Търсене в този блог

16.08.2013 г.

Нашите задачи - Георги Кирков

 

 

      Нашите преки задачи като социалисти се определят преди всичко от историческата роля, която работническата класа е повикана да играе в живота на нашата страна.

     Историческата роля на работническата класа у нас, както видяхме (гледай бр. 5 и 6), се заключава най-главно в това — да преобразува коренно наредбите на капиталистическото общество в тая смисъл; щото средствата за произвождание — капиталите, оръдията и земята, от частна собственост, от собственост само на една класа, каквато е капиталистическата, да станат обществена, колективна собственост. Това е крайната цел на работническата класа, а в същото време и на социалистическата партия като теоретическа и практическа изразителка на интересите и стремежите на тая класа.

     Оттук следва, че нашите преки задачи като социа­листи се свеждат най-главно към това — да подгот­вим работническата класа за историческата роля, коя­то е повикана да играе, и за целта, която трябва да постигне.

     За успешното разрешение на тия наши задачи ние трябва винаги да имаме пред очи две важни работи: първо, да уясняваме на работническата класа истори­ческата й роля и, второ, да я възпитаваме в духа на нейната класова политика в тая смисъл, щото да умее, от една страна, енергично и ревниво да брани своите класови интереси, от друга — да приема най-живо уча­стие във всички политически и обществени борби, като използва всички оръжия, които и дават учрежденията и законите на страната, за да разчиства пътя си към крайната цел. Първото ние ще постигнем чрез едно систематическо и планомерно пропагандиране началата на научния социализъм между наемните работници, второто — чрез организирание тия последните, от една страна, в отделни професионални, по занаят, синдикати за борба в името на техните най-близки интереси (надница, работен ден, условия на труда и пр.), от друга — в една класова политическа партия, действующа въз основа на принципите, теоретически и практически произтичащи от научния социализъм и нуждите на работническата класа в дадено време. С помощта на социалистическата пропаганда ние ще внесем в работническата класа класово самосъзнание, с помощта на организацията ние ще създадем от нея една добре дисциплинирана бойна сила, способна да действува при всички проявления на нашия живот, като извлича от тях реални облаги и за себе си, и за напредъка на самата страна.

      Никога не трябва да се забравя, че няма нещо в днешното общество, което работническата партия не би могла да използва в интереса на социал[истическото] дело, стига само тя да умее навреме да го схваща и усърдно да работи. Всички успехи в областта на на­шия културен, икономически и политически живот, всички придобитъци, които всеки ден ни носи науката — всичко това трябва да отива в общата съкровищница, в общия арсенал на оръжията, с които трябва да раз­полага работническата класа в борбата за своето икономическо и политическо освобождение.

       Такива са и такива трябва да бъдат нашите преки задачи като социалисти, като изразители на пролетариатските стремежи в днешното общество.

      Сега нам остава да разгледаме още едни важен въпрос, а именно — нашите странични задачи, които ни се налагат от условието, че около работническата кла­са се простира една доста широка работяща маса, която в силата на социалното развитие все повече и повече се приближава до положението на пролетариатската класа, т. е. все повече губи своята икономическа и политическа независимост, пролетаризира се и се об­ръща в робиня или полуробиня на капиталистическата класа. Думата ни е за дребните производители — дребни занаятчии, селяни, търговци, и изобщо за всички хора от средня и полусредня ръка, които днешното раз­витие на нашата страна е вече турило и туря между чука и наковалнята.

     Пита се: какво искаме ние от тези работящи хора? Разбира се, не друго, освен да ги спечелим за стреме­жите и идеалите на работническата класа. 1Це рече, нашата пропаганда и агитация между тях трябва да има за цел да ги привлече към делото на социализма и да ги въвлече в борбата против днешната наредба. Като им разкриваме тяхното обществено-икономическо положение и причините, които са го създали и всеки ден създават, като им посочваме всичката непригледност на тяхното съществувание като дребни произво­дители и собственици, с това ние полека-лека ги от­късваме както от илюзиите им, тъй и от ролята им на несъзнателни крепители на днешната наредба, на която те сами са най-първата жертва.

     И нека се помни, че в тази си пропагандистическа и агитационна деятелност между тях ние не можем и не трябва да апелираме само към техните класови и тесносъсловни интереси, както мислят някои. Класови­те и съсловни интереси на тия работящи хора са твър­де разнообразни и противоречиви и в основата си мал­ко или много враждебни на икономическия и политиче­ски напредък на страната ни. Следоват[елно] те не могат да бъдат един целостен и траен фактор, а още по-малко — един „лост за прогреса", защото с разпаданието на средните съсловия, както е случаят у нас, едновременно се раздробяват и затъмняват и самите съсловни интереси.

      Нека се помни тъй също и това, че всички искания от нашата минимална програма, които ние предявяваме в тяхна полза, имат за цел не да ги закрепяват в тях­ното старо гледище като дребни производители, не да стягат обръча на техните тесносъсловни ламтежи и вяр­вания, а, напротив, да спомагат за тяхното по-безболез­нено излизание измежду чука и наковалнята, като раз­ширяват техния мироглед и внасят в тях съзнание за лошавината на днешната наредба и готовност да се борят против нея рамо до рамо с работническата партия.

      С една реч, в своята практическа деятелност между тия работящи слоеве при каквито условия и да са те ние трябва да имаме пред очи едно нещо — по всякой начин да ги откъсваме от армията на поддръжниците на днешния обществен строй и да ги прилепваме към армията на социалната демокрация. Предявляваме ли известни искания в тяхна полза, внисаме ли в тях по­литическа свест, подигаме ли техното културно рав­нище, защищаваме ли ги от натиска на силните на де­ня, всичко това трябва да гони една върховна цел — да уголемява числото на съзнателните недоволници от днешната наредба и съзнателните борци против нея. Тази върховна цел трябва винаги да стои ясна пред нас, за да се не отклоняваме от нашата революционна роля и изпадаме в недоумение, защото колкото днеш­ните условия и да са лоши, колкото нашата страна и да представлява една мрачна социална картина — това нито най-малко не ни дава право да свиваме нашето знаме в името на някакви си уж „насъщни нужди". На­против, това именно трябва да ни кара да бъдем още по-определени в своите действия и още по-енергични в борбата.

      Такива са и такива трябва да бъдат нашите стра­нични задачи в днешното наше общество, независимо от това, дали у нас царуват дворцови режими и бързо разлагание на старите икономически форми, както е днес, или пък се радваме на що-годе правилен кон­ституционен живот и разлаганието на тия форми става по-бавно, а не във формата на масово осиромашавание на дребните производители.

    По този именно начин като действуваме, ний ще оставаме винаги верни на нашата революционна роля в днешното общество.

 

 

 

 

Работнически вестник, № 11,  10 ноем. 1900  

Печати се по текста

на в. „Работнически вестник"

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар