изпускаме, без да ги из­ползуваме за вестника, и едно добро доказателство, че това събрание или вечеринка са имали успех, е това, ако те завършват със записването на нови абонати за вест­ника. Тук нека обърнем внимание върху едно средство, което при нашата добра воля и при нашето старание съ­що с успех би можало да се използува: при всеки случай, било във време на стачка или по въпроси, които живо ин­тересуват работниците в известна местност или от изве­стен занаят, ние можем да пръснем със средствата на организациите или синдикатите безплатно между работни­ците по няколко екземпляра от ония броеве на вестника, в които се дават осветления и упътвания по същата стач­ка или по същите въпроси. Това, повтаряно при всеки случай, може твърде много да спомогне за разпростра­нението на вестника и в същото време за спечелването на нови борци в нашите редове.

       С една дума, ние трябва навред и всеки път да използу­ваме случаите както за нашето дело изобщо, тъй и за вестника. Навсякъде, дето имаме възможност да говорим на работниците, ние трябва да агитираме за вестника. Тая агитация трябва да се води постоянно, неуморно, ние ни­кога не бива да я прекъсваме. Не ще и дума, че да разпространяваме вестника по посочените от нас начини е наистина една черна работа, но затова именно само този е най-сигурният път за създаването на един закрепнал социалдемократически вестник; така именно ние ще напра­вим най-много за неговото широко разпространение, а сле­дователно и за разпространението на социалдемократиче­ските идеи във все по-широки кръгове на пролетариата. Колкото обаче и да бъде черна тази работа, от нея не се отказва, не я избягва никой социалдемократ, никой класосъзнателен работник; напротив, такъв работник с готов­ност поема върху си такива тежки задължения, защото са­мата наша борба е тежка, неравна, защото за успеха на нашето велико дело ние навред има да се борим с без­бройни спънки. Мъчнотиите, спънките, които нашите про­тивници навред изпречват по нашия път, не стряскат един социалдемократ, те му дават нова енергия и с още по- голямо въодушевление той върши това, което му налага неговият дълг. Отбягването от посочената черна работа за вестника би показало само едно, че ние самите не съз­наваме голямото значение, което има неговото широко разпространение за партията, че ние не сме проникнати от нашите длъжности за разпространението на социалдемо­кратическите идеи, за привличане на нови работнически маси под знамето на социалната демокрация, с други ду­ми, че ние самите не сме истински, убедени социалдемо­крати. С решението обаче на конгреса да се издава вест­никът два пъти седмично ние имаме прекрасен случай да докажем обратното.

 

 

 

„Работнически вестник", год. VIII, бр. 13, 25 септември 1904.    Подпис: Г. Г.