Търсене в този блог

30.05.2013 г.

Парижката комуна - Евгений Гиндев

   Парижката комуна е първото революционно правителство на работническата  класа, първата в историята пролетарска диктатура, наричана от самите комунари „диктатура на труда”. Историческите предпоставки за комуната са борбите на пролетариата срещу капитала през 30-те и 40-те години на 19-я век : Лионските въстания от 1831 и 1834 г. във Франция, чартисткото движение в Англия през 30-40 години, въстанието на силезките тъкачи в Германия в 1844 г., юнското въстание на парижките работници от 1848 г. Непосредствен повод за възникването на Комуната са събитията от френско-пруската война 1870-1871 г.,  която слага край на Втората империя и
гвардия на Париж. Новото правителство на Тиер прави опит да обезоръжи Националната гвардия, но работниците на Париж и дребната буржоазия се вдигат в нейна защита и на 18 март 1871 г. правителството на Тиер бяга във Версай, на 17 км. от Париж, заедно с остатъците на редовната армия. Властта в Париж минава в ръцете на Централния комитет на Националната гвардия. На 26 март се провеждат избори за Комуната и тя е провъзгласена на 28 март.

 

Ръководството на Комуната наброява 106 души. От тях 30 работници, няколко десетки служащи и интелигенти, двама дребни търговци. В политическо отношение това са прудонисти, леви прудонисти, бланкисти, неоякобинци, и други членове на леви движения, в това число и трима марксисти. Повече от 30 дущи от членовете са били членове на Парижката секция на І-я интернационал. Комунари са работниците Е.Варлен, А.А.Аси, Л.Френкел, Серайе, революционните интелегенти : лекаря-инженер Е.М.Вайан, проф. по антропология Г.Флуранс, художника Г.Корбе, публицистите : О.Верморел, П.Грусе, Щ.Делеклюз, поетите Е.Потие и Ж.Б.Клеман ; видните полски революционери В.Врублевски и Я.Домбровски.

 

Въпреки неблагоприятните и враждебни условия, в които протича дейността на Комуната, тя успява да осъществи поредица революционни преобразования, оставащи пример за подражание и до днес. Главната задача и постижение на Комуната стана разбиването на буржоазната полицейско-бюрократична държавна машина и създаване на последователно демократична пролетарска държава, коренно различна от всички форми на буржоазно управление. В тази връзка :

 

1. ликвидирана е старата армия и е заместена с въоръжения народ ;

2. ликвидирана е старата полиция;

3. отменени са високите заплати на чиновниците ;

4. въведен е принципът на изборност, отговорност и сменяемост на всички

държавни чиновници ;

5. църквата е отделена от държавата ;

6. въведено е безплатно и светско образование ;

7. всички културни институти са предадени за владение и управление на

съответните колективи.

 

Особено впечатляващи са действията на комуната в социално-икономическата политика :

 

1.увеличени са заплатите на учителите, пощенските служители и на ниско

платените работници ;

2.забранени са всички видове глоби в работата и незаконните удръжки от

заплатите ;

3.въведен е работнически контрол във всички предприятия ;

4.забранен е нощният труд в хлебопекарните ;

5.всички изоставени от техните собственици предприятия са дадени за

управление от работническите колективи ;

6.ликвидирана е задъжнялостта на хората по квартирните наеми ;

7.безвъзмездно са върнати от заложни къщи всички заложени предмети

от първа необходимост (до 20 франка) ;

8.работниците от парижките покрайнини са преселени и настанени в

изоставените от буржоазията апартаметки, къщи и вили.

 

Може да си представим какъв страх и омраза се натрупва в буржоазията. На помощ на френската буржоазия се притичва международната буржоазия.    Германските окупационни части връщат от плен десетки хиляди военнопленици, с които армията на Тиер нараства до 130 000 души (шест корпуса). Освен това :

 

А)Положението на Комуната става критично, проявяват се последиците от вътрешните политически борби и от допуснатите теоретични и практически грешки в управлението. От тях ще отбележим две особено важни :

Б)Отбранителната тактика на Националната гвардия, която дава възможност на правителството на Тиер да се окопити и събере сили. Тиер успява да изолира революционния Париж от останалата част на Франция.

В)Придържане към илюзията за хуманизъм и буржоазна демокрация и практически отказ от прилагане на принципите на военната диктатура.

 

До последния момент Комуната се въздържа от конфискация на огромните ценности намиращи се във Френската централна банка (повече от 3 милиарда франка), докато правителството на Тиер се ползва от тях чрез провинциалните филиали на банката. По същия начин не е посегнато на оръжието от военните складове в Париж, където е имало складирани над 285 000 единици непипнато оръжие. В Париж свободно излизат контрареволюционни вестници и списания, свободно и открито се разхождат правителствени шпиони и диверсанти. Тези либерални забежки демонстрираха липсата на пролетарска партия – авангард.

 

Съвсем скоро демократичните и либарални комунари ще се сблъскат с „демократизма и либерализма” на тяхните непримирими класови врагове и ще платят висока цена за своя класов наивитет – работнически Париж губи 100 000 жертви и репресирани.

 

Липсата на революционен терор, слабата революционна бдителност, снисходителното отношение на Комуната към враговете й улесняваше дейността на агентите на Тиер, на шпионите на Версай вътре в Париж.  Остро се чувстваше нуждата от партия-авангард.

 

На 21 май версайци  навлизат в Париж. Настъпват последните кървави, трагични  и героични дни на Парижката комуна. Силите на двете страни са несъпоставими : от Ньой до Сен-Клу Домбровски разполага с 10 000 души срещу 80 000 версайци, на южния сектор Врублевски има само 8 000 души срещу 50 000 версайци. На 23 май Комуната понася първата тежка загуба – в подножието на Монмартър загива Я.Домбровски. На 24 май загива верният комунар, прокурорът на Комуната Раул Риго.Опитите на Комуната за агитация сред войниците на Версай не дава резултати. Реакционната пропаганда, изолирането на войниците от Париж, деморализацията и лумпенизирането на голяма част от войниците прави от тях оръдие в ръцете на едрата буржоазия и земевладелците, на заклетите врагове на Комуната. На плошад Шато-д′О пада убит един от символите на Комуната – Шарл Делеклюз, на който Христо Смирненски посвети едно от няй-бляскавите си стихотворения :

 

Посред трупове братски, през дим тъмносин

сякаш жертва на огнена клада,

Делеклюз се изправя велик и самин

над облянята в кръв барикада.

А куршумите шепнат му припев зловещ,

озарява го блясъкът ален,

и Париж го прегръща чрез всеки гърмеж

и целува го с привет прощален…

 

Героизмът на комунарите е безпримерен. Два дни героично се сражават бойците на площада на Бастилията. Когато в 2 часа следобед версайци овладяват площада, на огромната барикада висят разкъсани от снарядите телата на героичните й защитници – 105 души, не отстъпили нито педя земя, загинали до един !

 

Себеотрицанието и саможертвата на комунарите озверява версайци и ги правръща в стадо разярени животни. Последните бойци са обградени на територия от 12 км.² край Бют-Шомон и Пиер-Лашез. Срещу тях настъпва не редовна армия, а самата зловеща и неумолима смърт в най-жестоката си форма – кървавата, зверски жестоката разплата на буржоазията. И въпреки всико, в тези последни часове над барикадите на Бют-Шомон и Пиер-Лашез е издигнато Червеното знаме на Комуната. Само със щикове, с оръжия без патрони те се битят до последно и загиват до един. Класа срещу класа – това беше смисъла на Великата борба.

 

Последният изтрел на Комуната заглъхва в 4 ч. следобед в неделя на 28 май. В тези трагични часове загива най-самоотверженият боец на парижкия пролетариат, членът на І-я Интернационал и на Съвета на комуната Йежен Варлен. Той е предаден от един поп. С вързани ръце, охраняван от войници, Варлен е отведен в Монмартър, на ул. Розие, където „работи” военно-полеви съд.

 

По пътя е жестоко изтезаван – лицето му е насечено със саби и прилича на кървав къс месо, едното му око е увиснало от очната кухина. Щом го вижда, генералът, председателствал съда се развиква : „Да се разстряля до стената !” Влачен полужив по улицата Варлен е разтрелян на 50 метра от съда, без да издаде нито един звук, останал верен на Комуната до последния си дъх.

 

Десните вестници се задавят от ярост и злоба.

„Срещу комчунарите трябва да се устрои истински лов.Ние трябва да изловим като диви зверове тия, които успяха да се укрият. Пощадата би била безумие. Никаква пощада – само смърт !” (в. „Фигаро”).

„Нито един от престъпниците, в чиито ръце се намираше Париж през тези два месеца  няма да бъде смятан като политическо лице. Те ще бъдат третирани като разбойници, като ужасни чудовища” (в. „Монитьор Юниверсел”).

 

Така започва „кървавата седмица”. Буржоазната лудост и мъст достигат невиждани размери. Ежедневно  в парка Монсо и на Марсово поле се избиват по 50-100 дущи. В Ларокет само на 28 май са избити 1907 души, в Пиер – Лашез – 1000 души. Версайските палачи арестуват 3000 младежи и 651 деца, от които 463 на 15-16 години, 103 на 14 години, 47 на 13 години и 38 на 7-12 години. Като подсадими са изправени 87 деца. Сред арестуваните и осъдените имало : 5240 строителни работници, 4215 металици, 3373 общи работници. От 1051 арестувани и съдени жени 800 били работнички. Само така наречените „пленници” били 50 000. От тях на смърт са осъдени 270 души, на доживотна каторга – 8 000, на затвор – 4 000, на строг тъмничен затвор – 2 000. Делата на близо 20 000 души не са разгледани, но те не са освободени. По съвременни данни, жертвите на кървавата извънсъдебна касапница в Париж са около 35 000 души. „Ред, справедливост и цивилизация!” беше лозунгът на Тиер.

 

„Принципите на Комуната са вечни и не могат да бъдат унищожени”- заяви в тези трагични дни Карл Маркс – „Френските работници са само авангардът на целия съвременен пролетариат”. Дни след края на Комуната се раждат бесмъртните стихове на „Интернационала” (юни 1871 г.) – бойният химн на световния пролетариат. Написва ги видният деец на Комуната, членът на Комитета за обществено спасение и боец от барикадите Йеужен Потие (1816 -1887).

 

На крак, о парии презрени,

На крак, о роби на труда !

Потиснати и унижени

ставайте срещу врага !

 

Вдъхновената музика на „Интернацонала” (1888 г.) дължим  на работника-композитор Пиер Дегейтър (1848-1932 г.).

 

Парижката комуна изплаши до смърт европейската буржоазия. За първи път в историята експлоатираните маси посегнаха на светая светих на капитализма – частната собственост. По принцип буржоазията прощава всичко : и гей-парадите, и еднополовите бракове и „свободното лаене” по средствата за масова информация, и кълченето по забавленията, и стачките, и критикуване на президенти, премиер- министри и депутати. Само едно единствено е строго забранено : посягането върху частната собственост.

 

Ще изминат само 46 години след Парижката  комуна и пролетариатът от друга държава ще заговори със своята буржоазия на съвсем друг език- единственият език, който експлоататорите разбират.

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар