Търсене в този блог

25.08.2013 г.

Роза Люксембург - биографичен очерк. Откъси - част ІІ

 

Към 1909 – 1910 г.  К. Кауцки тръгва по пътя на опортюнизма, по пътя на примиряване на пролетариата с буржоазията.

     За Ле­нин и неговите съратници, които имали зад гърба си опита от революционната борба в Русия, били очевидни погрешността на „стратегията на изтоща­ване" и опасността, която тя криела, така също и неудобството, че я провъзгласявал именно Кауцки. Това означавало, че от противник на опортюнисти­те, какъвто бил до 1909 г., Кауцки се превръщал (за радост на ревизионистите) в техен защитник. През 1910 г., когато този обрат се извършвал, все още имало, изглежда, надежда, че се касае за по­редно колебание на Кауцки, че в борбата против опортюнизма той няма да противостои на рево­люционната социалдемокрация. На това очевидно се надявала и Роза Люксембург, когато подготвяла в защита на масовата политическа стачка статията „Теория и практика", насочена против Кауцки. „Това, което ме плаши, е убийственото за Карл Кауцки впечатление от цялата статия" 9 — пише тя на Л. Йогихес. Дори след известно време, кога­то съмнения вече почти не били останали, Роза писала: „Да му нанасяме сега удари, би било край­но непрактично... Толкова повече че унищоже­нието на Карл Кауцки не представлява удовол­ствие нито за партията като цяло, нито за радикализма."10

      Оценявайки съотношението на силите в ГСДП, в статията „Между Баден и Люксембург" Кауцки заявил: „Разположението на географската карта е днес символ на положението в германската социал­демокрация." Аналогията се свеждала до това, че отляво е Люксембург, отдясно, както и в ГСДП ревизионистите-баденци, а в центъра — Трир, род­ният град на Маркс; по отношение на партия­та, твърдял Кауцки, той заемал положението на „марксистки център".

     В действителност обаче това било позиция на запазване вярност към марксизма на думи при отказ от него на практика. Както отбелязва по- късно В. И. Ленин, Кауцки признавал в марксизма „всичко  освен революционните средства за борба, тяхната проповед и подготовка на масите именно в тази насота"11. Кауцки тръг­вал по пътя на опортюнизма, по пътя на примиряване на пролетариата с буржоазията." От идеолог на марксизма той се превръщал в идеолог на центризма (кауцианството). Още в 1910 г. Роза Люк­сембург отбелязала, че с позовавания на К. Маркс и Ф. Енгелс Кауцки създава параван за ония елементи  в партията и профсъюзите, на които не допадало по-нататъшното разгръщане на масовото  движение, и същевременно сочи средство за провалянето на това движение. Тя открито заявявала: „Като спирачка Вие не сте ни нужен, другарю Кауцки."12

      Роза Люксембург много добре разбирала, че за започване на масова стачка са необходими опредени условия, но смятала за задължителна подготовката на пролетариата за борба. „Ние трябва неуморно да осветляваме на широките слоеве на пролетариата действителното положение на нещата, да пробуждахме в масите, съзнание за собстве­ната им сила, да засилваме бойната им енер­гия. . ."13 — заявила тя на 17 април 1910 г. на съ­брание в цирк „Шуман" във Франкфурт на Майн. Позицията й била революционна за разлика от по­зицията на Кауцки, който в 1910 г. сякаш спорел само за срока за преминаване към масови извън­парламентарни действия, заявявайки, че е съгла­сен с доклада на Роза Люксембург във Франк­фурт. В действителност той спъвал подготовката на масите за извънпарламентарна революционна борба. „Революционер е онзи, който учи масите да се борят революционно. . "14 - изтъква Ленин.

      В същия период Роза Люксембург горещо отстоявала искането за република. Тя пишела, че наред с лозунга за масова стачка, който навсякъ­де получава бурно одобрение, „още само един ло­зунг буди сега сред партийните маси в Герма­ния ... също тъй бурно одобрение; това е твърдо­то акцентиране на нашата републиканска пози­ция ...."15. Роза издигала лозунга за република в широк план като „практически боен зов против милитаризма, маринизма, колониалната политика, световната политика, юнкерското господство и опрусачването на Германия", като „изразително обобщение на нашата всекидневна борба против всички частни прояви на господствуващата реак­ция"16. По този начин тя използвала демократич­ните традиции на борбата на германския народ против монархията и юнкерството, против господството на пруската сабя и полицейщината, като ги конкретизирала съобразно с условията на империалистическото развитие на Германия.

      Като издигала искането за демократична репуб­лика, Роза Люксембург продължавала най-добри­те традиции на германското работническо дви­жение, които били почнали да се предават на за­брава в ГСДП, творчески развивала програмните положения на партията. Републиканските лозунги на Роза означавали конкретизация на пътя на ра­ботническата класа към завоюване на политичес­ката власт. Макар ръководителите на германските леви да нямали още достатъчна представа за кон­кретния път за овладяване на политическата власт от работническата класа, революционната им борба за демократична република съдействувала за подготвяне на работническата класа за извоюване победа над монополистичната буржоазия и  за въвличане широките кръгове на германския на­род в борбата. Следователно издигането на лозун­гите за масова стачка и демократична република в 1910 г. от страна на левите било важна крачка във формирането на отделно идейно-политическо ляво течение в ГСДП, противостоящо както на десните опортюнисти, така и на центристите.

     Същевременно били направени първите опити за организирана борба на германските леви и другите революционни социалдемократи против раз­пространението на опортюнизма в германската социалдемокрация. Към тях се отнася създаването на клуба „Карл Маркс" в редица райони на Ба­ден, особено в Манхайм. Членовете на клуба се  стараели да заемат ясна марксистка позиция и да я отстояват в борба против ревизионистите на партийни събрания.

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Подходът на Р. Люксембург  към избирателната  кампания коренно се различавал от подхода на Молкенбур. „Ние не ламтим за мандати. Ние  не искаме зад нас да вървят огромни тълпи от неразсъждаващи за нищо спътници... Ние трябва да се възползваме от тази избирателна борба, за да разясним на масите нашите задачи" 21 – пише тя.

 

        Като разяснявала широко задачите на социалдемокрацията, Роза Люксембург отделяла голямо внимание на популяризирането на икономическото учение на Карл Маркс. Още в 1907 г. тя имала случай да прочете в Берлин курс от лекции по политическа икономия. Подготвяйки се за лекциите, тя  ги пишела във вид на брошури.  По-късно курсът от лекции бил доработен и преработен във връзка  с това, че от 1907 г. тя -преподавала политическа  икономия и история на народното стопанство в  партийната школа на германската социалдемокрация. Роза Люксембург разработвала курса въз основа на голям фактически материал, но отделяла  внимание главно на теоретическото осмисляне на  фактите, тъй като смятала, че е необходимо да се  знае теорията, която дава възможност да се систематизира материалът и да се изкове смъртоносно  оръжие против враговете. Тя отстоявала марксистката насоченост на преподаването в борба против ревизионистите, които се опитвали да не допускат левите до пропагандистка работа. През 1911 г. тези опити особено се засилили. Всичко това карало Роза Люксембург да завърши колкото  е възможно по- бързо подготовката за издаването на своите лекции като „Увод в политическата икономия". В процеса на тази работа у  нея въз­никнали въпроси, свързани с изясняването на съв­купния процес на капиталистическото възпроизвод­ство.

     Същевременно напрегнатата политическа борба, отстояването на принципните пролетарски позиции във връзка с мароканската криза изисквали според Роза Люксембург строго научно обяснение на им­периализма и неговите противоречия. Властно под­тиквал към това и по-нататъшният развой на съ­битията през 1911- 1912 г. — Итало-турската война, Балканската война, подемът на антивоенното движение на масите. Толкова повече, че се очертала социалпацифистката позиция на цент- ристите по въпросите на. войната и мира, коя­то изопачавала същността на въпроса. Още от пролетта на 1911 г. тази позиция почнал да фор­мулира Кауцки.

      Роза Люксембург свързала в едно проблемите на империалистическата политика, войната и рево­люцията. При това години наред я занимавал оче- видно въпросът за формата, в която капиталисти­ческият строй „сам по себе си, по силата на соб­ствените си противоречия, ще подготви момента на своята гибел, когато съществуването му ще стане просто невъзможно" 23. Тя отдавна вече не спо­делила разпространената на времето сред социал­демократите представа, че за начало на социалистическия преврат може да послужи всеобща уни­щожителна криза.

     Сега Роза Люксембург се опитвала „да предста­ви достатъчно ясно съвкупния процес на капиталистическото производство в неговите конкретни отношения", „обективните му исторически грани­ци" и същевременно да реши проблем, който е „свързан с практиката на съвременната империа­листическа политика и нейните икономически ко­рени". Тя смятала, че при правилно решение на поставения проблем нейната „работа покрай чисто теоретическия интерес... не може да няма и из­вестно значение за нашата практическа борба с империализма"24. В резултат към август 1912 г., била написана книгата „Натрупване на капитала (Към въпроса за икономическото обяснение на империализма)".Роза Люксембург интензивно работила върху нея повече от половин година с го­лямо увлечение и извънредно задълбочено. През януари 1913 г. във „Форверц" било напечатано съобщение за излизането на книгата от печат. Скоро се появили рецензии — хвалебствени и уни­щожителни. И до днес „Натрупване на капитала" привлича вниманието не само на историците, но и на икономистите, на марксистите-ленинци и на техните идеологически противници.

     Когато излязла книгата на Роза Люксембург, в германската социалдемокрация се били вече фор­мирали устойчиви възгледи по проблемите на им­периализма. Във връзка с това е важно да бъдат отбелязани преди всичко книгата на Р. Хилфердинг „Финансовият капитал. Изследване на най-новата фаза в развитието на капитализма" (1910 г.) и материалите на Хемницкия конгрес на ГСДП (1912 г.) Последните въплътили пацифистките въз­гледи за преодоляване на завоевателната политика и надпреварата във въоръжаването, които се раз­пространявали по-рано в партията от ревизионистите и центристите. Призивът на конгреса да се води енергична борба против империализма, дока­то бъде съборен, си оставал обща фраза, под коя­то можели да се подпишат представителите на всички борещи се помежду си течения в ГСДП.

     Противоположно на тези възгледи за Роза Люк­сембург икономическото обяснение на империализ­ма, който е "политически израз на процеса на на­трупване на капитала в конкуретната му борба за   остатъците от некапиталистическата световна среда" 25  било свързано с всекидневната  борба  за революционното събаряне на капитализма. На това била подчинена и задачата, която тя си поставила „да открие в този хаос на политическо насилие и изпробване на силите строгите закони на икономи­ческия процес"26. За разлика от кауцианците Роза Люксембург (при цялото сходство на формули­ровките) не смятала империализма просто и само за политика. По-късно тя специално подчертавала, че целта на центристката концепция е „да пред­стави стадия на империализма не като историческа необходимост, не като фаза от решаващата борба за социализъм, а като злоумисъл на шепа заинте­ресовани от това лица"27. Но в „Натрупване на капитала" тя не си поставяла, подобно на Хилфердинг, задачата да изследва най-новата фаза в раз­витието на капитализма. Тя смятала, че разглеж­дането на картелите и тръстовете „като специ­фично явление" на тази фаза „върху почвата на вътрешната конкурентна борба" излиза извън рам­ките на нейната работа28. Занимавал я друг ракурс на проблема: империализмът като израз на обективно обусловената конкурентна борба за външни пазари. Едновременно с Роза Люксем­бург с въпроса за империализма като особен стадий на икономическата еволюция на капита­лизма се занимавал Ю. Мархлевски.

       Съгласно разбиранията на Роза Люксембург империализмът е икономически обусловен, той оси­гурява съществуването на капитализма и „съще­временно е най-сигурното средство, за да бъде .... сложен обективен предел на неговото същест-вуване"31. Доказването на „обективния предел" имало според нея първостепенно значение, тъй като разкривало обективната обусловеност, исто­рическата необходимост на социалистическата революция32. Не ставало дума за автоматически крах на капитализма, макар и да се казвало, че той „държи курс към момента", когато по-нататъшното натрупване ще стане невъзможно. Имайки предвид теоретичното изясняване на „тенденцията на развитието", Роза Люксембург подчертавала: „Същевременно колкото повече намира израз тази тенденция, толкова повече капиталът „изостря класовите противоречия, международната стопан­ска и политическа анархия, и то до такава степен, че неизбежно ще предизвика въстание на международния пролетариат против капиталистическото господство дълго преди осъществяването на край­ния резултат на икономическото развитие".33

      Избраният от Роза Люксембург аспект на раз­глеждане на империализма е правилен и пронизан от революционност. Но нейният подход имал мето­дологични недостатъци и почивал върху погрешна теоретическа теза. У  Роза империализмът като фаза в развитието на капитализма и като политика били откъснати. Тя не могла да се издигне до равнището на Лениновия анализ на империализма като система на производствени отношения на ви­соко развития капитализъм. 

 

 

 

 

  9   Пролетарская революция, 1931, № 2—3, с. 129.

10   Пак там, с. 133.

11   Ленин, В. И, Съч. Т. 21, с. 310.

12   Luxemburg, R. Gesammelte Werke. Вd. 2, S. 347

13   Люксембург, Р. Речи ... с. 70.

14   Ленин, В. И. Съч. Т. 19, с. 225—226.

15   Luxemburg, R.  Gesammelte Werke.  Вd. 2,  S 345.

16   Ibid., S. 303

21  Люксембург, Р. Речи... с. 77, 78.

23  Люксембург, Р.  Социальная реформа или революция... с, 17.

24  Люксембург, Р. Накопление капитала. Т. 1—2, М. — Л., 1934, с. 3.

25  Пак  там, с. 320.

26  Пак там, с. 326.

27  Пак там, с. 461. От самото начало Роза Люксембург разбирала, че й предстои борба с представителите на  центризма  и смятала за особено важна полемиката с Кауцки и неговите единомишленици.

28  Люксембург, Р. Накопление капитала... с. 329, бележ­ката под линия. Но още в 1904 г. след Амстердамския кон­грес, който отбелязал неизбежността на развитието на тръ­стовете, тя препрочита литературата за картелите и пише, че „тази тема е костелив орех". Тя отбелязва такива „типични прояви на империалистическия период", свързани „с последна­та фаза на капиталистическото развитие", като борбата на капиталистическите държави за колонии, сфери на влияние и възможност за приложение на европейския капитал, меж­дународната кредитна система, милитаризма, високите мита, господствуващата роля на банковия капитал и картелната промишленост в световната политика (Люксембург, Р. Накоп­ление капитала... с. .388).

31  Люксембург, Р. Накопление капитала ... с. 321.

32  Виж пак там, с. 226. Тя изхождала от марксистката кон­цепции, когато доказвала: „Ако капиталистическият начин на производство е в състояние да гарантира безгранично нарастване на производителните сили и икономическия прогрес, той е непреодолим". (Пак там).

33 Пак там, с. 387- 388; виж пак там, с. 337.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар