Нашите организации - статия на Гаврил Георгиев

    През последните две-три години работническата партия преживя няколко момента на бурна обществена и поли­тическа деятелност. Военното положение, сопаджийството и десятъкът на Радославовото министерство ни прину­диха за време да напуснем спокойната си деятелност за възпитаването и организирането на работническите маси и ни хвърли в решителна борба, в широка агитация против една управляваща шайка от крадци, която искаше да за­души всяко движение в страната. По-сетне ние трябваше да съсредоточим всичките свои сили в избирателната бор­ба, открита от едно чисто княжеско министерство, пови­кано да урежда личните сметки на двореца. И едва бяхме успели да се заловим за редовната си работа, настъпи нов избирателен период и ние трябваше изново да заемем своето място в първите редове на борбата на работниче­ския народ против неговите обирници и потисници. Всичко това не можеше да не се отрази върху вътрешния живот на нашата партия: ред важни въпроси ние трябваше да оставим настрана, за да насочим нашите усилия там, дето в момента ни викаше дългът; ние не можехме да посветим нашите грижи за вътрешното укрепване на партията и за по-успешната пропаганда между незасегнатите още от нашето слово работнически слоеве.

         Сега обаче настъпва един момент на макар и сравни­телно затишие в нашия политически живот. Цанковистите криво-ляво си стъкмиха едно болшинство в Народното съ­брание и ще се мъчат с него да управляват. Политиче­ската свобода днес се зачита повече, отколкото преди, и това обстоятелство развързва и нам ръцете за изпълнение на ония задачи, които ние, не по наша вина, трябваше временно да занемарим. Но ние трябва да бързаме и много да бързаме да използуваме момента. Докога ще трае сегашното затишие, ние не можем каза. Ние всеки ден можем да бъдем изненадани. Един фирмилианов въ­прос, адските планове на един „върховен" македонски комитет, цанковисткото пълзене пред руския царизъм мо­гат на всеки момент да хвърлят нашата страна в нови из­питания и ние пак ще бъдем повикани да заемем своите позиции, за да поведем този път, може би, много по-упо­рита борба и с много повече жертви, отколкото по-рано. Сега именно ние трябва най-добре да се възползуваме от обстоятелствата, за да бъдем готови, колкото се може по­вече, за утрешните изненади и борби.

      По реда ние ще засегнем въпроса за основаването и деятелността на местните партийни организации. Всяка партийна организация е огнище на социалдемократиче­ската пропаганда и агитация. Оттам се пръска нашето слово в широките работни маси, оттам излиза и всеки опит в местността за пробуждане на класовото им съзнание и за основаването на работнически синдикати. Организации­те са основата на нашата партия, те са ядката на нашата сила, там се групират най-съзнателните работници и най- добрите наши дейци. Правилникът за вътрешната уредба на партията ясно показва какви големи надежди възлага нашата партия на всяка новооснована организация. Но та­кива ли са всичките наши организации? Отговарят ли те с успех на задачите, които им са определени? — Ние не трябва никога да крием нашите недостатъци и трябва да признаем, че има немалко организации, които оста­ват много надире в изпълнение на своите длъжности към социалистическото дело. Някои от тях не отговарят редов­но даже на най-обикновените задължения на устава, без изпълнението на които едва ли може да се говори за пар­тийна организация. Напр. едни забавят с цели месеци да уреждат сметките си по календара, а други пращат внос­ките си и тримесечните отчети нередовно, трети рядко отговарят на писмата на Централния комитет за исканите от тях сведения. Особено е характерно това обстоятелство, че някои организации правят твърде малко за разпространението на партийния вестник. Единственият наш вестник! Даже на него такива организации не дават възможност да прониква широко в работните маси, когато това е първият дълг на един партиен другар. Освен това, когато преминете към тримесечните отчети, вие виждате, че устната пропаганда в някои места твърде слабо се води. Една вечеринка, едно събрание или беседа в продълже­ние на месец и повече време — ето всичката местна дея­телност.

   Тази слаба деятелност, разбира се, немалко се дължи на отделните партийни другари, които занемарват своите партийни длъжности или гледат едностранчиво на на­шата деятелност. Такива другари с готовност се хвърлят в избирателната агитация, ала далеч не проявяват същата енергия към черната, безшумна, но затова толкова по- славна работа за пробуждането на работническата класа, за нейното сдружаване, за укрепване на организациите. Главните причини обаче за слабия живот на някои наши организации лежат не в неподготвеността на този или он­зи наш другар. Ние трябва да я търсим другаде. Докато една местна партийна организация брои само двама или трима действуващи членове, докато тя всичко очаква от тях, по-друго не може и да се очаква: нейната работа ви­наги ще куца; докато болшинството от нейните членове не са проникнати от съзнанието на своите партийни длъж­ности, докато те всички не са достатъчно подготвени да се нагърбят с тежките задачи на работническата партия, есте­ствено е, че такава организация сама се осъжда на бездеятелност и често пъти нейното съществуване бива само по име. Ще рече, причините за слабата деятелност на та­кива организации лежат в самата им основа: те не са в състояние да създадат трайна и боева организация, те не разполагат с достатъчно сили, подготвени да поведат ве­ликата борба на пролетариата, което пък показва, че тия организации са основани прибързано. И наистина, ние неведнаж сме забелязвали у наши другари желанието без друго да си основат партийни организации, преди да са взели предвид необходимите условия за такива, и след­ствията не закъсняват да се явят. Но веднъж основани, наша длъжност е поне отсега нататък да се заловим здраво на работа, за да превърнем тия организации от временни сдружения, от дружби без живот, в истински огнища на социалистическа пропаганда, в действителни боеви ор­ганизации за успеха на работническото дело.

    Колкото за желанието на нашите другари и съчувстве­ници да си основават партийни организации, преди още да са готови, ние ще поговорим следния път. Стига да имаме желанието да работим за социалистическия идеал, ние имаме широко поле, където да приложим с по-голяма полза нашата енергия, знания и опитност, отколкото да основаваме организации само по име.

Работнически вестник, год. V,

бр. 34, 2 май 1902 г.

Подпис: Г. Г.