По нашата деятелност - статия на Гаврил Георгиев

        1

      Въпросът за приемането на членове бе дълго време занемарван в партията. Нито един конгрес не се е занимал с него по-подробно и на организациите се предоставяше да постъпват, както намерят за добре. Организациите трябваше да се ръководят само от устава и правилника, но понеже там има само общи показания, които допущат най-различни тълкувания, то и въпросът всъщност си е оставал открит. А между това тоя въпрос е от такава голяма важност за нас, че неговото занемарване, есте­ствено, можеше да се отразява само вредно върху пар­тията. Ние видяхме вече в ред статии, че безразборното приемане на членове представлява една голяма опасност за бъдещето на партията. Ако ние не държим сметка как­ви хора приемаме в нашите редове, с това ние вредим на социалистическото дело повече, отколкото нашите най-големи врагове. Няма по-сигурно средство да превърнете социалистическата партия в една буржоазнодемократическа от това, да отворите широко редовете й, за да нахлу­ват в нея всички ония, които случайно са засегнати от на­шата агитация и пропаганда. Ще рече, в партията трябва да се приемат само убедени социалисти, хора, проникнати от основните начала на социалната демокрация и готови да работят за нейното възтържествуване. А оттука само по себе си се разбира, че там, дето такива хора няма, ние не трябва да основаваме и организации.

     Така именно ние ще оградим партията от вредни ней течения и самата нея ще запазим от израждане.

     Но ако ние се придържаме строго в правилото да не приемаме за членове несоциалисти, то пред нас изпъква едно ново, още по-важно питане: дали по тоя начин ние няма да осъдим партията да стои на едно място? Дали  така ние няма да забавим нейния ръст, нейното усилване? И тука ние, естествено, дохождаме до обшия въпрос за на­шата деятелност.

    Несъмнено, щом ние престанем да допущаме в партия­та всички, които желаят да влязат в нейните редове, това ще се отрази върху нейния състав и може би за дълго вре­ме тя няма да расте по брой. Но загубата, която може да произлезе от това, е само привидна. Както и по-рано из­тъкнахме, силата на партията не е в броя, а в подготов­ката на нейните членове. Тя се усилва не когато има много, а добри членове. Значението, което работническата партия у нас е добила, дори при сегашното си състояние, се дъл­жи не на това, че тя брои едва 2500 члена, а на онова срав­нително голямо влияние, което има тя върху умовете на работните маси и на всички прогресивни умове. С други думи, нейното значение се дължи на нейната морална, а не числена сила; работните маси се вслушват в нашите думи не затова, че ние представляваме голяма войска, а защо­то сме социалдемократи. Ето защо ние можем да говорим за истински и траен успех на партията само тогава, когато тя се развива едновременно числено и качествено, т. е. ко­гато с приемането на всеки нов член ние приемаме в нашите редове един нов социалдемократ. Само така ние съз­даваме действителна, колкото и слаба на първо време, социалистическа сила и само тогава ние можем да водим истинска социалистическа деятелност.

    Ако ние се проникнем добре от тая основна мисъл по въпроса за нашата деятелност, то за нас става явно и какво трябва да правим по-нататък. Ако ние сме убедени, че наистина в партията трябва да се приемат само социа­листи, то естествено и всичкото наше внимание, всичките наши усилия трябва да бъдат съсредоточени именно към подготовката на социалисти от съчувствующите нам работ­нически маси. Отсега нататък ние вече преставаме да се стремим към бързи политически успехи, а си туряме за ръководещо начало в нашата практическа деятелност: да разпространяваме социалдемократическите идеи, да въз­питаваме и организираме пролетариата в името на него­вите класови интереси, в името на нашата крайна цел — превръщането в обществени средствата на производството. И ако ние занемарваме тая задача или недостатъчно ра­ботим в тая посока, а, от друга страна, упражняваме по-строг контрол по приемането на членове, тогава наистина ние рискуваме да замръзнем на едно място, да си вържем ръцете. Но ако ние винаги държим високо знамето на социалната демокрация и се предадем здраво на нашата истинска работа, тогава не само няма да си вържем ръце­те, но може би тепърва ще почнем да туряме здрави основи на социалистическото дело, ще дадем мощен тласък на работническото движение в България. Всичката работа е там, че ние трябва добре да разберем кое ще каже социа­листически успех. Социалистическа партия без социалисти може да създава само илюзии както у самите нас, така и у съчувствующите нам маси — илюзии, крайно вредни и опасни за нашето собствено дело. А щом е така, то нашата главна и пряка задача не е да печелим избирателни гла­сове, а да пробуждаме класовото съзнание на работници­те и да създаваме от тях социалдемократи.

    Истина е, че втората работа е несравнено по-мъчна от печеленето на гласове, тя изисква повече време, сили и знания, но кажете ни, коя деятелност за просвещаването на масите не е мъчна? Тя е тежка, но затова именно и тя е истинската културна работа, тя е работата на пионера на прогреса, тя е именно революционната работа. „Най- големият наш враг е невежеството на масите" и него, преди всичко, ние трябва да отмахнем от пътя си. Со­циалната революция се започва от революцията в гла­вите. Готови социалисти нийде няма, те не дохождат от невидело, тях трябва да подготвяме. Истина е, че наемният работник по самото си положение и по инстинкт е социа­лист, и затова именно работническата класа е нашата естествена среда за деятелност; обаче от социалист по инстинкт, докато работникът стане социалист по убежде­ние, по съзнание, нам предстои една тежка, бавна, умори­телна работа; и именно когато ние не само не се стряс­каме от тая работа, а с жар и енергия се предадем на нея, само тогава ние можем да се похвалим и да се гордеем, че наистина работим, работим за социализма.

Тия са основните начала, от които ние трябва да из­хождаме в нашата деятелност. А сега ние трябва да пре­минем към самия въпрос, какво да правим.

             2 

      Ние дойдохме до заключението, че силата и влиянието на социалистическата партия се състоят не в броя, а в подготовката на нейните членове; само дотолкова, докол­кото от съчувствуващите нам маси ние подготвяме съзна­телни, убедени социалисти, само дотолкова и ние създа­ваме истинска и трайна сила от работническата партия. Всичко онова, което ние създаваме не върху почвата на класовото съзнание на работниците, е съградено на пясък, което може да бъде завлечено от първия „демократически" вятър, и ония, които влизат в нашите редове не по силата на ясното разбиране принципите на социализма, идват при нас да усилват не партията, а илюзиите в партията. Затова ако ние скъпим за бъдещето на тая партия, трябва, от една страна, да турим край на безразборното приемане членове, а, от друга страна, да насочим всичкото наше внимание и усилия към подготвяне на убедени социалисти и тогава да ги приемеме за членове. А оттук следва, че нашата по-важна работа е да разпространяваме социал­демократическите идеи. да развиваме класовото съзнание  в пролетариата, да го възпитаваме и организираме в име­то на крайната наша цел. Тази именно е нашата основна задача, това е ръководещото начало в нашата деятелност винаги и навсякъде, защото само така ние отиваме пряко и най-сигурно към целта да подготвяме истински членове за партията, достойни ратници за освободителното дело на пролетариата.

    Но да изтъкнем само нашата основна задача не е до­статъчно. Въпросът, който ние трябва да разгледаме сега по-отблизо, е тоя: каква именно деятелност ние трябва да водим, за да останем верни на ръководещото наше начало? Какви средства трябва да употребяваме в нашата деятел­ност, за да можем чрез нея наистина да подготвяме съзна­телни, убедени социалисти? С други думи, коя деятелност е най-целесъобразната?

    Преди всичко, за да дадем възможност на широките работнически маси да се запознаят с нашите идеи, стрем­ления и задачи, всяка партийна организация трябва да води систематична устна и печатна пропаганда. За тая цел на първо място ние трябва да се грижим за най-широкото разпространение на партийния вестник, на социа­листическите списания и книги. Социалистическите издания са постоянните и необходими помощници на нашите аги­татори и пропагандисти. От една страна, чрез тия издания ние правим нашите първи завоевания в широките работ­нически маси, защото чрез тях освободителното социали­стическо слово прониква и там, дето ние нямаме още свои пропагандисти; а, от друга страна, нашето печатно слово ни създава благоприятна среда за деятелност, когато та­кива наши дейци се явят. Но именно затова ако ние се ограничаваме само с разпространението на печатното сло­во, ние още не сме направили много за социализма. Успе­хът, който ни създава печатната пропаганда, скоро се из­губва под влиянието на буржоазната идеология, ако ние не го използваме с устна пропаганда. Тия две пропаганди ние трябва да водим едновременно или, по-вярно, те се допълнят и обуславят една друга. Затова и всяка пар­тийна организация не трябва да изпуща ни един сгоден случай, за да свиква публични събрания за пропаганда. А такива случаи винаги има безброй; тях ги създава само­то капиталистическо развитие. Тук ние ще посочим само някои от тези случаи, които се явяват почти навсякъде. Когато нашите противници са особено ревностни в пръс­кането на измислици и клевети против нас, те обикновено достигат тъкмо обратния на желания от тях резултат, а именно заинтересуват работните маси със социализма, а това е вече един сгоден момент за нас да свикваме не едно, а ред събрания, да изложим нашето учение и да отблъс­нем клеветите. Когато в една фабрика или работилница експлоатацията на работниците стане толкова безчеловечна, щото възбужда негодувание и протести в града, това е също един сгоден момент за нас да свикаме самите ра­ботници, техните роднини и познати на едно или повече събрания, за да им посочим корена на злото и средствата за неговото премахване. Когато някое важно събитие или явление из нашия обществен и политически живот възбу­ди общото внимание, за нас се явява нов случай да сви­каме събрание и да обясним това събитие от нашето гле­дище. Но стига ние самите да бъдем добри социалисти, стига да имаме желанието да работим, ние ще намерим маса моменти за събрания, чрез които да внисаме ясност в главите на работниците и да им посочваме пътя към  освобождението. По тоя начин именно ние ще водим си­стематична устна пропаганда.

    Всичко това обаче съставлява само първата стъпка в нашата деятелност. За да бъде последната целесъобразна, ние имаме да използуваме още куп средства. Чрез общи, публични събрания и чрез разпространението на социали­стическите издания ние само разпространяваме нашите идеи, запознаваме с тях широките маси и те вече малко или много престават да вярват на клеветите, пръскани про­тив нас, а почват все повече да се интересуват от социа­лизма. Но това още е съвсем недостатъчно. Нашата за­дача не е само да запознаваме работниците със социали­стическото учение, ние искаме социалистическите идеи да се затвърдят в техните умове, да бъдат усвоени и добре разбрани. Разбира се, чрез печата и чрез събрания, осо­бено ако чрез публични сказки ние систематично разви­ваме нашето учение, ние можем да направим много в туй отношение, но все пак тоя наш успех носи още случаен и временен характер: не всеки работник може редовно да чете социалистическите издания и не винаги той може да посещава общите наши събрания. Това, което прочете или чуе той днес, може да не остави никаква следа в неговия ум, ако то не се изяснява и попълня. А ние искаме той да стане убеден социалист. Но как ще постигнем това? Като се намира той постоянно под влиянието на социалистиче­ската пропаганда. Ще рече, след като сме го запознали със социалистическите идеи, ние трябва да отидем по-на­татък. Както чрез устната пропаганда ние идем да използ­ваме онова, което сме придобили чрез печатната, и, наопа­ки, така сега ние трябва да направим още нещо, чрез кое­то да използваме пък това, което е спечелено чрез разпро­странението на печатното слово и публични събрания. Как­во именно трябва да направим? Трябва да турим запоз­натите вече със социализма работници в благоприятни условия за по-нататъшното им развитие. Тия условия са разните работнически дружества. И тука именно пред нас се отваря ново, широко, богато поле за деятелност. На това именно поле работата на социалистическия деец, кол­кото и тежка да е, ще бъде богато възнаградена.

    Преди всичко, ние трябва да основаваме от съчувствующите нам работници професионални дружества. Това, соб­ствено, е вече и направено в по-големите градове, но кой  не знае колко още работа ни предстои в туй отношение? След като успеем що-годе да организираме в синдикати работниците в индустриалните центрове или едновремен­но, трябва да направим това и в малките градове. Ако работниците от един занаят в тия градове са малко на брой, ние трябва да ги съветваме да се записват за чле­нове на своя синдикат в по-близкия индустриален център.

     Това едно. Но знаем, че работнически синдикати не току-тъй лесно се основават. Докато работниците почув­ствуват нужда от тях, трябва вече да са стигнали до из­вестна степен на своето развитие. Но ако под влиянието на социалистическата пропаганда класовото съзнание що- годе е вече заговорило у тях, това е един сгоден момент да ги организираме в други дружества. Какви именно, това може да ни каже наблюдателното око на нашия ме­стен деец. Според местните условия, според силите, с кои­то разполагаме, или според степента на развитието на са­мите работници в един град ние можем да сгрупираме работниците от разни занаяти в общо работническо дру­жество: ако това не е възможно, от същите работници ние можем да основем още ред други работнически дру­жества: гимнастически, певчески, туристически, самообразователни и т. н. Ако не едно, то друго можем да осно­вем във всеки град, а можем и всички да основем в един и същ град — понеже работниците се намират на разна степен на развитие и с разни нужди, всички те могат да бъдат организирани в това или онова дружество, стига ние, социалистите, ръководителите на пролетариата, да имаме желанието да направим нещо за тоя пролетариат.

    Досещат ли се ония наши другари, които се оплакват от „тясна" деятелност, за които полето за работа е тясно в България, които се оплакват от „сгърнати ръце", колко всъщност е „широко" това поле и каква широка деятел­ност нам предстои в границите на тясното пролетариатско гледище?

    Но това пътьом казано. А сега да се обърнем към ония наши организации, които са се омърлушили и не проявя­ват почти никакъв живот. Ето пътя, по който ние трябва да вървим. По тоя път нас очаква благодарна в най-ви­сока степен, благородна, културна революционна работа. По тоя път ние ще вдигнем на крак българския пролета­риат, ще го наредим в стройни редове и ще създадем от него оная непобедима войска, от която днес трепере це­лият буржоазен свят. Нека ние покрием България с работ­нически дружества и ние сме направили вече много — много не само за тържеството на социализма, но и за самото „социално развитие", за прогреса на самото бур­жоазно общество. От най-малка страна така ние ще съз­дадем една неразбиваема стена против беснующата реак­ция у нас, ще създадем трайна гаранция за нашите сво­боди, а чрез това ще обезпечим безспирния напредък на самата социална демокрация.

    И за никоя партийна организация не може да се каже, че не може да основе ред работнически дружества. Под влиянието на 10-годишната социалистическа пропаганда ние имаме вече навред маса работници, съчувствующи на социализма. А от нас се изисква само преданост и готов­ност да работим, за да ги организираме.

    Така ние ще продължим делото, започнато с нашата печатна пропаганда и публични събрания. В различните работнически дружества ние добиваме още по-голяма въз­можност да постигаме нашата цел — да подготвяме от  работниците убедени социалисти. Там именно ние продъл­жаваме да пропагандираме социализма, но не само със слово, а с примери и дела; в тия именно дружества, осно­вани и ръководени от социалисти, работниците се приучват на борба, развиват своето класово съзнание, винаги попълнят своите знания и се възпитават в духа на социа­лизма. От тия дружества работникът вече излиза пре­образен: той има вече по-развити културни нужди, високо цени своето човешко достойнство, ясно чувствува себе си като класа и затова именно става непримирим враг на капиталистическото общество. Такъв работник влиза вече с пълно разбиране в своята класова, социалистическа пар­тия и нашата задача по отношение към него е завършена. С такъв работник социалистическата партия може само да се гордее и с истинска радост ние посрещаме неговото вли­зане в нашите редове, защото той иде при нас не случай­но, а за да заеме своето място във великата борба и за да тръгне заедно с нас по същия път, по който ние сме ми­нали, за да възпитаме в него социалистическия деец.

 

„Работнически вестник”, год. VI, бр. 12. 13—5, 12 декември 1902 г.

Подпис: Г. Г.