Търсене в този блог

16.08.2013 г.

На работа ! - Георги Кирков

 

 

        В неделя, на 18 того, в гр. Габрово при стече­нието на многобройна публика тържествено бе закрит Шестият национален конгрес на Българската работни­ческа социалдемократическа партия. По-долу читате­лите ще намерят едно подробно описание на тържест­вото на закриването. Тук ние ще се ограничим само с това — да отбележим един-два по-важни момента, из­пъкнали през времето на шестдневните разисквания в конгреса. На първо място стои въпросът по партий­ния печат, който погълна цели четири заседания, за да се завърши, както и в последните два конгреса, с тържеството на онова здравно гледище, преоблада­ващо в редовете на партията, което има за основа пре­ди всичко добре разбираните интереси на тая послед­ната при сегашните обществено-икономически усло­вия, когато ние още нямаме достатъчно многоброен пролетариат и поради това, за да оградим бъдещето на работническото движение и самата партия от израждание като партия на пролетариата, ние трябва да турим действията си в известни строго и ясно опре­делени граници, като съсредоточим най-голямото си внимание в масата на наемните работници. Разбира се, че това никак не изключва възможността да зали­таме и в чужди нам среди. Винаги обаче трябва да се помни, че ние сме в чужди среди и че нашите видими победи и успехи се дължат не на това, че тия среди са се проникнали от идеалите на пролетариата, а на разнищванието на буржоазните партии у нас, което е впрочем явление временно и се обяснява с обществено- икономическия кризис, който прекарва нашата страна. Работната маса е разочарована в буржоазните партии. Това обаче още не значи, че тя е готова, а главно способна да възприеме пролетариатските идеали, кои­то са същността на социалистическата пропаганда.

      Без тази важна същност, ограничавайки се само с една-две точки от минималната програма, ний пре­ставаме да бъдем партия на пролетариата, ний се из­раждаме в партия демократическа или още по-лошо — в партия на дребната буржоазия и нейния тесен и груб егоизъм. Нашите успехи и победи тогава стават по­нятни. Ний печелим, защото замълчаваме нашите край­ни искания, защото сме повърхностни в нашата про­паганда и агитация.

      Мнозина намират, че препирните по печата и из­общо по нашата обща деятелност като партия, подигани почти във всякой конгрес, са досадителни и не­приятни. Ний сме на обратното мнение. В тия препир­ни, понякога наистина досадителни и неприятни, ний виждаме една голема полза. По този начин много ра­боти, тъмни за нас, се проясняват, много неща, мът­ни за нас, се избистрюват и партията в своята целокупност добива още по-голяма твърдост в преследванието целите си и още по-голяма ясност в разбиранието задачите си като представителка на пролетарските идеали, като оръжие на пролетариата в борбата му с днешните обществено-икономически наредби.

      Втор  един не по-малко важен момент в разискванието на конгреса бе и въпросът по организацията на партията. Представителите на тая последнята имаха пълна възможност да чуят твърде неутешителни ра­боти в това отношение. Оказва се, че в момента, ко­гато ний „печелим" и „учудваме света с нашите успе­хи", организацията на партията се намира в най-неза­видно положение. Самият този факт, мислим ние, е достатъчен, за да ни изобличи в непростително пълзение по повърхността. Ний признаваме като наш осно­вен принцип организацията, ний говорим надясно и наляво, че нашата сила е в организацията, че ней дъл­жим всичко — и в същото време не вършим почти нищо за нейното съзиждание Нещо повече, между нас се на­мират някои, които като че искат да ни убедят в ненуж­ността на организацията, която туряла окови на мисълта и пречела на високите полети на духа. Колко това е дъл­боко скръбно и високо поучително! То ни учи, че и в нашите редове лустросаната фраза играе известна роля, то ни убеждава, че и между нас, социалдемокра­тите, не липсват личности, за които са чужди най- елементарните понятия за класовата борба и нейните условия.

      Без организация няма успех! Ако такъв има вън от нея, той е една фикция! Организацията е основата на нашата борба. Безсмислица, окови и стеснение е тя само за тия, които във всяка воденица виждат ве­ликан. Наистина организацията е дело трудно, бавно, уморително, което не обещава непосредствени триум­фи, което не задоволява изведнаж безкрайната жажда на духа за високи полети — тя е черна пионерска работа!

       Нам се иска обаче да поканим нашите другари към такава именно „черна" и „безславна" работа. Нам се иска да обърнем вниманието им именно върху това обширно, тесно за някои, плодородно поле за работа. Защото делото на българския пролетариат, колкото и микроскопичен, за да изчерпи енергията на един не­търпящ окови дух, защото неговата партия, колкото и тесна за въртящите се великани, иска от нас не фра­зи, не сладки приказки, а усилен, постоянен и страш­но черен труд! Нека ний всички до един яко се зало­вим за издиганието и закрепванието на партийната ор­ганизация, за разумното и планомерно организирание на социалистическата пропаганда, солта на нашата деятелност; нека ний всички до един, станали по-мъд­ри от опитите на миналото, братски си подадем ръка и задружно насочим нашите усилия към общото дело.

      Да, това е необходимо, и то толкова повече сега, когато политическите събития у нас се развиват съвсем не в полза на народните правдини. С тактиката оба­че на „свободния дух" ний можем да бъдем само из­ненадани и смутени. За да устоим на напора на растя­щата реакция, ний трябва да имаме най-силното си оръжие — организацията — винаги източено. Защото в него е едничкият залог на истинската победа и успех.

 

      На работа, прочее!

 

 

Работнически вестник, №  46, 23 юли 1899

Печата се по текста

на в. "Работнически вестник"

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар