Търсене в този блог

23.08.2013 г.

Нашите длъжности - Гаврил Георгиев

 

     Социалдемократът, представителят и защитникът на работнишката класа, като действува за развитие на кла­совото й съзнание, не може да остане само спокоен зри­тел в редовете на своята партия. Той живо следи нейните успехи и борба, той живее заедно с нея. Той не е без­участен към изпитанията, на които са изложени неговите другари по труд и идеи; напротив, той посвещава всички­те си сили и способности, спомага с каквото може за тър­жеството на високия си идеал.

     Човекът със социалдемократическите идеи е винаги го­тов да заема своето място в организираната и дисциплини­раната армия на милионите обездомени и онеправдани на днешната обществена наредба. Представителят на проле­тариата, въоръжен с познанията на научния социализъм, всеки час и момент се озовава там, където го вика него­вата партия. „Социалист", който прекрасно може би раз­бира нашето учение, но затворен в себе си, може да бъде твърде полезен човек, ала само за себе си; такъв един „социалист" може твърде много да се възхищава от социа­листическата партия, но сам той е мъртъв за тази партия, той не е неин член, той е социалист, безполезен за социа­лизма.

     Като социалдемократи ние имаме своите длъжности. Нашите длъжности се определят от нашия -идеал, те ни се налагат от интересите на нашата партия. Без тях „со­циалистическите убеждения" се обръщат на просто кокет­ство в кафенетата и интимните кръжоци. А кой не знае, че и най-отчаяните ри врагове умеят да кокетничат със „социализма", без това да им бърка да опитват против социалдемократите всичките средства на преследването? И наистина от простото кокетничество с нашите идеи до пълното преминаване в лагера на общия ни враг има са­мо една крачка.

     Когато нашата пропаганда има нужда от усилване, ко­гато се касае за по-трайно организиране на разпръснатите ни сили, за основаване на нова партийна група или дру­жество, за намиране средства за удовлетворение на пар­тийните нужди, за разрешаване на интересуващите ни въ­проси, за укрепване на нашите органи, тогава никой от нас не може да стои със сгънати ръце. А има ли кога ний да стоим със сгънати ръце? Не, нашата борба е непрестанна и неуморна, защото нашите тегла са нескончаеми в бур­жоазната наредба. За нас, работниците, няма време за „волност", защото във всеки час и минути нашите жизне­ни сокове безжалостно се изсмукват за охолностите на другите. Верен на нашия дълг, редом с мъките за изкар­ване на ежедневния хляб, работникът-социалист и най- малката частица от времето, което му остава, отделя за великото дело.

     И днес, 18 априлий, когато пролетариатът показва пред буржоазния свят своята мощ и смело произнася против него своята присъда, ний не забравяме да си припомним нашите длъжности, като имаме предвид, че след отпраз­нуването на великия ни ден нас очаква нова и плодотвор­на работа.

 

 

 

 „Работническо дело", год. 1 бр 4 април 1903 г., с. 231—233, Подпис: Гавр. Георгиев

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар