Против буржоазния печат - Гаврил Георгиев

                                                                    I

Между многобройните средства, с които буржоазията разполага, за да потиска, експлоатира и заблуждава ра­ботническата класа — печатът е едно от най-силните. Ето защо колкото повече капитализмът се развива, толкова повече и буржоазията използува това средство. От сред­ство, което трябва да служи за пробуждането и просвеща­ването на пролетарските маси, печатното слово в ръцете на буржоазията се преобръща в средство за тяхното приспиване и оглупяване. Със своите печатни органи буржоаз­ните партии най-много си служат, за да поддържат у ра­ботниците старите еснафски понятия и да прикриват от тях истинските причини на тяхното робство. Тези именно ор­гани учат работника да търпи, да понася всичките неправ­ди и произволи на господарите; този печат именно пропо­вядва на работниците, че техните интереси са „общи" и „се съгласуват" с господарските. По всички обществени и по­литически явления и събития, по които работникът би ис­кал да има едно правилно разбиране от гледището на своите класови интереси, буржоазните печатни органи му дават най-лъжливи тълкувания — те осветляват тия явле­ния и събития тъй, както се диктува това от интересите на капиталистическата класа, и по тоя начин се стремят да държат пролетариата във вечно невежество и вечно под­чинение на последната. Затова и ние виждаме как бур­жоазните партии не щадят средства, спечелени пак от труда на работника, за да издават повече вестници и да ги пръскат дори безплатно между широките работнически маси.

Но ако партийните буржоазни вестници са едно силно оръжие, насочено против интересите на работническата класа, то още повече това е вярно за ежедневния „независим" печат. Ако партийният буржоазен вестник е свързан поне с някаква партийна „програма" и дисциплина и сле­дователно е принуден да пише в духа на „партийното" гле­дище, както и да държи известна мярка в измислиците и лъжите, то далеч това не може да се каже и за ежеднев­ния „независим" вестник, за „жълтия печат". Последният е наистина „независим", но само по това, че той не се смя­та свързан с никакво „партийно" гледище. Този печат се отличава от партийните буржоазни вестници именно по това, че той се използува по чисто капиталистически начин, че той е едно обикновено капиталистическо предприятие, предмет на търговия, на печалби. Както един капиталист построява едно грамадно здание, за да има редовен месе­чен доход от наеми, така и друг капиталист основава един в. „Вечерна поща" или „Дневник" с единствената цел да му докарват печалби. Както един фабрикант произвежда такава стока, каквато се търси на пазара, така и такъв вестник дава такива новини, проповядва такива „идеи", каквито се харесват на неговите читатели. Издателят-капиталист не се интересува нито най-малко какво се пише в неговия вестник — за него е важно само каква печалба му донася; поради това колкото по-големи печалби му до­карва неговият вестник, толкова по-доволен е той, че е вложил капитала си в едно „доходно предприятие". Пе­чалбите обаче от вестника могат да бъдат толкова по-големи, колкото „по-добросъвестно" неговата редакция се приспособява към вкусовете и желанията на широката разноцветна читающа публика. И понеже тая публика се води от настроението на момента, понеже тя се влече днес подир един, утре подир друг „герой", понеже тя търси само „пресни новини" и никога не си блъска гла­вата да разбере на коя страна е истината в обществените и политическите борби, то и „независимият" ежедневен вестник иде да задоволи тъкмо тия искания и „нужди" на „читающия свят". Ето защо такъв един вестник е „не­зависим" от всяка „партийна програма"; ето защо в една седмица той може да поддържа няколко „гледища": по­следните той менява, както редакторите му си меняват ри­зите. За него е важно да долови „настроението" на широ­ката публика и според това да пише: днес против, утре за руския цар, днес за една, утре за друга партия. При това той пише по наддаване: най-много похвали раздава на оногова, който най-много наддаде. Няма измислица, няма клевета и лъжа, пред която жълтият печат би се спрял; няма заблуждение, няма реакционна идея, която тоя печат не е разпространявал и не разпространява между публи­ката, стига това да се иска от „момента". И по тоя начин той, наистина, може да има най-много читатели и абонати, всичко това го прави годен за най-широко разпростране­ние, така ние си обясняваме и факта, че „Поща" например се пръска в десетки хиляди екземпляри във всичките краи­ща на страната. Но затова именно и ежедневният „неза­висим" печат се явява и най-опасен и вреден за интере­сите на работническата класа. И наистина, като се при­способява към вкусовете и настроенията на широката публика и със своите „пресни новини", тоя печат проник­ва дори в най-затънтените кътове, дори в последното ра­ботническо жилище, и там навред той носи своята „ду­ховна храна", той разпространява своите заблуждения, упражнява своето развращающе влияние. Несъзнател­ният още работник, който, объхтан от убийствения труд, се отбива в кръчмата или се връща вечер в къщи, за да сподели оскъдния залък със своето семейство, преди да лег­не и си отпочине за другия ден, вместо да прочете вестник, който да му разкрива причините на неговата мизерия и от който да почерпи бодрост и енергия за борба против капи­талистическата класа — вместо това, чете „Поща" или „Дневник", които го приспиват с разни „шарени светове", с песни за величието на руския деспотизъм, или с площадни измислици, с най-долни клевети го настройват против социализма, против неговата собствена класа, и по тоя на­чин го правят още по-неспособен да се бори за счупване веригите на своето робство. А това именно обстоятелство отлично се схваща от нашата буржоазия и нейните управ­ници и те не се забавиха да използуват жълтия печат. Неговото широко разпространение дава възможност на буржоазията да заблуждава най-много работнически глави и по тоя начин да усилва своето господство над ра­ботническата класа. Колкото ежедневните „независими" вестници и да меняват своите мнения за тая или оная буржоазна партия, колкото те и да са продажни, в едно обаче те остават постоянни и верни на нашата буржоазия, в услугите си да приспиват работничеството, в своите хули и нападки против социалдемократическата партия.Ето защо в тоя печат нашата буржоазия намира своето най-ценно и силно печатно оръжие против нейния непри­мирим враг — пробуждающия се пролетариат. 

Вече самото появяване на ежедневните „независими" вестници е едно доказателство за усилването на нашия враг, за въоръжаването на буржоазията против нас. Да стоим бездейно против тоя печат и по тоя начин да съдействуваме на неговото по-широко разпространение е престъпление към бъдещето на работническото движе­ние. Че в жълтия печат буржоазията си изкова едно ново и мощно оръжие — това не бива да избягва от нашето внимание; ние трябва зорко да следим всичките стъпки на нашия враг, и когато виждаме, че той се снабдява с нови оръжия, нашият отговор е и трябва да бъде, че ние също трябва по-добре да се въоръжим. Ако буржоазията има вече против нас цял ежедневен печат, то нашето постоянно стремление не по-малко трябва да бъде осно­ваването на един ежедневен вестник. Но ако ние сме още слаби да направим това, то нашите усилия трябва да бъ­дат толкова повече насочени към закрепването и най- широкото разпространение на „Работнически вестник". Против буржоазния печат, покрай нашата устна агитация и пропаганда, ние трябва да противопоставим нашето печатно слово, като преди всичко залягаме, щото „Работ­нически вестник" да се чете и получава във всички фаб­рики и работилници, във всички работнически жилища.

II

Срещу най-силното печатно оръжие на буржоазията, жълтия печат, както и срещу партийните буржоазни вест­ници, ние трябва да противопоставим работническия со­циалистически печат. Ние трябва да отговорим с разпро­странението на „Работнически вестник". Ако ние оставаме надире в това отношение, така ние даваме възможност на нашия враг да се засилва още повече, защото го оставяме свободно да прониква в несъзнателните още работнически маси и със своите заблуждения да забавя тяхното про­буждане и преминаване към тяхната класова партия — со­циалната демокрация. Не само със своята долна критика и своите улични измислици и клевети против работническата партия буржоазният печат задържа работниците в старото им невежество и подчинение на експлоататорската класа, но той постига това и с оная маса от заблуждения, които ежедневно разпространява в средата на работничеството върху всички по-важни събития и въпроси. Върху великобългарските стремежи на буржоазията, върху чу­довищните разходи за военщината, върху данъчната по­литика, върху работническото законодателство, митната тарифа, учебното дело, тъпченето на политическата сво­бода — върху всички тия въпроси, в които най-живо се засягат интересите на работническата класа, буржоазни­те вестници, а най-вече жълтият печат, сеят мъгла, скри­ват истинския смисъл, истинските намерения и стремежи на буржоазията, защото целта на буржоазния печат е ви­наги да направи работническата класа неспособна да разбира и защищава своите класови интереси и по тоя начин да я привързва към „общото дело" с нейните по­тисници и експлоататори. Да противодействуваме на вредното влияние, което буржоазният печат упражнява върху работническите глави, да разкриваме заблуждения­та, които се пръскат от него, ние можем само като гово­рим на колкото се може по-широк кръг работници, като по всеки въпрос излизаме пред тях в „Работнически вест­ник" с нашата социалдемократическа критика, с нашето осветление от гледището на класовите интереси на проле­тариата. А това ние ще постигнем с проникването на вест­ника във всичките работнически среди. По тоя начин все по-широкото разпространение на вестника е една необ­ходимост за нашата партия, една от първите и последни наши задачи. Искаме ли ние, щото социалдемократиче­ската партия, както и общият синдикален съюз да се усил­ват и развиват, искаме ли да изтръгваме работническите маси от влиянието на буржоазията, упражнявано чрез нейния печат, ние трябва неуморно да работим за най- широкото разпространение на вестника и на социалисти­ческия печат.

Да разпространяваме обаче вестника, това ще каже да бъдем добри социалдемократи, да бъдем убедени и пре­дани защитници на интересите на работническата класа. Ако един „независим" ежедневен вестник се издава с един­ствената цел да докарва по-големи печалби на неговия издател-капиталист, то и разпространението на такъв вестник се явява чисто търговска работа. Капиталистът-издател разпространява своя вестник със средствата и начините на всеки предприемач, разпространява го, както всеки търговец разпространява своята „чиста", „фина" "невидена" стока. Издаването на своя вестник той почва с вла­гането на необходимия за това капитал и сетне с всевъз­можни реклами и приспособявания към чувствата и жела­нията на разноцветната публика си намира купувачи. Той слиза до най-долното умствено равнище на своите чита­тели, но колкото по-успешно издателите на ежедневните „независими" вестници си служат с тия средства, толкова по-мъчна, но и толкова по-благородна е нашата работа за разпространението на нашия вестник. Колкото повече бур­жоазният печат слиза до умственото равнище на своите читатели, толкова повече и ние се стремим да издигаме работничеството в неговото разбиране, в неговото класово съзнание. А за това се иска усилена просветителна работа от наша страна в работническите среди, агитация за вест­ника, без която е немислимо широкото разпространение на последния. На готови средства една слаба още работни­ческа партия най-малко може да разчита, за да почне из­даването на своя вестник; тя може да разчита само на съзнанието на самите работници, на предаността на своите членове към освободителното дело на пролетариата. Ето защо разпространението на вестника за нас е един въпрос на агитация и пропаганда, въпрос за пробуждането и орга­низирането на разпръснатите работнически маси. Ние издигаме тия маси до разбирането на техните класови ин­тереси, ние ги пробуждаме, като агитираме да се записват за вестника, ние ги пробуждаме и след като те започнат да четат вестника. 

Издаването на „Работнически вестник" в продължение на 8 години е едно красноречиво доказателство за съзна­нието на партийните членове, за готовността на организи­раните класосъзнателни работници да не жалят време и средства за делото на своята класа. Ако „Работнически вестник" е можел да се закрепи досега и ако тая година той има повече абонати от миналата — това се дължи на самите работници, дължи се на ония скромни, но дълбоко предани ратници за освобождението на пролетариата, които, пръснати в разните краища на страната, с въоду­шевление безспирно дълбаят под основите на капиталистическата наредба, тласкани само от съзнанието на своя дълг и вярата в правотата на социалдемократическите идеи. С такива доброволни агитатори и организатори, кои­то отделят от малкото си свободно време и се ръководят само от съзнанието, че служат на едно велико дело, може да се похвали само социалната демокрация. Но затова именно и ние, колкото и да се радваме на досегашните ус­пехи, винаги трябва да насочваме нашето внимание на­пред. Ако българското класосъзнателно работничество мо­же да се гордее, че то вече можа да издигне един свой вестник, то в същото време ние не трябва да забравяме, че постигнатото не е достатъчно. Нито за минута ние не трябва да се задоволяваме с досегашните успехи, като има­ме предвид какъв дълъг трънлив път лежи още пред нас, колко много работа още ни предстои. 

Както и досега, така и занапред разпространението на „Работнически вестник" за нас е едно вярно мерило за успеха на партията и на синдикалния съюз. Дали вестни­кът е закрепнал, ние съдим по броя не на неговите чита­тели, а на неговите платили абонати. Такива абонати обаче могат да бъдат само ония работници, които вече са се издигнали в разбирането на своите класови интереси. Такива работници не само получават вестника, но те съз­нават и необходимостта редовно да плащат абонамента си, без който вестникът не може да бъде закрепен. Работ­ник, който наистина скъпи за интересите на своята класа, за бъдещето на своята партия, доказва това, като дава на вестника своята посилна поддръжка, т. е. като пред­плаща за него. За класосъзнателния работник да следи своя партиен вестник е една потребност; както за него е необходимо да има добра храна и добро жилище, така е необходимо да чете вестника, който осветлява пътя на не­говата класа в борбата й против буржоазията. Затова и класосъзнателният работник редовно плаща за вестника, като знае, че само по тоя начин той дава възможност на партията да си създаде едно мощно оръжие и чрез него да привлича нови работнически маси. И докато вестникът няма достатъчно такива абонати, това доказва, че ние не сме направили необходимото дори за неговото закрепване. Но тъй като такива абонати ние можем да си подготвим само с неуморна агитация и пропаганда, техният недоста­тъчен брой е в същото време и доказателство, че ние недостатъчно сме работили изобщо като социалдемократи. Ето защо, когато вестникът слабо се разпространява в една местност, ние можем да бъдем сигурни, че там нашите ор­ганизации изобщо малко работят за разпространението на социалдемократическите идеи. 

Прочее, когато ние виждаме нашия враг да се въоръ­жава и чрез своя печат все повече да разпространява своето влияние в работническата среда, ние трябва да удвоим нашите усилия за разпространението на единстве­ния социалдемократически вестник. В синдикати, в просветителни групи, в публични събрания, с една дума — на­вред, ние трябва да агитираме за вестника. Като работим за основаването на нови и усилването на стари работ­нически организации, ние никога не трябва да забравяме, че широкото разпространение на „Работнически вестник" в една местност за нас не е по-маловажно от основава­нето на един нов синдикат, на една нова организация или просветително дружество.

Срещу отровата, която буржоазията чрез своя пар­тиен и особено жълт печат влива в работническата среда, за да направи от работниците една тъпа и леко­мислена сган, която безропотно влачи своето икономическо и духовно робство, ние, социалдемократите, чрез най-ши­рокото и повсеместно разпространение на нашия печат трябва да противопоставим най-силната противоотрова — съзнанието, солидарността и жаждата за борба в името на социалистическия идеал.

 

 

 

 

„Работнически вестник", год. VIII, бр. 36 и 37 — 15, 18 декември 1904 г.    

Подпис: Г. Г.