ГЕОРГИ КИРКОВ - НАШИЯТ НЕЗАБРАВИМ МАЙСТОР - Георги Димитров

 

     Георги Кирков, или както ние всички го наричахме — Майстора, е най-близкият съратник на Благоев в създаването и развитието на нашата партия. Бойната и творческа дружба на Благоев и Кирков е един от най-знаменателните факти в историята на Партията.

      Наред със своята огромна обща и специална марксистка ерудиция Кирков бе едновременно блестящ оратор и полити­чески агитатор. Със своето силно и убедително слово той вдъхновяваше и завладяваше масите, както никой друг след него не е можал да прави това в такава степен. В тежките дни за нашата партия, след разцеплението й с „широките со­циалисти" в 1903 година, когато тя трябваше да си пробива път в дребнобуржоазните условия на нашата страна като са­мостоятелна пролетарска партия, в най-остра борба против опортюнистическите извращения на марксизма, агитаторският талант и неизчерпаемата енергия на Кирков изигра извънредно голяма роля. В тоя период едва ли някой друг от деятелите на нашата партия е направил така много за завоюването на надеждни позиции на Партията сред трудещите се и в обще­ствено-политическия живот в страната.

     Жизнерадостният хумор на Кирков правеше неговите речи, както и статиите му в „Работнически вестник", особено живи и действуващи с огромна сила. Неговият неподражаем сарказъм бе страшно оръжие, с което той безпощадно осмиваше и сразяваше нашите врагове.

     Незабравими са неговите съдържателни и вдъхновени речи на големите публични събрания. В парламента нямаше по-голям, по-блестящ оратор от Кирков.

     Но най-важната черта в характера и в деятелността на нашия голям Майстор бе неговата способност да подбира партийните кадри и неговата изключителна бащинска грижа да им помага в тяхното развитие. Хиляди прекрасни борци на на­шата партия дължат нему много в това отношение.

     В качеството си на секретар на ЦК на Партията от 1904 г. до 1906 г. Кирков бе едновременно и секретар на току-що образувания Общ работнически синдикален съюз. Аз лично имах през това време щастието да работя заедно с него в една малка стая на Работническия клуб като деловодител на Синдикалния комитет. И несъмнено това оказа много благотворно влияние за моето по нататъшно развитие като партиен деятел. По негова инициатива в 1906 г. аз го замених като секретар на Синдикалния съюз. По негова инициатива също така бях избран в 1909 г. за член на ЦК на Партията на мястото на тежко заболелия Гаврил Георгиев.

      Друга важна черта у Кирков беше неговата принципиалност. Аз не помня нито един случай при решаването на мал­ките и големи партийни въпроси той да се е ръководил от лични настроения и съображения.

      Кирков беше общопризнатият тактик на нашата партия. По тактическите въпроси неговата дума имаше обикновено решаващо значение.

      Разбира се, нашият Кирков, както и цялата Партия, но­сеше в себе си недостатъците и слабостите на теснячеството, представляващо догматически марксизъм. Но той заедно с Благоев бе тоя, който разбра най-добре това и много помогна за преминавенето на нашата партия върху позициите на творческия марксизъм и за по-нататъшното нейно марксистко-ленинско превъоръжаване.

     Ние изгубихме Кирков в разцвета на неговите сили и способности. Коварната болест го изтръгна из нашите редове тъкмо когато той бе извънредно нужен на Партията. Партий­ното ръководство се лиши от своя най-талантлив организатор, агитатор, оратор, публицист и тактик.

      Може смело да се каже, че досега мястото на Кирков в нашата партия остава в значителна степен празно. Ние имаме редица талантливи деятели, но никой от тях не можа напълно да замени нашия голям Майстор.

     Трудно е да се говори за Георги Кирков, без да се спо­мене за неговата вярна съпътница и най-близка помощница в течение на цели десетилетия, др. Тина Киркова. И в личния живот, и в партийната дейност тя бе рамо до рамо с него. Бъдещият биограф на Кирков ще отдели несъмнено значително място за другарката Тина, заслугите на която за нашата партия не са достатъчно известни, може би и вследствие на нейната изключителна скромност.

      Новите наши партийни поколения ще се учат винаги с несравнима полза за себе си и за Партията преди всичко от великите учители Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, но наред с тях и от нашите собствени български великани — Дядо и Майстора — Благоев и Кирков. И колкото по-добре съче­тават своето учение у едните и другите, толкова по-голяма полза ще могат да принесат за делото на нашата славна партия, толкова по-успешно ще могат да служат на нашия народ в строителството на нова, демократична и процъфтяваща България.

 

 

15 август. 1945 г.