Един партиен въпрос - Гаврил Георгиев

 

                                                               I 

 

     Със започването новата годишнина на „Работнически вестник" ние считаме за наша първа длъжност да привле­чем вниманието на партийните членове и нашите съчув­ственици, на всички организирани работници върху нуж­дата от широкото разпространение на нашия боеви пе­чатен орган. Преди да се занимаем с който и да било въ­прос, който трябва да бъде осветлен и разгледан от пар­тийния вестник, за да спомогне за развитието на класово­то съзнание на пролетариата, вие трябва да се попитаме доколко на самия вестник е дадена възможността да въздействува със своята критика и осветление върху умовете на широките работнически маси. Пред многото въпроси, които засягат интересите на пролетариата, които вълну­ват партията и синдикираното работничество, на първо място ние трябва да се занимаем именно с въпроса за разпространението на вестника. Това е стар партиен въ­прос, колкото е стара и самата партия, но той си остава вечно нов въпрос, щом нашата постоянна задача е да ра­ботим за най-широкото разпространение на социалистиче­ските идеи между пролетарските маси и особено докато вестникът — нашето най-силно бойно оръжие — не е още закрепнал. Поради това и ние не бива да занемаряваме тоя въпрос с оправданието, че в партията има в момента въпроси, които повече заслужават нашето внимание. Не можем да говорим за изпълнен партиен дълг от оня пар­тиен член, който не се е достатъчно погрижил да изпълни своя дълг, преди всичко, към вестника! Не може да се смята за класосъзнателен оня работник, който не съзнава нуждата да чете вестника на своята партия и на синди­калния съюз! Ще рече, ние сме прави, когато първата статия на първия брой от новата годишнина на вестника посветяваме на въпроса за вестника, който е и първият, най-важният партиен въпрос, когато е дума за нашата пе­чатна пропаганда. 

      Партийните конгреси винаги са обръщали внимание върху нуждата от широко разпространение на вестника, като в съответни резолюции са посочвали мерките и са задължавали партийните членове да ги прилагат. Това показва, че партията в лицето на своите най-добри и пре­дани дейци винаги е съзнавала голямото значение, което разпространението на вестника има за нейното развитие, за нейните успехи, за бъдещето на работническото дви­жение у нас; ала в масата на партийните членове това съзнание още не е достатъчно проникнало; в своята прак­тическа дейност, в дейността на отделните организации и партийни членове ние в туй отношение сме остава­ли винаги и доста назад от партийните конгреси. Ние агитираме за вестника; но как агитираме? Ние често даже не се запитваме какво ще кажем да агитираме за вестника; ние придумваме, а не убеждаваме несъзнателния работ­ник в нуждата да получава вестника, ние не го заинтересу­ваме със съдържанието на последния; с една дума, въ­преки големите усилия и жертви, които полагаме и да­ваме за вестника, ние всъщност не агитираме за него. Ние пращаме дописки в редакцията, ние не си жалим даже труда да ги пишем твърде дълги и често се сърдим, ко­гато те не бъдат напечатани; в тия дописки ние описваме лошото положение на работниците от един занаят или в една местност, изтъкваме ужасната експлоатация на българските капиталисти, изброяваме честите злополуки с работниците и господарските неправди; но когато тия дописки се напечатат, когато вестникът изтъква всички тия факти из работническия живот и ги осветлява, ние не счи­таме за нужно да занесем вестника на тия работници, за които се пише, които се подканят към организиране, зоват се на борба; разкритията и дописката, осветле­нията във вестника, бичуването на господарските не­правди, насърченията към малодушните и колебливите ра­ботници, всичко това остава непрочетено от самите работници, то не минава в тяхното съзнание, не въздействува на техните умове, то си остава само на страниците на вестника, и едно от най-силните наши средства за агитация и пропаганда остава неизползувано, усилията ни за просветата на работниците отиват напразно. Обявява се някъде стачка, във вестника се дават подробни све­дения по нея, осветлява се стачната борба, стачниците се подканят към солидарност и дисциплина, апелира се към цялото работничество за морална и материална под­дръжка, цялата партия понякога се туря на крак и чрез събрания, протести, резолюции изказва своето съчувст­вие към стачниците, но всичко това остава непрочетено от самите стачници, когато именно в тоя момент следенето на вестника би допринесло много за тяхното класово самосъзнание, а заедно с това би спомогнало и за раз­пространението на вестника, защото привлеченият, заин­тересованият веднаж от него работник става постепенно негов редовен четец и абонат. Но ние именно в тоя мо­мент често съвсем забравяме за вестника. Ние свикваме събрания, държим сказки, събираме помощи, но не смя­таме за нужно масово да пръснем в събранието вестника, ние изпущаме момента, когато вестникът с най-жив интерес може да бъде прочетен и в същото време още по­вече да помогне за пробуждане съзнанието на събра­ните работници. Ние често изпускаме изпредвид, че раз­пространението на вестника не е по-маловажно, отколкото да държим една хубава сказка, да свикаме едно публично събрание; ние забравяме, че вестникът е най-добрият помощник на нашите агитатори и организатори, че най- сгодните моменти за нашата агитация и пропаганда са именно и най-сгодните моменти за разпространение на ве­стника. Последното ни се вижда като второстепенна ра­бота, която ние можем да вършим в друго време, когато именно в най-важните моменти вестникът може да бъде и най-полезен, особено при малко и при недостатъчно подготвени агитатори. Но ние не използуваме не само важните моменти за вестника, а и във всяко друго време слабо работим за неговото разпространение. Несъмнено и организационни събрания ние винаги признаваме необ­ходимостта от разпространението на вестника и въобще това е за нас твърде ясен въпрос, върху който няма нужда особено да се разисква. Но как ние разпространя­ваме вестника? Ние чакаме работници в помещението на клуба, в някоя посещавана от тях кръчма или оставаме на случайни срещи, за да им говорим за вестника. Ние не търсим срещи с тях, не отиваме във всички локали, които се посещават от тях, не им говорим при нашите екскурзии, общи срещи, събрания, вечеринки, ние не оти­ваме в махалите, дето те живеят, не ги посещаваме в до­мовете им, във фабриките, работилниците, с една дума, ние не отиваме там, дето са те, не търсим случаи да се срещаме с тях, а чакаме несъзнателните още работници сами да дойдат при нас, за да чуят какво ще им кажем за ползата от четенето и получаването на вестника, който защищава техните интереси. И, разбира се, ако ние така работим, никак не е чудно, че вестникът, въпреки осем­годишното си съществуване, още не е закрепнал и още много ние трябва да чакаме, докато той бъде осигурен материално. Но тук трябва да забележим, че така ние разпространяваме вестника не само защото недостатъчно ценим значението, което има той за партията, а защото така ние изобщо водим нашата агитация и пропаганда. Обикновено ние викаме работниците на събрание в клуба чрез възвание, при това самото възвание недостатъчно разпространяваме, но ние самите не търсим работниците, ние не се срещаме с тях, за да ги заинтересоваме и да привлечем колкото се може повече слушатели; ние не изпущаме случаи да подчертаваме, че нашата задача е да привличаме нови и нови работнически маси под нашето знаме, обаче ние не отиваме при тях, за да ги пробуждаме с нашето социалистическо слово, а чакаме те сами да дой­дат при нас, ние не отиваме при планината, а чакаме плани­ната да дойде при нас. Затова и нашите събрания обикно­вено се посещават от работници, които неведнаж са дохождали или които при един или друг случай малко или много са вече засегнати от нашата пропаганда и агита­ция. Когато партийните членове малко работят и се гри­жат за вестника, това показва, че те самите не са още достатъчно подготвени като социалдемократи, и, нао­паки — един партиен член е добър социалдемократ, ко­гато в своята дейност той не изпуща случай да агитира за вестника. 

 

                                                                 II

 

     Като социалдемократи, нашата постоянна задача е да развиваме класовото съзнание на пролетариата, да го ор­ганизираме под знамето на социалната демокрация, което ние постигаме с нашата планомерна и целесъобразна дей­ност за разпространението на социалистическите идеи, за привличане на нови и нови работнически маси в нашите редове. Но за каква планомерна и целесъобразна дейност ние можем да говорим там, дето на първо място не стои въпросът за широкото разпространение на вестника? Чрез вестника ние упътваме нашата мастна дейност, чрез него ние преди всичко и най-много спомагаме за широкото разпространение на социалистическите идеи всред работ­ническите маси, за тяхното класово самосъзнание и орга­низиране. Но как ние можем да постигаме това, когато не работим за разпространението на вестника? Всяка година на конгреса ние се занимаваме с въпроса, какво трябва да се пише във вестника, кои отдели трябва да се попъл­ват, говорим за нуждите на работническото движение, на които той трябва да отговаря, поставяме му задачи, ис­каме от него да бъде най-полезен помощник в нашата все­кидневна дейност. Но как той ще отговаря на нуждите на работническото движение, как може той да бъде полезен помощник на нашите местни дейци, когато ние самите не го разпространяваме? Не показва ли това, че ние често пъти говорим за нужди на движението, за задачи на вестника, без сами достатъчно да съзнаваме и разбираме тия за­дачи и нужда, че ние искаме от вестника всичко, без да из­вършваме малкото, което сами сме длъжни да дадем на партията? Чрез вестника ние използуваме маса факти из борбите на пролетариата, при всеки случай изтъкваме про­тиворечията между интересите на господари и работници, но какво ще допринесе всичко това за нашата дейност, ако то остава непрочетено от самите работници? Ние даваме подробни сведения за работническото движение, за по-важните събития в странство, чрез които българските работници се учат как трябва да водят своята борба от своите другари в другите страни; ние разкриваме харак­тера и стремежите на буржоазните партии; показваме как те служат на буржоазията; изтъкваме всичката тяхна вражда и омраза против класосъзнателния пролетариат, за да спомогнем за откъсването на работниците от тях и ги привлечем в редовете на тяхната класова партия; ние обясняваме от гледището на пролетарските интереси всич­ките по-важни събития и явления в нашия политически и обществен живот, за да предпазим работниците от заблуждения, с които буржоазните партии на всяка стъпка ги хранят, за да ги държат в подчинение, за да ги правят свои оръдия. Но как всичко това вестникът може да по­стигне, когато той не попада в ръцете на самите работни­ци? Чрез вестника ние се борим против жълтия печат, който със своето лесно проникване в работническите среди внася и поддържа в тях най-много заблуждения, настрой­ва ги против съзнателните работници, против освободи­телната борба на пролетариата, но нима против жълтия печат ние можем да се борим, без да отговорим така съ­що с най-широкото разпространение на вестника? Тъй че като не работим за разпространението на вестника, ние самите забавяме пробуждането на работниците, ние ги ос­тавяме да бъдат вечно заблуждавани от нашите против­ници, с една дума, ние занемаряваме една от първите наши длъжности, когато само при изпълнението на тия длъжности ние с право можем да се наричаме социалде­мократи. 

Ние често говорим за успехите на партията и съюза, като не взимаме предвид доколко тия успехи са свързани е разпространението на вестника. Ние се радваме, когато броят на партийните членове е пораснал, когато се осно­ват нови синдикати и просветителни дружества, когато получим повече гласове в изборите и пр., но като не си даваме ясна сметка как са постигнати тия успехи. Ние не можем да говорим за сигурни, трайни успехи, докато новите работнически маси, които идат при нас, не са се из­дигнали до разбирането на своите класови интереси, до разбирането на социализма, а това се постига с плано­мерна и целесъобразна социалистическа дейност. Но една такава дейност в същото време е и дейност за разпро­странението на вестника. За спечелването на нови работ­нически маси ние си помагаме именно с вестника и когато увеличението броя на нашите последователи, основава­нето на нови синдикати и дружества върви заедно с увели­чаването броя на абонатите на вестника, това показва, че ние добре сме работили като социалдемократи. Затова по разпространението на вестника ние можем да съдим за нашата дейност. Агитацията, която ние водим чрез вест­ника, е тясно свързана с цялата наша дейност. Тая дей­ност е толкова по-плодотворна, колкото повече тя е спо­могнала и за по-широкото разпространение на вестника, и, наопаки — колкото по-широко е разпространен вестни­кът, толкова по-плодотворна става и нашата дейност. Няма област в нашата партийна и синдикална дейност, дето да не се чувствува необходимостта от вестника, няма партийни задачи и нужди, при задоволяването на които да не се натъкваме на нуждата от широкото разпростра­нение на вестника. Но когато ние само признаваме това, когато ние се въодушевяваме от желанието да разпро­страняваме социалистическите идеи, а в същото време малко или нищо не правим за вестника, чрез който най- много се спомага за просветата на работниците, това по­казва за какви успехи ние можем да говорим и как криво ние разбираме нашата дейност.

Тая година се писа и говори доста в печата и на кон­греса за издаването на една притурка към вестника. Раз­бира се, това се искаше, за да може вестникът да бъде по-полезен в нашата дейност;  но това се искаше, когато вестникът завърши миналата си годишнина с дефицит, когато той далеч още не е закрепнал материално. За изда­ването на една притурка се искат средства, които ние ня­маме и които можем да имаме само чрез широкото раз­пространение на вестника. Затова вместо да издаваме при­турка, ние се принудихме, напротив, да намалим формата на вестника. Против това намаление ще се намерят може би другари, които да негодуват, но със своето неодобре­ние те ще повторят само старата грешка в партията — да искаме изменения и разширения на вестника, без да сме направили необходимото за неговото закрепване. Даже при сегашния намален формат вестникът не ще може да се издържа, ако ние малко се грижим за него. А колко малко ние сме направили за него, се вижда от това, че ми­налата година вестникът завърши едва с 2 800 абонати, когато за неговото издаване са необходими най-малко 3 500 платили абонати. Синдикалният съюз има 2 000 члена, а от тях само 707 члена получават вестника. Само от съюза, от партията и от нашите просветителни групи ние можем да имаме 3 000 абонати. Но вън от партията и съюза ние имаме още маса съчувственици, които полу­чават и могат да получават вестника, почти във всеки град вестникът може да бъде получаван в няколко лока­ла, които се посещават от работниците. Тъй че ние още сега можем да имаме 3 500 абонати, а трябва да се стремим да увеличим броя им на 4 или 5 000. Но за това се иска едно по-правилно разбиране задачите на партията и по-енергична дейност. 

Сега, при започването на новата годишнина на вест­ника, партийните другари и синдикирани работници имат  добър случай да покажат доколко те са проникнати от съ­знанието за своя дълг, доколко те са предани на делото на пролетариата, като удвоят своята енергия за разпро­странението на вестника. Това също се отнася и до наши­те просветителни групи. Когато тия групи се основават именно за пробуждането на несъзнателните още работ­ници, за подготвянето на добри социалдемократи, то една от първите техни грижи е да разпространяват вест­ника, който подготвя слушатели за техните сказки и съ­брания. Прочее, нека се надяваме, че тая година ние всич­ки ще положим много повече усилия за вестника, откол­кото досега. Ние признаваме, че вестникът е най-силното бойно оръжие на класосъзнателния пролетариат, но за­това именно не трябва да забравяме, че това оръжие не ни иде наготово, че пролетариатът сам изковава своите оръжия. Вестникът може да бъде толкова по-полезен за борбата на пролетариата, колкото повече е разпространен.

 

 

„Работнически вестник", год. IX, бр. 1, 2 — 2, 6 септември 1905 г.     

 Подпис: Г. Георгиев