Търсене в този блог

31.05.2013 г.

За "демокрацията" и диктатурата - В.И.Ленин

     Малкото броеве на берлинското „Червено знаме” виенския „Зов” (Weckruff), органа на комунистическата партия в Немска Австрия, достигнали до Москва, ни показват, че предателите на социализма, които поддържаха войната на хищниците – империалисти, всичките тези шайдемановци и ебертовци, аустерлицовци и ренеровци, срещат достоен отпор от истинските представители на революционните пролетарии в Германия и Австрия. Ние горещо приветстваме двата органа, които свидетелстват за жизнеността и израстването на ІІІ Интернационал.

      Както се вижда, главният въпрос на революцията и в Германия, и в Австрия сега е въпросът: учредително събрание или власт на Съветите? Представителите на банкрутиралия II Интернационал, всички от Шайдеман до Кауцки, са за първото и наричат своето гледище защита на „демокрацията” (Кауцки дори е стигнал до „чиста демокрация”) в противоположност на диктатурата. Аз разгледах подробно възгледите на Кауцки в току-що излязлата в Москва и Петроград брошура „Пролетарската революция и ренегатът Кауцки”. Ще се опитай да изложа накратко същността на спорния въпрос, който сега практически е поставен на дневен ред за всички напреднали капиталистически страни.

    Шайдемановци и кауцкиевци говорят за „чиста демокрация” или за „демокрация” изобщо, за да излъжат масите и да скрият от тях буржоазния характер на съвременната демокрация. Нека буржоазията продължава да държи в своите ръце целия апарат на държавната власт, нека шепата експлоататори продължават да използват старата, буржоазната държавна машина! Произвежданите при такива условия избори буржоазията, разбира се, обича да нарича „свободни”, „равни”, „демократични”, „всенародни”, защото тези думи служат за скриване на истината, за скриване на факта, че собствеността върху средствата за производство и политическата власт си остават в ръцете на експлоататорите, че поради това не може и дума да става за действителна свобода, за действително равенство за експлоатираните, т. е. за грамадното мнозинство от населението. За буржоазията е изгодно и необходимо да скрива от народа буржоазния характер на съвременната демокрация, да я рисува като демокрация изобщо или като „чиста демокрация”, и шайдемановци, а също и кауцкиевци, повтаряйки това, на дело напущат гледището на пролетариата и преминават на страната на буржоазията.

    Когато за последен път писаха заедно предговор към „Комунистическия манифест” (това беше през 1872 година), Маркс и Енгелс считаха за необходимо да обърнат специално вниманието на работниците върху това, че пролетариатът не може просто да завладее готовата (т. е. буржоазната) държавна машина и да я пусне в движение за своите цели, че той трябва да я разруши, да я разбие. Ренегатът Кауцки написа цяла брошура за „Диктатурата на пролетариата”, като скри от работниците тази извънредно важна марксистка истина, като изопачи основно марксизма, и, разбира се, че похвалите, които господа шайдемановци и К° пръскаха за тази брошура, бяха напълно заслужени като похвали на буржоазни агенти за човек, който преминава на страната на буржоазията.

     Да се говори за чиста демокрация, за демокрация изобщо, за равенство, за свобода, за общонародност, когато работниците и всички трудещи се са гладни, голи, разорени, измъчени не само от капиталистическото наемно робство, но и от четиригодишната грабителска война, а капиталистите и спекулантите продължават да владеят своята заграбена „собственост” и „готовия” апарат на държавната власт, това значи да се гавриш с трудещите се и експлоатираните.

    Това значи да биеш направо в лицето на основните истини на марксизма, който учеше работниците: вие трябва да използвате буржоазната демокрация като грамаден исторически прогрес в сравнение с феодализма, но не забравяйте нито за минута буржоазния характер на тази „демокрация”, нейната историческа условност и ограниченост, не споделяйте „суеверната вяра” в „държавата”, не забравяйте, че и при най-демократичната република, а не само при монархията държавата не е нищо друго освен машина за потискане на една класа от друга.

    Буржоазията е принудена да лицемери и да нарича „общонародна власт” или демокрация изобщо, или чиста демокрация (буржоазната) демократичната република, която на дело представлява диктатура на буржоазията, диктатура на експлоататорите над трудещите се маси. Шайдемановци и кауцкиевци, аустерлицовци и ренеровци (за съжаление сега с помощта на Фридрих Адлер) поддържат тази лъжа и това лицемерие. А марксистите, комунистите, го разобличават и казват на работниците и на трудещите се маси искрено и открито истината: на практика демократичната република, учредителното събрание, общонародните избори и т. п. са диктатура на буржоазията и за освобождението на труда от игото на капитала няма друг път освен замяната на тази диктатура с диктатурата на пролетариата. Само диктатурата на пролетариата е в състояние да освободи човечеството от гнета на капитала, от лъжата, фалша, лицемерието на буржоазната демокрация, на демокрацията за богатите, е в състояние да установи демокрация за бедните, т. е. да направи благата на демокрацията фактически достъпни за работниците и бедните селяни, докато сега (дори и при най-демократичната — буржоазната — република) благата на демокрацията фактически са недостъпни за грамадното мнозинство от трудещите се.

    Да вземем например свободата на събранията и свободата на печата. Шайдемановци и кауцкиевци, аустерлицовци и ренеровци уверяват работниците, че сегашните избори за учредително събрание в Германия и в Австрия се провеждат „демократично”. Това е лъжа, защото на дело капиталистите, експлоататорите, помешчиците, спекулантите държат в ръцете си 9/10 от най-добрите здания, които са удобни за събрания, и 9/10 от хартийните запаси, печатниците и прочее. Работникът в града, ратаят и надничарят в селото са практически отстранени от демокрацията както чрез „свещеното право на собственост” (защищавано от господа кауцкиевци и ренеровци, към които за съжаление премина и Фридрих Адлер), така и чрез буржоазния апарат на държавната власт, т. е. чрез буржоазните чиновници, буржоазните съдии и прочее. Сегашната „свобода на събранията и печата” в немската „демократична” (буржоазнодемократична) република е лъжа и лицемерие, защото на дело представлява свобода за богаташите да купуват и подкупват пресата, свобода на богаташите да опиват народа с виното на буржоазната вестникарска лъжа, свобода на богаташите да държат в своя „собственост” помешчическите къщи, най-добрите здания и т. п. Диктатурата на пролетариата ще отнеме от капиталистите в полза на трудещите се помешчическите къщи, най-добрите здания, печатниците, складовете с хартия.

    Но това ще бъде замяна на „общонародната”, „чистата” демокрация с „диктатура на една само класа” — крещят шайдемановци и кауцкиевци, аустерлицовци и ренеровци (заедно с тях и техните задгранични съмишленици, гомперсовци, хендерсъновци, реноделовци, вандервелдовци и К°).

    Не е истина — ще отговорим ние. Това ще бъде замяна на фактическата диктатура на буржоазията (диктатура, лицемерно прикривана от формите на демократичната буржоазна република) с диктатурата на пролетариата. Това ще бъде замяна на демокрацията за богатите с демокрация за бедните. Това ще бъде замяна на свободата на събранията и печата за малцинството, за експлоататорите, със свобода на събранията и печата за мнозинството от населението, за трудещите се. Това ще бъде гигантско, световноисторическо разширяване на демокрацията, нейното прегръщане от лъжа в истина, освобождение на човечеството от оковите на капитала, който изопачава и окастря всяка, дори и най-„демократичната” и републиканска буржоазна демокрация. Това ще бъде замяна на буржоазната държава с пролетарска държава, която замяна е единственият път към отмирането на държавата изобщо.

     А защо да не може да се постигне тази цел без диктатурата на една класа? защо да не може направо да се премине към „чистата” демокрация? питат лицемерните приятели на буржоазията или наивните клайнбюргери и филистери, подведени от нея.

     Ние отговаряме: защото във всяко капиталистическо общество решаващо значение могат да имат или буржоазията, или пролетариатът, а дребните стопани неизбежно си остават колебаещи се, безсилни, глупави мечтатели за „чиста”, т. е. извънкласова или надкласова, демокрация. Защото от общество, в което една класа потиска друга, не може да се излезе иначе освен чрез диктатурата на потиснатата класа. Защото само пролетариатът е в състояние да победи буржоазията, да я събори, защото той е единствената класа, която е обединена и „школувана” от капитализма и която е в състояние да увлече след себе си колебаещата са маса на живеещите по дребнобуржоазен начин трудещи се, да я увлече след себе си или най-малко да я „неутрализира”. Защото само сладникавите еснафи и филистери могат да мечтаят, залъгвайки с тези мечти и себе си, и работниците, за събаряне игото на капитала без продължително и трудно задушаване съпротивата на експлоататорите. В Германия и Австрия тази съпротива засега още не се е разгърнала открито, защото засега още не е започнала експроприацията на експроприаторите. Тази съпротива ще бъде отчаяна, бясна, когато започне експроприацията. Скривайки това от себе си и от работниците, шайдемановци и кауцкиевци, аустерлицовци и ренеровци вършат предателство с интересите на пролетариата, преминават в най-решителния момент от позицията на класовата борба и събаряне игото на буржоазията върху позицията на споразумяването на пролетариата с буржоазията, върху позицията на „социалния мир” или на примиряване експлоататорите с експлоатираните.

     Революциите са локомотивите на историята, казваше Маркс. Революциите бързо учат. Градските работници, селските ратаи в Германия и Австрия бързо ще разберат измяната към делото на социализма от страна на шайдемановци и кауцкиевци, аустерлицовци и ренеровци. Пролетариатът ще отхвърли далече тези „социалпредатели”, социалисти на думи, на дело предатели на социализма, както отхвърли в Русия същите дребни буржоа и филистери, меншевиките и „социалистите-революционери”. Пролетариатът ще види — толкова по-скоро, колкото по-пълно бъде господството на споменатите „вождове”, — че само замяната на буржоазната държава, дори най-демократична буржоазна република, с държава от типа на Парижката комуна (за която толкова много е говорил Маркс, изопачен и предаден от шайдемановци и кауцкиевци) или с държава от типа на Съветите е в състояние да открие пътя към социализма. Диктатурата на пролетариата ще избави човечеството на игото на капитала и от войните.

 

Москва, 23. XII. 1918

В. И. Ленин,  Съч. Т. 28  Българска редакция

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар