Търсене в този блог

28.05.2013 г.

Партийните членове - статия на Гаврил Георгиев

     В най-тясна връзка с организационния въпрос, който ние разгледахме в миналия брой, е въпросът за приемането на членове в нашата партия. Не може партията да има сил­ни организации, ако тя се отнася безразборно към приема­нето на нови членове, и, наопаки, тя не може да упражня­ва нужния контрол какви хора се приемат в нейните ре­дове, ако нейните организации не са достатъчно заякнали. И в единия, и в другия случай партията неизбежно се тласка към израждане, и ако ние искаме да съдим докол­ко една партийна организация не е само по име такава, достатъчно е да видим как тя се отнася към въпроса за прие­мане на нови членове. Това е най-вярното мерило доколко тая организация може да бъде полезна на партията.

      Пита се, какви хора могат да се приемат в социалдемо­кратическата партия? — Уставът гласи, че за член може да се приеме всеки, който „признава програмата и я поддържа според силите си". Но как трябва да се разбират тия ду­ми? Ако някой заяви, че признава програмата, достатъчно ли е това, за да бъде приет той за член? В такъв случай партията може да се изпълни с хора, които могат да приз­нават програмата, без да я разбират, но това няма да бъ­де социалистическа партия. Както и самото име на парти­ята показва, нейните членове могат да бъдат само социал­демократи, а това ще каже, че за желаещия да стане неин член не е достатъчно само да признава нашата програма, той трябва да я разбира, да е проникнат от основните й начала. Само в такъв случай той може да я поддържа „според силите си".

    Както във всичко друго, тъй и тука ние коренно се от­личаваме от всички други партии. За буржоазните партии не съществува никакъв въпрос за приемане на членове. Всеки тъкмо е „добре дошъл" в която иска господарска партия, била тя дворцова, консервативна или крайно демократическа. В една демократическа партия едрият селски думбазин и фалиралият селски стопанин вървят под едно знаме, ала без да се подозира от последния, че те вървят по разни посоки и говорят на разни езици. В либералната партия тежкият търговец и дребният бакалин еднакво се възмущават от „беззаконията на властта", оба­че първият намира за съвсем естествено, когато тая съща власт съблича последния за патент, като не закача негова­та кесия. В русофилската партия както гешефтарят град­ски съветник, така и градският работник еднакво викат „ура" на граф Игнатиев, обаче това не бърка на първия, след като си е напълнил джоба от продажба на знамена и факли, на другия ден да изхвърли своя съпартизанин на улицата, за да гладува в името на „великата славянска идея". С една дума, редовете на буржоазните партии са широко отворени за всички жаждущи и блаженоверующи. Те не искат от тях никакво разбиране и съзнание, а, наопа­ки, колкото по-невежи и глупави са болшинството, колко­то повече лековерни има, толкова повече партията се счи­та по-силна и патриотична. Колко далеч сме ние от тия „партии"! Всичките наши усилия и борби са насочени имен­но към това, да внасяме съзнание в работнишките маси и да ги издигаме културно, за да ги направим способни да се борят за своето освобождение. Колкото повече светли­на успеем ние да пръснем между тия маси, толкова по­вече ние се считаме щастливи, че сме изпълнили своя дълг. Когато социалистическата партия печели съчувствието на масите в един град или село, това е най-добрият признак, че те почват да се пробуждат и да съзират злините на се­гашното общество. Навред, дето и да отидем, ние се явя­ваме, за да разкриваме на работниците класовия харак­тер на това общество, както и да им посочваме начина, по който ще турят край на глада, мизерията и теглото, на които са осъдени днес. Тази е именно великата револю­ционна рол на социалната демокрация винаги и нався­къде. Но когато от окръжающите нас маси ние искаме яс­но да виждат причините на своето робство и да разберат нашата програма, колко повече ние трябва та искаме то­ва от самите нас, от ония, които влизат в нашите редове и се нагърбват със задачите на партията. Само по себе си се разбира, че за партийния член не е достатъчно само да съчувства на партията, на него трябва да бъдат ясни както крайната цел на социалната демокрация, така и средствата, с които последната си служи за нейното пости­гане, и ако ние постъпваме наопаки, като приемаме за членове още недостатъчно подготвени хора, това не показ­ва друго, освен че ние самите още не сме си уяснили на­шите длъжности към социалистическото дело.

    Ние винаги трябва да правим разлика между партийни членове и съчувствующи на социализма. Последните могат да дават само временна поддръжка на партията, и то повечето за нашата минимална програма, когато първите представляват самата партия. Един партиен член е един социалистически деец. Ние влизаме в партията не защото й съчувствуваме или признаваме нейната програма, а за да работим за нейния успех. С встъпването си в партията един гражданин поема върху себе си ред задължения: той трябва да се явява навред, дето партията има нужда от него, инак той е безполезен за нея; той трябва да ус­тройва вечеринки, събрания, екскурзии, да разпространя­ва партийния вестник, да води поотделно пропаганда в своя кръг и, най-сетне, да работи върху своето собствено развитие, да чете и да участвува в беседи, за да бъде още        по-полезен на делото, на което служи. Обаче нито едно от тия задължения той не може да изпълни, ако сам не си е уяснил целите и задачите на партията. За да учи други­те, той сам трябва достатъчно да е научил; за да вика ра­ботниците на събрание или да разпространява вестника, той сам трябва да е убеден в ползата на тая своя деятел­ност. С една дума, първата и последна работа на един пар­тиен член е да разпространява или да спомага за разпро­странението на социалистическите идеи, но може ли той да прави това, докогато сам не е убеден в правотата на со­циалистическите идеи? Ясно е, че той трябва да познава много работи. За него трябва да са ясни законите на съв­ременното икономическо развитие, пропадането на дребни­те занаяти и земеделие, концентрацията на капиталите, индустриалните кризи: той трябва да си е дал сметка за класовия характер на обществото, както и за междуна­родния характер на социалната демокрация; той трябва, най-сетне, да си е отговорил защо осъществяването на со­циализма може да стане само чрез завладяването на по­литическата власт от пролетариата. Но всички тия необ­ходими познания той не може да добие само от случайни дочувания и прочитания; преди да заеме своето място в партията, по реда си той сам трябва да е участвал в ред наши вечеринки, събрания, беседи и доколкото е имал възможност, да е попълнял своите знания с четене и раз­говори. Ще рече, преди да бъде приет в партията, един работник трябва вече да е преминал цяла подготвителна социалистическа школа, той трябва да има вече известно социалистическо минало.

    Ето на какви условия трябва да отговаря всеки, който иска да бъде член на социалдемократическата партия. В устава и правилника тия условия само се подразбират, те не са ясно посочени. Но ако те не са посочени, не ще ка­же, че писаното в устава и правилника ние трябва да раз­бираме в буквалния му смисъл. Онова, което не е казано, трябва да ни го подсказва нашият партиен дълг. Ще рече, когато някое лице пожелае да стане член на партията, ние не трябва да се задоволяваме само с едно писмено заявле­ние от него, скрепено с три подписа, и едно устно зая­вление, че ще „поддържа програмата". Това може лесно да направи всеки. Необходимо е самата партийна органи­зация да знае доколко това лице е социалдемократ и до­колко то наистина желае да работи за успеха на социал­ната демокрация. А за това трябва по-сигурно „поръчи­телство" от трите подписа и устното заявление. Органи­зацията трябва да събере нужните сведения дали това лице наистина познава основните начала на партията и дали то се е интересувало от нашите събрания, вечерин­ки и др. След като всички тия условия бъдат спазени, само тогава ние можем да приемем желающия да дойде в нашите редове и да поздравим в неговото лице един нов другар, един съратник, и тогава ние можем да бъдем уверени, че наистина вършим нещо полезно за партията, защото само по тоя начин ние можем да образуваме от нея едно боево тяло на класосъзнателния пролетариат.

     Но тъй ли е ставало досега приемането на членове в на­шата партия?

     Засега нашата партия е повече партия на съчувствующи, отколкото на социалдемократи. Доколко това е вяр­но, ще видим следния път.

 

„Работнически вестник", год. VI, бр. 4, 10 октомври 1902 г. Подпис: Г. Г.

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар