Търсене в този блог

8.08.2013 г.

Памет за Карл Либкнехт !

Карл Либкнехт / 13 август 1871 – 15 януари 1919 / е виден немски политик, социалист,  деец на германското и международното работническо движение, един от основателите на Комунистическата партия на Германия и водач на въстанието от януари 1919 г.

Роден е в Лайпциг. Син е на Вилхелм Либкнехт, един от основателите на германската социалдемократическа партия (СПД). Учи право и икономика в Лайпциг и Берлин,  мести се в Берлин през 1899 г. и отваря адвокатска кантора с брат си Теодор. Защитава много социалдемократи в политически процеси. През 1900 г. сключва брак с Юлия Парадис, от който се раждат три деца. Жена му умира през 1911 г. Вторая му жена София Борисовна Рысс /от 1 октомври 1912 г./ е родена в Ростов на Дон. 

   Карл Либкнехт е член на СПД от 1900 г. и принадлежи към лявото и  крило. Основател и президент е на Социалистическия младежки интернационал от 1907 до 1910 г.

Той с ентусиазъм приветства революцията от 1905-1907 г. в Русия. На партийния конгрес на социалдемократите в Йена от 1905 г. Либкнехт провъзгласява всеобщата масова политическа стачка за „специфично пролетарско средство за борба”. В 1906 г. на Манхаймския партиен конгрес той разобличава политиката на германското правителство в подкрепа на царския режим в Русия за задушаване на революцията и призовава германския пролетариат да последва в своята борба примера на руските работници.

  В тези години в германската социалдемокрация се оформя лево течение. Един от видните му ръководители, наред с Роза Люксембург, става и Карл Либкнехт.

В 1907 г. е издадена неговата брошура „Милитаризъм и антимилитаризъм”, в която за пръв път в марксистката литература той обстоятелствено анализира естеството на милитаризма в  империалистическата епоха и теоритически обосновава необходимостта за антимилитаристическа пропаганда като една от формите на класова борба на пролетариата. Това е повод в края на 1907 г. имперския съд да го обвини в „държавна измяна” и изпрати в затвора за 18 месеца от 1907 до 1909 г.

  В 1908 г. е избран за депутат в парламента на Прусия, докато излежава присъда в Глац, Силезия.

Избран е за депутат в Райхстага през 1912 г. Става водеща фигура в борбата срещу милитаризма. К. Либкнехт заедно с Роза Люксембург се обявяват против реформаторската тактика на десните социалдемократически лидери. Отделя голямо внимание на антивоенната агитация и политическата работа сред младежта. На партийния конгрес през 1912 г. в Хемниц той призовава за укрепване  международната пролетарска солидарност като решаващо средство за борба с очертаващата си война и дрънкането на оръжие.

  През април 1913 г. от трибуната на райхстага Либкнехт определя ръководителите на военните монополи като военнолюбци и подпалвачи на война.

На 2 декември 1914г. той е единственият депутат от СПД, гласувал срещу военните кредити и против участието на Германия в Първата световна война. С писмено заявление в райхстага Либкнехт характеризира Първата световна война като завоевателна. Парламентарният му имунитет е свален. 

  Работейки активно против Първата световна война на Цимервалската конференция от 1915 г. той издига лозунга „ Гражданска война, а не граждански мир !”, като предлага да се обърне оръжието срещу класовите врагове вътре в страната, застъпва се за интернационална класова борба за мир, за социалистическа революция и предлага да се създаде нов Интернационал.

В листовката „ Главният враг е в собствената страна !” от май 1915 г. Либкнехт посочва, че главният враг на немския народ е германския империализъм.  

  През август  1914 г. сформират заедно с Роза Люксембург, Клара Цеткин, Франц Меринг и др. групата Die Internationale, която по-късно се превръща в групата „Спартак“ през януари 1916 г. или  т.нар. Спартакистка лига.

 Либкнехт е арестуван и изпратен на Източния фронт заради изповядване идеята за пролетарска революция. На фронта отказва да се бие и служи като помощен персонал. Поради влошеното му здраве е изпратен обратно в Германия.

 През януари 1916 г. Либкнехт е изключен от социалдемократическата фракция в райхстага. Но от трибуната на пруската палата на депутатите той призовава берлинския пролетариат да излезе на демонстрация на 1 май 1916 г. с лозунги „Долу войната !” и „Пролетарии от всички страни, обединявайте се !”

На самата демонстрация на 1 май  1916 г. Либкнехт призовава за сваляне на правителството и отново е арестуван и осъден на затвор от 4 години и един месец. В затвора с радост посреща съобщението за победата на Октомврийската революция в Русия. Веднага призовава немските войници да не позволяват да ги използват в качеството на палачи на руската революция.

Освободен от Ноемврийската революция – 1918 г., той веднага се хвърли в борбата, заедно  с Роза Люксембург. Излизайки от затвора, Либкнехт отново разгръща активна революционна дейност. Листовка от 8 ноември, един от авторите на която е и той, призовава немските работници да свалят правителството. Незабавно организира заедно с Роза Люксембург издаването на вестник  «Роте фане», първия брой от който излиза на 9 ноември 1918 г.

Либкнехт издига глас за задълбочаване на Ноемврийската революция, енергично разобличава лидерите на германските социалдемократи, подчертавайки, че те се стремят да ликвидират революцията в самия и зародиш, както и срещу ръководството на центристката Независима социалдемократическа партия, които поощряват тези стремежи.

На 9 ноември 1918 г. декларира създаването на "свободна социалистическа република" само два часа след декларацията за създаването на Ваймарската република.

На 29 - 31 декември 1918 г. участва в създаването на Германската комунистическа партия и става неин председател.

През януари 1919 г. е един от инициаторите и организаторите на спартакисткото въстание в Берлин. Революционната борба на Либкнехт предизвиква огромно недоволство от страна на водачите на Социалдемократическата партия в Германия – те открито искат убийството на вождовете на новата Комунистическа партия. До 13 януари въстанието е потушено, а на 15 януари Карл Либкнехт и Роза Люксембург са заловени и в същия ден са  убити без съд и присъда.

Събитията от онова време отекват нашироко, а  Христо Смирненски  пише знаменитото си  стихотворение: "Карл Либкнехт". Като излага нетленността на "подвига на Либкнехт" чрез  думите:

                                                       „Берлин го помни и навеки ще го помни

                                                        в онези дни на свойте бури главоломни…..”

поетът показва, че историята няма да забрави делото му.  

 

 

                                                        *     *     *

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар