Търсене в този блог

28.05.2013 г.

Партийните организации - статия на Гаврил Георгиев

    Че голяма част от партийните организации слабо отгова­рят на своето назначение, това почти от никого не се от­рича от партията. Почти на всеки партиен конгрес първият въпрос, който се е повдигал, е бил за укрепването на орга­низациите. Но колкото е вярно това, още по-вярното е, че партията още нищо съществено не е направила в това от­ношение. Едничкото конгресно решение, което има за цел усилването на организациите, е това. което ги лишава от правото на представителство на конгресите, ако те навре­ме не изплащат вноските, не дават отчети и не се грижат достатъчно за партийните издания. Обаче явно е, че с то­ва решение целта далеч още не се постига. Една органи­зация може да бъде „редовна" във вноските си и въпреки това тя си остава пак една слаба организация. Тъй че изоб­що партията нито веднъж не е обърнала достатъчно вни­мание върху нуждата за създаване на здрави и силни свои организации, поради което и след всеки конгрес работите обикновено са тръгвали по стария ред.

    Между това въпросът за организациите е най-съществе­ният в партията и ако ние, по една или друга причина, сме го занемарвали досега, настъпва времето, когато трябва да обърнем на него най-сериозно внимание. Ние трябва да си припомним елементарната истина, която никога не би трябвало да забравяме, че партията не може да прави никакви завоевания в широките работни маси, ако тя самата не почива на здрави основи. Без истински, боеви организа­ции няма силна партия. Нещо повече, при слаби организации социалистическата партия неизбежно се тласка към израждане, към обуржоазване. Слабостта на многото орга­низации съставлява истинска опасност за нас и който скъпи за бъдещето на партията, трябва здраво да се залови за премахването на тая опасност.

    Преди всичко нека се запитаме, на какво се дължи слабостта на партийните организации ? Когато ние си дадем ясен отговор на това питане, толкова по-лесно ще можем да си помогнем. Причините за слабостта на организациите ние трябва да търсим в условията, в които те са турени да работят. Една партийна организация не е едно обикновено дружество на съмишленици или дружество за самообразо­вание, тя е организация за борба, за разпространение на социалистическите идеи. „Всяка местна организация е длъжна да устрои в своята местност, според силите си, ед­на постоянна и планомерна пропаганда" — гласи нашият правилник. Но какво ще каже: „според силите си"? Оче­видно. тия думи не трябва да се разбират така, че организацията може нищо да не върши. Тя трябва да има доста­тъчно сили, за да води една „постоянна и планомерна пропаганда", защото тази е главната задача на една наша ор­ганизация и ако не е в състояние да я изпълнява, тя губи всеки смисъл за съществуване. За да отговаря на свое­то назначение, организацията поема върху себе си ред за­дължения пред партията: тя трябва редовно да свиква пуб­лични събрания, на които да развива социалистическите идеи, да устройва вечеринки, беседи, екскурзии за същата цел; устната пропаганда трябва да се води и поотделно от всеки неин член. Освен това тя води и печатна пропаганда, а именно като разпространява преди всичко партийния вестник, партийните списания и социалистическите книги. Разбира  се, всичко това тя прави „според силите си". Но ако тя няма достатъчно сили да отговаря на всички тия задължения, тя съществува само по име като партийна ор­ганизация. Ще рече, една организация трябва, преди всич­ко да се състои от марксисти, от убедени социалдемокра­ти, за да може достойно да представлява партията в своя­та местност; второ, тя трябва да има своите сказчици и ор­ганизатори, без които не може да се устрои ни едно пуб­лично събрание, нито една вечеринка, и, най-сетне, тя тряб­ва да брои достатъчно членове, които да са в състояние да поемат онова разделение на труда, което й се налага от нейните длъжности. Тия са необходимите условия, които трябва да бъдат налице, за да се основе една организация, защото само при тия условия тя има възможност да отго­варя на своето назначение. Но спазвани ли са тия условия при основаването на съществующите организации ? Не. По­явяването на 5—10 наши съмишленици в една местност, още слабо запознати със социалистическото учение, е дос­татъчно, за да се основе една организация. В туй отноше­ние партията постъпва, както и по време на изборите. Без да имаме достатъчно и подготвени агитатори, без да сме в състояние да организираме планомерна избирателна аги­тация, ние се впускаме в „широка деятелност". Така и спроти организациите: без достатъчно социалисти ние ос­новаваме социалистически организации. Ето коренната при­чина за слабостта на нашите организации. Когато една ор­ганизация се основава, без да има необходимите условия да живее, т. е. да води социалистическа деятелност, тя още отначало се осъжда да крее, да бездейства.

    Такива организации създават само лъжливо представ­ление за силата и влиянието на партията. В най-добрия случай те могат да се превърнат в обикновени образова­телни дружества, но като партийни организации те се явя­ват безполезни и, нещо повече, при известни условия, вред­ни за партията. Само след време те могат да се издигнат до положението на партийни организации, но и за това е необходимо да имат достатъчно сили за своето собствено развитие, за самообразованието на своите членове. Ала ко­гато и това условие липсва, те остават на своето естестве­но развитие, което ги тласка към израждане, в крив път. а заедно е тях в крив път се тласка и партията.

     От горното става ясно, че въпросът за организациите е жизнен въпрос за партията, той е въпрос за нейното бъде­ще. Затова през текущата година, както и на следния конгрес, трябва да се направи нещо повече, отколкото досе­га. Ние не можем вече да се задоволяваме само с изказ­ване на добри желания, нито с полумерки, които, както виждаме, оказаха много слабо действие. Следният конгрес ще трябва не само да бъде по-строг към нередовните орга­низации, но ще трябва да вземе и особено решение, което ясно да посочва на партийните другари само при какви ус­ловия могат да се основават нови организации. А дотога­ва Централният комитет, вярваме, ще съветва нашите съ­мишленици да не бързат с основаването на такива, като има предвид, че по тоя въпрос правилникът за вътрешната уредба е твърде недостатъчен. Правилник в чл. 15 и 16 изис­ква само две условия за съставяне на нови организации 1) да има „поне" 5 души, „които поддържат програмата на партията", и 2) тия 5 души да съставят потребния протокол. Но с тия две условия само се повтаря старата греш­ка, което ясно показва как прибързано са погледнали на ра­ботата както съставителите на правилника, така и другари­те, делегати на плевенския конгрес. И наистина, достатъч­но ли е да се иска от основателите на една организация само „да поддържат програмата"? Те могат да я поддър­жат, но въпреки всичката си добра воля те не могат да я пропагандират на туй просто основание, че могат много слабо да я разбират. А докато не са спазени и трите тия условия, не може и дума да става за организация. Сетне 5 души съвсем не са достатъчни за оная разнообразна и взаимно допълваща се деятелност, която всяка организа­ция трябва да води. С „5 души и 1 протокол" ние можем да покрием цялата страна със социалистически организа­ции, но в които не ще има нищо социалистическо. Основа­ни само на чл. 15 и 16 на правилника, ние можем лесно да заприличаме на буржоазните котерии, които, по едно махване ръка от София, в 24 часа могат да основат колкото искате „народняшки", „прогресивни", „либерални", „рефор­маторски" — разен чешит — „бюра"; чл. 15 и 16 от пра­вилника дават възможност да нахлуват в партията разни чужди нам елементи, които могат да вземат връх и да пов­лекат след себе си и цялата партия към буржоазната де­мокрация. Тъй че необходимо е следният конгрес да посо­чи в особено решение условията, при които могат да се ос­новават нови организации. Освен това конгресът ще трябва да упражни и едно свое право, което досега е упражнявано много рядко: той ще трябва да закрие ония органи­зации, които, въпреки неколкогодишния опит, продължа­ват и досега да проявяват твърде слаба деятелност.

Това е, колкото се отнася до конгреса. Но до свикване­то му има още цяла година, а дотогава всеки партиен дру­гар трябва да изпълни своя дълг. Там, дето ние сме сла­би, през текущата година трябва всички да се предадем на своята вътрешна, организационна работа. Ония органи­зации, които не проявяват признаци за живот, ще бъде мно­го по-добре да се закрият от самите членове, отколкото да личат само в списъка на партийните организации. Чле­новете на такива организации могат да бъдат несравнено по-полезни на Партията, ако те се заловят за друга рабо­та, която повече отговаря на техните сили, а именно като основават самообразователни социалистически групи, които тепърва ще подготвят необходимите елементи за една со­циалистическа боева организация. Още повече трябва да направят това другите организации, които не могат още да водят „постоянна и планомерна пропаганда". Със сказки, четения и беседи те трябва да се заловят за самообразо­ването на своите членове. Оная подготвителна работа, която трябваше да предшества основаването на всяка организация, трябва сега да се извърши. Колкото тежка и безшумна да бъде тази работа, обаче само тя може да създаде убедени социалдемократи, да влее нов живот на организациите, а заедно с това да тури здрави основи и на цялата партия. И докато тази подготовка не бъде за­вършена, докато тя не ни даде нужните сили, за да раз­виваме социалистическа деятелност, дотогава ние ще си правим само илюзии, че закрепваме партията и вършим много за успеха на социалистическото дело.

 

„Работнически вестник", год. VI, бр. 3, 3 октомври 1902 г. Подпис: Г. Г.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар