Търсене в този блог

28.05.2013 г.

ГАВРИЛ ГЕОРГИЕВ, Избрани произведения, Партиздат, 1971 г.

 

Скица  по  предговора 

 

        Създаването и развитието на революционната маркси­стка партия на българската работническа класа в про­дължение на близо две десетилетия е неразривно свърза­но с теоретическата и практическата дейност на Гаврил Георгиев. Неговият изключително съдържателен живот, богатството на мисълта му, всестранната надареност да прониква дълбоко в извършващите се процеси и явления го издигат като един от най-бележитите строители на партията и та­лантлив партиен публицист.  

   Като революционер-марксист Г. Георгиев се оформи под непосредственото влияние на основоположника на социа­лизма в България Димитър Благоев и влезе в редиците на фалангата убедени марксисти, която със своята непри­миримост към враговете на пролетариата спаси работни­ческото и социалистическото движение от лутания и проправи истинския път към победата на социализма у нас. На тези пионери на социализма принадлежи историчес­ката заслуга нашата партия първа от партиите във Вто­рия интернационал да ликвидира с опортюнизма в своите редове.

   Дейността си като професионален революционер-марксист Гаврил Георгиев започва през 1893 г. на 24-годишна възраст, когато е привлечен от Д. Благоев в редакцион­ната колегия на партийния орган „Работник". През юни с. г. Третият конгрес на БРСДП го избира за член на ЦК и за негов секретар. До края на своята революционна дейност той сътрудничи неотклонно като отговорен редак­ционен работник във всички издания на партията.

   Още в първите си статии Гаврил Георгиев се проявява като дълбок познавач на българската действителност и се изявява като утвърден марксист и високо ерудиран жур­налист. В първите си статии той прави анализ на иконо­мическото развитие на страната и посочва, че икономичес­кото развитие е обективен процес, който „ни тласка към едно бъдеще на солидарност и щастие, към едно общество без класове, в което ще се даде пълен простор на науката н прогреса". В статията „Изборите и на­шите работници" разкрива непримиримите противоречия между капиталистическата класа и пролетариата и под­чертава, че „само късогледият човек ще повярва, че меж­ду господарите и надничарите може да има някакви побратимявания".

   В редица статии Га­врил Георгиев характеризира първоначалното натрупване на капитали у нас като хищнически процес, който се из­вършва в условията на крайна примитивност и изостана­лост на страната, а също и при жестока експлоатация на труда. Той разкрива и ролята на буржоазната държава като субективен фактор, който улеснява този процес. Ра­ботниците не могат не бива да очакват, според него, подобрение на своето положение от буржоазната държава, защото тя създава закони, които облагодетелстват  господстващите класи.

   Особено ярки са статиите на Г. Георгиев, насочени сре­щу режима на Стамболов, в които сарказмът и иронията са използувани като мощни оръжия за разобличаване на тиранията и мракобесието. Той е решително против огра­ничаването на свободата на печата и словото и посочва, че законът за печата ползува само буржоазията, но лиша­ва работниците от елементарни демократични свободи. „Със закона за печата — пише Г. Георгиев — може по- хубаво да се играе хоро на народния гръб, докато сво­бодата на печата дава възможност на работниците „по- добре да следят делата на капиталистите и на управля­ващите и на всяка стъпка да разкриват злата им воля към работниците".

    Централно място в тома заемат статиите на Г. Георги­ев, в които с непоколебима марксистка насоченост се раз­глеждат проблемите за характера, ролята и мястото на социалдемократическата партия в общото работническо  движение. В тях се разработва Марксовото учение за кла­совата борба, подчертава се неизбежността на обективни­те икономически закони и се доказва, че България се раз­вива по капиталистически път, което по необходимост во­ди към социализъм.

      Разглеждайки задачите на социалдемокрацията при ус­ловията на тогавашната българска действителност, Гав­рил Георгиев изтъква, че „като има за главна цел да внася класово съзнание в работното население, като го орга­низира и го приготвя за отнемането на властта от ръце­те на господстващите класи, Българската социалдемо­кратическа партия се бори в същото време за всичките онези подобрения, с осъществяването на които работната класа става още по-силна и още по-бързо ще тръгне към своята победа". Това свое схващане за свързване борба­та за социализъм с борбата за демокрация Гаврил Геор­гиев развива и в други статии, макар че революционните марксисти в своята практическа дейност да не се придър­жаха винаги към този важен принцип.

   Интересни са мислите на Гаврил Георгиев за задълже­нието на социалдемократическите партии да съчетават тео­ретическите проблеми с революционната практика. В своя­та революционна дейност партията, според Г. Георгиев, трябва да се ръководи от научния анализ на действи­телността и тогава да подбира средствата за борба. За социалдемократите е важно — пише той — „да имат науч­на тактика, както имат научни възрения за социалните преобразования".

   Творчески се отнася Г. Георгиев и към въпроса за раз­пространението на социалистическите идеи сред селяните. В статията „Селската пропаганда" той анализира процеса на разслоението в българското село и стига до правилния извод, че „.. . колкото повече пролетариатът узрява за на­ближаващата социално-политическа революция, толкова е по-важно да се знае как да се води селската пропаганда". В тази статия той не разглежда селяните като „консер­вативна маса" по отношение на социализма, а, напротив, посочва, че „нашите селяни не само че не остават безчувствени към социализма, но на последно време стана ясно, че те твърде внимателно се вслушват в освободителните думи на социалистите". Това отношение към селяните не се прокарва в следващите трудове на Г. Георгиев.

    Силата на проницателния ум на Г. Георгиев, на негови­те блестящи качества като теоретик и публицист се проя­виха особено ярко в изясняване характера на партията и в разработване на нейните организационни принципи ка­то революционна партия на работническата класа. На та­зи задача са посветени едни от най-важните статии в на­стоящия том.

   Още в зората на социалистическото движение, след об­разуването на Българската социалдемократическа партия, опортюнистическото течение на „съюзистите" отричаше не­обходимостта от създаването на класова работническа партия и развива гледището, че на предно място в работ­ническото движение трябва да стоят икономическите организации.

   В статиите „Съюзът признава ли политическата деятел­ност?", „Какво ни пречи" и др. Г. Георгиев разкрива по блестящ начин погрешността на схващанията на съюзисти­те по въпросите за характера и задачите на работнически­те организации и разяснява ролята на партията като пре­ден отряд, без който е немислима борбата на пролетариа­та за извоюване на крайна победа — социализма. Той е решително против опитите да се отклони работническо­то движение по пътя на трейдюнионизма и да се противо­поставя политическата борба на икономическите органи­зации и борби на работниците. „Ние даваме прилично мя­сто на синдикалната пропаганда в нашата деятелност — пише той, — обаче без да се храним с илюзиите на Съю­за, че в интереса на .работническото освобождение било да не даваме на работниците класово политическо възпи­тание".

      Обединителният конгрес на БРСДП през 1894 г. изби­ра отново Г. Георгиев за член на ЦК и негов секретар. Той е посочен и за редактор на партийния орган — отнача­ло „Работник", а след неговото спиране — на „Социалист" и „Народ".

   Наскоро след обединението революционните марксисти реално оценяват създадената сложна обстановка в пар­тията и повеждат открита борба срещу опортюнистическите схващания на бившите „съюзисти", сега членове на БРСДП.

   Под талантливото перо на Г. Георгиев излизат редица забележителни статии, в които той се обявява против на­сочването на партията към дребната буржоазия и интелигенцията. Задължението на социалдемократическата партия — подчертава той — е да работи в средата на ра­ботниците, да се бори за издигането на тяхното класово и политическо съзнание. Така още през 1895—1896 г.  Г. Геор­гиев открито поставя въпроса за пролетарския характер на партията. Той въстава решително срещу безразбор­ното приемане на членове в партията. Партията няма пол­за от такива членове, които встъпват в нейните редове, за да „кокетират с идеите на социализма, да търсят чрез тях лични облаги". Партийният член, който само се въз­хищава от социализма, но не работи за изпълнение на програмата на партията — изтъква Г. Георгиев, — е мър­тъв за тази партия, той не е неин член, това е социалист, безполезен за социализма.

   В навечерието на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. Г. Георгиев пише няколко статии за ролята и мястото на изборните учреждения в системата на партията и за зна­чението на конгреса като най-висш орган, на който е под­чинена цялата дейност на партията. Интересни са него­вите мисли за качествата, които трябва да притежават  партийните делегати. За първи път в партийния печат се изяснява и един от основните въпроси за изграждането на партията — демократическият централизъм. Тези статии въоръжават революционните марксисти в борбата им сре­щу широкия социализъм за уточняване марксистките ос­нови на пролетарската партия, за ограничаване прониква­нето на опортюнистическите възгледи в средата на бъл­гарското работничество.

   В началото на XX в. в БРСДП започва най-решителна­та полемика между революционните марксисти и общоделците относно характера на пролетарската партия и на­соките на социалистическото движение в България. Рево­люционните марксисти начело с Д. Благоев, Г. Георгиев и Г. Кирков в хода на тази полемика се стремяха да дове­дат масите до съзнанието за задачите на социалистичес­ката революция, до необходимостта от нейното осъществя­ване в България. В отговор на опортюнистическите кон­цепции за класово сътрудничество те доказаха, че между буржоазията и пролетариата няма никаква общност, че социалният и политическият прогрес се осъществяват чрез класовата борба, която е постоянен двигател на общественото развитие.

   В съкровищницата на идейно-теоретическото наследство на революционните марксисти статиите на Г. Георгиев против ревизионистичната теория и тактика на общоделците излъчват бисерна светлина, в която се отразява мъ­жествената борба на революционните сили за чистотата на марксистките идеи, за съхраняване на революционния и пролетарския характер на БРСДП, за бъдещето на со­циализма в България.

   Статиите: „Нашите организации", „Една социалистичес­ка реч", „Един учител на българските социалисти", „Пар­тийните организации", „Партийните членове", „Дребната буржоазия в работническата партия", „Спорът в партия­та", „Социализъм или демократизъм" и др., по своя характер и вътрешна логическа връзка представляват една стройна теория за партийното строителство на марксист­ката партия. В тях Г. Георгиев разобличава Я. Сакъзов и неговите последователи в открито отстъпление от марксистката теория и от позициите на класовата борба, във фалшифициране на основни положения от научния социа­лизъм и непрестанна деморализаторска и разложителна дейност в партията.

   Гаврил Георгиев правилно изяснява, че политиката на общоделците за „общо дело" на всички „производящи" слоеве е политика на дребната буржоазия, а не на работническата класа, политика, която заменя класовата борба с реформизма и съглашателството с буржоазията. Тая общоделска политика не изяснява класовите противоре­чия, а изповядва хармония между интересите на работни­ците и буржоазията и дребната буржоазия, приспива ра­ботническата класа. Това е политика не на социалисти, а на дребнобуржоазни политикани.

     Г. Георгиев задълбочено анализира причините за появата на опортюнистическите течения в партията, в то­ва число и общоделското. Той пише: „Колкото повече пар­тията в своето развитие подчертаваше своя характер на класова партия на пролетариата, като напущаше своята „широка" дейност в средата на „производителните" слое­ве и я съсредоточаваше в средата на пролетариата, тол­кова повече непролетарските елементи стават недоволни от нея, като се групират в отделни чужди и враждебни на нея течения".

   Непоколебимо категоричен е Г. Георгиев, когато от­стоява пролетарския характер на БРСДП. „В партията — пише той — трябва да господства пролетарският съ­став." За успеха на социализма, според него, могат да допринесат и дребнобуржоазните и интелигентските еле­менти, но само при условие, че „главната сила в партията съставлява класовосъзнателният пролетариат, защото са­мо под неговото знаме интелигенцията и дребната буржоа­зия могат да бъдат революционни" .

     Пар­тията според него трябваше да се гради на основата на непоколебимото единство между мислите и действията при строго спазване на желязната дисциплина, а наред с то­ва трябва да се създават условия за широко разгръщане на вътрешнопартийната демокрация.

   Особено актуални са схващанията на Г. Георгиев за ролята и мястото на партийните организации в системата на партията н задълженията на отделния член. Според него „партията трябва да се състои от здрави, крепки, ак­тивни партийни организации", които „са основата на на­шата партия, те са ядката на нашата сила". Партийният член трябва да бъде убеден марксист, „един социалдемократически деец". От него партията иска „да се явява навред, дето има нужда от него", да бъде орга­низатор и ръководител на масите под знамето на социа­лизма.

   Изключително внимание Г. Георгиев отделя на идейната и теоретическата подготовка на членовете на партията. Той поставя в тясна зависимост марксистката подготов­ка на отделния социалдемократ с дееспособността и жиз­неността на пролетарската партия. „Социалистическата подготовка на всеки партиен член — подчертава той — е необходима не само за да води правилно или да спомага на нашата агитация и пропаганда, но и за това, за да   запази знамето на пролетарския характер на партията и да противодейства на вредните влияния, които могат да се явят в нейните редове."

   Г. Георгиев разяснява, че когато са изчерпани всич­ки средства, тогава само ампутацията е средство, „чрез което партията ще запази своя пролетарски характер, само чрез разцеплението българската социалдемокрация ще си остане пак мощна и невредима от разни дребнобуржоазни влияния". И когато опортюнистите бяха изхвърлени от редовете на партията, Г. Георгиев правилно отбелязва, че това ще даде нов живот на партията. В писмо до Георги Бакалов, писано по време на разцеплението, той пише: „Прокарването на границите между нас и „широките" ще даде живот на българската социалдемокрация. Никакво „единство" вече не съществува и разцеплението трябва само да се провъзгласи. Но затова именно това трябва да се направи час по-скоро". Г. Георгиев беше уверен, че изгонването на общоделците от партията „ще даде жи­вот на българската социалдемокрация" и затова той решително подкрепя решенията на X конгрес на БРСДП за насоките на генералната линия на партията „да стъ­пи здраво върху своята естествена среда — наемното работничество".

     Всяка партия, която не работи за идейната и теоретическата подготовка на своите членове, е застра­шена от израждане и такива отклонения, които поставят под съмнение нейното развитие като революционна и по­литическа сила в обществото. Според Г. Георгиев всеки неподготвен идейно член на партията „пред всеки важен въпрос ще се намира в недоумение и може да възприеме  онова обяснение, което повече отговаря на неговите дребнобуржоазни понятия, отколкото правилното социалисти­ческо обяснение, а това неминуемо ще се отрази и на не­говата практическа деятелност,, което ще тласка партията в крив път".

   Г. Георгиев е дълбоко убеден, че силата и значението на Социалдемократическата партия като преден отряд на работническата класа е преди всичко в нейната марксист­ка идеология. Затова той категорично отхвърля опортюнистическото подценяване на теорията. Той напълно спо­деля мисълта на Д. Благоев, че „борбата на една проле­тарска социалистическа партия е не само политическа и икономическа, но и теоретическа". С особена непримири­мост в статиите на Г. Георгиев се защищава искането на работниците да се занимават с теоретическите въпроси на марксизма. „Истина е — пише той, — че наемният работ­ник по самото си положение и по инстинкт е социалист и затова именно работническата класа е нашата естествена среда за деятелност. . . обаче от социалист по инстинкт, докато работникът стане социалист по убеждение, по съз­нание, нам предстои една тежка, бавна, уморителна ра­бота".  

   Напълно прав е Г. Георгиев, като пише: „Колкото по- основно ние познаваме научния социализъм, толкова по-силни сме ние в теорията, толкова по-полезни сме в наша­та практическа дейност."

      В тома са поместени и редица статии, в които Г. Геор­гиев разобличава концепциите на анархолибералите и прогресистите, които се обявиха против организационните принципи на партията и по същество се противопоставя­ха на демократическия централизъм.

    В много статии, посветени на положението в Русия в началото на XX в. Г. Георгиев изразява непоколебима уве­реност в победния изход от  борбата на руския пролетари­ат.  

    От позициите на марксизма Г. Георгиев обяснява и из­мененията, които се извършват в икономическото и поли­тическото развитие на България през първото десетилетие на XX в. В много статии разяснява ролята на партията и професионалните съюзи като важен фактор в политичес­кия живот на страната. Този фактор, според него, заста­вя буржоазните партии да напуснат позицията на отрица­нието и да признаят открито съществуването на социализ­ма.

      Чрез поместените в това издание писма на Г. Георгиев до М. Михов, Г. Кирков и Г. Бакалов се разкрива още по- ярко величието на таланта, топлотата на сърцето и ряд­ката отзивчивост на пламенния революционер-марксист.

    В произведенията на Г. Георгиев се съдържат и някои неправилни възгледи по отделни въпроси на революцион­ната борба и оценки за събития и личности, които времето отрече. Но с това не се намалява огромното значение на предлаганото ново издание.

    Цялото творчество на Г. Георгиев, неговият беззаветно предан на социализма и работническата класа живот по­твърждават забележителната оценка на Дядо за неговия най-близък другар и съратник като човек, който притежа­ва „ум с големи аналитически и диалектически способ­ности, владеещ немски, френски и руски език, запознат добре със социалистическото и работническото движение". То ще бъде ценен извор за изучаване и пропагандиране на онова богато революционно наследство на тесните социа­листи, което и днес буди възхищение и вдъхновява.

 

Извадка по текста на редакторитe  с кратки съкращения.

  

Няма коментари:

Публикуване на коментар