Същността на социализма - Георги Кирков

 

     Миналия път, като отговаряхме на въпроса, що е социализъм, ние намерихме, че той е едно общест­вено учение, което, като се основава върху неопровер­жимите данни на науката и фактите на обществената действителност, нагледно и осезателно обяснява това, което работническата класа независимо от него крие в себе си като отделна обществена класа, повикана да изпълни една историческа задача в живота и раз­витието на човешкото общество. С други думи, според сполучливото изражение на един от основателите на научния социализъм Фридрих Енгелс социализмът е „теоретическото изражение" на борбата на наемната работническа класа с оная на господарите и капиталистите. Оттук логически следва, че социализмът не' създава тая борба, както искат да кажат невежестве­ните противници на социализма, защото тя съществу­ва независимо от него, а просто я прави съзнателна, т. е. чрез социализма наемната работническа класа дохожда по научен път да съзнае своята историческа задача и да насочи борбата си в духа на тая задача.

     Тук именно се крие както същността на сегашния, научен социализъм, така и основната разлика между него и онзи по-предишния, който се нарича ненаучен, утопичен социализъм. Научният социализъм, като се осланя върху класовата борба на работниците, на коя­то той служи като „теоретическо изражение", естест­вено намира, че при сегашния вървеж иа обществено­то развитие (трупане капитали, от една страна, и наемнически ръце — от друга) само наемната работни­ческа класа е класата, която, проникната от съзнанието на своите класови интереси, ще може да преобразува обществото тъй, както e най-справедливо и най-чо­вешки.

     Утопичният социализъм, напротив, не признава класовата борба на работниците и поради това преоб­разованието на обществото в горната смисъл вижда само в добрата воля на отделните личности. Научният социализъм апелира само към наемната работническа класа като класа революционна по своето естество и положение в обществото, на която естествено, по силата на самото обществено развитие, се пада великата задача да преобразува обществото. Утопичният, напротив, апе­лира само към сърцата на хората, към самите бога­таши. Първият обхваща милиони умове и все повече и повече става общ за работниците от целия свят; вто­рият, напротив, след като вълнува известно време умо­вете на добрите хора, най-сетне издъхна, за да види обаче на развалините си издигнато ново здание — зда­нието на сегашния, научен социализъм. Ще рече, за­сега утопичният социализъм има за нас само истори­ческо значение като исторически необходимо стъпало в развитието на социализма изобщо. За да стигне до сегашната си научна здравина и да овладее самата действителност, научният социализъм естествено тряб­ваше да мине предварително през криволиците на меч­тите и утопиите. Това обаче не е нито недостатък, ни­то преимущество, а естествен път на развитие. Исти­ната, както знаем, не пада в зембил* от небето, а е плод на дълги лутания из тъмнината, на дълга и на­прегната мозъчна работа.

     Научният социализъм е днеска една непобедима сила, защото самата наемна работническа класа — но­сителката му, е вече грамадна обществена сила, и не­говият ръст и значение ще растат успоредно с ръста и значението на работническата класа, в съгласие с развитието на обществените условия, които постепенно разчистват пътя на тая класа към пълното й търже­ство.

 

Работнически вестник,                                      Печата се по текста

№ 3, 25 септ. 1898                                             на в. „Работнически вестник"

 

 

 * Зембил (тур.) — платнена торба.